37-годишна българска юристка служи като боен санитар в Украйна
37-годишна българска юристка е в Украйна сега и служи в Третия интернационален легион като военен санитар. В началото на войната дамата основава филантропична организация и идва в Украйна с благотворителна задача. Тя взема решение да оказва помощ на бойците на бойното поле.
„ Дойдох през 2022 година с моята филантропична организация, с цел да оказа помощ на украинците да се реалокират в по-мирни региони. Посетих Чернигов след бомбардировките и бях шокирана. Реших да направя освен това. Исках да оказвам помощ и взех решение, че ще остана до край, до момента в който не изчерпам опциите си ", споделя 37-годишната българка, представена от портала „ Suspilne ". Заедно с двама украинци тя основава филантропична организация, която прави жизненоважни доставки до цивилни, които живеят покрай фронтовата линия. След това стартират да оказват помощ на армията и по едно и също време да изтеглят цивилни от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, като им обезпечават убежища, осведоми Dariknews.
Българката споделя, че преди спора в Украйна не е имала боен опит. Преди това е работила като правист и политолог.
„ Когато видях болката в украинските майки и сълзите на децата, офанзивите по цивилни и лечебни заведения, осъзнах, че човечеството е за това да си оказваме помощ един на различен. Реших аз да съм човек, който да оказва помощ на другите в потребност. Това беше моя избор ", показва още тя.
По време на Коронавирус пандемията българката е работила за Червения кръст в Нидерландия като парамедик към болница и е приключила няколко медицински курса там.
Тя показва и кой е бил най-ужасяващия миг от войната - когато взе участие в нощна интервенция с лодка в Херсон. „ Нашият екип не виждаше къде сме. Имаше огромен риск да бъдем убити от съветски дронове, по тази причина трябваше да плуваме. И това беше най-ужасният миг, тъй като със избавителни жилетки и всичко останало ти просто би трябвало да плуваш, да се бориш за живота. Затова най-страшното място за мен беше Херсон ", споделя българката.
По думите най-страшната рана е онази, за която нищо не може да се направи.
Нейният татко е работил в Украйна и обича страната. Сънародничката ни споделя, че майка ѝ плаче ежедневно за нея, само че не разкрива тъкмо къде е. Тя единствено си написа с родителите си, не приказва по тях с телефона точно поради ограниченията за личната си сигурност.
„ Дойдох през 2022 година с моята филантропична организация, с цел да оказа помощ на украинците да се реалокират в по-мирни региони. Посетих Чернигов след бомбардировките и бях шокирана. Реших да направя освен това. Исках да оказвам помощ и взех решение, че ще остана до край, до момента в който не изчерпам опциите си ", споделя 37-годишната българка, представена от портала „ Suspilne ". Заедно с двама украинци тя основава филантропична организация, която прави жизненоважни доставки до цивилни, които живеят покрай фронтовата линия. След това стартират да оказват помощ на армията и по едно и също време да изтеглят цивилни от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, като им обезпечават убежища, осведоми Dariknews.
Българката споделя, че преди спора в Украйна не е имала боен опит. Преди това е работила като правист и политолог.
„ Когато видях болката в украинските майки и сълзите на децата, офанзивите по цивилни и лечебни заведения, осъзнах, че човечеството е за това да си оказваме помощ един на различен. Реших аз да съм човек, който да оказва помощ на другите в потребност. Това беше моя избор ", показва още тя.
По време на Коронавирус пандемията българката е работила за Червения кръст в Нидерландия като парамедик към болница и е приключила няколко медицински курса там.
Тя показва и кой е бил най-ужасяващия миг от войната - когато взе участие в нощна интервенция с лодка в Херсон. „ Нашият екип не виждаше къде сме. Имаше огромен риск да бъдем убити от съветски дронове, по тази причина трябваше да плуваме. И това беше най-ужасният миг, тъй като със избавителни жилетки и всичко останало ти просто би трябвало да плуваш, да се бориш за живота. Затова най-страшното място за мен беше Херсон ", споделя българката.
По думите най-страшната рана е онази, за която нищо не може да се направи.
Нейният татко е работил в Украйна и обича страната. Сънародничката ни споделя, че майка ѝ плаче ежедневно за нея, само че не разкрива тъкмо къде е. Тя единствено си написа с родителите си, не приказва по тях с телефона точно поради ограниченията за личната си сигурност.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