Мартин Димитров пред ФАКТИ: Очаквам тази зима да промени политическите настроения
''На първо място го виждам като рисков за финансовата непоклатимост (б.р. Бюджет 2021). За първи път виждам сериозен риск, вместо да догонваме страните от Европейския съюз - да стартираме да изоставаме. Ако до момента догонвахме, въпреки и постепенно, въпреки и едва, за първи път има заплаха да стартираме да изоставаме''. Това съобщи пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ икономистът Мартин Димитров, който е част от управническата опция на политическото обединяване ''Демократична България''.
''Проблемите са няколко. На първо място има големи дефицити тази и идната година. Около 10 милиарда лв., които са свързани с повишаване на дълга с близо 70% до 2023 година, което дружно води до риск от утежняване на кредитния рейтинг и надлежно повишаване на заемите. Поскъпнат ли заемите, това значи, че вие, аз, българският бизнес, българските жители, при по-неблагоприятни условия бихме се финансирали. А това в обстановка на комплицирана икономическа конюнктура е сериозен проблем.
Второ, има доста съществени популистки разноски в дейностите на държавното управление, ориентирани предизборно. Виждате, че помощта за пенсионерите е до март, когато са изборите. След това няма такава планувана помощ. Виждате, че детските надбавки за всички жители са фокусирани в 2021 година, когато има избори, а по-късно ги няма. Всичко това води до едни популистки разноски, ориентирани към избори, а въпреки това действителната политика, която би трябвало да помогне бизнесът да преживее зимата, е доста лимитирана. Около 300 млн. лв. са парите, планувани за 60/40, т.е., за това част от разноските на бизнеси, които имат проблеми, да бъдат поети от страната. Което е единствената директна помощ към бизнеса през идната година. Не е задоволителен броят на така наречен дребни заеми. Точно те би трябвало да оказват помощ на такива компании да оцелеят зимата. Защото вижте философията, те чакат тези хора да банкрутират и да усилят безработицата. А вярното е противоположното - да им се помогне да не банкрутират, с цел да си запазят заетостта, било то и при по-различни параметри, само че да я запазят, което не би довело до заплащане на обществени осигуровки, до напън върху обществените системи. Т.е., не да се създава повече безработица, а да се направи всичко допустимо да се запазят работните места и компаниите да не банкрутират. Особено дребните и средните'', разяснява още той по отношение на бюджета за 2021, който бе препоръчан от Министерство на финансите на Народното събрание.
Относно проекта за възобновяване и резистентност, показан от вицепремиера Томислав Дончев, Мартин Димитров съобщи следното: ''Аз се притеснявам, че тази стратегия за резистентност ще бъде следващият образец за доста изхарчени пари без резултати. Бих ви насочил към съответните ограничения, през вчерашния ден имаше забавна конференция на Института за пазарна стопанска система и всред нещата, които те оферират аз бих ви обърнал внимание на едно нещо, което и аз съм предложил предходната година, в този момент ми се ще повече да попадне в публичния спор, а точно ускорената обезценка. Т.е., казано простичко по какъв начин да помогнем на тези компании, които се развиват най-бързо да изтеглят стопанската система напред. Защото виждате, че в третото тримесечие на 2020 България изостава по отношение на европейските страни като възобновяване. И това закъснение може да се усили, споделих го при започване на нашия диалог. Как да помогнем на тези компании, които съумяват да се оправят и да наемат в случай че щете служащи, да се развиват. Точно с ускорената обезценка. Т.е., в случай че те купуват машини, съоръжение, програмен продукт, а не коли и сходни разноски, приказвам за средства за произвеждане, да си връщат парите доста бързо през една ускорена обезценка. Ето това има смисъл да бъдат направено в този момент и да помогне по този начин, че тези, които имат капацитет да се развият - да се развият по-бързо и да пернат цялата стопанска система напред.''
