Никола Минчев пред Марица: Най-трудно беше да обясня на де...
35-годишният Никола Минчев е измежду най-симпатичните нови лица, които вълната от предварителни избори изкара на сцената. Стана съвсем непристойно млад началник на Народното събрание след успеха на " Продължаваме промяната ", а когато беше свален от поста поради разкола в ръководещата коалиция, даже съперниците му го похвалиха, че се е справил добре.
Роден е на 13 септември 1987 година, ученик е на 91-ва немска езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов “ в столицата. Потомствен правист, съумява да направи забележителна кариера като юрист, преди да се хвърли в политиката. Женен е за пловдивчанката Силвия, с която имат две деца. Неочаквано смени Кирил Петков като лидер на листата на Политическа партия под тепетата за идния избор. При това надали поради поговорката, че откъдето е дамата, оттова е родата.
Наследник е на известни семейства и по майчина, и по бащина линия. Правнук е на Сирко Станчев, депутат през 1938-1944 година, един от най-доверените хора на цар Борис Трети. Пра-правнук е на Никола Шавкулов, изтъкнат търговец и държавник.
.....
В плана на Кирил и Асен разчетох свястно бъдеще за България
Накрая обединението беше срутена от две направления - парите за пътищата и „ Капитан Андреево “.
Предпочитам гледката към Пловдив от Античния, в сравнение с от Альоша
Свалянето ми като началник на Народното събрание в политически проект от негатив се трансформира в позитив
----------------------------
- Г-н Минчев, другари ми загатнаха, че брачната половинка ви Силвия е била постоянно деен покровител на „ Демократична България “, въпреки че допреди година нямаше и по какъв начин да е от „ Промяната “. В рамките на шегата - не ви ли притискаше за обединяване на изборите?
- Никога не съм я питал за кой е гласувала, само че все си мисля, че на последните избори е за „ Продължаваме промяната “ (смее се). А и е правилно - Политическа партия я нямаше на политическия небосвод преди този момент. Иначе освен тя, само че и аз гласувах за „ Демократична България “ и на юнските, и на априлските избори предходната година.
- Кой и какво ви вкараха в политиката, тъй като имате сполучлива кариера като правист?
- Благодаря за оценката. Винаги съм следял публичния живот, вълнувал съм се и съм имал дейна гражданска позиция освен по отношение на да не се пропуща гласоподаване. Когато е имало причина да се излезе на площада за смислена идея - постоянно съм го правел. Появи се опция да се включа и интензивно като участник, аз я оцених. Тя идва рядко, надали повторно, в случай че откажеш първия.
Просто нямаше по какъв начин с лека ръка да я подмина. Кирил Петков е индивидът, който ми се обади. В политическия план, който тогава стартираха с Асен Василев, разчетох смислена концепция за бъдещето на България. Идея, зад която ще застанат хора с честни планове. С мисъл да създадат нещо в действителност положително за децата и родителите ни, а не просто да се трудоустроят. Не беше мъчно решение за мен. Случи се и добър миг, тъй като след 10 години работа в една и съща адвокатска фирма сякаш бях подготвен за ново предизвикателство.
- Доколкото знам, с Кирил Петков се познавате съответно около проблема с плаж „ Корал “?
- Да, Кирил работи с адвокатската адвокатска фирма, от която пристигам. Виждали сме се по разнообразни проблеми, в това число и „ Корал “.
- Сам вие последовател ли сте на идеята „ Корал “?
- Разбира се! Борбата беше „ Корал “ да не се трансформира в многочислените други плажове на България. Засега се оправяме.
- Ходите ли там на плаж?
- Понякога, само че в този момент имам дребни деца и преценявам почивките си с тях. Имам момче Георги на 5 години и щерка Божана на 3. Където е комфортно за тях, е комфортно и за нас със брачната половинка.
- Да преминем към драмата към свалянето ви като парламентарен началник. Как се почувствахте сега на гласуването, въпреки че беше предрешено на процедура?
- Първо, в тези моменти, в които още бях горе, знаех, че против себе си, а метафорично зад тила - към този момент имам малцинство. Неприятна обстановка за ръководител на Народното събрание. Като цяло, мен това не ме напрегна в допълнение, тъй като и предходните два-три месеца бяха посочили, че болшинството е много лабилно.
Затова не бях сюрпризиран от развоя на цялата обстановка. Когато видях настояването за оставката ми, то беше подписано от 120 депутати. Тоест, резултатът беше явен. Неприятно чувство е, не мога да си изкривявам душата, изключително в случай че си заел позицията със сърце и предпочитание. Когато си тръгнеш на седмия месец от четиригодишен мандат, няма по какъв начин да е прелестно, само че чисто политически за мен се трансформира от негатив в позитив.
