Не заспивай, ти си българин!
40 години от " Българския Еверест " и кончината на Христо Проданов
" Аз съм на върха, на върха съм... " - тези думи Христо Проданов изрича на 20 април 1984 година в 18:15 ч. локално време по радиостанцията в базовия лагер на първата българска експедиция за нанагорнище на Еверест.
Минути по-късно международните информационни организации разпространят като гръмотевица новината.
" Катманду, 20 април. Днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата - Еверест. Това е първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да употребява кислороден уред. "
България ликува!
" Еверест е български! " - така оповестява новината държавната телевизия. Христо става наслада, горделивост и предмет на всеки диалог на всички места - у дома, в рейса, на улицата, в учебни заведения и фабрики.
Спускането от върха обаче се оказва съдбовно мъчно, а спасяването - невероятно, макар героичните старания и всеотдайност на алпиниста Людмил Янков.
Прекарал три денонощия без кислородна маска при височина над 8000 метра Христо Проданов умира в ледената прегръдка над Голямата сива кула (8700 м) на Хималаите.
" Той остана вечно горе, при своя връх, смесен с фантазията си! ", споделя Людмил Янков за ориста на своя другар.
Христо Проданов освен е първият българин, изкачил се на " Покрива на света ", само че и първият в света, който го реализира толкоз рано - през април, без кислородна маска и по най-трудния и дълъг път - по Западния гребен, именуван още " Жестокия път " с траверс по южния скат. Този героизъм и до през днешния ден не е още един. Алпинистът преодолява най-голяма денивелация за един ден и покорява 8848-метровия отличник от базовия лагер 5350 м единствено за 33 дни.
" Не е значим върхът, а пътят до него "
Паметни са тези думи на Христо Проданов. Роден на 24 февруари 1943 година в подножието на Балкана - в Карлово, още като възпитаник Христо се възпламенява по алпинизма и катери родните планини с идентична пристрастеност.
На 17 година изкарва курс на Централната планинска школа под Мальовица, а негов преподавател е Благовеста Аврамова - една от първите дами занаятчия на спорта по алпинизъм и брачна половинка на ръководителя на българската експедиция до Еверест през 1984-а Аврам Аврамов.
" Като котка лазеше нагоре по скалата - бърз, сраснал се просто в тура. Понякога се удивлявах на неговата пъргавост и умелост и на това тъкмо намиране на пътя на избран тур - като че ли преди ден-два е бил по него ", спомня си по-късно Благовеста. Едно от последните писма на Христо от Еверест е до нея - твърди я в триумфа на експедицията.
Методи Савов (вдясно) и Христо Проданов
Снимка: Скрийншот
Зад гърба си той към този момент има експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш и Хималаите. Голяма част от тях са при извънредно тежки условия. Поставя редица върхове. Неведнъж е на косъм от гибелта. Претърпява контузии, загуба на пръсти на краката в резултат на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 година Тогава изкачва самичък върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.
Проданов е и първият човек, качил през юли-август 1983 година три седемхилядни върха в планинския масив Памир в границите на 28 дни - връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м).
Но има още една фантазия - да доближи най-високия връх в света. 22 месеца продължава подготовката за експедицията " Еверест `84 ".
Снимка: Колаж на Лилия Чалева
" Dream team "
На 20 февруари 1984 г. 24-ма българи изхвърчат от София, с цел да осъществят втората национална хималайска експедиция " Еверест 1984 година " Участникът в нея Дойчин Василев ги назовава " Dream team ", тъй като те са най-хубавите алпинисти в България. Маршрутът е най-трудният към върха - по Западния гребен, прочут като Жестокия път, неповторен до през днешния ден след тази експедиция.
Маршрутът на изкачването е разграничен на пет лагера, без базовия, който е ситуиран на 5350 м. Първият промеждутъчен е на 6050 м, вторият - на 6770 м, третият - на 7170 м, четвъртият - на 7520 м, а щурмовият - на 8120 м. Аврамов обмисля да оборудва още един щурмови лагер - на към 8400 м като оттова да се стигне до върха от 8 до 12 часа, според от атмосферните условия.