Изхода от идните парламентарни избори и какво може да чакаме след тях, икономистът с опит като депутат, разяснява по този начин:
''Много е мъчно да се вършат такива прогнози. Аз считам, че властта се надява на следния сюжет, те работят за него: да се получи един комплициран парламент, който да не може да избере държавно управление, и настоящето да продължи да действа за не дребен интервал от време. Ако не могат да се наберат гласове за основаване на държавно управление, настоящето продължава да работи до тогава, до момента в който не бъде заменено и до момента в който то не подаде оставка.''
''Очаквам тази зима трагично да промени политическите настроения, тъй като виждате, че нашата здравна система е в доста тежко състояние и за това нямат виновност лекарите. Шапки долу за усилията'', сподели Димитров, а водещата Лили Маринкова вметна, че лекарите носят виновност за това, че са възприели комерсиалните правила в своята работа и не са подкрепили митинга на медицинските сестри, които показват недъзите на здравната ни система от дълго време. ''Г-жо Маринкова, истината е, че лекарите каквото могат го вършат. Тези въпроси, които вие вярно поставяте, те са въпроси на ръководството. А ръководството към този момент 10 години е в ГЕРБ и част от този интервал в Българска социалистическа партия. Истината е, че организацията на опазването на здравето е в едно доста тежко състояние и това тази зима, когато хората виждат какво се случва, ще даде съществено отражение върху политическите настройки. Тези настроения, които в този момент виждаме и за които с вас говорихме, ще бъдат доста по-различни съгласно мен към март месец. Тъй като хората ще видят грешките, които са правили в предишното и ръководството, което до момента са подкрепяли, до каква степен ги е довело'', изрази мнението си Мартин Димитров.
На въпроса по какъв начин могат да бъдат излекувани дефицитите в опазването на здравето, икономистът отговори по този начин: ''С една същинска промяна, която да бъде направена по метод, по който против множеството пари да има повече резултати. Т.е., да има и повече надзор, и повече резултати. Не пожелаха да създадат такава промяна. Виждате, че през последните години парите за опазване на здравето много се усилиха и това не докара до по-високо качество, заради което аз приканвам и вас, и всички, да схванат, че просто даването на повече пари нищо не значи. То единствено по себе си не подвига качеството и никой не е удовлетворен най-после. Време е за една доста сериозна смяна в опазването на здравето.''
Водещата Маринкова напомни, че някогашният здравен министър, а в този момент подобен на финансите - Кирил Ананиев, е заречен промяна в опазването на здравето, само че нищо такова не се е случило. ''Фактът, че той в този момент (б.р. Кирил Ананиев), в най-трудното състояние, към този момент не е на министър на опазването на здравето, ясно демонстрира, че не се е справил с тази задача. А и апропо, аз към този момент нямам доверие на такива празни обещания. Като каже някой, че ще прави и има потребност от такава сериозна промяна в опазването на здравето, идва въпросът: ''Ами, дайте да ги забележим тези параметри''. Подложете ги на публично разискване, включете лекари, икономисти и така нататък Между другото, аз съм срещу единствено лекари да вземат участие в дебата за промяна на опазването на здравето. Всички ние - икономистите, би трябвало да участваме. Промяната в опазването на здравето не е въпрос единствено на здравна подготвеност, в никакъв случай'', съобщи още Мартин Димитров.
''Сигурен съм, че хората към този момент са изцяло уверени, че по този начин повече не може да продължава. Те видяха, че множеството пари не доведоха до повече качество, и си дават сметка, че тази система, а и освен тя, би трябвало да бъде съществено и бързо реформирана. Реформата би трябвало да стартира от там - да се види кои елементи от тази система действат най-добре и за какво. Другите, които не действат толкоз добре, да бъдат изменени.
Първото нещо е - може ли още да нямаме цифрово опазване на здравето, като изхарчиха 2 милиарда за електронно държавно управление? Може ли още да нямаме цифрови посоки, електронни посоки от страна на персоналните лекари, за което дава отговор ''Информационно обслужване'', доколкото разбрах? Същите тези, дето ги чакаме да броят на избори. Най-малкото от там би трябвало да се стартира. Тези услуги, в случай че са цифрови, цялата система ще има връзка, ще може да има обща карта, да се вижда какво се случва и ще действа по-добре.
