Васил Тончев пред ФАКТИ: ГЕРБ-СДС са непреодолими за кабинет, но това не ги прави много щастливи
39,5% е била изборната интензивност на предварителните избори на 2 октомври. Това е в границите на плануваното. Около 2 600 000 души са отишли да гласоподават. Какво следва? Пред ФАКТИ приказва социологът Васил Тончев.
- Г-н Тончев, изборите минаха. Седем партии влизат Народното събрание. Нещо оптимистично виждате ли?
- Не се вижда някакъв вид, който да породи някаква вяра в страната. При тези условия би трябвало да се взимат ограничения, тъй като е неотложно.
- В смисъл…
- Трябва да се водят диалози, да им разговор. Трябва да има обикновено държавно управление, което да поеме отговорност за страната. Видяхме какво стана с „ ИТН “, които не поеха отговорност, и по какъв начин последователно, дори не последователно, а резонно слязоха от политическата сцена.
- Вотът демонстрира „ още от същото “. Кога това и виждате ли по какъв начин то може да се поправи?
- Може да се поправи, когато се построи естествена политическа система, в която лявото е ляво, а дясното е дясно.
- Сега доста ли се размиват?
- Сега лявото го няма. Това, което направи Корнелия Нинова с Българска социалистическа партия, е да вкара партията в патриотичната нисша – ляво-консервативната, а това не дава отговор на никакви модерни критерии за лява политика, за евроинтеграция на европейски полезности.
- Чуваме от множеството партии „ … аз с този няма да работя “. Това до какво ще докара?
- Ще разберем. Но триумфът, който могат да създадат партиите, се изпълва в този момент със смисъла на думата - единение. Формулата на триумфа се крие и в думата - взаимност, с цел да минем през рецесията. Тези партии, които не заемат тази позиция, ще губят електорална тежест.
- Как гледате и по какъв начин си обяснявате ниската изборна интензивност?
- Има няколко пояснения. Вече съвсем няма платен избор, тъй като доста съществени ограничения се взеха при последните 2-3 избора. Машинният избор отля доста количество гласоподаватели, които се бяха научили, че би трябвало да им се заплаща, с цел да гласоподават. А и просто доста възрастни хора си споделят, че това не е за тях. Говоря за чисто психически потрес, не че толкоз не могат да се оправят с машината. Просто си споделят, че към този момент това не е техният свят и лимитират политическата си интензивност.
- Все още ли машините затрудняват гласоподавателите. Ваши сътрудници споделят, че те са повода към 500 000 индивида да не отидат до изборните секции?
- Чак 500 000 ми се вижда доста, само че в границите на 200 000 - 300 000, може би. Това също не е малко, това е някаква културна граница. По-малко образовани, на по-голяма възраст споделят, че това – с машините, е за младите…
- Много партии влизат в Народното събрание и все по-трудно става обединяването им. Такова бъдеще ли чака политическата ни система?
- За момента е по този начин. Може би в по-дългосрочна вероятност няма да е по този начин, само че сега обстановката е такава. В предишния парламент бяха седем партии, в този момент отново са толкоз. Имаме огромно накъсване и това прави доста мъчно коалирането. Просто партиите са разнопосочни.
- ГЕРБ-СДС са първа политическа мощ. Кабинет без тях може ли да има?
- ГЕРБ-СДС са непреодолими за кабинет, само че това не ги прави доста щастливи. Това, че би трябвало да поемат отговорност и да създадат кабинет, е още по-трудно за тях, предизвикателство е за тях. Ние видяхме по какъв начин се държаха в неделя вечер. Те не застанаха в ролята на победител и по никакъв метод не се обърнаха към хората. Когато имаш триумф, когато имаш най-голяма поддръжка и интерес, когато хората чакат от теб да се появиш и да кажеш какво ще правиш… А теб те няма? Такова държание е доста пасивно, доста депресиращо.
- Президентът Румен Радев какъв брой печели от тези избори?
- Той се държа на равна отдалеченост от всички.
- Но всички партии имаха упреци към служебния кабинет?
- Това бе част от играта, тъй като критикуващите партии чакаха, че по този начин по-лесно ще стигнат до несъмнено количество гласоподаватели. Както виждаме, на съвсем всички, които го използваха, не им се получи.
- Има ли нещо, което ви направи усещане по време на акцията?
- Ако създадем една прилика сред това, което се случи в неделя вечер, и това, което се правеше преди 5 години, се вижда, че изборите се омаловажават. Преди 5 години се организираше интернационален пресцентър. Първият, вторият, третият и така нататък даваха конференции, обясняваха какво ще вършат. В неделя какво стана – едните ги няма, а другите ги гонят по улиците, с цел да кажат нещо, а публицистите ще се избият в някаква блъсканица. Това какво е, това не наподобява на европейска страна.