Алпинистите са разграничени на четири щурмови групи. Ръководител на първа група е Дойчин Василев, на втора - Иван Вълчев, на трета - Димитър Бърдарев, а на четвърта - Христо Проданов.
Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров
18 март 1984 година главната група идва в базовия лагер в Хималаите, а Христо Проданов и шерпът Джоуанг Ринджи (наричан Джон) са избрани първи да нападат върха.
На 19 април дефинитивно е построен лагер номер четири на височина 7320 метра от алпинистите Джамбазов, Канидис и Томов. По същото време Проданов и шерпът Ринджи откриват лагер номер пет на височина 8120 метра, където прекарват нощта.
Рано сутринта на 20 април в 5:45 часа локално време двамата се насочат към върха без О2 и всяко придвижване на такава височина изисква неимоверно огромни старания на волята. В 11 часа Проданов заяви, че се намира на височина към 8500 метра. Шерпът Джоуанг обаче се контузва и Проданов продължава самичък.
В 18.15 часа, след 33 дни нанагорнище от базовия лагер, Христо Проданов стъпва на " Покрива на света ". Ръководителят на експедиция Аврам Аврамов разказва този исторически миг в книгата си " Еверест по Западния гребен " (1987 г.) по този начин:
" 18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: " Аз съм на върха, на върха съм — Христо! "
Ура-а-а! — слушам до мен. Виждам по какъв начин от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и на открито. Срещу мен се задават хора, доста хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за взаимозависимост на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за привет. Спомням си единствено, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.
Христо предава: " Тук на върха няма нищо. Има единствено построена една дребна пирамида от четири руски кислородни бутилки и руското знаме. Опитвам се да фотографирам, само че не знам дали камерата работи и по тази причина прекратявам. "
Изтощителното нанагорнище към върха обаче е траяло повече от 12 часа и Христо стига прекомерно късно, а на самия връх остава прекомерно дълго - цели 33 минути. В 18.48 ч. оповестява, че стартира слизането. Взима малко късче от руското знаме, оставя камерата (на 9 май е открита от Николай Петков) и потегля да слиза. Нощта обаче го застига.
В 21.10 ч. Христо предава:
" Стъмни се към този момент, става доста рисково, не желая да пожертвам и ще диря място да преспивам ".
В региона има стихия, температурата е под минус 40 градуса, височината - в " Зоната на гибелта ", на към 8600 - 8700 метра надморска височина, а силите му се привършват, откакто посреща трето денонощие без кислородна маска, без палатка и без спален чувал.
Нощта минава в трепетно очакване, само че Христо мълчи макар многократните подканяния да се обади. Едва в 9.40 часа сутринта на 21 април нещо в радиостанцията пропуква, само че не може да се разбере дали е натиснат кумотаторът или това е някакво несъзнателно допиране. По този мотив ръководителят на експедицията Аврам Аврамов подрежда всички радиостанции да работят, само че да не се обаждат без причина.
В 10.24 часа от знака на огромната радиостанция мъчно се дочуват първите за деня думи от Христо. " Аз... тук... над огромния сив купол ".
Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов:
" Дръж се, Ице, ти си огромен мъж! Мъж си ти! Не заспивай, ти си българин! Не заспивай, всичко е ОК! Към тебе тичат хора! Хора тичат към теб! Моля те, не заспивай! И не приказва! "
Целият разполагаем състав по маршрута взема най-активно присъединяване с желание колкото се може по-бързо да се доближи до Христо и му се окаже помощ.
В момента, когато Христо оповестява, че ще остане да нощува, разположението на останалите алпинисти е следното:
Трифон Джамбазов се намира в лагер 4 (7520 м). Малко по-късно там идват Людмил Янков и Стамен Станимиров. В лагер 3 (7150 м) се намират Иван Вълчев, Методи Савов, Димитър Бърдарев и Дойчин Василев. В идващите редове тези височини ще дефинират два безпримерни момента.
