28 март в историята
37 година – Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с купата Принцепс.
193 година – Римският император Пертинакс е погубен от Преторианската армия, която след това продава властта му на търг на Дидий Юлиан.
845 година – Париж е унищожен при нахлуване на викинги, предвождани евентуално от Рагнар Лодброк, който събира огромен данък, с цел да напусне града.
1776 година – В Москва е основан Болшой спектакъл.
1802 година – Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада – втория прочут метеорит след 1 Церера.
1844 година – В Испания е основана жандармерията – военизирана полиция за битка с повсеместния бандитизъм в страната.
1854 година – Кримска война: Франция афишира война на Русия.
1857 година – В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия.
1859 година – В Цариград стартира да излиза в. „ България “ под редакцията на Драган Цанков.
1871 година – Учредена е Парижката комуна.
1885 година – В Съединени американски щати публично е основана Армията на спасението.
1891 година – В Лондон се организира първото международно състезание по повдигане на тежести.
1910 година – Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излетява край Марсилия.
1920 година – При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в региона на Големите езера (САЩ) умират над 380 души, други 1700 са ранени.
1921 година – Китайският параход Хонг Конг потъва след конфликт в подводна канара, умират 1094 души.
1930 година – Турция трансформира името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора – на Анкара.
1939 година – Гражданска война в Испания: Войната приключва с завладяването на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко.
1940 година – В Солун стартира построяването на постройката на Международния мострен панаир.
1940 година – В Съединени американски щати е открит нов изотоп на урана – плутоний 239.
1973 година – Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да одобри неговата премия „ Оскар “, с цел да може тя да стачкува против дискриминирането на коренното население в Съединени американски щати.
1973 година – Възродителен развой: 500 чиновници на Министерство на вътрешните работи влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена промяна на мюсюлманските имена, при оказаната опозиция са убити трима селяни.
1974 година – Николае Чаушеску е определен за президент на Румъния.
1979 година – След 30-дневна употреба вторият реактор на АЕЦ, ситуирана на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата нуклеарна повреда в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a.
1983 година – Среща в София на учени от балканските страни на тематика „ Балканите – безядрена зона “.
1994 година – В България стартират митинги на частните издатели и радиоразпространители срещу Закона за добавена стойност – до 31 март същата година огромните всекидневници не излизат.
1994 година – При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) сред последователи на Зулу и на Африкански народен конгрес умират 18 души, а стотици са ранени.
2005 година – При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, умират към 2000 души в Индонезия и Сингапур.
2009 година – От 20:30 до 21:30 (българско време) е извършен Часът на земята.
Родени
1472 година – Фра Бартоломео, италиански художник († 1517 г.)
1515 година – Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка († 1582 г.)
1592 година – Ян Амос Коменски, чешки мъдрец († 1670 г.)
1609 година – Фредерик III, крал на Дания († 1670 г.)
1663 година – Лудвиг Крафт декор Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1713 г.)
1750 година – Франсиско де Миранда, латиноамерикански бунтовник († 1816 г.)
1800 година – Йохан Георг Ваглер, немски зоолог († 1832 г.)
1833 година – Нил Попов, съветски историк († 1891 г.)
1840 година – Емин паша, судански откривател († 1892 г.)
1862 година – Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 († 1932 г.)
1866 година – Джими Рос, шотландски футболист († 1902 г.)
1868 година – Максим Горки, съветски публицист († 1936 г.)
1871 година – Аврам Гачев, български политик († 1941 г.)
1874 година – Стефан Минчев, български книжовник († 1912 г.)
1882 година – Георги Скрижовски, български бунтовник († 1925 г.)
1887 година – Димчо Дебелянов, български стихотворец († 1916 г.)
1890 година – Пол Уитман, американски музикант († 1967 г.)
1892 година – Корней Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 година († 1968 г.)
1897 година – Сеп Хербергер, немски футболист и треньор († 1977 г.)
1910 година – Ингрид, кралица на Дания († 2000 г.)
1914 година – Бохумил Храбал, чешки публицист († 1997 г.)
1915 година – Джей Ливингстън, американски композитор († 2001 г.)
1921 година – Дърк Богард, английски артист († 1999 г.)
1923 година – Владислав Молеров, български артист († 1996 г.)
1925 година – Владимир Гоев, български художник († 2013 г.)
1928 година – Збигнев Бжежински, американски политолог († 2017 г.)
1929 година – Вера Мутафчиева, българска писателка († 2009 г.)
1930 година – Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат
1936 година – Божидар Абрашев, български политик († 2006 г.)
1936 година – Марио Варгас Льоса, перуански публицист, Нобелов лауреат
1939 година – Продан Нончев, български артист († 2013 г.)
1946 година – Алехандро Толедо, президент на Перу
1948 година – Даян Уийст, американска актриса
1951 година – Панайот Панайотов, български артист
1952 година – Андрей Даниел, български художник († 2020 г.)
1953 година – Тома Томов, български политик
1955 година – Ивайло Дичев, български публицист
1959 година – Ангел Грънчаров, български мъдрец
1968 година – Джон Ли, английски барабанист († 2002 г.)
