Българите са разделени по въпроса за данъците: Плосък или прогресивен
36,5% от пълнолетните българи са склонни да поддържат плосък налог, само че 39,6% са по-скоро за прогресивно облагане. Липсва ясна социална позиция по този въпрос – данните ще бъдат разисквани в предаването „ Въпрос на мяра “ в идната сряда от 20:00 ч. в едноименния канал в „ Ютюб “.
Прочетете още
Намалява увереността за персоналните финанси. През април, да вземем за пример, 32,2% са очаквали материалното състояние на фамилията им да се утежни в идната година, през юли те са към този момент 40,5%, а през октомври са 41,5%. Очакванията от вида „ ще остане същото “ осезаемо понижават в тримесечията: 38,5% напролет, 32,8% през лятото и 29,8% в този момент. Очакванията за усъвършенстване не порастват и остават дребни: малко над десетте %. Явно през лятото е взето отрицателно ново равнище на упованията за финансите на семействата, което се затвърждава в този момент.
Високи и растящи са и упованията за повишение на цените. 76,4% са очаквали ценови растежи през април, три месеца по-късно те са 81,5%, а в този момент през октомври са 82,1%. Очакванията за понижаване на цените гладко спадат до алегорични равнища от към %. Обществото е внимателно даже в упованията си за динамичност на безработицата.
Противоречиви са сигналите за публичните оценки за стопанската система на страната като цяло. Има и позитивни, само че долавя се растеж на и без друго отрицателните упования през лятото по отношение на пролетта – който се затвърждава и през есента. През април 47,8% са очаквали утежняване на стопанската система на страната, през юли делът им пораства до 53,1%, а в този момент е 52,4%. Съответно „ ходило “ надолу през лятото са взели и упованията стопанската система на страната да остане на същите равнища: 27,8% напролет, 21,1% през лятото, 22,3% в този момент. Очакванията за усъвършенстване са ниски, към 10 %, и не порастват.
Това са част от данните от новото издание на постоянното без значение ежемесечно проучване на „ Мяра “ лице в лице с таблети. В тези данни постоянно има и прочут инерционен скептизицъм, само че сякаш и оттатък него се долавят признаци на паника.
Данъците – пробен въпрос
„ Мяра “ зададе напълно пробен въпрос за плосък или напредничав налог. Формулировките на такива въпроси са комплицирани и данните следва да се одобряват най-много като хипотези за продължаващо проучване. Например, следва отсега нататък да се търси съответна информация дали хората са склонни да се промени данъкът, който до момента заплащат. Или пък следва да се направи изцяло преднамерено проучване. Тук по-скоро беше заложен въпрос за кардинална настройка кое е по-логично. Като че ли има минимално влечение към прогресивна канара, само че няма отчетливо болшинство. Това значи, че другите гледни точки занапред ще търсят път към всеобщото схващане.
36,5% одобряват мнението „ Без значение кой какви приходи получава, всеки да заплаща налог идентичен % от приходите си – да вземем за пример, всеки да заплаща 10 % налог от приходите си. Или в резюме: така наречен плосък налог. “
39,6% одобряват другото мнение: „ Тези, които получават по-високи приходи, да заплащат по-висок % налог от приходите си – да вземем за пример до избрани равнища на приходи да заплащат 10 % налог, над избрани равнища на приходи да заплащат повече от 10 % налог, на още по-високи равнища на приходи да заплащат още по-висок % налог и така нататък Или в резюме така наречен напредничав налог. “ 23,9% не могат да преценяват.
Видно е, че при най-ниските възрасти дяловете се разпределят в три идентични третини, което значи практическа липса на образувано мнение. В младите стопански дейни възрасти има повече желания към плосък налог, а с прекосяването към по-високи възрастови категории пораства желанието за прогресивна канара. То е предстоящо високо и като цяло измежду хората с най-ниски приходи.
Намаляваща убеденост за персоналните финанси
Попитани по какъв начин се е трансформирало материалното състояние на личното им домакинство в едногодишен интервал, пълнолетните българи дават отговор както следва: стана по-лошо, споделят 45% през април, 43,4% през юли и 45,7% в този момент през октомври. Остана същото, настояват сходни дялове: 43,9% напролет, 45,4% през лятото и 42,6% през есента. Стана по-добро, считат надлежно 8,7%, 8,1%, 9,5%. Така отрицателни и неутрални оценки се движат цяла година „ в пакет “ и без особена смяна. Както нормално, делът на оценките от вида „ стана по-добро “ е осезаемо по-малък, само че и той не демонстрира явен тренд.
