Европейски онколози: България трябва спешно да приеме свой национален раков план
3На 19 юни 2021 година, в границите на Осмата годишна конференция на Българската асоциация по здравна онкология (БАМО) се организира виртуално медийно събитие за поощряване на основаването на Национален раков проект на България. То е част от програмата на " Пфайзер " Онкология за активизиране на специалисти по политики, университетски среди и медии за възстановяване на профилактиката, ранната диагностика на рака и грижите за пациентите в България. Акцент бе подложен върху Европейския раков проект и опциите да се победят онкологичните болести в страните от Източна Европа. При съвсем всички случаи на рак в страните от Източна Европа диагностицирането на заболяването става инцидентно при посещаване на доктор по различен здравословен проблем. Причините за това са неприятната предварителна защита и късната диагностика.
Фотограф: Капитал
Проф. доктор Тит Албрехт, началник на Центъра за здравни грижи към Националния институт за публично здраве на Словения: България би трябвало незабавно да вкара Национален проект за битка с рака
България би трябвало незабавно да вкара Национален проект за битка с рака (NCCP), защото е единствената страна в Европейски Съюз, която в никакъв случай не е имала актуален народен проект или тактика. Това е належащо и с цел да се реформират както организацията на лекуването на онкологични болести в България, по този начин и клиничните пътеки. Настоящите сложни онкологични центрове, построени въз основата на старите онкологични диспансери, не дават отговор на актуалните и бъдещите условия за онкологични центрове. Проследяването и цялостното лекуване на рака би трябвало да бъдат проведени посредством взаимно съдействие сред доболничната и болничната помощ. Също по този начин е належащо да се разработят взаимни тактики, които да се ползват при полиморбидни, комплицирани пациенти с хронични болести, които не би трябвало да се лекуват най-вече от онколози.Предпоставките за създаване и въвеждане на български NCCP са: необятно присъединяване на всички съществени заинтригувани страни в процеса: политици, експерти, пациенти, здравни заведения, платци и доставчици; задоволителна и съответна роля на представителите на пациентите във всички етапи на процеса; обезпечаване на съответен бюджет за всички услуги, свързани с ракови болести, и транспарантен капиталов проект за всички услуги, които би трябвало да бъдат надградени; възстановяване на събирането на данни, аналитичната работа и потоците от данни, в това число ефикасен народен указател с тесни връзки към регистрите за скрининг и клиничните регистри; явен график за правенето на NCCP, както и за неговото използване с знаци за структурата, процеса и резултата за целия проект, проект за човешки запаси за всички услуги. Бих показал, че съществуват ясни критерии за основаването на сложни онкологични центрове (КОЦ), както показва Организацията на европейските институти за битка с рака (OECI), както и за основаването на сложни онкологични мрежи (CCCN), които са дефинирани и концептуализирани в границите на Съвместната самодейност за надзор на рака (www.cancercontrol.eu). Важно е да се подчертае, че се планува всеки КОЦ да обслужва население от 3 до 5 милиона, сходно на мрежите, което значи, че България евентуално ще се нуждае от два КОЦ и ще построи мрежа от други упълномощени онкологични центрове/ракови лечебни заведения към тях в постоянни и тясно сътрудничещи си структури.