- Така се получи - факт?
- Да, толкоз хора излязоха и ме поддържаха. За мен безусловно ненадейно. Огромна чест! Изпитвам невероятна благодарност към тези хора.
- „ Играта “ на съпротива е ясна, само че постоянно съм се чудил какво ви споделиха в очите хората на Слави, които се обърнаха против вас?
- Ясно го сподели Тома Биков от трибуната - нищо персонално против Никола Минчев, болшинството в залата се промени. В подобен случай най-нормалното е първо да падне главата на ръководителя. Доста хора, които гласоподаваха за моето предварително освобождение, след това пристигнаха и ми споделиха същото - нищо персонално, по този начин е в политиката. Това обаче е тъжно и в средносрочен или дълготраен проект би трябвало да се промени. В последна сметка, в случай че смяташ, че някой си прави работата, няма причина да го сменяш поради някакви неписани политически правила.
- Помня думите на Ива Митева, че надали не са ви създали услуга, тъй като това бил най-тежкият пост в страната?
- Постът е в действителност тежък, тъй като Народното събрание е единственото място, в което съвсем всеки ден се срещат ръководещи и съпротива. Прави го сцена на сериозна политическа битка. Става тежък за работа, изключително когато си ръководител и би трябвало да насочваш политическата полемика в рационални рамки. Психическото натоварване е доста огромно, постоянно си под прожекторите.
- Все отново кой беше най-ценният урок, който ви беше даден?
- Това, което споделиха за моментната политическа обстановка в България - даже в случай че някой харесва работата ти, в случай че се наложи, ще гласоподава против теб. И тъкмо това би трябвало да бъде променено, само че няма по какъв начин да стане в къси периоди.
- Какво ви споделиха най-близките вечерта след отстраняването ви?
- Съпругата беше извън на площада (б.а. - смее се), чухме се, излязох да я видя. Каза ми, че постоянно е зад мен. И преди съм го знаел, само че въпреки всичко ми стана хубаво. Получих многочислени известия, което беше доста благо. Интересното е, че се чухме с професор Огнян Герджиков, който е последният ръководител на Народното събрание, освобождаван предварително.
Вярно, съвсем в края на мандата на 39-ото Народно заседание. Макар да съм приключил СУ „ Климент Охридски “, не ми е преподавал персонално. Но е извънреден човек и правист, който оценявам. Нормално, изпитвам по-особена благосклонност към него.
- Всичко това окуражи ли ви в допълнение за идните избори?
- Амбициран съм, само че не поради това събитие. Аз в действителност желая да свършим работа, а не да пъдя някаква отплата.
- Последно за предишния парламент - какво бутна обединението? Пари за пътища, „ Газпром “, ваши неточности или беше предрешено със основаването й?
- Създаването на обединението беше несъмнено доста мъчно. Най-тежко беше разбирателството с Има Такъв Народ. Макар идеологически да са в двата полюса, Демократична България и Българска социалистическа партия разговаряха обикновено. Думата при тях имаше значение, разбирахме се и бяхме спокойни. С Има Такъв Народ беше много по-сложен въпросът. Но най-после обединението беше срутена от две направления - парите за пътищата и „ Капитан Андреево “.
- Искате да кажете, че хората зад схемата на „ Капитан Андреево “ имаха въздействие в Народното събрание, в това число и в Има Такъв Народ?
- „ Капитан Андреево “ е корупционна скица, при която Иван Христанов, проф. Даскалов, Константин Бачийски, Росен Костурков дадоха доста да я разнищят и това се върна против нас. В тези две неща има забъркани ужасно доста пари.
- И в газа има доста пари?
- Може би за газа успяхме да се стиковаме вътре в границите на държавното управление.
- Доколкото знам, родителите ви са известни и уважавани адвокати. Тежко ли е да наследите специалността им? Във футбола да вземем за пример името на бащата нормално проваля детето?
- Тежко е да си наследник на Йохан Кройф, Жорди Кройф не стана огромен футболист. Но във Формула 1 Марк Верстапен надмина татко си Йос Верстапен.
- Тук, признавам, съм впечатлен като дългогодишен състезателен публицист, само че и тази област ще засегнем.
- Аз съм огромен състезателен почитател. Иначе майка ми и татко ми са доста положителни адвокати, само че в никакъв случай не са оказвали напън. Така че тъкмо родителите помогнаха да не е тежко. Може би тъй като не ме караха за стана правист, аз избрах тъкмо да стана юрист. От дете съм си го мислил, което не е необичайно поради целия жанр. Сигурен съм, че родителите ми изпитват наслада. Всъщност, и брачната половинка е правист, запознахме се в университета.