Тренд обаче сякаш има, когато стане дума за упованията за близкото бъдеще. През април, да вземем за пример, 32,2% са очаквали да стане по-лошо, през юли те са към този момент 40,5%, а през октомври са 41,5%, т.е. тук през лятото е взето отрицателно ново равнище, което се затвърждава в този момент. Очакванията от вида „ ще остане същото “ осезаемо понижават в тримесечията: 38,5%, 32,8%, 29,8%. Така упованията за утежняване са минали и останали над упованията да няма смяна. Очакванията за възстановяване са на равнища надлежно: 13,8%, 10,2%, 12,6%.
Цените и упованията за безработица
Ръст през лятото и есента по отношение на пролетта се удостоверява и при упованието за нарастване на цените. 76,4% са очаквали растежи през април, три месеца по-късно те са 81,5%, а в този момент са 82,1%. Че при цените няма да има смяна, напролет са мислили 13,3%, през лятото – 11,2%, а в този момент са 12,5%. По този индикатор сякаш ясна посока няма, само че по индикатора „ понижение на цени “ посоката е ясна и тя е от напълно дребни към безусловно алегорични дялове: 4,2%, 2,4%, 1,1%. Дори и при отчитане на навичния негативизъм, коства си да се означи, че тук съществува съвсем единогласие за растеж на цени, което става даже по-ясно от пролетта насам.
Очакванията за равнища на безработица остават без смяна в последните тримесечия. По традиция по-осезаеми са дяловете на отрицателните упования – за повишение, само че на практика има съществено натруване в зоната „ не знам “ – към и над 20%. 35,2%, 36,5% и 36,1% споделят в последните три талази на земерване през годината, че безработицата ще нараства; 33,6%, 28,3%, 33,4% – на тези равнища се двоумят и упованията да няма промяна; понижение чакат 6,9%, 10,3%, 8,4%.
Противоречиви сигнали за всеобщите оценки за стопанската система на страната
Намалява оценката за икономическото положениe на страната като положително. Засега сякаш порастват междинните оценки, а все-още не порастват директно отрицателните, само че детайлите на отрицателна наклонност са налице. Ако напролет, 11,5% са намирали икономическото състояние в страната за положително, през лятото те са 8,1%, а в този момент са 6,4%. Оценката от вида „ междинна “, за сметка на това порастват – 28% преди две тримесечия, 30,2% преди тримесечие, 31,8% в този момент. И въпреки всичко, в случай че и да не порастват осезаемо, най-високи обичайно остават отрицателните оценки: 57,4% напролет, 57,7% през лятото и 58,2% през есента. Винаги има и прочут дребен дял на респонденти, които не могат да дефинират.
В същото време обаче, когато респондентите категорично биват запитани каква е оценката им за смяната на икономическото състояние в страната в последния едногодишен интервал, напълно отрицателните оценки даже спадат с времето. 59,7% през април споделят „ утежни се “, 56,9% споделят това през юли, 55,4% – през октомври. Но сякаш мненията не минават нито в положителни, нито даже в междинни, а остават в „ сива “ зона. 29,7%, 28,3%, 32,2% – по този начин се двоумят оценките от вида „ остана без смяна “. Колебанието на оценките „ усъвършенства се “ е към осемте %: 7,5%, 8,1%, 7,7%.
Какви са упованията за икономическото състояние в идващия едногодишен интервал? Долавя се растеж на и без друго отрицателните упования през лятото по отношение на пролетта. И есента го затвърждава. През април 47,8% са очаквали утежняване, през юли делът им пораства до 53,1%, а в този момент са 52,4%. Съответно, „ ходило “ надолу през лятото са взели и упованията стопанската система на страната да остане на същите равнища: 27,8% напролет, 21,1% през лятото, 22,3% в този момент. Очакването за възстановяване на общото икономическо състояние на страната се двоумят в дялове 10,2%,10,8%,10,4%. При упованията за стопанската система – закономерно – зоната на отговори от вида „ не знам “ е по-сериозна.
Разбира се, в този вид данни постоянно се оглежда и инерционният песимизъм. Когато човек дава отговор за страната като цяло, той по традиция е и по-негативно надъхан, в сравнение с при отговори за парите на личното си домакинство. Но като цяло сигналите са спорни и по-скоро тревожни. Наблюдава се и причинност в дяловете на тези, които не могат да образуват мнение.
