39 години и 2 месеца след като научава, че има

39 години и 2 месеца откакто научава, че има сестра, артистът Димитър Маринов най-сетне сбъдна дългогодишната си фантазия – да се срещне с нея. Емоционалната развръзка настава на 13 юни 2025 година, когато двамата се прегръщат за първи път в градинката на „ Свети Седмочисленици “ в София. Това се случва след дейна акция по издирването ѝ, стартирала след изявление на Маринов за в. „ 24 часа “ в края на 2024 година

Историята стартира през април 1986 година, когато 21-годишният Димитър отива в Русе, с цел да се срещне с биологичния си татко. На вратата среща непознато момиче. Казват си единствено едно „ здравей “. Тогава схваща, че има сестра. Това остава единственият им контакт – в никакъв случай повече не вижда нито татко си, нито сестра си.

Декември 2024 година – Димитър Маринов, към този момент първият българин, качил се на сцената на Оскарите, споделя, че макар славата си по този начин и не е съумял да я открие.

Толкова години съм си мечтал за това, само че като че ли вярата към този момент угасваше. Сега усетих някакъв тип възобновление. Надеждата оживя още веднъж, споделя той тогава.

Малко след най-емоционалния миг от турнето си „ Идвам при вас “ в Русе – града, където всичко стартира – артистът получава дълго чаканата новина. Среща със заместник-кмета на Русе го води по следите на сестра му Юлиана. Оказва се, че тя в никакъв случай не е знаела, че има брат. Баща им не ѝ е споделил, а тя живее спокоен и усамотен живот, надалеч от медиите и светската популярност.

Когато разбрах, че сме я намерили, половин час безшумно си поплаках. И след това в идващия половин час безшумно се посмях “, споделя Маринов. „ Имам две прелестни момчета. Дъщеря не получих, само че най-сетне „получих“ сестра си.

Първият им диалог е къс – Юлиана затваря, само че след това се обажда назад. „ Аз съм твоят половин брат “, споделя той. Това разтапя дистанцията. „ Имахме възприятието, че сме се познавали цялостен живот “, споделя Маринов за прочувствената среща.

Такъв миг на страст. Такова неповторимо „затваряне“ на една глава от книгата на моя живот…

Юлиана му написа по-късно:

Едно е несъмнено – че ще се лаская наляво и надясно, че към този момент и аз имам брат. Силно се колебая, че ще смая някого, тъй като доста хора имат. Но за мен е последното знамение на света! Благодаря ти! Благодаря ти, че те има!