В един град, с цел да има съгласуваност сред лечебните заведения, са си създали обща платформа през вайбър. Разбирате ли? Което е неуместно! Това е самодейността на самите лекари, които виждат, че подобен проблем има и че страната като не им прави работа, те се пробват сами да се оправят. Това е несериозно'', добави той.
За 2-та милиарда за електронно държавно управление, които са изхарчени, специалистът, който е част от управническата опция на ''Демократична България'' съобщи:
''О, не се съмнявайте, че са ги похарчили. Ако има нещо, за което изцяло имам вяра на нашето държавно управление е, че като кажат, че са похарчили едни пари - изхарчили са ги. Нямайте никакви подозрения, в това ги бива, да ги похарчат без всевъзможен резултат. Никакъв проблем. Ами, вижте какво вършат - афишират всякакви планове, стартират безкрайни съвещания, приказват си да вземем за пример по тематиката ''електронно правителство'' и нищо най-после. Както апропо, сега в Изборния кодекс има пътна карта за въвеждане на отдалечено електронно гласоподаване, заради което на следващия ден с сътрудника Петър Славов имаме дело в съда, тъй като настояваме съдът да ги задължи тази пътна карта да е доста съответна като периоди и задължения.
Същата работа е с цялата страна и електронните услуги. Харчат се безобразно доста пари за всевъзможни консултантски контракти, общи приказки, само че най-после резултата го няма. Ето, отиваме с вас през днешния ден при персоналните лекари, желаеме да имаме електронно направление, няма ги още. А то в този момент ни би трябвало, то тъкмо в този момент ни би трябвало.
Истината е, че през последните години подобен конфликт не е имало българското обществото. Защото - когато нещата вървят добре, когато има някакъв напредък на стопанската система, въпреки и непълен, с цел да догоним европейските приходи, само че някакъв напредък има, няма катаклизми и нищо да не правиш - не си проличава. Това правеше до момента властта в България. Не си личеше, че няма организация, не си личеше толкоз, че не са направени нужните промени. Сега обаче, в обстановката с COVID-19 е един огромен стрес тест. Ако щете и за администрацията, и за опазването на здравето, и изобщо за положението на цялата страна. Този стрес тест ще покаже на хората, че доста неща са били лъжливи, че има доста съществени проблеми. Това няма по какъв начин да не докара до доста рецензии към това, което досега е направено, и до смяна в настроенията.''
Водещата върна Мартин Димитров към предложенията му в Народното събрание, споделяни и от негови, що се касае до банкрутиралата банка КТБ. ''Много неща искахме. Като стартираме от това, че искахме интернационално следствие, тъй като тези компании за интернационалните следствия, те работят на следния принцип: колкото повече оказват помощ да се върне, толкоз получават. Ако нищо не върнат, нищо не получават. Те са като кучета, преследват непрекъснато и хващат най-после този, дето се е забъркал. И тук е казусът, че и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия, и целият парламент тогава - не поддържа тази нашата концепция. Мотивите, за жалост, могат да бъдат единствено неподходящи за тях. И като не се организира интернационално следствие виждате, че не се разкри задоволително. Нито парите са върнати, нито отговорните лица са разкрити. А какъв брой години минаха? Поне шест години минаха оттогава. Те разчитат да мине време, хората да не помнят, вие медиите да спрете да питате и най-после всичко да е заметено под килима'', разяснява Димитров и тази тематика.
''Защо Цветан Василев не беше изслушан обществено през интернет? Какъв е казусът в актуалния свят това да бъде направено? Защо на беше изслушан? Например на мен ми е ужасно забавно да чуя и той да опише това, което има да споделя. Друг е въпросът дали ще има смелостта да го направи'', добави тогавашният водач на Съюз на демократичните сили.
