Осъдиха България в Страсбург заради глоба за неправилно паркиране в Пловдив
36-годишният Павел Варадинов от Брестовица осъди България в Страсбург, че не му е разрешила да оспори в съда санкция от 50 лв. за погрешно паркиране в Пловдив през 2007 година След 10-годишна национална и интернационална юридическа борба той потвърди, че основателно се е борил за правата си против страната, и това ще бъде единственото му морално обезщетение. Варадинов бе изискал 1000 евро отплата, само че Европейският съд за правата на индивида постанови, че самото му решение би трябвало да бъде задоволително задоволство. Все отново страната ще би трябвало да му възвърне 300 евро за правосъдни разходи.
В този проблем прави усещане както упоритостта на Варадинов, по този начин и държавният дебелоглав, тъй като България сама си е признала, че е била в нарушаване на конституцията посредством отхвърли си да допусне тъжителя до съд. На 16 септември 2007 година той спрял колата си на улица в Пловдив и служители на реда му създали акт за административно нарушаване, тъй като решили, че затруднява придвижването. Той подписал акта със забележката, че на това място няма пътен знак, който да лимитира прекъсването или паркирането.
Пет дни по-късно му било издадено наказателно разпореждане за санкция 50 лева и лишаване на 5 контролни точки. На 15 октомври 2007 година Варадинов подал тъжба в съда с обяснението, че нито е паркирал, нито е създавал заплаха за придвижването по улицата. На 11 декември районният съд в Пловдив се произнесъл, че съгласно настоящия тогава член 189 на Закона за придвижване по пътищата санкциите до 50 лева не подлежат на обжалване в съда.
При подобен отвод на правораздаване страната сама отворила път на Варадинов към Страсбург, тъй като законът й предплатено изчерпвал опциите за отбрана посредством националната правосъдна система. Още на 29 февруари 2008 година жалбата била подадена в европейския съд, написа "Сега ". Оттогава стартира съпротивата на страната на европейски терен, която не стопира и откакто на 1 март 2012 година нейният Конституционен съд дефинира противоречивия член 189 за противоконституционен.
Тя се базира на правилото, че решенията на Конституционния съд нямат противоположна мощ и важат единствено за бъдещи проблеми. Според нея Варадинов трябвало да преглътне претърпяната неправда. Той обаче посочил борбеност и Страсбург призна, че България е била длъжна да приложи директно член 6 (право на обективен съд) от Европейската спогодба за правата на индивида още през 2007 г.
Според член 5, алинея 4 на българската конституция " Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират ". Европейската спогодба за правата на индивида има характера на междуправителствен контракт и би трябвало да се ползва директно от съдилищата в България като част от вътрешното право, и то преобладаваща над противоречащите й национални закони.
Делото " Варадинов против България " (макар и по незначителен повод) има значение, тъй като демонстрира, че страната е склонна да нарушава както своята конституция, по този начин и интернационалните си задължения, с цел да погази и най-дребни права на своите жители. То е поощрение за борбеност в отбрана на човешките права.
В този проблем прави усещане както упоритостта на Варадинов, по този начин и държавният дебелоглав, тъй като България сама си е признала, че е била в нарушаване на конституцията посредством отхвърли си да допусне тъжителя до съд. На 16 септември 2007 година той спрял колата си на улица в Пловдив и служители на реда му създали акт за административно нарушаване, тъй като решили, че затруднява придвижването. Той подписал акта със забележката, че на това място няма пътен знак, който да лимитира прекъсването или паркирането.
Пет дни по-късно му било издадено наказателно разпореждане за санкция 50 лева и лишаване на 5 контролни точки. На 15 октомври 2007 година Варадинов подал тъжба в съда с обяснението, че нито е паркирал, нито е създавал заплаха за придвижването по улицата. На 11 декември районният съд в Пловдив се произнесъл, че съгласно настоящия тогава член 189 на Закона за придвижване по пътищата санкциите до 50 лева не подлежат на обжалване в съда.
При подобен отвод на правораздаване страната сама отворила път на Варадинов към Страсбург, тъй като законът й предплатено изчерпвал опциите за отбрана посредством националната правосъдна система. Още на 29 февруари 2008 година жалбата била подадена в европейския съд, написа "Сега ". Оттогава стартира съпротивата на страната на европейски терен, която не стопира и откакто на 1 март 2012 година нейният Конституционен съд дефинира противоречивия член 189 за противоконституционен.
Тя се базира на правилото, че решенията на Конституционния съд нямат противоположна мощ и важат единствено за бъдещи проблеми. Според нея Варадинов трябвало да преглътне претърпяната неправда. Той обаче посочил борбеност и Страсбург призна, че България е била длъжна да приложи директно член 6 (право на обективен съд) от Европейската спогодба за правата на индивида още през 2007 г.
Според член 5, алинея 4 на българската конституция " Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират ". Европейската спогодба за правата на индивида има характера на междуправителствен контракт и би трябвало да се ползва директно от съдилищата в България като част от вътрешното право, и то преобладаваща над противоречащите й национални закони.
Делото " Варадинов против България " (макар и по незначителен повод) има значение, тъй като демонстрира, че страната е склонна да нарушава както своята конституция, по този начин и интернационалните си задължения, с цел да погази и най-дребни права на своите жители. То е поощрение за борбеност в отбрана на човешките права.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