- Съгласен ли сте с поговорката „ Откъдето дамата, оттова и родата “?
- Има някаква истина. Пловдив ми харесва, безусловно.
- Винаги запитвам за трите обичани места в града?
- Приятно ми е на „ Копчетата “, да не прозвучи като продуктово позициониране - в немската бирария в „ Тракия “, несъмнено, Античният спектакъл. Гледката е страхотна. И от паметника на Альоша не е по-лоша, само че предпочитам Античния.
- Имате ли близки пловдивчани?
- Имам родственици в Пловдив. Първа братовчедка на татко ми живее в града, тъй че аз самият имам братовчеди. И, несъмнено, по линия на брачната половинка.
- Доколкото знам, другояче родът ви има ловешка и копривщенска линия?
- Има копривщенска връзка по майчина линия, само че е много по-далечна. Пра-прадядо ми е от Копривщица. Всъщност, и прародител е роден там, само че с брат му емигрират в Александрия, Египет. Има доста огромна българска диаспора там при започване на 20. век. Баба ми е родена в Александрия.
Така родът ми излиза от Копривщица - град, който доста обичам. Връзката с Ловеч е от прародител по майчина линия, който е подполковник Сирко Станчев, депутат в последните две Народни събрания преди 9 септември - 24-о и 25-о. Иначе имам македонска кръв по линия на рода на майка ми. Там родът е от Прилеп. Преселва се в Солун, а след Междусъюзническата война се връща в територията на Царство България. Иначе родът на татко ми е от Дупница. Аз съм роден и израсъл в София.
- Как си представяте една идеална фамилна вечеря?
- О, с годините и децата визиите се трансформират. Дори когато останем от време на време сами със брачната половинка, започваме да усещаме, че ни е прекомерно безшумно. При толкоз социална работа в този момент се срещам с доста хора. Затова в свободното време избирам по-ограничен кръг, в който да се отпусна.
Сега живеем в затворен комплекс, в който имам дребен двор, защото съм на партера. Обичам да седна в него и да виждам децата по какъв начин играят. Много е прелестно. Това е повода да откажа вилата в резиденция „ Бояна “, която се поставя на председателя на Народното събрание. Не отидохме единствено поради децата.
- Сигурно тежи един човек, който в никакъв случай не е имал защита, да се движи с джипове и гардове на НСО?
- Тежи, само че първо ще благодаря на всички тези хора от НСО, които се отнасяха извънредно общително с мен, брачната половинка и децата. Те направиха тази смяна в живота на цялото фамилията оптимално лесна за приемане. Продължавам да имам положителни връзки с тях. Сега се усещам малко като в гимназията, тъй като ходя самичък по улицата с раница на гърба.
Бях не запомнил чувството. Да вървиш с няколко индивида към теб е необичайно, тъй като знаеш, че постоянно някой те гледа. Не с неприятно, само че те гледа. Случвало се е излезем на разходка в Южния парк с цялото семейство. Момчетата от НСО, несъмнено, са експерти, знаят по какъв начин да застанат и да не пречат. Промяната е изключително забавна при децата. Те знаеха, че съм ръководител на Народното събрание, само че не и какво тъкмо значи това. Просто някаква работа, която е по-специална, виждайки отношението на другите хора, само че неразбираемо с какво.
- Е, най-малко ви гледаха по малкия екран?
- Един, два пъти и до такава степен. После не. За тях беше нещо скучно. Най-трудно ми беше да обясня за какво пътувам с съответен автомобил. Веднъж синът попита: „ Мамо, за какво тати към този момент не желае с нашата кола? “.
Започват пояснения, че такива са разпоредбите при тази работа. Следва нов въпрос. Веднъж ме попита: „ Тази полицейска кола откъм гърба докога ще ни следва? “. Отвърнах му - „ Зависи по какъв начин върви мандатът “. Тези непрекъснати въпроси би трябвало да получават пояснения. Но са дребни децата, тъй че доста елементарно одобриха измененията. Пак споделям - благодаря и на екипите на НСО.
- Как се виждате на 2 октомври в 20,00 часа?
- Не знам, би трябвало да предвиждам резултати, а не желая. Разбира се, ние се целим в първото място. И ще го реализираме. Важното е с нашите сътрудници да имаме болшинство. План „ Б “ нямаме.
Запален скиор е, ненавижда да губи на футбол
Никола Минчев признава, че играел доста футбол в Немската гимназия и доста мразел да губи. „ Такава ми е натурата, постоянно се мятам с голям хъс “, признава той.
