Изглеждат мили и безобидни, но представляват заплаха
Те наподобяват благи и безобидни, само че съставляват опасност за нашите екосистеми и прехранване.
Инвазивните непознати типове са една от водещите аргументи за загуба на биоразнообразие, oказват неподходящо въздействие върху локалната стопанска система и популяризират рискови за животните и индивида заболявания
Европейски Съюз подхваща дейности за справяне с рисковете, като попречване на неволното въвеждане на инвазивни типове, обезпечаване на ограничения за ранно разкриване, ръководство на типове, които към този момент са необятно публикувани
Инвазивни непознати типове са тези видове, които не са естествено публикувани, a са импортирани в природата на страната от други страни, където те са публикувани. Появата им нормално е резултат от човешки действия - превоз, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване. Те не са претенциозни към околната среда и нямат естествени вредители. Лесно се натурализират и популяризират, без човешко присъединяване.
Нутрия
Най-големият гризач в България, локален тип за южната част на Южна Америка. Широко публикуван тип вследствие на съзнателно преместване в Северна Америка, Азия, Европа и Африка.
В България населява разнообразни водоеми – бракични (Бургаските езера, ез. Дуранкулак) и сладководни, включително язовири, бавнотечащи реки, канали, оризища (около Пловдив, Пазарджик и Стара Загора)
Отрицателното влияние на нутрията приема разнообразни форми като:
Унищожаване на растителността – нутрията се храни с разнообразни типове растения, като може да понижи доста растителната завивка във водоемите и да образува повече отворено пространство
Хищничество – нутрията може да повлияе на гнездовия триумф на някои водоплаващи птици посредством изяждане на яйцата или разрушение на гнездата им
Промени в екосистемите – един от най-сериозните проблеми, причинявани от нутрията е резултат от нейната ровеща активност – изкопаването на тунели и системи, които подкопават крайбрежията или унищожават дигите. В Италия тези вреди се правят оценка на 2 млн. евро годишно
Пренасяне на заболявания – нутрията е източник и преносител на някои рискови за животните и индивида болести, като лептоспироза, салмонелоза, ботулизъм, някои вирусни, гъбични и паразитни инфекции
Слънчева риба
Видът произлиза от Северна Америка. За първи път е обявен за България през 1920 година от тресавище на р. Дунав при гр. Свищов. Понастоящем е необятно публикуван, обитавайки водоеми в Дунавския, Черноморския и Егейския водосборни басейни.
Слънчевата риба е извънредно приспособима и се развъжда изключително бързо. Храни се с с мекотели и хайвера на други типове риби, което основава опасности за популацията на локалните типове.
Китайски поспаланко
Естественият ареал на типа е Далечният Изток на Русия, североизточен Китай и северната част на Корейския полуостров.
В дунавския басейн типът е открит за първи път през 1995 година в Украйна, а първото известие за самата р. Дунав е от Сърбия през 2003 година Много бързо китайският поспаланко се популяризира по течението на реката и в идващите няколко години е открит в самата река в Сърбия, България и Румъния, в делтата на р. Дунав (Румъния и Украйна), както и в по-големите притоци. Понастоящем се улавя и в прилежащите на реката канални системи и някогашни рибарници, ез. Сребърна и ез. Малък Преславец.
Китайският поспаланко съставлява сериозна опасност за водната фауна преди всичко като див звяр и съперник за храната. В дребни водоеми, където типът се среща с висока бройка е кадърен да унищожи съвсем всички останали риби и ларви на земноводни, като по този метод е опасност за редките и застрашените типове безгръбначни животни, земноводни (тритони, жаби) и риби.
На второ място, типът е преносител на голям брой паразити (общо 97), като три от тях са видово характерни и пренесени от естествения ареал дружно с типа и съставляват евентуална опасност за локалните риби.
Червено буза и жълтобуза водна костенурка
Естественото разпространяване на двата подвида обгръща централните и източните елементи на Северна Америка. Разселени са от индивида на съвсем всички континенти.
Разпространени са в съвсем цяла България, като главните територии на разпространяване са влажни зони наоколо до и в урбанизирани територии. Не са Видът претенциозни във връзка с водните си местообитания и обитават водоеми от всевъзможен вид, без високопланински, студени потоци. От двата подвида доста по-често се среща червенобузата костенурка.
Видът е извънредно адаптивен и скромен, обитаващ в естествения си ареал разнородни местообитания в директна конкуренция с голям брой други типове водни костенурки. Потенциалните закани за българската фауна са изместване на локалните типове водни костенурки от засегнатите местообитания, както и понижаване или даже изгубване на популации на типове, които влизат в хранителния набор на инвазивния тип.