Фотограф: Капитал
Проф. Марк Лоулър,PhD, FRCPath, асоцииран заместник-ректор и професор по цифрово здраве към Факултета по медицина, опазване на здравето и науки за живота, Катедра по транслационна геномика на рака, Патрик Джонсън Център за проучване на рака, Queen`s University Belfast: Абсолютно недопустимо е в България достъпът до медикаменти против рак да е 600 дни след Европа
Бих желал да насърча българските политици да обмислят всички аспекти на Европейския проект за битка с рака, само че има някои, които се открояват и заслужават внимание. Сериозното отношение към предварителната защита на рака е доста значимо, по тази причина бих призовал България да се увери, че измежду популацията се организира скрининг за рак на гърдата, дебелото черво и шийката на матката и че имунизацията против HPV е налична както за момчета, по този начин и за девойки. От началото на лекуването на раковото заболяване е в действителност значимо българските пациенти да не са в неравностойно състояние и да получат навременен достъп до противоракови медикаменти. Абсолютно неприемлива е обстановката в Европа, а точно че едно и също противораково лекарство може да бъде налично за пациенти с рак в Германия единствено 127 дни след приемането на позволение за приложимост, до момента в който в страните от Източна Европа, в това число България, може да отнеме сред 500 и 600 дни, а от време на време и по-дълго. Проблемите с апаратурата и работната ръка също са от главно значение - лъчетерапията е основен съставен елемент на лекуването на рака, само че в България няма задоволително запаси за използването. Квалифицираните специалисти по другите аспекти на рака (патология, хирургия, здравна онкология, лъчетерапия) са доста значими, само че липсват. Изключително значимо е правата на пациентите да бъдат включени в използването на българския Национален проект за битка с рака. Наскоро в Европейската организация за битка с рака въведохме дружно с европейския комисар по въпросите на опазването на здравето Стела Кириакидис Европейския кодекс за онкологична процедура, ориентиран към пациентите и жителите манифест на главните условия за добра клинична процедура при раковите болести, за да се подобрят резултатите при всички пациенти с рак в Европа. Акцентът в Кодекса е върху информирането и подпомагането на пациентите с рак на всички стадии от тяхното заболяване. В него е включена поредност от 10 съществени всеобхватни права и по-конкретно инструкции какво би трябвало да чакат пациентите от здравната система, с цел да реализиран допустимо най-хубавите резултати. Приемането на някои или всички от тези права на пациента би представлявало стъпка към позитивната смяна в грижата за пациентите с рак в България.Изследванията и нововъведенията са основни съставни елементи на актуалното лекуване. През 2019 година публикувахме публикация, която недвусмислено демонстрира, че при пациентите с рак, които се лекуват в лечебни заведения, занимаващи се с научноизследователска активност, се реализират по-добри резултати по отношение на пациентите, лекувани в други лечебни заведения. Проучването на раковите болести не е просто плюс - то е главен съставен елемент на актуалното им клинично лекуване.
Фотограф: Капитал
Доцент Д-р Желязко Арабаджиев,дм, шеф на поделение по здравна онкология в болница " Аджибадем Сити клиник Токуда " - София. Член на Експертен ръб по здравна компетентност " Медицинска онкология " към министъра на опазването на здравето на България: През 2020 година от злокачествени тумори са болни малко над 35 хиляди българи
Фотограф: Капитал
Проф. доктор Тит Албрехт, началник на Центъра за здравни грижи към Националния институт за публично здраве на Словения: България би трябвало незабавно да вкара Национален проект за битка с рака
България би трябвало незабавно да вкара Национален проект за битка с рака (NCCP), защото е единствената страна в Европейски Съюз, която в никакъв случай не е имала актуален народен проект или тактика. Това е належащо и с цел да се реформират както организацията на лекуването на онкологични болести в България, по този начин и клиничните пътеки. Настоящите сложни онкологични центрове, построени въз основата на старите онкологични диспансери, не дават отговор на актуалните и бъдещите условия за онкологични центрове. Проследяването и цялостното лекуване на рака би трябвало да бъдат проведени посредством взаимно съдействие сред доболничната и болничната помощ. Също по този начин е належащо да се разработят взаимни тактики, които да се ползват при полиморбидни, комплицирани пациенти с хронични болести, които не би трябвало да се лекуват най-вече от онколози.Предпоставките за създаване и въвеждане на български NCCP са: необятно присъединяване на всички съществени заинтригувани страни в процеса: политици, експерти, пациенти, здравни заведения, платци и доставчици; задоволителна и съответна роля на представителите на пациентите във всички етапи на процеса; обезпечаване на съответен бюджет за всички услуги, свързани с ракови болести, и транспарантен капиталов проект за всички услуги, които би трябвало да бъдат надградени; възстановяване на събирането на данни, аналитичната работа и потоците от данни, в това число ефикасен народен указател с тесни връзки към регистрите за скрининг и клиничните регистри; явен график за правенето на NCCP, както и за неговото използване с знаци за структурата, процеса и резултата за целия проект, проект за човешки запаси за всички услуги. Бих показал, че съществуват ясни критерии за основаването на сложни онкологични центрове (КОЦ), както показва Организацията на европейските институти за битка с рака (OECI), както и за основаването на сложни онкологични мрежи (CCCN), които са дефинирани и концептуализирани в границите на Съвместната самодейност за надзор на рака (www.cancercontrol.eu). Важно е да се подчертае, че се планува всеки КОЦ да обслужва население от 3 до 5 милиона, сходно на мрежите, което значи, че България евентуално ще се нуждае от два КОЦ и ще построи мрежа от други упълномощени онкологични центрове/ракови лечебни заведения към тях в постоянни и тясно сътрудничещи си структури.