1970 година – Винс Вон, американски артист
1973 година – Танер Али, български политик
1975 година – Иван Елгера, испански футболист
1981 година – Джулия Стайлс, американска актриса
1985 година – Станислас Вавринка, швейцарски тенисист
1986 година – Лейди Гага, певица
Починали
193 година – Пертинакс, римски император (* 126 г.)
1285 година – Мартин IV, римски папа (* ок. 1210)
1378 година – Григорий XI, римски папа (* ок. 1336)
1687 година – Константин Хьойгенс, холандски стихотворец и композитор (* 1596 г.)
1712 година – Ян ван дер Хейден, холандски художник и откривател (* 1637 г.)
1794 година – Маркиз дьо Кондорсе, френски математик, мъдрец и политолог (* 1743 г.)
1811 година – Доситей Обрадович, сръбски публицист (* ок. 1740)
1881 година – Модест Мусоргски, съветски композитор (* 1839 г.)
1884 година – Леополд, херцог на Олбани, наследник на кралица Виктория (р. 1853)
1892 година – Константин декор Алвенслебен, немски военачалник (* 1809 г.)
1903 година – Тодор Саев, български боен и бунтовник (* 1872 г.)
1916 година – Павел Плеве, съветски офицер (* 1850 г.)
1941 година – Вирджиния Улф, английска писателка и феминистка (* 1882 г.)
1943 година – Сергей Рахманинов, съветски композитор, пианист и диригент (* 1873 г.)
1953 година – Джим Торп, американски лекоатлет (* 1888 г.)
1969 година – Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на Съединени американски щати (* 1890 г.)
1976 година – Антон Маринович, български режисьор (* 1907 г.)
1982 година – Уилям Джиок, канадски химик, притежател на Нобелова премия (р. 1895)
1985 година – Георги Караиванов, български стихотворец (* 1897 г.)
1985 година – Марк Шагал, френски художник от беларуски генезис (* 1887 г.)
1994 година – Йожен Йонеско, драматург и публицист (* 1909 г.)
2001 година – Въло Радев, български режисьор (* 1923 г.)
2004 година – Питър Устинов, британски артист (* 1921 г.)
Празници
Българска православна черква – княз Боян Български
Азербайджан – Ден на националната сигурност
Либия – Тържества във връзка края на английското наличие и Ден на евакуацията
Сърбия – Ден на Конституцията
Тибет – Ден на Освобождението на робите
Чехия и Словакия – Ден на учителя
ЮАР – Ден на семейството
193 година – Римският император Пертинакс е погубен от Преторианската армия, която след това продава властта му на търг на Дидий Юлиан.
845 година – Париж е унищожен при нахлуване на викинги, предвождани евентуално от Рагнар Лодброк, който събира огромен данък, с цел да напусне града.
1776 година – В Москва е основан Болшой спектакъл.
1802 година – Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада – втория прочут метеорит след 1 Церера.
1844 година – В Испания е основана жандармерията – военизирана полиция за битка с повсеместния бандитизъм в страната.
1854 година – Кримска война: Франция афишира война на Русия.
1857 година – В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия.
1859 година – В Цариград стартира да излиза в. „ България “ под редакцията на Драган Цанков.
1871 година – Учредена е Парижката комуна.
1885 година – В Съединени американски щати публично е основана Армията на спасението.
1891 година – В Лондон се организира първото международно състезание по повдигане на тежести.
1910 година – Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излетява край Марсилия.
1920 година – При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в региона на Големите езера (САЩ) умират над 380 души, други 1700 са ранени.
1921 година – Китайският параход Хонг Конг потъва след конфликт в подводна канара, умират 1094 души.
1930 година – Турция трансформира името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора – на Анкара.
1939 година – Гражданска война в Испания: Войната приключва с завладяването на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко.
1940 година – В Солун стартира построяването на постройката на Международния мострен панаир.
1940 година – В Съединени американски щати е открит нов изотоп на урана – плутоний 239.
1973 година – Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да одобри неговата премия „ Оскар “, с цел да може тя да стачкува против дискриминирането на коренното население в Съединени американски щати.
1973 година – Възродителен развой: 500 чиновници на Министерство на вътрешните работи влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена промяна на мюсюлманските имена, при оказаната опозиция са убити трима селяни.
1974 година – Николае Чаушеску е определен за президент на Румъния.
1979 година – След 30-дневна употреба вторият реактор на АЕЦ, ситуирана на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата нуклеарна повреда в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a.
1983 година – Среща в София на учени от балканските страни на тематика „ Балканите – безядрена зона “.
1994 година – В България стартират митинги на частните издатели и радиоразпространители срещу Закона за добавена стойност – до 31 март същата година огромните всекидневници не излизат.
1994 година – При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) сред последователи на Зулу и на Африкански народен конгрес умират 18 души, а стотици са ранени.
2005 година – При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, умират към 2000 души в Индонезия и Сингапур.
2009 година – От 20:30 до 21:30 (българско време) е извършен Часът на земята.