Данните са от без значение проучване от постоянната изследователската стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 5 и 13 октомври 2025 година измежду 801 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Прочетете още
Намалява увереността за персоналните финанси. През април, да вземем за пример, 32,2% са очаквали материалното състояние на фамилията им да се утежни в идната година, през юли те са към този момент 40,5%, а през октомври са 41,5%. Очакванията от вида „ ще остане същото “ осезаемо понижават в тримесечията: 38,5% напролет, 32,8% през лятото и 29,8% в този момент. Очакванията за усъвършенстване не порастват и остават дребни: малко над десетте %. Явно през лятото е взето отрицателно ново равнище на упованията за финансите на семействата, което се затвърждава в този момент.
Високи и растящи са и упованията за повишение на цените. 76,4% са очаквали ценови растежи през април, три месеца по-късно те са 81,5%, а в този момент през октомври са 82,1%. Очакванията за понижаване на цените гладко спадат до алегорични равнища от към %. Обществото е внимателно даже в упованията си за динамичност на безработицата.
Противоречиви са сигналите за публичните оценки за стопанската система на страната като цяло. Има и позитивни, само че долавя се растеж на и без друго отрицателните упования през лятото по отношение на пролетта – който се затвърждава и през есента. През април 47,8% са очаквали утежняване на стопанската система на страната, през юли делът им пораства до 53,1%, а в този момент е 52,4%. Съответно „ ходило “ надолу през лятото са взели и упованията стопанската система на страната да остане на същите равнища: 27,8% напролет, 21,1% през лятото, 22,3% в този момент. Очакванията за усъвършенстване са ниски, към 10 %, и не порастват.
Това са част от данните от новото издание на постоянното без значение ежемесечно проучване на „ Мяра “ лице в лице с таблети. В тези данни постоянно има и прочут инерционен скептизицъм, само че сякаш и оттатък него се долавят признаци на паника.
Данъците – пробен въпрос
„ Мяра “ зададе напълно пробен въпрос за плосък или напредничав налог. Формулировките на такива въпроси са комплицирани и данните следва да се одобряват най-много като хипотези за продължаващо проучване. Например, следва отсега нататък да се търси съответна информация дали хората са склонни да се промени данъкът, който до момента заплащат. Или пък следва да се направи изцяло преднамерено проучване. Тук по-скоро беше заложен въпрос за кардинална настройка кое е по-логично. Като че ли има минимално влечение към прогресивна канара, само че няма отчетливо болшинство. Това значи, че другите гледни точки занапред ще търсят път към всеобщото схващане.
36,5% одобряват мнението „ Без значение кой какви приходи получава, всеки да заплаща налог идентичен % от приходите си – да вземем за пример, всеки да заплаща 10 % налог от приходите си. Или в резюме: така наречен плосък налог. “
39,6% одобряват другото мнение: „ Тези, които получават по-високи приходи, да заплащат по-висок % налог от приходите си – да вземем за пример до избрани равнища на приходи да заплащат 10 % налог, над избрани равнища на приходи да заплащат повече от 10 % налог, на още по-високи равнища на приходи да заплащат още по-висок % налог и така нататък Или в резюме така наречен напредничав налог. “ 23,9% не могат да преценяват.
Видно е, че при най-ниските възрасти дяловете се разпределят в три идентични третини, което значи практическа липса на образувано мнение. В младите стопански дейни възрасти има повече желания към плосък налог, а с прекосяването към по-високи възрастови категории пораства желанието за прогресивна канара. То е предстоящо високо и като цяло измежду хората с най-ниски приходи.
Намаляваща убеденост за персоналните финанси
Попитани по какъв начин се е трансформирало материалното състояние на личното им домакинство в едногодишен интервал, пълнолетните българи дават отговор както следва: стана по-лошо, споделят 45% през април, 43,4% през юли и 45,7% в този момент през октомври. Остана същото, настояват сходни дялове: 43,9% напролет, 45,4% през лятото и 42,6% през есента. Стана по-добро, считат надлежно 8,7%, 8,1%, 9,5%. Така отрицателни и неутрални оценки се движат цяла година „ в пакет “ и без особена смяна. Както нормално, делът на оценките от вида „ стана по-добро “ е осезаемо по-малък, само че и той не демонстрира явен тренд.