Фотограф: Капитал
Проф. Марк Лоулър,PhD, FRCPath, асоцииран заместник-ректор и професор по цифрово здраве към Факултета по медицина, опазване на здравето и науки за живота, Катедра по транслационна геномика на рака, Патрик Джонсън Център за проучване на рака, Queen`s University Belfast: Абсолютно недопустимо е в България достъпът до медикаменти против рак да е 600 дни след Европа
Бих желал да насърча българските политици да обмислят всички аспекти на Европейския проект за битка с рака, само че има някои, които се открояват и заслужават внимание. Сериозното отношение към предварителната защита на рака е доста значимо, по тази причина бих призовал България да се увери, че измежду популацията се организира скрининг за рак на гърдата, дебелото черво и шийката на матката и че имунизацията против HPV е налична както за момчета, по този начин и за девойки. От началото на лекуването на раковото заболяване е в действителност значимо българските пациенти да не са в неравностойно състояние и да получат навременен достъп до противоракови медикаменти. Абсолютно неприемлива е обстановката в Европа, а точно че едно и също противораково лекарство може да бъде налично за пациенти с рак в Германия единствено 127 дни след приемането на позволение за приложимост, до момента в който в страните от Източна Европа, в това число България, може да отнеме сред 500 и 600 дни, а от време на време и по-дълго. Проблемите с апаратурата и работната ръка също са от главно значение - лъчетерапията е основен съставен елемент на лекуването на рака, само че в България няма задоволително запаси за използването. Квалифицираните специалисти по другите аспекти на рака (патология, хирургия, здравна онкология, лъчетерапия) са доста значими, само че липсват. Изключително значимо е правата на пациентите да бъдат включени в използването на българския Национален проект за битка с рака. Наскоро в Европейската организация за битка с рака въведохме дружно с европейския комисар по въпросите на опазването на здравето Стела Кириакидис Европейския кодекс за онкологична процедура, ориентиран към пациентите и жителите манифест на главните условия за добра клинична процедура при раковите болести, за да се подобрят резултатите при всички пациенти с рак в Европа. Акцентът в Кодекса е върху информирането и подпомагането на пациентите с рак на всички стадии от тяхното заболяване. В него е включена поредност от 10 съществени всеобхватни права и по-конкретно инструкции какво би трябвало да чакат пациентите от здравната система, с цел да реализиран допустимо най-хубавите резултати. Приемането на някои или всички от тези права на пациента би представлявало стъпка към позитивната смяна в грижата за пациентите с рак в България.Изследванията и нововъведенията са основни съставни елементи на актуалното лекуване. През 2019 година публикувахме публикация, която недвусмислено демонстрира, че при пациентите с рак, които се лекуват в лечебни заведения, занимаващи се с научноизследователска активност, се реализират по-добри резултати по отношение на пациентите, лекувани в други лечебни заведения. Проучването на раковите болести не е просто плюс - то е главен съставен елемент на актуалното им клинично лекуване.
Фотограф: Капитал
Доцент Д-р Желязко Арабаджиев,дм, шеф на поделение по здравна онкология в болница " Аджибадем Сити клиник Токуда " - София. Член на Експертен ръб по здравна компетентност " Медицинска онкология " към министъра на опазването на здравето на България: През 2020 година от злокачествени тумори са болни малко над 35 хиляди българи
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