Бившият парламентарен началник е огромен футболен почитател. Още помни времето, когато пернишките „ Миньор “ и „ Металург “ са дружно в „ А “ група. Разказва по какъв начин самичък е избрал „ Милан “ за обичан тим. „ Татко гледаше калчото един път по Ефир 2. Аз минах и попитах - „ Как се споделят тези с червено-черните фланелки? “. Отговори ми, че са „ Милан “, самият той поддържа „ Ювентус “ в Италия.
Милан е обичаният тим на Никола
Вече през 1994 година вуйчо ми обясняваше кой с изключение на „ Милан “ играе полуфинали в Шампионската лига “, напомня си Никола Минчев, „ “Милан “ играеше с „ Монако “, а „ Барса “ с „ Порто “. Казах, че съм за „ Милан “. Вуйчо незабавно ме репликира - чакай, за „ Барса “ сме поради Ицето (б.а. - Стоичков). Не, аз си останах за „ Милан “, който на финала разруши 4:0 „ Барселона “. Вуйчо и баща бяха за Стоичков, аз не гледах доста, а си играех с лего на пода. Само скачах на головете, поради което евентуално ме пратиха на полувремето да дремя. Това е най-готиният метод човек да си избере тим “.
Иначе юристът е скиор от дребен. „ Това е спортът, който притежавам най-добре. Може би от 3. до 11. клас всяка събота и неделя бях горе на Витоша. Първо ходех на ски учебно заведение, след това с другари. Свалям шапка на родителите ми, че ме записаха, тъй като те не са скиори. Но е огромно умеене да натиснеш детето там, където имаш пропуск “, признателен е Никола.
Той възпламенява по ските и брачната половинка Силвия. „ Сега изучавам и децата си, само че това е комплицирана задача. Те постоянно се отпускат пред родителя. Затова си има учители “, разсъждава едно от лицата на „ Промяната “.
Юристът играе и тенис, като кумир му е Федерер. „ Красотата на играта най-вече я виждам в швейцареца. Това е геният - нещо доста комплицирано да го направиш да наподобява просто за останалите “, уверен е фенът, който обича освен да спортува, само че и да чете книги на тематиката.
Прадядо ми е погубен и заровен без гроб, а семейството интернирано в Делиормана
- Има ли родът ви проблеми поради прародител ви Сирко Станчев, адютант на самия цар Борис Трети? Знаем, че децата на сходни „ неблагонадеждни “ персони са били с таван на развиване след 9 септември.
- След като Сирко Станчев отива в пандиза, дядо ми Никола, сестра му и майка им, моята прабаба, са интернирани в Делиормана. Селото е малко - Печеница. В началото на века ходихме с дядо там. Той просто искаше да се върне и да го види. Селото е покрай Исперих. 8 месеца изкарват там - интернирани, само че не изселени.
На първите всеобщи освобождавания на „ неблагонадеждни “ студенти някак си дядо Никола е пропуснат. Може би тъй като е роден през януари 1925 година и учи с набор 1924. И бърза да приключи най-малко семестриално право. Приятелите му от набор 1925 нямат този късмет и са освободени от Софийския университет. Държавните изпити ги взема много години по-късно. Но по този начин или другояче - в никакъв случай не се занимава с право, тъй като етикетът „ обезсърчителен “ му е лепнат за 45 години.
- Интересно, сходна орис има родът на Стефан Софиянски, чиято майка също е прочут правист.
- Дядо се познаваше с майката на Стефан Софиянски - Елена. Иначе ми е разказвал по какъв начин кандидатствал за работа, не помня към този момент къде. Отива след няколко дни да пита какво се случва. Жената насреща вади документите и той вижда очебийно единствено едно нещо - „ наследник на Сирко Станчев “.
Дамата му споделя: „ Няма по какъв начин “. Той пита това ли е най-важното, не е ли образованието, квалификацията. Отговорът е поразителен: „ Ние вас някак сме ви пропуснали “. И дядо Никола просто си потегля. Това е неясно от позиция на моето потомство, а и популярност богу. Работлив и интелигентен човек, дядо се оправя някак си.
- Прадядо ви Сирко Станчев има фотография с цар Борис III, евентуално над Боровец, знаете ли историята й?
- Не. Дори не съм сигурен от кое място е, може и от Мальовица. Иначе той е и адютант на цар Борис III, като се изключи че е бил народен представител.
- Срещали ли сте се с наследниците на цар Борис III?
- С Негово величество Симеон Сакскобургготски се видяхме един път. Представих се, той сподели, че знае добре кой е прародител ми.
