Проф. Радулов пред ФАКТИ: Прието е да ти казват Драги Бойко. Но те знаят, че си разбойник
''Това е тематика, на която се постанова непрестанно да обръщам внимание и по която да приказвам. Обикновено ми е доста тъжно, тъй като няма по какъв начин да не заключа, че гражданската сигурност е на безпределно ниско равнище, а националната сигурност, която е тясно обвързвана, несъмнено, с гражданската, е на не по-малко ниско равнище. Изобщо този артикул, който бранш ''Сигурност'' би трябвало да основава - едно задоволително равнище на сигурност за всички - за страната, за държавните структури и най-много за жителите, е повреден. И в действителност, в случай че би трябвало да опишем по какъв начин наподобяват структурите за публичен ред и сигурност, като в тях имам поради специфичните служби и Министерство на вътрешните работи, мога да кажа, че те наподобяват демотивирани, неприятно ръководени, неприятно ресурсно обезпечени и към този момент, за жалост, за най-голямо мое страдание, ненавиждани от народа. Това, апропо, чиновниците най-тежко го изживяват. Всичко друго някак си го преглъщат. Обаче да знаеш, че хората те ненавиждат, е доста унищожително''. Това съобщи пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ някогашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи - проф. Николай Радулов.
В развой на диалога водещата Маринкова изрази усещане, че полицейските чиновници са осъвременени, вземайки поради защитните им шлемовете и униформи. Проф. Радулов разяснява по този начин нейното усещане: ''Не. Знаете ли, това е неправилно усещане, тъй като става дума за едно малко отделение. Нищо съвременно няма в тези щитове и каски. Тези щитове и каски са, даже в случай че създадем една инспекция по кое време са купени, ще видите, че са купени преди 7-8-9-10 години. Просто, защото си седят в склада и не се употребяват толкоз постоянно, имат внушителен тип. Не за това става дума. Става дума за това, че ето в този момент разнообразни европейски структури, разяснявайки това, което се случва в арестите, по време на митинги и така нататък, споделят, че органите за публичен ред и сигурност, когато са подложени на непрестанно подозрение, че надвишават пълномощията си, или даже нарушават закона, би трябвало постоянно да употребяват съответните софтуерни устройства, с цел да снимат това, което се случва. Особено при разпити, където има безумни нарушавания. Аз доста от дълго време поучавам такова нещо да се случи (б.р. видеозаснемане на митинги, разпити), тъй като то има двояко значение. Ако се снима непрестанно това, което се случва, първо постоянно можем да отделим това, което в действителност се е случило от това, което се е сторило на някой и от това, за което някой лъже. Може да се произнасят неистини през днешния ден, свързани с настоящата конюнктура, от протестиращи, може да се произнасят неистини и от служители на реда. Никой не е застрахован от това да каже не истина по един или различен мотив. Но в случай че се снима, в случай че се снима със съответните ограничения, със съответните сертифицирани камери, с цел да се разбере, че записът не се манипулира, т.е. да има цифрови указатели, с цел да е ясно, че не се е ''рязало'', скърпвало, това ще отбрани по едно и също време и жителите от принуждение, тъй като когато всичко се снима ще има спирачка, и въпреки това ще отбрани пък надлежно служителите на реда от несправедливи обвинявания. Това е доста добре известно, това се опитахме да създадем още по времето на огромните манифестации, когато имаше принуждение против служителите на реда от двете страни - отляво и отдясно, от ''сините'' и от ''червените''. Опитахме се да го създадем, само че нямахме средства, тогава цялата страна беше ограбена. Сега на места има по някоя камера, само че тези камери снимат единствено защити фрагменти и общо взето служат за доказване на тезите единствено на едната страна. За страдание обаче, казусът на този метод на опит да се манипулира това, което се случва е, че през днешния ден към този момент е недействителен, тъй като всеки е човек, който снима, всеки със своя телефон може да снима... И снима.'', разяснява тогавашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
''Полицията показва два записа за това по какъв начин има принуждение против служителите на реда, освен това служителите на реда са въоръжени и със съответната екипировка, и стотици други записи, в които служителите на реда гонят, ритат и блъскат в тил протестиращите. Т.е. има значение новите технологии по какъв начин са навлезли в света, в който живеем. Все по-трудно ще става да се лъже, все по-трудно ще става да се манипулира информацията, тъй като тя има свойството - първо незабавно да се популяризира и второ мъчно да се изкривява'', добави той.