Псевдоразбора
Естественият ареал на типа е ситуиран в Източна Азия. За първи път типът е пренесен в Румъния през 1961 година със зарибителен материал от бял амур, произхождащ от междинното течение на р. Яндзъ.
В България типът е открит за първи път през 1975 година в Държавно рибовъдно стопанство при с. Мечка, Русенско, като след това колонизира водоеми в цялата страна. Видът е най-многочислен в стоящи водоеми, като канали, язовири, рибовъдни стопанства и кариерни езера, обрасли с макрофитна растителност. Често се среща и в долните течения на реките, където населява бавнотечащи и стоящи сектори с богата растителност.
Основното влияние върху локалните типове риби е като съперник за храната. В рибовъдните стопанства, в които е публикуван, всеобщо се конкурира и със стопанско скъпите типове. Консумирайки едри зоопланктонни организми може да сътвори предпоставки за увеличение количеството на фитопланктона и оттова за увеличение нa естественото водно замърсяване. в разнообразни водни басейни. Често се храни с хайвер и дребни риби на други типове. Документираната хибридизация с редкия за България тип върловка евентуално може да съставлява сериозна опасност за него. Голямо негативно влияние върху локалната фауна оказват и паразитите, пренасяни от типа.
Американски шипобузест рак
Малък сладководен рак, произхождащ от източната част на Северна Америка. В дунавския басейн типът е въведен през 1959 година в покрайнините на Будапеща. За първи път е открит в р. Дунав в Унгария и Германия през 1985 година
За първи път шипобузестият рак е открит в България през 2015 година в р. Тополовец (област Видин). При последвалите по-интензивни проучвания типът е открит на още 5 места в 3 дунавски притока.
С агресивното си държание, бързите темпове на напредък и високата си плодовитост американският шипобузест рак може да конкурира локалните типове за храна и пространство и по този метод да ги измести от техните местообитания. Той е потвърден преносител на рачата чума и в това време е резистентен на това летално за локалните типове прави раци заболяване.
Енотоновидно куче
Дребен бозайник от семейство Кучеви, произхождащ от Азия.
Енотовидното куче оказва мощно негативно влияние върху популациите на дивите птици на територията на биосферен резерват " Сребърна “. Регистрирано е заличаване на яйцата на къдроглавия пеликан. През 2020 година.в резултат на постоянни визити на енотовидни кучета 30% от българската размножаваща се популация са обезпокоени и напущат местата за размножаване в търсене на нови места за гнездене. Видът може да оказва влияние и посредством преместване на заболявания и паразити, като бяс.
Инвазивните непознати типове са една от водещите аргументи за загуба на биоразнообразие, oказват неподходящо въздействие върху локалната стопанска система и популяризират рискови за животните и индивида заболявания
Европейски Съюз подхваща дейности за справяне с рисковете, като попречване на неволното въвеждане на инвазивни типове, обезпечаване на ограничения за ранно разкриване, ръководство на типове, които към този момент са необятно публикувани
Инвазивни непознати типове са тези видове, които не са естествено публикувани, a са импортирани в природата на страната от други страни, където те са публикувани. Появата им нормално е резултат от човешки действия - превоз, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване. Те не са претенциозни към околната среда и нямат естествени вредители. Лесно се натурализират и популяризират, без човешко присъединяване.
Нутрия
Най-големият гризач в България, локален тип за южната част на Южна Америка. Широко публикуван тип вследствие на съзнателно преместване в Северна Америка, Азия, Европа и Африка.
В България населява разнообразни водоеми – бракични (Бургаските езера, ез. Дуранкулак) и сладководни, включително язовири, бавнотечащи реки, канали, оризища (около Пловдив, Пазарджик и Стара Загора)
Отрицателното влияние на нутрията приема разнообразни форми като:
Унищожаване на растителността – нутрията се храни с разнообразни типове растения, като може да понижи доста растителната завивка във водоемите и да образува повече отворено пространство
Хищничество – нутрията може да повлияе на гнездовия триумф на някои водоплаващи птици посредством изяждане на яйцата или разрушение на гнездата им
Промени в екосистемите – един от най-сериозните проблеми, причинявани от нутрията е резултат от нейната ровеща активност – изкопаването на тунели и системи, които подкопават крайбрежията или унищожават дигите. В Италия тези вреди се правят оценка на 2 млн. евро годишно
Пренасяне на заболявания – нутрията е източник и преносител на някои рискови за животните и индивида болести, като лептоспироза, салмонелоза, ботулизъм, някои вирусни, гъбични и паразитни инфекции
Слънчева риба
Видът произлиза от Северна Америка. За първи път е обявен за България през 1920 година от тресавище на р. Дунав при гр. Свищов. Понастоящем е необятно публикуван, обитавайки водоеми в Дунавския, Черноморския и Егейския водосборни басейни.