- Последно, вашите родственици получават ли най-малко тялото на Сирко Станчев?
- Не! Дори не знаят къде е заровен. Виждат го един път на рандеву в пандиза и край. Разстрелян е на 1 или 2 февруари 1945 година. Доколкото знам историята, те излизат от Съдебната палата и непосредствено ги подкарват към гробищата, където има останали ями от бомбардировките.
Просто са ги разстрелвали и хвърляли в тях. Доктор Александър Станишев проверявал дали индивидът е жив. Убиват го финален. Мисля, че прародител е бил в друга група, не с доктор Станишев. Така или другояче, фамилията ми не схваща в никакъв случай нищо.
Обича бира и прави скара, съпругата му е страховит готвач
Никола Минчев е почитател на бирата, както разбрахме около едно от обичаните му места в Пловдив. „ Не мога да сготвям, изпипвам само скара “, признава си лидерът на листата на „ Промяната “ в Пловдив и Кърджали, „ Бих споделил, че се оправям ужасно със скарата, а и тя върви с бирата “.
Иначе няма никакви искания по отношение на трапезата. Разчита напълно на уменията на Силвия, която се оказва страховит кулинар.
Никола разкрива, че има и други ползи, само че спортът определeно е огромната му пристрастеност. Той му стига около уговорките в политиката.
Роден е на 13 септември 1987 година, ученик е на 91-ва немска езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов “ в столицата. Потомствен правист, съумява да направи забележителна кариера като юрист, преди да се хвърли в политиката. Женен е за пловдивчанката Силвия, с която имат две деца. Неочаквано смени Кирил Петков като лидер на листата на Политическа партия под тепетата за идния избор. При това надали поради поговорката, че откъдето е дамата, оттова е родата.
Наследник е на известни семейства и по майчина, и по бащина линия. Правнук е на Сирко Станчев, депутат през 1938-1944 година, един от най-доверените хора на цар Борис Трети. Пра-правнук е на Никола Шавкулов, изтъкнат търговец и държавник.
.....
В плана на Кирил и Асен разчетох свястно бъдеще за България
Накрая обединението беше срутена от две направления - парите за пътищата и „ Капитан Андреево “.
Предпочитам гледката към Пловдив от Античния, в сравнение с от Альоша
Свалянето ми като началник на Народното събрание в политически проект от негатив се трансформира в позитив
----------------------------
- Г-н Минчев, другари ми загатнаха, че брачната половинка ви Силвия е била постоянно деен покровител на „ Демократична България “, въпреки че допреди година нямаше и по какъв начин да е от „ Промяната “. В рамките на шегата - не ви ли притискаше за обединяване на изборите?
- Никога не съм я питал за кой е гласувала, само че все си мисля, че на последните избори е за „ Продължаваме промяната “ (смее се). А и е правилно - Политическа партия я нямаше на политическия небосвод преди този момент. Иначе освен тя, само че и аз гласувах за „ Демократична България “ и на юнските, и на априлските избори предходната година.
- Кой и какво ви вкараха в политиката, тъй като имате сполучлива кариера като правист?
- Благодаря за оценката. Винаги съм следял публичния живот, вълнувал съм се и съм имал дейна гражданска позиция освен по отношение на да не се пропуща гласоподаване. Когато е имало причина да се излезе на площада за смислена идея - постоянно съм го правел. Появи се опция да се включа и интензивно като участник, аз я оцених. Тя идва рядко, надали повторно, в случай че откажеш първия.
Просто нямаше по какъв начин с лека ръка да я подмина. Кирил Петков е индивидът, който ми се обади. В политическия план, който тогава стартираха с Асен Василев, разчетох смислена концепция за бъдещето на България. Идея, зад която ще застанат хора с честни планове. С мисъл да създадат нещо в действителност положително за децата и родителите ни, а не просто да се трудоустроят. Не беше мъчно решение за мен. Случи се и добър миг, тъй като след 10 години работа в една и съща адвокатска фирма сякаш бях подготвен за ново предизвикателство.
- Доколкото знам, с Кирил Петков се познавате съответно около проблема с плаж „ Корал “?
- Да, Кирил работи с адвокатската адвокатска фирма, от която пристигам. Виждали сме се по разнообразни проблеми, в това число и „ Корал “.
- Сам вие последовател ли сте на идеята „ Корал “?
- Разбира се! Борбата беше „ Корал “ да не се трансформира в многочислените други плажове на България. Засега се оправяме.
- Ходите ли там на плаж?