За скандалните записи, на които ясно се чува гласът на Бойко Борисов, мнението на проф. Николай Радулов е следното:
Ако министър председателят беше в действителност почтен, т.е., в случай че тези записи бяха аранжирани и нямат нищо общо с него, аз мисля, че той щеше да бъде първият, който щеше да изиска експертиза. Но и това, че той даже не понечва да каже за това, че: ''Това няма нищо общо с мен и би трябвало да се подложи на експертиза'', тъй като това е закононарушение по отношение на държавните институции - да набеждаваш главата на изпълнителната власт в такова нещо. Той си мълчи, което значи, че е виновен. За мен, без да има експертиза и експертно удостоверение, е по-скоро допустимо това в действителност да се е случило, т.е. да са снимани тези шкафчета, тези шкафчета с парите вътре да са неговите. Той споделя: ''Аз сякаш нямаше да си ги сложа в касата, а ще ги държа в шкафчето''. Ами, касата е претъпкана, за това не ги е поставил в касата. Ако бяха снимали под леглото, най-вероятно и там щеше да има пачки. Но това е мое персонално мнение, да не го внушавам на хората. Но аз мисля, че този, който е по-вероятно да е виновният, е Борисов.''
Лили Маринкова изрази мнение, че в подтекста на вчерашния спор в Екологичен потенциал, очевидно това за шкафчето с парите не е стигнало до разбирането на Европарламента. От своя страна проф. Радулов разяснява по този начин: ''То е стигнало, само че Европарламентът показва своето служебно схващане за това по какъв начин би трябвало да наподобяват нещата. Да не приказваме, че от години тук мненията, които излъчват европейските институции към България, са намазани с лимонада. Някой път чак ти става на глътката неприятно, толкоз са сладникави. Европейските служители си имат собствен европейски чиновнически език, в който всичко е доста загладено и би трябвало да разглеждаш всичко с лупа, с цел да схванеш къде има рецензия и къде хвалба. Това, че писмото стартира с: ''Драги Бойко'', не значи, че си им мил в действителност. Просто те по този начин любезничат един с различен. Вие знаете, че в Европа, най-голямото удивление за нас, когато започнахме да вървим из Европа, беше това, че където и да влезеш, в който и магазин, даже единствено да гледаш, хората се усмихват. Не че ти се радват, те като те видят, незабавно правят оценка опитните продавачи, че нищо няма да купиш, само че по този начин е признато. Така е признато, да ти споделят: ''Драги Бойко'', макар че те знаят, че ти си един бандит. Понеже тук доста постоянно се приказва, а и аз доста време се пробвам да обясня на хората... Това, което в Брюксел се събира като информация и по-късно влиза в Брюкселските отчети, това, което отива в Държавния департамент на Щатите и излиза в техните годишни доклади и отчети, това не е резултат от двама-трима клеветници, както се пробват да ни кажат, да ни накарат да имаме вяра. Може да има хора, които обществено ги споделят и описват тези неща, само че истината е, че след рухването на Желязната завеса, даже след влизането ни в Европейския съюз, няма нито една страна на НАТО, от НАТО, или страна от Европейски Съюз, която да си е понижила резидентурата, разследващата конструкция в България. Напротив, американците си я удвоиха и утроиха. Това значи, че информацията, която излъчва назад от Брюксел насам или от Вашингтон насам, е резултат на взаимна събирателна и аналитична работа на центрове на дипломацията и на разузнаването. Няма никакви клюки, няма никакви измислици в това, което се връща обратно. Такава е истината и ние я знаем.''