През целия ден всички алпинисти вървят нагоре и все нагоре с едничката цел - да стигнат колкото може по-бързо до своя приятел. От базовия лагер, към този момент единствено посредством основната радиостанция, радистът Стефан Калоянов се пробва да откри връзка.
В откъслечни и чести спирания Христо едвам съумява да заяви, че е изгубил ръкавиците си и без тях не може да помръдне нито метър.
В 19.45 часа на 21 април Христо за финален път натиска кумотатора, след което радиостаннцията още веднъж замлъква. В 20.40 часа, след консултация с лекаря на експедицията Аврам подрежда да се направи финален опит за връзка с Христо. След като и този път станция не дава отговор в 20.45 часа ръководителят и лекарят на експедицията - Аврам Аврамов и доктор Стайко Кулаксъзов, афишират, че първият българин, стъпил на покрива на света " Еверест " Христо Проданов е умрял.
Безпримерен подвиг и мъжество в този ден демонстрира Людмил Янков, който е един от най-хубавите другари на Христо. В мига, в който се насочва към бедстващия си приятел, Людмил към този момент знае, че по този начин и няма да реализира огромната си фантазия. Неговата нова цел не е самият връх, който е трябвало да изкачи седмица по-късно, а подножието му, накъдето носи няколко кислородни бутилки и последното пламъче вяра за спасяването на Христо.
Людмил се освобождава от непотребния багаж и бързо набира височина. Без даже да стопира в лагер 5 (8120 м) продължава нагоре. Излиза до към 8500 м - до такава степен, от където стартират мощно ронливи скали. Движението нагоре на Людмил става колкото мъчно, толкоз и рисково.
В 21.50 часа, когато към този момент е мрачно, а и самия той е на края на силите си, оповестява, че ще нощува тук и търси комфортно място. Прекарва нощта навън, а към базовия лагер към този момент постепенно приплъзва ужасът на двойна покруса.
Янков обаче втрещява всички и оцелява при безчовечен условия. И въпреки да не намира приятеля си, стига най-близко до него. За страдание открива само раницата и стъпките му в снега.
" Българската, а и международната история не познават доста аналози на доблестта, саможертвата и висотата на духа, присъщи на Людмил. Не се изкачи на върха, само че в морално естество се изкачи доста, доста над самия Еверест ", споделя доцент Сандю Бешев, хроникьорът на българския алпинизъм.
Към 12.30 часа на 21 април от лагер 3 (7150 м) Иван Вълчев също се освобождава от непотребния си багаж и потегля с интензивен ход. Подминава лагер 4 (7520 м), с цел да доближи до към 8500 м - цели 1000 метра в денивелация.
" Бях прочел доста страници за хималайските експедиции, само че чудото, което извърши на 21 април Иван Вълчев - да изкачи повече от 1000 метра денивелация, и то на височина сред 7200 и 8500 м, не бях срещал даже в литературата ", написа в дневника си ръководителят на експедицията за това, което прави Вълчев.
На 22 април Аврамов издава заповед, с която подрежда да се приключи офанзивата към Еверест и всички, без изключение, да се завърнат в базовия лагер. На 25-и към този момент няма нито един българин по маршрута. Така приключва първата офанзива към Еверест. Обявена е 5-дневна отмора и... очакване на втората офанзива, която е оповестена за 1 май.
На 8 май на Еверест стъпват Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май - Николай Петков и Кирил Досков. Така завършва националната експедиция " Еверест`84 ", която се записва в международната история на алпинизма.
Първата българска експедиция за покоряването на планинския отличник в света е избрана за спортното събитие на ХХ век на България в допитване на Българска национална телевизия.
Изпреварва незабравимото американско лято от 1994 година, когато националният тим по футбол на България стана четвърти на Световното състезание, и феноменалния скок на Стефка Костадинова от 209 см на международното състезание в Рим на 30 август 1987 г. Рекорд, непостижим и до през днешния ден.
