3D проект на водоснабдяването на Благоевград е най-новият експонат в Музея на водата в града
3D план на водоснабдяването на Благоевград е най-новият експонат в Музея на водата в града. На него са показани водохващанията, с които се обезпечава питейна вода за регионалния център, описа за Българска телеграфна агенция Росица Димитрова - шеф на ВиК сдружението, което оперира на територията на съвсем цялата област.
Върху релефна карта на града са показани високите елементи на Рила планина, откъдето се обезпечава вода за Благоевград. "Това е извънредно забавно освен за децата, които посещават музея, само че и за възрастните, тъй като дава опция да схванат какъв брой е мъчно доставянето на вода до нашите домове ", уточни Росица Димитрова.
Дискотеките в Благоевград няма да затварят
Водохващанията за Благоевград са няколко, като най-високото е на 1800 метра надморска височина. Има водохващане и на надморска височина 1400 метра, както и по-ниски, на към 700-800 метра. Те са показани на плана, като се следва пътят на водата през пречиствателната станция за питейна вода, до домовете и назад до пречиствателната станция за отпадни води и след това в река Струма.
Музеят на водата е най-големият по рода си в страната, описаха хората, работещи там. В него има няколко огромни зали, разграничени тематично. На входа посреща талисманът на ВиК-Благоевград - Кранчо. "Той е оборудване от водоснабдителната система, само че е с атрактивен тип, с цел да забавлява нашите посетители ", уточни Росица Димитрова.
Кранчо, като се изключи че с наслада се снима с посетителите, е оставил своите стъпки по пода на музея, тъй че гостите да не пропуснат нито една от залите, в които се споделя за водата и за достигането й до нашия дом.
Талисманът на Музей на водата в Благоевград– Кранчо раздава вода в парк „ Бачиново “ Жители и посетители на Благоевград...
Публикувахте от Музей на водата - Благоевград в Четвъртък, 30 юли 2020 година
Първата зала е планувана за най-малките гости. В нея има кътове за изобразяване, а всяка творба, основана от деца тук, се съхранява в самия музей. В залата има 3D макети на метода, по който водата доближава до домовете и се връща назад в природата, показан по елементарен за схващане даже от дребни деца метод. В нея има и ъгъл за игра, пъзели и просветителни табла.
Стъпките на Кранчо водят в лаборатория, в която се изследват качествата на водата. Тук има остарели везни и премети, които са участвали в лабораторията на ВиК - Благоевград преди близо половин век. Освен епруветки, измервателни уреди и инсталация, в лабораторията има манекен, който демонстрира по какъв начин наподобяват лаборантите.
Третата зала, в която може да се види и новият 3D план, с който разполага музеят, съставлява водомерна работилница. "Запазили сме част от стендовете, с които едно време са правени изпитвания на годността на водомерите, това е към 1980 година. Към оня миг това е била водомерната работилница към окръжното ВиК, тъй че сме запазили нещата в тяхната достоверност. ", описа още Росица Димитрова.
В останалите зали на музея са показани действителни експонати от ВиК мрежата, даже запушени тръби и осветена шахта. Посветена е специфична зала и на ролята на водата, построяването на водоснабдяването и надлежно решаването на спешни обстановки, каквито са пожарите.
Музеят е основан преди три години, по случай 60-годишнината на сдружението, само че към този момент има своето одобрено място, изключително измежду подрастващите. За всеки празник, отдаден на водата, се провеждат просветителни уроци с възпитаници в друга възраст. Предвижда се тук да се организират и изнесени уроци с възпитаници от Благоевград.
"Идеята на музея е хората да схванат с какво се занимаваме, тъй като това, което работим е обвързвано с употреба на подземната инфраструктура, по-скоро се вижда, когато станат повредите, по тази причина желаеме да покажем какво работим ", означи шефът на ВиК - Благоевград. Музеят има и друга цел - да разсъни интерес в деца, които в бъдеще да се насочат към тази специалност. "Идват деца и ме питат дали бих ги взела на работа, когато пораснат, което доста ме радва ", показа още Росица Димитрова.