За вероятно следствие на пачките и кюлчетата злато в спалнята на премиера, проф. Радулов съобщи:
''В нашата страна, при настоящето систематизиране на властовите позиции, няма кой да го направи. Вие виждате, че прокуратурата, която е доста ''смела''... Например предходната седмица ревизира 1800 точки за продажба на сладолед и конфискува към 1 звук и 700 хиляди кг. Т.е. това е една доста смела постъпка. Още по-героично ще е, в случай че ги накарате да изядат този 1 звук и 700 хиляди кг. Всички ще са с ангина, а някой може да почине от простуда, не от ковид.
Въпросът е, че по нещата, които са доста съществени, по нещата, които са чувствителни, по нещата, за които тези хора, които не са на митингите, също си приказват, тези хора, които получават 50 лв. (пенсионери) и виждат, че единствено в горната банкнота от пачката са хиляди пъти по 50 лв., тази пачка, която се търкаля до леглото на един голям, латентен и небрежен министър председател. Човекът, който по време на прения за България в европейските структури, върви да ритне едно мачле, индивидът, който когато му се разтури тимът, ги изпоназначи в ДАНС и в ГДБОП - играчите от тима. Ми, те такава работа ще правят и в тези структури, ще ритат мач. На други стадиони, може би.''
По отношение на недоверието към българската полиция, някогашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи съобщи следното:
''Мен ме боли, тъй като не полицията е отговорна за всичко това, което се случва, а една група от необразовани, или може би свързани с олигархични кръгове хора, настанени, конфигурирани на най-висши позиции, които дават погрешни и доста постоянно противозаконни команди, които няма по какъв начин да не се изпълнят, тъй като Министерство на вътрешните работи, каквото и да си приказваме, даже след девоенизацията в нея, си е йерархична конструкция. Ако не е военна е паравоенна по своята организация и там няма по какъв начин да не се извършва заповедта. Разбира се, никой няма да рискува и да каже: ''Тези ги пребийте, различен път да не идват на манифестации, протести'', само че това може да се внуши и без да го казваш напряко. Аз съм безусловно уверен, че това, което се случи с огромното гонение на един от огромните манифестации, е било мълчешком инспирирано от управлението на това Министерство на вътрешните работи. Нищо, че то се прави на огромен покровител на чиновниците, нищо, че то им дава отлична оценка. Да, дава им отлична оценка, тъй като те чудесно са изпълнили това, което те са им внушили. Но ние хората, жителите, не им даваме отлична оценка. При това и самите служители на реда не са удовлетворени от това, което се случва. Аз като отивам на митингите, до момента в който стигна до митинга се ръкувам с десетина служители на реда, част от тях са ми познати от това, че съм ходил на някакви мероприятия на профсъюзите, други са ми студенти. Като влезна на митинга има пенсионирани служители на реда. И той споделя: ''Ето там, виждаш ли го това момче, височкото, измежду полицейския кордон, това е синът ми''. Ние сме едни и същи хора - служителите на реда на кордона и хората от вътрешната страна. Само че тези хора, които са на кордона, извършват заповеди. Те по принцип са доброжелателни и безусловно съм убеден, че тези хора, които са ангажирани в насилието, са докарани отнякъде, хора, които не познават нито един човек на площада. Обикновено са докарвани от дребни обитаеми места, където да си служител на реда е нещо доста заплашително и служителят на реда се усеща с голяма власт. И тези хора не могат да свикнат, че хората на митингите, хора в огромните градове като София, Варна и Бургас, смятат, че служителите на реда са техни чиновници. Защото това е по този начин. Полицаите са нашите чиновници. Министър-председателят е наш чиновник. Как по този начин се е скъсала връзката министър-председателят да смята, че сме му плебеи, а ръководителите на Министерство на вътрешните работи да смятат, че ние сме им подчинени, е един въпрос за 1 милион, както се споделя. Много дълго би трябвало да го обсъждаме.''