Снимка/ Скрийншот
" Аз съм на върха, на върха съм... " - тези думи Христо Проданов изрича на 20 април 1984 година в 18:15 ч. локално време по радиостанцията в базовия лагер на първата българска експедиция за нанагорнище на Еверест.
Минути по-късно международните информационни организации разпространят като гръмотевица новината.
" Катманду, 20 април. Днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата - Еверест. Това е първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да употребява кислороден уред. "
България ликува!
" Еверест е български! " - така оповестява новината държавната телевизия. Христо става наслада, горделивост и предмет на всеки диалог на всички места - у дома, в рейса, на улицата, в учебни заведения и фабрики.
Спускането от върха обаче се оказва съдбовно мъчно, а спасяването - невероятно, макар героичните старания и всеотдайност на алпиниста Людмил Янков.
Прекарал три денонощия без кислородна маска при височина над 8000 метра Христо Проданов умира в ледената прегръдка над Голямата сива кула (8700 м) на Хималаите.
" Той остана вечно горе, при своя връх, смесен с фантазията си! ", споделя Людмил Янков за ориста на своя другар.
Христо Проданов освен е първият българин, изкачил се на " Покрива на света ", само че и първият в света, който го реализира толкоз рано - през април, без кислородна маска и по най-трудния и дълъг път - по Западния гребен, именуван още " Жестокия път " с траверс по южния скат. Този героизъм и до през днешния ден не е още един. Алпинистът преодолява най-голяма денивелация за един ден и покорява 8848-метровия отличник от базовия лагер 5350 м единствено за 33 дни.
" Не е значим върхът, а пътят до него "
Паметни са тези думи на Христо Проданов. Роден на 24 февруари 1943 година в подножието на Балкана - в Карлово, още като възпитаник Христо се възпламенява по алпинизма и катери родните планини с идентична пристрастеност.
На 17 година изкарва курс на Централната планинска школа под Мальовица, а негов преподавател е Благовеста Аврамова - една от първите дами занаятчия на спорта по алпинизъм и брачна половинка на ръководителя на българската експедиция до Еверест през 1984-а Аврам Аврамов.
" Като котка лазеше нагоре по скалата - бърз, сраснал се просто в тура. Понякога се удивлявах на неговата пъргавост и умелост и на това тъкмо намиране на пътя на избран тур - като че ли преди ден-два е бил по него ", спомня си по-късно Благовеста. Едно от последните писма на Христо от Еверест е до нея - твърди я в триумфа на експедицията.
Методи Савов (вдясно) и Христо Проданов
Снимка: Скрийншот
Зад гърба си той към този момент има експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш и Хималаите. Голяма част от тях са при извънредно тежки условия. Поставя редица върхове. Неведнъж е на косъм от гибелта. Претърпява контузии, загуба на пръсти на краката в резултат на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 година Тогава изкачва самичък върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.
Проданов е и първият човек, качил през юли-август 1983 година три седемхилядни върха в планинския масив Памир в границите на 28 дни - връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м).
Но има още една фантазия - да доближи най-високия връх в света. 22 месеца продължава подготовката за експедицията " Еверест `84 ".
Снимка: Колаж на Лилия Чалева " Dream team "
На 20 февруари 1984 г. 24-ма българи изхвърчат от София, с цел да осъществят втората национална хималайска експедиция " Еверест 1984 година " Участникът в нея Дойчин Василев ги назовава " Dream team ", тъй като те са най-хубавите алпинисти в България. Маршрутът е най-трудният към върха - по Западния гребен, прочут като Жестокия път, неповторен до през днешния ден след тази експедиция.
Маршрутът на изкачването е разграничен на пет лагера, без базовия, който е ситуиран на 5350 м. Първият промеждутъчен е на 6050 м, вторият - на 6770 м, третият - на 7170 м, четвъртият - на 7520 м, а щурмовият - на 8120 м. Аврамов обмисля да оборудва още един щурмови лагер - на към 8400 м като оттова да се стигне до върха от 8 до 12 часа, според от атмосферните условия.