По отношение на проблема със Северна Македония, Димитров счита, че българското държавно управление доста е закъсняло да уреди противоречивите въпроси със съседката ни и в този момент обстановката е изпусната, което ще ускори антибългарските настроения в Северна Македония.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
''Проблемите са няколко. На първо място има големи дефицити тази и идната година. Около 10 милиарда лв., които са свързани с повишаване на дълга с близо 70% до 2023 година, което дружно води до риск от утежняване на кредитния рейтинг и надлежно повишаване на заемите. Поскъпнат ли заемите, това значи, че вие, аз, българският бизнес, българските жители, при по-неблагоприятни условия бихме се финансирали. А това в обстановка на комплицирана икономическа конюнктура е сериозен проблем.
Второ, има доста съществени популистки разноски в дейностите на държавното управление, ориентирани предизборно. Виждате, че помощта за пенсионерите е до март, когато са изборите. След това няма такава планувана помощ. Виждате, че детските надбавки за всички жители са фокусирани в 2021 година, когато има избори, а по-късно ги няма. Всичко това води до едни популистки разноски, ориентирани към избори, а въпреки това действителната политика, която би трябвало да помогне бизнесът да преживее зимата, е доста лимитирана. Около 300 млн. лв. са парите, планувани за 60/40, т.е., за това част от разноските на бизнеси, които имат проблеми, да бъдат поети от страната. Което е единствената директна помощ към бизнеса през идната година. Не е задоволителен броят на така наречен дребни заеми. Точно те би трябвало да оказват помощ на такива компании да оцелеят зимата. Защото вижте философията, те чакат тези хора да банкрутират и да усилят безработицата. А вярното е противоположното - да им се помогне да не банкрутират, с цел да си запазят заетостта, било то и при по-различни параметри, само че да я запазят, което не би довело до заплащане на обществени осигуровки, до напън върху обществените системи. Т.е., не да се създава повече безработица, а да се направи всичко допустимо да се запазят работните места и компаниите да не банкрутират. Особено дребните и средните'', разяснява още той по отношение на бюджета за 2021, който бе препоръчан от Министерство на финансите на Народното събрание.
Относно проекта за възобновяване и резистентност, показан от вицепремиера Томислав Дончев, Мартин Димитров съобщи следното: ''Аз се притеснявам, че тази стратегия за резистентност ще бъде следващият образец за доста изхарчени пари без резултати. Бих ви насочил към съответните ограничения, през вчерашния ден имаше забавна конференция на Института за пазарна стопанска система и всред нещата, които те оферират аз бих ви обърнал внимание на едно нещо, което и аз съм предложил предходната година, в този момент ми се ще повече да попадне в публичния спор, а точно ускорената обезценка. Т.е., казано простичко по какъв начин да помогнем на тези компании, които се развиват най-бързо да изтеглят стопанската система напред. Защото виждате, че в третото тримесечие на 2020 България изостава по отношение на европейските страни като възобновяване. И това закъснение може да се усили, споделих го при започване на нашия диалог. Как да помогнем на тези компании, които съумяват да се оправят и да наемат в случай че щете служащи, да се развиват. Точно с ускорената обезценка. Т.е., в случай че те купуват машини, съоръжение, програмен продукт, а не коли и сходни разноски, приказвам за средства за произвеждане, да си връщат парите доста бързо през една ускорена обезценка. Ето това има смисъл да бъдат направено в този момент и да помогне по този начин, че тези, които имат капацитет да се развият - да се развият по-бързо и да пернат цялата стопанска система напред.''
Изхода от идните парламентарни избори и какво може да чакаме след тях, икономистът с опит като депутат, разяснява по този начин:
''Много е мъчно да се вършат такива прогнози. Аз считам, че властта се надява на следния сюжет, те работят за него: да се получи един комплициран парламент, който да не може да избере държавно управление, и настоящето да продължи да действа за не дребен интервал от време. Ако не могат да се наберат гласове за основаване на държавно управление, настоящето продължава да работи до тогава, до момента в който не бъде заменено и до момента в който то не подаде оставка.''