- Понякога, само че в този момент имам дребни деца и преценявам почивките си с тях. Имам момче Георги на 5 години и щерка Божана на 3. Където е комфортно за тях, е комфортно и за нас със брачната половинка.
- Да преминем към драмата към свалянето ви като парламентарен началник. Как се почувствахте сега на гласуването, въпреки че беше предрешено на процедура?
- Първо, в тези моменти, в които още бях горе, знаех, че против себе си, а метафорично зад тила - към този момент имам малцинство. Неприятна обстановка за ръководител на Народното събрание. Като цяло, мен това не ме напрегна в допълнение, тъй като и предходните два-три месеца бяха посочили, че болшинството е много лабилно.
Затова не бях сюрпризиран от развоя на цялата обстановка. Когато видях настояването за оставката ми, то беше подписано от 120 депутати. Тоест, резултатът беше явен. Неприятно чувство е, не мога да си изкривявам душата, изключително в случай че си заел позицията със сърце и предпочитание. Когато си тръгнеш на седмия месец от четиригодишен мандат, няма по какъв начин да е прелестно, само че чисто политически за мен се трансформира от негатив в позитив.
- Така се получи - факт?
- Да, толкоз хора излязоха и ме поддържаха. За мен безусловно ненадейно. Огромна чест! Изпитвам невероятна благодарност към тези хора.
- „ Играта “ на съпротива е ясна, само че постоянно съм се чудил какво ви споделиха в очите хората на Слави, които се обърнаха против вас?
- Ясно го сподели Тома Биков от трибуната - нищо персонално против Никола Минчев, болшинството в залата се промени. В подобен случай най-нормалното е първо да падне главата на ръководителя. Доста хора, които гласоподаваха за моето предварително освобождение, след това пристигнаха и ми споделиха същото - нищо персонално, по този начин е в политиката. Това обаче е тъжно и в средносрочен или дълготраен проект би трябвало да се промени. В последна сметка, в случай че смяташ, че някой си прави работата, няма причина да го сменяш поради някакви неписани политически правила.
- Помня думите на Ива Митева, че надали не са ви създали услуга, тъй като това бил най-тежкият пост в страната?
- Постът е в действителност тежък, тъй като Народното събрание е единственото място, в което съвсем всеки ден се срещат ръководещи и съпротива. Прави го сцена на сериозна политическа битка. Става тежък за работа, изключително когато си ръководител и би трябвало да насочваш политическата полемика в рационални рамки. Психическото натоварване е доста огромно, постоянно си под прожекторите.
- Все отново кой беше най-ценният урок, който ви беше даден?
- Това, което споделиха за моментната политическа обстановка в България - даже в случай че някой харесва работата ти, в случай че се наложи, ще гласоподава против теб. И тъкмо това би трябвало да бъде променено, само че няма по какъв начин да стане в къси периоди.
- Какво ви споделиха най-близките вечерта след отстраняването ви?
- Съпругата беше извън на площада (б.а. - смее се), чухме се, излязох да я видя. Каза ми, че постоянно е зад мен. И преди съм го знаел, само че въпреки всичко ми стана хубаво. Получих многочислени известия, което беше доста благо. Интересното е, че се чухме с професор Огнян Герджиков, който е последният ръководител на Народното събрание, освобождаван предварително.
Вярно, съвсем в края на мандата на 39-ото Народно заседание. Макар да съм приключил СУ „ Климент Охридски “, не ми е преподавал персонално. Но е извънреден човек и правист, който оценявам. Нормално, изпитвам по-особена благосклонност към него.
- Всичко това окуражи ли ви в допълнение за идните избори?
- Амбициран съм, само че не поради това събитие. Аз в действителност желая да свършим работа, а не да пъдя някаква отплата.
- Последно за предишния парламент - какво бутна обединението? Пари за пътища, „ Газпром “, ваши неточности или беше предрешено със основаването й?
- Създаването на обединението беше несъмнено доста мъчно. Най-тежко беше разбирателството с Има Такъв Народ. Макар идеологически да са в двата полюса, Демократична България и Българска социалистическа партия разговаряха обикновено. Думата при тях имаше значение, разбирахме се и бяхме спокойни. С Има Такъв Народ беше много по-сложен въпросът. Но най-после обединението беше срутена от две направления - парите за пътищата и „ Капитан Андреево “.
- Искате да кажете, че хората зад схемата на „ Капитан Андреево “ имаха въздействие в Народното събрание, в това число и в Има Такъв Народ?
- „ Капитан Андреево “ е корупционна скица, при която Иван Христанов, проф. Даскалов, Константин Бачийски, Росен Костурков дадоха доста да я разнищят и това се върна против нас. В тези две неща има забъркани ужасно доста пари.