Алпинистите са разграничени на четири щурмови групи. Ръководител на първа група е Дойчин Василев, на втора - Иван Вълчев, на трета - Димитър Бърдарев, а на четвърта - Христо Проданов.
Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров 18 март 1984 година главната група идва в базовия лагер в Хималаите, а Христо Проданов и шерпът Джоуанг Ринджи (наричан Джон) са избрани първи да нападат върха.
На 19 април дефинитивно е построен лагер номер четири на височина 7320 метра от алпинистите Джамбазов, Канидис и Томов. По същото време Проданов и шерпът Ринджи откриват лагер номер пет на височина 8120 метра, където прекарват нощта.
Рано сутринта на 20 април в 5:45 часа локално време двамата се насочат към върха без О2 и всяко придвижване на такава височина изисква неимоверно огромни старания на волята. В 11 часа Проданов заяви, че се намира на височина към 8500 метра. Шерпът Джоуанг обаче се контузва и Проданов продължава самичък.
В 18.15 часа, след 33 дни нанагорнище от базовия лагер, Христо Проданов стъпва на " Покрива на света ". Ръководителят на експедиция Аврам Аврамов разказва този исторически миг в книгата си " Еверест по Западния гребен " (1987 г.) по този начин:
" 18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: " Аз съм на върха, на върха съм — Христо! "
Ура-а-а! — слушам до мен. Виждам по какъв начин от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и на открито. Срещу мен се задават хора, доста хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за взаимозависимост на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за привет. Спомням си единствено, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.
Христо предава: " Тук на върха няма нищо. Има единствено построена една дребна пирамида от четири руски кислородни бутилки и руското знаме. Опитвам се да фотографирам, само че не знам дали камерата работи и по тази причина прекратявам. "
Изтощителното нанагорнище към върха обаче е траяло повече от 12 часа и Христо стига прекомерно късно, а на самия връх остава прекомерно дълго - цели 33 минути. В 18.48 ч. оповестява, че стартира слизането. Взима малко късче от руското знаме, оставя камерата (на 9 май е открита от Николай Петков) и потегля да слиза. Нощта обаче го застига.
В 21.10 ч. Христо предава:
" Стъмни се към този момент, става доста рисково, не желая да пожертвам и ще диря място да преспивам ".
В региона има стихия, температурата е под минус 40 градуса, височината - в " Зоната на гибелта ", на към 8600 - 8700 метра надморска височина, а силите му се привършват, откакто посреща трето денонощие без кислородна маска, без палатка и без спален чувал.
Нощта минава в трепетно очакване, само че Христо мълчи макар многократните подканяния да се обади. Едва в 9.40 часа сутринта на 21 април нещо в радиостанцията пропуква, само че не може да се разбере дали е натиснат кумотаторът или това е някакво несъзнателно допиране. По този мотив ръководителят на експедицията Аврам Аврамов подрежда всички радиостанции да работят, само че да не се обаждат без причина.
В 10.24 часа от знака на огромната радиостанция мъчно се дочуват първите за деня думи от Христо. " Аз... тук... над огромния сив купол ".
Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов:
" Дръж се, Ице, ти си огромен мъж! Мъж си ти! Не заспивай, ти си българин! Не заспивай, всичко е ОК! Към тебе тичат хора! Хора тичат към теб! Моля те, не заспивай! И не приказва! "
Целият разполагаем състав по маршрута взема най-активно присъединяване с желание колкото се може по-бързо да се доближи до Христо и му се окаже помощ.
В момента, когато Христо оповестява, че ще остане да нощува, разположението на останалите алпинисти е следното:
Трифон Джамбазов се намира в лагер 4 (7520 м). Малко по-късно там идват Людмил Янков и Стамен Станимиров. В лагер 3 (7150 м) се намират Иван Вълчев, Методи Савов, Димитър Бърдарев и Дойчин Василев. В идващите редове тези височини ще дефинират два безпримерни момента.