Тя добави, че е значимо да се основават фрагменти в гимназиите и по-късно в техническите университети, тъй като има липса на такива в бранша. "Тук работят освен инженери, само че и химици, икономисти, адвокати, нашата активност е разнородна ", описа още Росица Димитрова.
Върху релефна карта на града са показани високите елементи на Рила планина, откъдето се обезпечава вода за Благоевград. "Това е извънредно забавно освен за децата, които посещават музея, само че и за възрастните, тъй като дава опция да схванат какъв брой е мъчно доставянето на вода до нашите домове ", уточни Росица Димитрова.
Водохващанията за Благоевград са няколко, като най-високото е на 1800 метра надморска височина. Има водохващане и на надморска височина 1400 метра, както и по-ниски, на към 700-800 метра. Те са показани на плана, като се следва пътят на водата през пречиствателната станция за питейна вода, до домовете и назад до пречиствателната станция за отпадни води и след това в река Струма.
Музеят на водата е най-големият по рода си в страната, описаха хората, работещи там. В него има няколко огромни зали, разграничени тематично. На входа посреща талисманът на ВиК-Благоевград - Кранчо. "Той е оборудване от водоснабдителната система, само че е с атрактивен тип, с цел да забавлява нашите посетители ", уточни Росица Димитрова.
Кранчо, като се изключи че с наслада се снима с посетителите, е оставил своите стъпки по пода на музея, тъй че гостите да не пропуснат нито една от залите, в които се споделя за водата и за достигането й до нашия дом.
Талисманът на Музей на водата в Благоевград– Кранчо раздава вода в парк „ Бачиново “ Жители и посетители на Благоевград...
Публикувахте от Музей на водата - Благоевград в Четвъртък, 30 юли 2020 година
Първата зала е планувана за най-малките гости. В нея има кътове за изобразяване, а всяка творба, основана от деца тук, се съхранява в самия музей. В залата има 3D макети на метода, по който водата доближава до домовете и се връща назад в природата, показан по елементарен за схващане даже от дребни деца метод. В нея има и ъгъл за игра, пъзели и просветителни табла.
Стъпките на Кранчо водят в лаборатория, в която се изследват качествата на водата. Тук има остарели везни и премети, които са участвали в лабораторията на ВиК - Благоевград преди близо половин век. Освен епруветки, измервателни уреди и инсталация, в лабораторията има манекен, който демонстрира по какъв начин наподобяват лаборантите.
Третата зала, в която може да се види и новият 3D план, с който разполага музеят, съставлява водомерна работилница. "Запазили сме част от стендовете, с които едно време са правени изпитвания на годността на водомерите, това е към 1980 година. Към оня миг това е била водомерната работилница към окръжното ВиК, тъй че сме запазили нещата в тяхната достоверност. ", описа още Росица Димитрова.
В останалите зали на музея са показани действителни експонати от ВиК мрежата, даже запушени тръби и осветена шахта. Посветена е специфична зала и на ролята на водата, построяването на водоснабдяването и надлежно решаването на спешни обстановки, каквито са пожарите.
Музеят е основан преди три години, по случай 60-годишнината на сдружението, само че към този момент има своето одобрено място, изключително измежду подрастващите. За всеки празник, отдаден на водата, се провеждат просветителни уроци с възпитаници в друга възраст. Предвижда се тук да се организират и изнесени уроци с възпитаници от Благоевград.
"Идеята на музея е хората да схванат с какво се занимаваме, тъй като това, което работим е обвързвано с употреба на подземната инфраструктура, по-скоро се вижда, когато станат повредите, по тази причина желаеме да покажем какво работим ", означи шефът на ВиК - Благоевград. Музеят има и друга цел - да разсъни интерес в деца, които в бъдеще да се насочат към тази специалност. "Идват деца и ме питат дали бих ги взела на работа, когато пораснат, което доста ме радва ", показа още Росица Димитрова.
Тя добави, че е значимо да се основават фрагменти в гимназиите и по-късно в техническите университети, тъй като има липса на такива в бранша. "Тук работят освен инженери, само че и химици, икономисти, адвокати, нашата активност е разнородна ", описа още Росица Димитрова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