- И в газа има доста пари?
- Може би за газа успяхме да се стиковаме вътре в границите на държавното управление.
- Доколкото знам, родителите ви са известни и уважавани адвокати. Тежко ли е да наследите специалността им? Във футбола да вземем за пример името на бащата нормално проваля детето?
- Тежко е да си наследник на Йохан Кройф, Жорди Кройф не стана огромен футболист. Но във Формула 1 Марк Верстапен надмина татко си Йос Верстапен.
- Тук, признавам, съм впечатлен като дългогодишен състезателен публицист, само че и тази област ще засегнем.
- Аз съм огромен състезателен почитател. Иначе майка ми и татко ми са доста положителни адвокати, само че в никакъв случай не са оказвали напън. Така че тъкмо родителите помогнаха да не е тежко. Може би тъй като не ме караха за стана правист, аз избрах тъкмо да стана юрист. От дете съм си го мислил, което не е необичайно поради целия жанр. Сигурен съм, че родителите ми изпитват наслада. Всъщност, и брачната половинка е правист, запознахме се в университета.
- Съгласен ли сте с поговорката „ Откъдето дамата, оттова и родата “?
- Има някаква истина. Пловдив ми харесва, безусловно.
- Винаги запитвам за трите обичани места в града?
- Приятно ми е на „ Копчетата “, да не прозвучи като продуктово позициониране - в немската бирария в „ Тракия “, несъмнено, Античният спектакъл. Гледката е страхотна. И от паметника на Альоша не е по-лоша, само че предпочитам Античния.
- Имате ли близки пловдивчани?
- Имам родственици в Пловдив. Първа братовчедка на татко ми живее в града, тъй че аз самият имам братовчеди. И, несъмнено, по линия на брачната половинка.
- Доколкото знам, другояче родът ви има ловешка и копривщенска линия?
- Има копривщенска връзка по майчина линия, само че е много по-далечна. Пра-прадядо ми е от Копривщица. Всъщност, и прародител е роден там, само че с брат му емигрират в Александрия, Египет. Има доста огромна българска диаспора там при започване на 20. век. Баба ми е родена в Александрия.
Така родът ми излиза от Копривщица - град, който доста обичам. Връзката с Ловеч е от прародител по майчина линия, който е подполковник Сирко Станчев, депутат в последните две Народни събрания преди 9 септември - 24-о и 25-о. Иначе имам македонска кръв по линия на рода на майка ми. Там родът е от Прилеп. Преселва се в Солун, а след Междусъюзническата война се връща в територията на Царство България. Иначе родът на татко ми е от Дупница. Аз съм роден и израсъл в София.
- Как си представяте една идеална фамилна вечеря?
- О, с годините и децата визиите се трансформират. Дори когато останем от време на време сами със брачната половинка, започваме да усещаме, че ни е прекомерно безшумно. При толкоз социална работа в този момент се срещам с доста хора. Затова в свободното време избирам по-ограничен кръг, в който да се отпусна.
Сега живеем в затворен комплекс, в който имам дребен двор, защото съм на партера. Обичам да седна в него и да виждам децата по какъв начин играят. Много е прелестно. Това е повода да откажа вилата в резиденция „ Бояна “, която се поставя на председателя на Народното събрание. Не отидохме единствено поради децата.
- Сигурно тежи един човек, който в никакъв случай не е имал защита, да се движи с джипове и гардове на НСО?
- Тежи, само че първо ще благодаря на всички тези хора от НСО, които се отнасяха извънредно общително с мен, брачната половинка и децата. Те направиха тази смяна в живота на цялото фамилията оптимално лесна за приемане. Продължавам да имам положителни връзки с тях. Сега се усещам малко като в гимназията, тъй като ходя самичък по улицата с раница на гърба.
Бях не запомнил чувството. Да вървиш с няколко индивида към теб е необичайно, тъй като знаеш, че постоянно някой те гледа. Не с неприятно, само че те гледа. Случвало се е излезем на разходка в Южния парк с цялото семейство. Момчетата от НСО, несъмнено, са експерти, знаят по какъв начин да застанат и да не пречат. Промяната е изключително забавна при децата. Те знаеха, че съм ръководител на Народното събрание, само че не и какво тъкмо значи това. Просто някаква работа, която е по-специална, виждайки отношението на другите хора, само че неразбираемо с какво.
- Е, най-малко ви гледаха по малкия екран?
- Един, два пъти и до такава степен. После не. За тях беше нещо скучно. Най-трудно ми беше да обясня за какво пътувам с съответен автомобил. Веднъж синът попита: „ Мамо, за какво тати към този момент не желае с нашата кола? “.