Слънчевата риба е извънредно приспособима и се развъжда изключително бързо. Храни се с с мекотели и хайвера на други типове риби, което основава опасности за популацията на локалните типове.
Китайски поспаланко
Естественият ареал на типа е Далечният Изток на Русия, североизточен Китай и северната част на Корейския полуостров.
В дунавския басейн типът е открит за първи път през 1995 година в Украйна, а първото известие за самата р. Дунав е от Сърбия през 2003 година Много бързо китайският поспаланко се популяризира по течението на реката и в идващите няколко години е открит в самата река в Сърбия, България и Румъния, в делтата на р. Дунав (Румъния и Украйна), както и в по-големите притоци. Понастоящем се улавя и в прилежащите на реката канални системи и някогашни рибарници, ез. Сребърна и ез. Малък Преславец.
Китайският поспаланко съставлява сериозна опасност за водната фауна преди всичко като див звяр и съперник за храната. В дребни водоеми, където типът се среща с висока бройка е кадърен да унищожи съвсем всички останали риби и ларви на земноводни, като по този метод е опасност за редките и застрашените типове безгръбначни животни, земноводни (тритони, жаби) и риби.
На второ място, типът е преносител на голям брой паразити (общо 97), като три от тях са видово характерни и пренесени от естествения ареал дружно с типа и съставляват евентуална опасност за локалните риби.
Червено буза и жълтобуза водна костенурка
Естественото разпространяване на двата подвида обгръща централните и източните елементи на Северна Америка. Разселени са от индивида на съвсем всички континенти.
Разпространени са в съвсем цяла България, като главните територии на разпространяване са влажни зони наоколо до и в урбанизирани територии. Не са Видът претенциозни във връзка с водните си местообитания и обитават водоеми от всевъзможен вид, без високопланински, студени потоци. От двата подвида доста по-често се среща червенобузата костенурка.
Видът е извънредно адаптивен и скромен, обитаващ в естествения си ареал разнородни местообитания в директна конкуренция с голям брой други типове водни костенурки. Потенциалните закани за българската фауна са изместване на локалните типове водни костенурки от засегнатите местообитания, както и понижаване или даже изгубване на популации на типове, които влизат в хранителния набор на инвазивния тип.
Псевдоразбора
Естественият ареал на типа е ситуиран в Източна Азия. За първи път типът е пренесен в Румъния през 1961 година със зарибителен материал от бял амур, произхождащ от междинното течение на р. Яндзъ.
В България типът е открит за първи път през 1975 година в Държавно рибовъдно стопанство при с. Мечка, Русенско, като след това колонизира водоеми в цялата страна. Видът е най-многочислен в стоящи водоеми, като канали, язовири, рибовъдни стопанства и кариерни езера, обрасли с макрофитна растителност. Често се среща и в долните течения на реките, където населява бавнотечащи и стоящи сектори с богата растителност.
Основното влияние върху локалните типове риби е като съперник за храната. В рибовъдните стопанства, в които е публикуван, всеобщо се конкурира и със стопанско скъпите типове. Консумирайки едри зоопланктонни организми може да сътвори предпоставки за увеличение количеството на фитопланктона и оттова за увеличение нa естественото водно замърсяване. в разнообразни водни басейни. Често се храни с хайвер и дребни риби на други типове. Документираната хибридизация с редкия за България тип върловка евентуално може да съставлява сериозна опасност за него. Голямо негативно влияние върху локалната фауна оказват и паразитите, пренасяни от типа.
Американски шипобузест рак
Малък сладководен рак, произхождащ от източната част на Северна Америка. В дунавския басейн типът е въведен през 1959 година в покрайнините на Будапеща. За първи път е открит в р. Дунав в Унгария и Германия през 1985 година
За първи път шипобузестият рак е открит в България през 2015 година в р. Тополовец (област Видин). При последвалите по-интензивни проучвания типът е открит на още 5 места в 3 дунавски притока.
С агресивното си държание, бързите темпове на напредък и високата си плодовитост американският шипобузест рак може да конкурира локалните типове за храна и пространство и по този метод да ги измести от техните местообитания. Той е потвърден преносител на рачата чума и в това време е резистентен на това летално за локалните типове прави раци заболяване.
Енотоновидно куче
Дребен бозайник от семейство Кучеви, произхождащ от Азия.
Енотовидното куче оказва мощно негативно влияние върху популациите на дивите птици на територията на биосферен резерват " Сребърна “. Регистрирано е заличаване на яйцата на къдроглавия пеликан. През 2020 година.в резултат на постоянни визити на енотовидни кучета 30% от българската размножаваща се популация са обезпокоени и напущат местата за размножаване в търсене на нови места за гнездене. Видът може да оказва влияние и посредством преместване на заболявания и паразити, като бяс.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