''Очаквам тази зима трагично да промени политическите настроения, тъй като виждате, че нашата здравна система е в доста тежко състояние и за това нямат виновност лекарите. Шапки долу за усилията'', сподели Димитров, а водещата Лили Маринкова вметна, че лекарите носят виновност за това, че са възприели комерсиалните правила в своята работа и не са подкрепили митинга на медицинските сестри, които показват недъзите на здравната ни система от дълго време. ''Г-жо Маринкова, истината е, че лекарите каквото могат го вършат. Тези въпроси, които вие вярно поставяте, те са въпроси на ръководството. А ръководството към този момент 10 години е в ГЕРБ и част от този интервал в Българска социалистическа партия. Истината е, че организацията на опазването на здравето е в едно доста тежко състояние и това тази зима, когато хората виждат какво се случва, ще даде съществено отражение върху политическите настройки. Тези настроения, които в този момент виждаме и за които с вас говорихме, ще бъдат доста по-различни съгласно мен към март месец. Тъй като хората ще видят грешките, които са правили в предишното и ръководството, което до момента са подкрепяли, до каква степен ги е довело'', изрази мнението си Мартин Димитров.
На въпроса по какъв начин могат да бъдат излекувани дефицитите в опазването на здравето, икономистът отговори по този начин: ''С една същинска промяна, която да бъде направена по метод, по който против множеството пари да има повече резултати. Т.е., да има и повече надзор, и повече резултати. Не пожелаха да създадат такава промяна. Виждате, че през последните години парите за опазване на здравето много се усилиха и това не докара до по-високо качество, заради което аз приканвам и вас, и всички, да схванат, че просто даването на повече пари нищо не значи. То единствено по себе си не подвига качеството и никой не е удовлетворен най-после. Време е за една доста сериозна смяна в опазването на здравето.''
Водещата Маринкова напомни, че някогашният здравен министър, а в този момент подобен на финансите - Кирил Ананиев, е заречен промяна в опазването на здравето, само че нищо такова не се е случило. ''Фактът, че той в този момент (б.р. Кирил Ананиев), в най-трудното състояние, към този момент не е на министър на опазването на здравето, ясно демонстрира, че не се е справил с тази задача. А и апропо, аз към този момент нямам доверие на такива празни обещания. Като каже някой, че ще прави и има потребност от такава сериозна промяна в опазването на здравето, идва въпросът: ''Ами, дайте да ги забележим тези параметри''. Подложете ги на публично разискване, включете лекари, икономисти и така нататък Между другото, аз съм срещу единствено лекари да вземат участие в дебата за промяна на опазването на здравето. Всички ние - икономистите, би трябвало да участваме. Промяната в опазването на здравето не е въпрос единствено на здравна подготвеност, в никакъв случай'', съобщи още Мартин Димитров.
''Сигурен съм, че хората към този момент са изцяло уверени, че по този начин повече не може да продължава. Те видяха, че множеството пари не доведоха до повече качество, и си дават сметка, че тази система, а и освен тя, би трябвало да бъде съществено и бързо реформирана. Реформата би трябвало да стартира от там - да се види кои елементи от тази система действат най-добре и за какво. Другите, които не действат толкоз добре, да бъдат изменени.
Първото нещо е - може ли още да нямаме цифрово опазване на здравето, като изхарчиха 2 милиарда за електронно държавно управление? Може ли още да нямаме цифрови посоки, електронни посоки от страна на персоналните лекари, за което дава отговор ''Информационно обслужване'', доколкото разбрах? Същите тези, дето ги чакаме да броят на избори. Най-малкото от там би трябвало да се стартира. Тези услуги, в случай че са цифрови, цялата система ще има връзка, ще може да има обща карта, да се вижда какво се случва и ще действа по-добре.