- Г-н Тончев, изборите минаха. Седем партии влизат Народното събрание. Нещо оптимистично виждате ли?
- Не се вижда някакъв вид, който да породи някаква вяра в страната. При тези условия би трябвало да се взимат ограничения, тъй като е неотложно.
- В смисъл…
- Трябва да се водят диалози, да им разговор. Трябва да има обикновено държавно управление, което да поеме отговорност за страната. Видяхме какво стана с „ ИТН “, които не поеха отговорност, и по какъв начин последователно, дори не последователно, а резонно слязоха от политическата сцена.
- Вотът демонстрира „ още от същото “. Кога това и виждате ли по какъв начин то може да се поправи?
- Може да се поправи, когато се построи естествена политическа система, в която лявото е ляво, а дясното е дясно.
- Сега доста ли се размиват?
- Сега лявото го няма. Това, което направи Корнелия Нинова с Българска социалистическа партия, е да вкара партията в патриотичната нисша – ляво-консервативната, а това не дава отговор на никакви модерни критерии за лява политика, за евроинтеграция на европейски полезности.
- Чуваме от множеството партии „ … аз с този няма да работя “. Това до какво ще докара?
- Ще разберем. Но триумфът, който могат да създадат партиите, се изпълва в този момент със смисъла на думата - единение. Формулата на триумфа се крие и в думата - взаимност, с цел да минем през рецесията. Тези партии, които не заемат тази позиция, ще губят електорална тежест.
- Как гледате и по какъв начин си обяснявате ниската изборна интензивност?
- Има няколко пояснения. Вече съвсем няма платен избор, тъй като доста съществени ограничения се взеха при последните 2-3 избора. Машинният избор отля доста количество гласоподаватели, които се бяха научили, че би трябвало да им се заплаща, с цел да гласоподават. А и просто доста възрастни хора си споделят, че това не е за тях. Говоря за чисто психически потрес, не че толкоз не могат да се оправят с машината. Просто си споделят, че към този момент това не е техният свят и лимитират политическата си интензивност.
- Все още ли машините затрудняват гласоподавателите. Ваши сътрудници споделят, че те са повода към 500 000 индивида да не отидат до изборните секции?
- Чак 500 000 ми се вижда доста, само че в границите на 200 000 - 300 000, може би. Това също не е малко, това е някаква културна граница. По-малко образовани, на по-голяма възраст споделят, че това – с машините, е за младите…
- Много партии влизат в Народното събрание и все по-трудно става обединяването им. Такова бъдеще ли чака политическата ни система?
- За момента е по този начин. Може би в по-дългосрочна вероятност няма да е по този начин, само че сега обстановката е такава. В предишния парламент бяха седем партии, в този момент отново са толкоз. Имаме огромно накъсване и това прави доста мъчно коалирането. Просто партиите са разнопосочни.
- ГЕРБ-СДС са първа политическа мощ. Кабинет без тях може ли да има?
- ГЕРБ-СДС са непреодолими за кабинет, само че това не ги прави доста щастливи. Това, че би трябвало да поемат отговорност и да създадат кабинет, е още по-трудно за тях, предизвикателство е за тях. Ние видяхме по какъв начин се държаха в неделя вечер. Те не застанаха в ролята на победител и по никакъв метод не се обърнаха към хората. Когато имаш триумф, когато имаш най-голяма поддръжка и интерес, когато хората чакат от теб да се появиш и да кажеш какво ще правиш… А теб те няма? Такова държание е доста пасивно, доста депресиращо.
- Президентът Румен Радев какъв брой печели от тези избори?
- Той се държа на равна отдалеченост от всички.
- Но всички партии имаха упреци към служебния кабинет?
- Това бе част от играта, тъй като критикуващите партии чакаха, че по този начин по-лесно ще стигнат до несъмнено количество гласоподаватели. Както виждаме, на съвсем всички, които го използваха, не им се получи.
- Има ли нещо, което ви направи усещане по време на акцията?
- Ако създадем една прилика сред това, което се случи в неделя вечер, и това, което се правеше преди 5 години, се вижда, че изборите се омаловажават. Преди 5 години се организираше интернационален пресцентър. Първият, вторият, третият и така нататък даваха конференции, обясняваха какво ще вършат. В неделя какво стана – едните ги няма, а другите ги гонят по улиците, с цел да кажат нещо, а публицистите ще се избият в някаква блъсканица. Това какво е, това не наподобява на европейска страна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