''Колкото и да си приказваме за народна власт, за Америка като наш пример, или за европейските полезности, които за господин Борисов са еврата, това, несъмнено, са европейски полезности, доста съществени, в действителност ние непрестанно се опитваме да копираме от това, което се случва и по този начин както ръководи Путин. Може би по този начин ни е по-лесно'', сподели към края на присъединяване си проф. Николай Радулов.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
В развой на диалога водещата Маринкова изрази усещане, че полицейските чиновници са осъвременени, вземайки поради защитните им шлемовете и униформи. Проф. Радулов разяснява по този начин нейното усещане: ''Не. Знаете ли, това е неправилно усещане, тъй като става дума за едно малко отделение. Нищо съвременно няма в тези щитове и каски. Тези щитове и каски са, даже в случай че създадем една инспекция по кое време са купени, ще видите, че са купени преди 7-8-9-10 години. Просто, защото си седят в склада и не се употребяват толкоз постоянно, имат внушителен тип. Не за това става дума. Става дума за това, че ето в този момент разнообразни европейски структури, разяснявайки това, което се случва в арестите, по време на митинги и така нататък, споделят, че органите за публичен ред и сигурност, когато са подложени на непрестанно подозрение, че надвишават пълномощията си, или даже нарушават закона, би трябвало постоянно да употребяват съответните софтуерни устройства, с цел да снимат това, което се случва. Особено при разпити, където има безумни нарушавания. Аз доста от дълго време поучавам такова нещо да се случи (б.р. видеозаснемане на митинги, разпити), тъй като то има двояко значение. Ако се снима непрестанно това, което се случва, първо постоянно можем да отделим това, което в действителност се е случило от това, което се е сторило на някой и от това, за което някой лъже. Може да се произнасят неистини през днешния ден, свързани с настоящата конюнктура, от протестиращи, може да се произнасят неистини и от служители на реда. Никой не е застрахован от това да каже не истина по един или различен мотив. Но в случай че се снима, в случай че се снима със съответните ограничения, със съответните сертифицирани камери, с цел да се разбере, че записът не се манипулира, т.е. да има цифрови указатели, с цел да е ясно, че не се е ''рязало'', скърпвало, това ще отбрани по едно и също време и жителите от принуждение, тъй като когато всичко се снима ще има спирачка, и въпреки това ще отбрани пък надлежно служителите на реда от несправедливи обвинявания. Това е доста добре известно, това се опитахме да създадем още по времето на огромните манифестации, когато имаше принуждение против служителите на реда от двете страни - отляво и отдясно, от ''сините'' и от ''червените''. Опитахме се да го създадем, само че нямахме средства, тогава цялата страна беше ограбена. Сега на места има по някоя камера, само че тези камери снимат единствено защити фрагменти и общо взето служат за доказване на тезите единствено на едната страна. За страдание обаче, казусът на този метод на опит да се манипулира това, което се случва е, че през днешния ден към този момент е недействителен, тъй като всеки е човек, който снима, всеки със своя телефон може да снима... И снима.'', разяснява тогавашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
''Полицията показва два записа за това по какъв начин има принуждение против служителите на реда, освен това служителите на реда са въоръжени и със съответната екипировка, и стотици други записи, в които служителите на реда гонят, ритат и блъскат в тил протестиращите. Т.е. има значение новите технологии по какъв начин са навлезли в света, в който живеем. Все по-трудно ще става да се лъже, все по-трудно ще става да се манипулира информацията, тъй като тя има свойството - първо незабавно да се популяризира и второ мъчно да се изкривява'', добави той.