В един град, с цел да има съгласуваност сред лечебните заведения, са си създали обща платформа през вайбър. Разбирате ли? Което е неуместно! Това е самодейността на самите лекари, които виждат, че подобен проблем има и че страната като не им прави работа, те се пробват сами да се оправят. Това е несериозно'', добави той.
За 2-та милиарда за електронно държавно управление, които са изхарчени, специалистът, който е част от управническата опция на ''Демократична България'' съобщи:
''О, не се съмнявайте, че са ги похарчили. Ако има нещо, за което изцяло имам вяра на нашето държавно управление е, че като кажат, че са похарчили едни пари - изхарчили са ги. Нямайте никакви подозрения, в това ги бива, да ги похарчат без всевъзможен резултат. Никакъв проблем. Ами, вижте какво вършат - афишират всякакви планове, стартират безкрайни съвещания, приказват си да вземем за пример по тематиката ''електронно правителство'' и нищо най-после. Както апропо, сега в Изборния кодекс има пътна карта за въвеждане на отдалечено електронно гласоподаване, заради което на следващия ден с сътрудника Петър Славов имаме дело в съда, тъй като настояваме съдът да ги задължи тази пътна карта да е доста съответна като периоди и задължения.
Същата работа е с цялата страна и електронните услуги. Харчат се безобразно доста пари за всевъзможни консултантски контракти, общи приказки, само че най-после резултата го няма. Ето, отиваме с вас през днешния ден при персоналните лекари, желаеме да имаме електронно направление, няма ги още. А то в този момент ни би трябвало, то тъкмо в този момент ни би трябвало.
Истината е, че през последните години подобен конфликт не е имало българското обществото. Защото - когато нещата вървят добре, когато има някакъв напредък на стопанската система, въпреки и непълен, с цел да догоним европейските приходи, само че някакъв напредък има, няма катаклизми и нищо да не правиш - не си проличава. Това правеше до момента властта в България. Не си личеше, че няма организация, не си личеше толкоз, че не са направени нужните промени. Сега обаче, в обстановката с COVID-19 е един огромен стрес тест. Ако щете и за администрацията, и за опазването на здравето, и изобщо за положението на цялата страна. Този стрес тест ще покаже на хората, че доста неща са били лъжливи, че има доста съществени проблеми. Това няма по какъв начин да не докара до доста рецензии към това, което досега е направено, и до смяна в настроенията.''
Водещата върна Мартин Димитров към предложенията му в Народното събрание, споделяни и от негови, що се касае до банкрутиралата банка КТБ. ''Много неща искахме. Като стартираме от това, че искахме интернационално следствие, тъй като тези компании за интернационалните следствия, те работят на следния принцип: колкото повече оказват помощ да се върне, толкоз получават. Ако нищо не върнат, нищо не получават. Те са като кучета, преследват непрекъснато и хващат най-после този, дето се е забъркал. И тук е казусът, че и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия, и целият парламент тогава - не поддържа тази нашата концепция. Мотивите, за жалост, могат да бъдат единствено неподходящи за тях. И като не се организира интернационално следствие виждате, че не се разкри задоволително. Нито парите са върнати, нито отговорните лица са разкрити. А какъв брой години минаха? Поне шест години минаха оттогава. Те разчитат да мине време, хората да не помнят, вие медиите да спрете да питате и най-после всичко да е заметено под килима'', разяснява Димитров и тази тематика.
''Защо Цветан Василев не беше изслушан обществено през интернет? Какъв е казусът в актуалния свят това да бъде направено? Защо на беше изслушан? Например на мен ми е ужасно забавно да чуя и той да опише това, което има да споделя. Друг е въпросът дали ще има смелостта да го направи'', добави тогавашният водач на Съюз на демократичните сили.
По отношение на проблема със Северна Македония, Димитров счита, че българското държавно управление доста е закъсняло да уреди противоречивите въпроси със съседката ни и в този момент обстановката е изпусната, което ще ускори антибългарските настроения в Северна Македония.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