През целия ден всички алпинисти вървят нагоре и все нагоре с едничката цел - да стигнат колкото може по-бързо до своя приятел. От базовия лагер, към този момент единствено посредством основната радиостанция, радистът Стефан Калоянов се пробва да откри връзка.
В откъслечни и чести спирания Христо едвам съумява да заяви, че е изгубил ръкавиците си и без тях не може да помръдне нито метър.
В 19.45 часа на 21 април Христо за финален път натиска кумотатора, след което радиостаннцията още веднъж замлъква. В 20.40 часа, след консултация с лекаря на експедицията Аврам подрежда да се направи финален опит за връзка с Христо. След като и този път станция не дава отговор в 20.45 часа ръководителят и лекарят на експедицията - Аврам Аврамов и доктор Стайко Кулаксъзов, афишират, че първият българин, стъпил на покрива на света " Еверест " Христо Проданов е умрял.
Безпримерен подвиг и мъжество в този ден демонстрира Людмил Янков, който е един от най-хубавите другари на Христо. В мига, в който се насочва към бедстващия си приятел, Людмил към този момент знае, че по този начин и няма да реализира огромната си фантазия. Неговата нова цел не е самият връх, който е трябвало да изкачи седмица по-късно, а подножието му, накъдето носи няколко кислородни бутилки и последното пламъче вяра за спасяването на Христо.
Людмил се освобождава от непотребния багаж и бързо набира височина. Без даже да стопира в лагер 5 (8120 м) продължава нагоре. Излиза до към 8500 м - до такава степен, от където стартират мощно ронливи скали. Движението нагоре на Людмил става колкото мъчно, толкоз и рисково.
В 21.50 часа, когато към този момент е мрачно, а и самия той е на края на силите си, оповестява, че ще нощува тук и търси комфортно място. Прекарва нощта навън, а към базовия лагер към този момент постепенно приплъзва ужасът на двойна покруса.
Янков обаче втрещява всички и оцелява при безчовечен условия. И въпреки да не намира приятеля си, стига най-близко до него. За страдание открива само раницата и стъпките му в снега.
" Българската, а и международната история не познават доста аналози на доблестта, саможертвата и висотата на духа, присъщи на Людмил. Не се изкачи на върха, само че в морално естество се изкачи доста, доста над самия Еверест ", споделя доцент Сандю Бешев, хроникьорът на българския алпинизъм.
Към 12.30 часа на 21 април от лагер 3 (7150 м) Иван Вълчев също се освобождава от непотребния си багаж и потегля с интензивен ход. Подминава лагер 4 (7520 м), с цел да доближи до към 8500 м - цели 1000 метра в денивелация.
" Бях прочел доста страници за хималайските експедиции, само че чудото, което извърши на 21 април Иван Вълчев - да изкачи повече от 1000 метра денивелация, и то на височина сред 7200 и 8500 м, не бях срещал даже в литературата ", написа в дневника си ръководителят на експедицията за това, което прави Вълчев.
На 22 април Аврамов издава заповед, с която подрежда да се приключи офанзивата към Еверест и всички, без изключение, да се завърнат в базовия лагер. На 25-и към този момент няма нито един българин по маршрута. Така приключва първата офанзива към Еверест. Обявена е 5-дневна отмора и... очакване на втората офанзива, която е оповестена за 1 май.
На 8 май на Еверест стъпват Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май - Николай Петков и Кирил Досков. Така завършва националната експедиция " Еверест`84 ", която се записва в международната история на алпинизма.
Първата българска експедиция за покоряването на планинския отличник в света е избрана за спортното събитие на ХХ век на България в допитване на Българска национална телевизия.
Изпреварва незабравимото американско лято от 1994 година, когато националният тим по футбол на България стана четвърти на Световното състезание, и феноменалния скок на Стефка Костадинова от 209 см на международното състезание в Рим на 30 август 1987 г. Рекорд, непостижим и до през днешния ден.
Снимка/ Скрийншот Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