За скандалните записи, на които ясно се чува гласът на Бойко Борисов, мнението на проф. Николай Радулов е следното:
Ако министър председателят беше в действителност почтен, т.е., в случай че тези записи бяха аранжирани и нямат нищо общо с него, аз мисля, че той щеше да бъде първият, който щеше да изиска експертиза. Но и това, че той даже не понечва да каже за това, че: ''Това няма нищо общо с мен и би трябвало да се подложи на експертиза'', тъй като това е закононарушение по отношение на държавните институции - да набеждаваш главата на изпълнителната власт в такова нещо. Той си мълчи, което значи, че е виновен. За мен, без да има експертиза и експертно удостоверение, е по-скоро допустимо това в действителност да се е случило, т.е. да са снимани тези шкафчета, тези шкафчета с парите вътре да са неговите. Той споделя: ''Аз сякаш нямаше да си ги сложа в касата, а ще ги държа в шкафчето''. Ами, касата е претъпкана, за това не ги е поставил в касата. Ако бяха снимали под леглото, най-вероятно и там щеше да има пачки. Но това е мое персонално мнение, да не го внушавам на хората. Но аз мисля, че този, който е по-вероятно да е виновният, е Борисов.''
Лили Маринкова изрази мнение, че в подтекста на вчерашния спор в Екологичен потенциал, очевидно това за шкафчето с парите не е стигнало до разбирането на Европарламента. От своя страна проф. Радулов разяснява по този начин: ''То е стигнало, само че Европарламентът показва своето служебно схващане за това по какъв начин би трябвало да наподобяват нещата. Да не приказваме, че от години тук мненията, които излъчват европейските институции към България, са намазани с лимонада. Някой път чак ти става на глътката неприятно, толкоз са сладникави. Европейските служители си имат собствен европейски чиновнически език, в който всичко е доста загладено и би трябвало да разглеждаш всичко с лупа, с цел да схванеш къде има рецензия и къде хвалба. Това, че писмото стартира с: ''Драги Бойко'', не значи, че си им мил в действителност. Просто те по този начин любезничат един с различен. Вие знаете, че в Европа, най-голямото удивление за нас, когато започнахме да вървим из Европа, беше това, че където и да влезеш, в който и магазин, даже единствено да гледаш, хората се усмихват. Не че ти се радват, те като те видят, незабавно правят оценка опитните продавачи, че нищо няма да купиш, само че по този начин е признато. Така е признато, да ти споделят: ''Драги Бойко'', макар че те знаят, че ти си един бандит. Понеже тук доста постоянно се приказва, а и аз доста време се пробвам да обясня на хората... Това, което в Брюксел се събира като информация и по-късно влиза в Брюкселските отчети, това, което отива в Държавния департамент на Щатите и излиза в техните годишни доклади и отчети, това не е резултат от двама-трима клеветници, както се пробват да ни кажат, да ни накарат да имаме вяра. Може да има хора, които обществено ги споделят и описват тези неща, само че истината е, че след рухването на Желязната завеса, даже след влизането ни в Европейския съюз, няма нито една страна на НАТО, от НАТО, или страна от Европейски Съюз, която да си е понижила резидентурата, разследващата конструкция в България. Напротив, американците си я удвоиха и утроиха. Това значи, че информацията, която излъчва назад от Брюксел насам или от Вашингтон насам, е резултат на взаимна събирателна и аналитична работа на центрове на дипломацията и на разузнаването. Няма никакви клюки, няма никакви измислици в това, което се връща обратно. Такава е истината и ние я знаем.''
За вероятно следствие на пачките и кюлчетата злато в спалнята на премиера, проф. Радулов съобщи:
''В нашата страна, при настоящето систематизиране на властовите позиции, няма кой да го направи. Вие виждате, че прокуратурата, която е доста ''смела''... Например предходната седмица ревизира 1800 точки за продажба на сладолед и конфискува към 1 звук и 700 хиляди кг. Т.е. това е една доста смела постъпка. Още по-героично ще е, в случай че ги накарате да изядат този 1 звук и 700 хиляди кг. Всички ще са с ангина, а някой може да почине от простуда, не от ковид.
