Евгений Тодоров: Преходът не е приключил
36 години след 10 ноември 1989 година – датата, която сложи началото на демократичните промени в България – журналистът Евгений Тодоров показа своите мемоари и размишления за тези дни и за пътя, който страната извървя по-късно. В Интервюто в новините на NOVA “ той описа по какъв начин е претърпял историческия ден и по какъв начин, по думите му, очакванията тогава са били „ големи, съвсем детски “.
„ Дали преходът е приключил или не – това е дълга тематика. Според мен той скоро няма да завърши, най-малко не по този начин, както си представяхме финала му. Тогава вярвахме, че е въпрос на дни и месеци да станем друга страна, да живеем по нов метод. Радостта беше неописуема – 99% от хората, най-малко в Пловдив, бяха щастливи, прегръщаха се, имаха вяра, че всичко ще се промени “, спомня си Тодоров.
Той описа, че е научил за свалянето на Тодор Живков, до момента в който пътувал със фамилията си към Плевен: „ Малко преди новините по радиото зазвуча симфонична музика. Понеже работех в радио, незабавно си помислих, че се е случило нещо съществено. После чухме – пленум на Централен комитет, Живков изнася отчет, а по-късно " по втора точка " – прегледана е молбата му. Тогава извикахме " ура! " — разбрахме, че музиката не е била инцидентна. “
Само седмица по-късно, на 18 ноември 1989 година, Евгений Тодоров става водещ на първия протест в Пловдив – събитие, което той разказва като изцяло непринудено и изпълнено с вяра: „ Ученици, интелигенти, елементарни хора — всички бяха на площада, щастливи, с ръчно написани лозунги. Помня един от тях — " Думите са изтощени ". Тогава за първи път говорехме свободно, без боязън. За първи път чувахме думите " народна власт " и " многопартийна система ". Беше необикновено възприятие. “
Журналистът показа и персонални мемоари за брачната половинка си, починалата журналистка Нери Терзиева, която също е измежду емблематичните лица на началото на 90-те години и по-късно става прессекретар на президента Стоянов: „ Тя посрещна 10 ноември с голямо вдъхновение. Даде доста за демокрацията и за европейския път на България. Но си отиде огорчена – освен от това, в което се трансформира страната, само че и от положението на публицистиката. Въпреки това, вярваше в младите. Един от последните ни диалози беше: " Надеждата е в тях, не в нашето потомство.’ “