Тренд обаче сякаш има, когато стане дума за упованията за близкото бъдеще. През април, да вземем за пример, 32,2% са очаквали да стане по-лошо, през юли те са към този момент 40,5%, а през октомври са 41,5%, т.е. тук през лятото е взето отрицателно ново равнище, което се затвърждава в този момент. Очакванията от вида „ ще остане същото “ осезаемо понижават в тримесечията: 38,5%, 32,8%, 29,8%. Така упованията за утежняване са минали и останали над упованията да няма смяна. Очакванията за възстановяване са на равнища надлежно: 13,8%, 10,2%, 12,6%.
Цените и упованията за безработица
Ръст през лятото и есента по отношение на пролетта се удостоверява и при упованието за нарастване на цените. 76,4% са очаквали растежи през април, три месеца по-късно те са 81,5%, а в този момент са 82,1%. Че при цените няма да има смяна, напролет са мислили 13,3%, през лятото – 11,2%, а в този момент са 12,5%. По този индикатор сякаш ясна посока няма, само че по индикатора „ понижение на цени “ посоката е ясна и тя е от напълно дребни към безусловно алегорични дялове: 4,2%, 2,4%, 1,1%. Дори и при отчитане на навичния негативизъм, коства си да се означи, че тук съществува съвсем единогласие за растеж на цени, което става даже по-ясно от пролетта насам.
Очакванията за равнища на безработица остават без смяна в последните тримесечия. По традиция по-осезаеми са дяловете на отрицателните упования – за повишение, само че на практика има съществено натруване в зоната „ не знам “ – към и над 20%. 35,2%, 36,5% и 36,1% споделят в последните три талази на земерване през годината, че безработицата ще нараства; 33,6%, 28,3%, 33,4% – на тези равнища се двоумят и упованията да няма промяна; понижение чакат 6,9%, 10,3%, 8,4%.
Противоречиви сигнали за всеобщите оценки за стопанската система на страната
Намалява оценката за икономическото положениe на страната като положително. Засега сякаш порастват междинните оценки, а все-още не порастват директно отрицателните, само че детайлите на отрицателна наклонност са налице. Ако напролет, 11,5% са намирали икономическото състояние в страната за положително, през лятото те са 8,1%, а в този момент са 6,4%. Оценката от вида „ междинна “, за сметка на това порастват – 28% преди две тримесечия, 30,2% преди тримесечие, 31,8% в този момент. И въпреки всичко, в случай че и да не порастват осезаемо, най-високи обичайно остават отрицателните оценки: 57,4% напролет, 57,7% през лятото и 58,2% през есента. Винаги има и прочут дребен дял на респонденти, които не могат да дефинират.
В същото време обаче, когато респондентите категорично биват запитани каква е оценката им за смяната на икономическото състояние в страната в последния едногодишен интервал, напълно отрицателните оценки даже спадат с времето. 59,7% през април споделят „ утежни се “, 56,9% споделят това през юли, 55,4% – през октомври. Но сякаш мненията не минават нито в положителни, нито даже в междинни, а остават в „ сива “ зона. 29,7%, 28,3%, 32,2% – по този начин се двоумят оценките от вида „ остана без смяна “. Колебанието на оценките „ усъвършенства се “ е към осемте %: 7,5%, 8,1%, 7,7%.
Какви са упованията за икономическото състояние в идващия едногодишен интервал? Долавя се растеж на и без друго отрицателните упования през лятото по отношение на пролетта. И есента го затвърждава. През април 47,8% са очаквали утежняване, през юли делът им пораства до 53,1%, а в този момент са 52,4%. Съответно, „ ходило “ надолу през лятото са взели и упованията стопанската система на страната да остане на същите равнища: 27,8% напролет, 21,1% през лятото, 22,3% в този момент. Очакването за възстановяване на общото икономическо състояние на страната се двоумят в дялове 10,2%,10,8%,10,4%. При упованията за стопанската система – закономерно – зоната на отговори от вида „ не знам “ е по-сериозна.
Разбира се, в този вид данни постоянно се оглежда и инерционният песимизъм. Когато човек дава отговор за страната като цяло, той по традиция е и по-негативно надъхан, в сравнение с при отговори за парите на личното си домакинство. Но като цяло сигналите са спорни и по-скоро тревожни. Наблюдава се и причинност в дяловете на тези, които не могат да образуват мнение.
Данните са от без значение проучване от постоянната изследователската стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 5 и 13 октомври 2025 година измежду 801 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