Въпросът е, че по нещата, които са доста съществени, по нещата, които са чувствителни, по нещата, за които тези хора, които не са на митингите, също си приказват, тези хора, които получават 50 лв. (пенсионери) и виждат, че единствено в горната банкнота от пачката са хиляди пъти по 50 лв., тази пачка, която се търкаля до леглото на един голям, латентен и небрежен министър председател. Човекът, който по време на прения за България в европейските структури, върви да ритне едно мачле, индивидът, който когато му се разтури тимът, ги изпоназначи в ДАНС и в ГДБОП - играчите от тима. Ми, те такава работа ще правят и в тези структури, ще ритат мач. На други стадиони, може би.''
По отношение на недоверието към българската полиция, някогашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи съобщи следното:
''Мен ме боли, тъй като не полицията е отговорна за всичко това, което се случва, а една група от необразовани, или може би свързани с олигархични кръгове хора, настанени, конфигурирани на най-висши позиции, които дават погрешни и доста постоянно противозаконни команди, които няма по какъв начин да не се изпълнят, тъй като Министерство на вътрешните работи, каквото и да си приказваме, даже след девоенизацията в нея, си е йерархична конструкция. Ако не е военна е паравоенна по своята организация и там няма по какъв начин да не се извършва заповедта. Разбира се, никой няма да рискува и да каже: ''Тези ги пребийте, различен път да не идват на манифестации, протести'', само че това може да се внуши и без да го казваш напряко. Аз съм безусловно уверен, че това, което се случи с огромното гонение на един от огромните манифестации, е било мълчешком инспирирано от управлението на това Министерство на вътрешните работи. Нищо, че то се прави на огромен покровител на чиновниците, нищо, че то им дава отлична оценка. Да, дава им отлична оценка, тъй като те чудесно са изпълнили това, което те са им внушили. Но ние хората, жителите, не им даваме отлична оценка. При това и самите служители на реда не са удовлетворени от това, което се случва. Аз като отивам на митингите, до момента в който стигна до митинга се ръкувам с десетина служители на реда, част от тях са ми познати от това, че съм ходил на някакви мероприятия на профсъюзите, други са ми студенти. Като влезна на митинга има пенсионирани служители на реда. И той споделя: ''Ето там, виждаш ли го това момче, височкото, измежду полицейския кордон, това е синът ми''. Ние сме едни и същи хора - служителите на реда на кордона и хората от вътрешната страна. Само че тези хора, които са на кордона, извършват заповеди. Те по принцип са доброжелателни и безусловно съм убеден, че тези хора, които са ангажирани в насилието, са докарани отнякъде, хора, които не познават нито един човек на площада. Обикновено са докарвани от дребни обитаеми места, където да си служител на реда е нещо доста заплашително и служителят на реда се усеща с голяма власт. И тези хора не могат да свикнат, че хората на митингите, хора в огромните градове като София, Варна и Бургас, смятат, че служителите на реда са техни чиновници. Защото това е по този начин. Полицаите са нашите чиновници. Министър-председателят е наш чиновник. Как по този начин се е скъсала връзката министър-председателят да смята, че сме му плебеи, а ръководителите на Министерство на вътрешните работи да смятат, че ние сме им подчинени, е един въпрос за 1 милион, както се споделя. Много дълго би трябвало да го обсъждаме.''
''Колкото и да си приказваме за народна власт, за Америка като наш пример, или за европейските полезности, които за господин Борисов са еврата, това, несъмнено, са европейски полезности, доста съществени, в действителност ние непрестанно се опитваме да копираме от това, което се случва и по този начин както ръководи Путин. Може би по този начин ни е по-лесно'', сподели към края на присъединяване си проф. Николай Радулов.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