''Спомням си, че в този наш разговор бях много тъжна

''Спомням си, че в този наш диалог бях доста тъжна и доста мрачна, не виждах никаква междина, никаква светлинка в тунела. Обаче в този момент аз ще ви занимая с нещо доста по-перспективно и по-светло. Ще ви занимая с литература, ще ви припомня за една доста хубава книга. Аз тези дни си я спомних. Става дума за великия съветски публицист Михаил Булгаков и за неговата повест ''Кучешко сърце''. В тази повест става дума за следното, ще го припомня на вашите фенове. Там има един професор Преображенски, който намира на улицата едно куче, в съветския вид то се споделя Шарик, а в българския вид не знам за какво са го кръстили Буби. Аз ще работя с съветския вид, тъй като съм чела повеста на съветски едно време''. Това съобщи пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ журналистката Копринка Червенков. Тя, чрез преразказ на ''Кучешко сърце'', направи отпратка към българската действителност в последните 18 години.

''Самият професор е една такава доста велика фигура, която се занимава с научни проучвания и която желае да реализира съвсем безсмъртието на индивида. Във всеки случай работи за това да бъде той подмладен. Виждайки това куче - Шарик, на пътя, бездомно, помиярче, той го прибира и прави с него един доста прекрасен опит. Присажда му хипофизата на един погубен човек, който се споделяше Клим Чугункин, в случай че не се неистина. Въпросният Клим Чугункин е някакъв отпадък безспорен, пияч, маргинал, погубен някъде в скандал по московските улици. Той присажда тази хипофиза и за негова огромна изненада кучето Шарик, поради тази хипофиза, се трансформира в човек след известно време. Постепенно той се намества в социума, сдружава се с боклуците, които живеят в дома, в който
живее и професорът, става известно, че носи всичко белези на Чугункин, на оня маргинал, на онази пачавра, и стартира да се държи по един възмутителен метод, дотам, че най-после той написва донос против своя покровител - този който го е създал в човек, в края на краищата. Политически донос написва, с цел да може да се намести в неговия седемстаен апартамент. За това става дума. По едно случайност професорът се измъква от тази обстановка, тъй като има високопоставени пациенти, и когато вижда към този момент, че работата е нетърпима, и че той влиза в жилището му и желае да го изгони от там, дружно със своя помощник го поставят още веднъж на масата, махат човешката хипофиза и му връщат кучешката'', приключи преразказа си Червенкова.

Какво ярко виждате в тази история?'', запита я водещата, а тя ѝ отговори: ''Е, по какъв начин (б.р. през смях), доста е светло''. Водещата Лили Маринкова изиска от гостенката си да каже кой е индивидът с присадения орган, който засяга в действителния сегашен живот, само че тя и съобщи, че не може да каже кой е той. ''Но мога да припомня някои неща от нашата близка биография'', съобщи Червенкова, а по-късно продължи със следното: ''Мога да припомня груповия професор Преображенски, който някъде 2002 година мисля, че създаде тази 'Глобална България'', която ''Глобална България'' след това се трансформира, трансформира се в някакъв ''Типинг пойнт''. Целта и на първата, и на втората организация беше да произведат нашия Шариков. Кучето Шарик го кръщават Полиграф Полиграфович Шариков. Нашият Шариков беше създаден от тези умни тарикати. Умни, само че тарикати. Лили Маринкова установи: ''И се появи Борисов номер 1'', ''И се появи Шариков номер 1. Шариков, който в началото беше в Министерството на вътрешните работи, някакъв секретар основен, а по-късно влетя в общината'', отговори ѝ Копринка Червенкова.