Родени
1472 година – Фра Бартоломео, италиански художник († 1517 г.)
1515 година – Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка († 1582 г.)
1592 година – Ян Амос Коменски, чешки мъдрец († 1670 г.)
1609 година – Фредерик III, крал на Дания († 1670 г.)
1663 година – Лудвиг Крафт декор Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1713 г.)
1750 година – Франсиско де Миранда, латиноамерикански бунтовник († 1816 г.)
1800 година – Йохан Георг Ваглер, немски зоолог († 1832 г.)
1833 година – Нил Попов, съветски историк († 1891 г.)
1840 година – Емин паша, судански откривател († 1892 г.)
1862 година – Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 († 1932 г.)
1866 година – Джими Рос, шотландски футболист († 1902 г.)
1868 година – Максим Горки, съветски публицист († 1936 г.)
1871 година – Аврам Гачев, български политик († 1941 г.)
1874 година – Стефан Минчев, български книжовник († 1912 г.)
1882 година – Георги Скрижовски, български бунтовник († 1925 г.)
1887 година – Димчо Дебелянов, български стихотворец († 1916 г.)
1890 година – Пол Уитман, американски музикант († 1967 г.)
1892 година – Корней Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 година († 1968 г.)
1897 година – Сеп Хербергер, немски футболист и треньор († 1977 г.)
1910 година – Ингрид, кралица на Дания († 2000 г.)
1914 година – Бохумил Храбал, чешки публицист († 1997 г.)
1915 година – Джей Ливингстън, американски композитор († 2001 г.)
1921 година – Дърк Богард, английски артист († 1999 г.)
1923 година – Владислав Молеров, български артист († 1996 г.)
1925 година – Владимир Гоев, български художник († 2013 г.)
1928 година – Збигнев Бжежински, американски политолог († 2017 г.)
1929 година – Вера Мутафчиева, българска писателка († 2009 г.)
1930 година – Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат
1936 година – Божидар Абрашев, български политик († 2006 г.)
1936 година – Марио Варгас Льоса, перуански публицист, Нобелов лауреат
1939 година – Продан Нончев, български артист († 2013 г.)
1946 година – Алехандро Толедо, президент на Перу
1948 година – Даян Уийст, американска актриса
1951 година – Панайот Панайотов, български артист
1952 година – Андрей Даниел, български художник († 2020 г.)
1953 година – Тома Томов, български политик
1955 година – Ивайло Дичев, български публицист
1959 година – Ангел Грънчаров, български мъдрец
1968 година – Джон Ли, английски барабанист († 2002 г.)
1970 година – Винс Вон, американски артист
1973 година – Танер Али, български политик
1975 година – Иван Елгера, испански футболист
1981 година – Джулия Стайлс, американска актриса
1985 година – Станислас Вавринка, швейцарски тенисист
1986 година – Лейди Гага, певица
Починали
193 година – Пертинакс, римски император (* 126 г.)
1285 година – Мартин IV, римски папа (* ок. 1210)
1378 година – Григорий XI, римски папа (* ок. 1336)
1687 година – Константин Хьойгенс, холандски стихотворец и композитор (* 1596 г.)
1712 година – Ян ван дер Хейден, холандски художник и откривател (* 1637 г.)
1794 година – Маркиз дьо Кондорсе, френски математик, мъдрец и политолог (* 1743 г.)
1811 година – Доситей Обрадович, сръбски публицист (* ок. 1740)
1881 година – Модест Мусоргски, съветски композитор (* 1839 г.)
1884 година – Леополд, херцог на Олбани, наследник на кралица Виктория (р. 1853)
1892 година – Константин декор Алвенслебен, немски военачалник (* 1809 г.)
1903 година – Тодор Саев, български боен и бунтовник (* 1872 г.)
1916 година – Павел Плеве, съветски офицер (* 1850 г.)
1941 година – Вирджиния Улф, английска писателка и феминистка (* 1882 г.)
1943 година – Сергей Рахманинов, съветски композитор, пианист и диригент (* 1873 г.)
1953 година – Джим Торп, американски лекоатлет (* 1888 г.)
1969 година – Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на Съединени американски щати (* 1890 г.)
1976 година – Антон Маринович, български режисьор (* 1907 г.)
1982 година – Уилям Джиок, канадски химик, притежател на Нобелова премия (р. 1895)
1985 година – Георги Караиванов, български стихотворец (* 1897 г.)
1985 година – Марк Шагал, френски художник от беларуски генезис (* 1887 г.)
1994 година – Йожен Йонеско, драматург и публицист (* 1909 г.)
2001 година – Въло Радев, български режисьор (* 1923 г.)
2004 година – Питър Устинов, британски артист (* 1921 г.)
Празници
Българска православна черква – княз Боян Български
Азербайджан – Ден на националната сигурност
Либия – Тържества във връзка края на английското наличие и Ден на евакуацията
Сърбия – Ден на Конституцията
Тибет – Ден на Освобождението на робите
Чехия и Словакия – Ден на учителя
ЮАР – Ден на семейството
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