Започват пояснения, че такива са разпоредбите при тази работа. Следва нов въпрос. Веднъж ме попита: „ Тази полицейска кола откъм гърба докога ще ни следва? “. Отвърнах му - „ Зависи по какъв начин върви мандатът “. Тези непрекъснати въпроси би трябвало да получават пояснения. Но са дребни децата, тъй че доста елементарно одобриха измененията. Пак споделям - благодаря и на екипите на НСО.
- Как се виждате на 2 октомври в 20,00 часа?
- Не знам, би трябвало да предвиждам резултати, а не желая. Разбира се, ние се целим в първото място. И ще го реализираме. Важното е с нашите сътрудници да имаме болшинство. План „ Б “ нямаме.
Запален скиор е, ненавижда да губи на футбол
Никола Минчев признава, че играел доста футбол в Немската гимназия и доста мразел да губи. „ Такава ми е натурата, постоянно се мятам с голям хъс “, признава той.
Бившият парламентарен началник е огромен футболен почитател. Още помни времето, когато пернишките „ Миньор “ и „ Металург “ са дружно в „ А “ група. Разказва по какъв начин самичък е избрал „ Милан “ за обичан тим. „ Татко гледаше калчото един път по Ефир 2. Аз минах и попитах - „ Как се споделят тези с червено-черните фланелки? “. Отговори ми, че са „ Милан “, самият той поддържа „ Ювентус “ в Италия.
Милан е обичаният тим на Никола
Вече през 1994 година вуйчо ми обясняваше кой с изключение на „ Милан “ играе полуфинали в Шампионската лига “, напомня си Никола Минчев, „ “Милан “ играеше с „ Монако “, а „ Барса “ с „ Порто “. Казах, че съм за „ Милан “. Вуйчо незабавно ме репликира - чакай, за „ Барса “ сме поради Ицето (б.а. - Стоичков). Не, аз си останах за „ Милан “, който на финала разруши 4:0 „ Барселона “. Вуйчо и баща бяха за Стоичков, аз не гледах доста, а си играех с лего на пода. Само скачах на головете, поради което евентуално ме пратиха на полувремето да дремя. Това е най-готиният метод човек да си избере тим “.
Иначе юристът е скиор от дребен. „ Това е спортът, който притежавам най-добре. Може би от 3. до 11. клас всяка събота и неделя бях горе на Витоша. Първо ходех на ски учебно заведение, след това с другари. Свалям шапка на родителите ми, че ме записаха, тъй като те не са скиори. Но е огромно умеене да натиснеш детето там, където имаш пропуск “, признателен е Никола.
Той възпламенява по ските и брачната половинка Силвия. „ Сега изучавам и децата си, само че това е комплицирана задача. Те постоянно се отпускат пред родителя. Затова си има учители “, разсъждава едно от лицата на „ Промяната “.
Юристът играе и тенис, като кумир му е Федерер. „ Красотата на играта най-вече я виждам в швейцареца. Това е геният - нещо доста комплицирано да го направиш да наподобява просто за останалите “, уверен е фенът, който обича освен да спортува, само че и да чете книги на тематиката.
Прадядо ми е погубен и заровен без гроб, а семейството интернирано в Делиормана
- Има ли родът ви проблеми поради прародител ви Сирко Станчев, адютант на самия цар Борис Трети? Знаем, че децата на сходни „ неблагонадеждни “ персони са били с таван на развиване след 9 септември.
- След като Сирко Станчев отива в пандиза, дядо ми Никола, сестра му и майка им, моята прабаба, са интернирани в Делиормана. Селото е малко - Печеница. В началото на века ходихме с дядо там. Той просто искаше да се върне и да го види. Селото е покрай Исперих. 8 месеца изкарват там - интернирани, само че не изселени.
На първите всеобщи освобождавания на „ неблагонадеждни “ студенти някак си дядо Никола е пропуснат. Може би тъй като е роден през януари 1925 година и учи с набор 1924. И бърза да приключи най-малко семестриално право. Приятелите му от набор 1925 нямат този късмет и са освободени от Софийския университет. Държавните изпити ги взема много години по-късно. Но по този начин или другояче - в никакъв случай не се занимава с право, тъй като етикетът „ обезсърчителен “ му е лепнат за 45 години.
- Интересно, сходна орис има родът на Стефан Софиянски, чиято майка също е прочут правист.
- Дядо се познаваше с майката на Стефан Софиянски - Елена. Иначе ми е разказвал по какъв начин кандидатствал за работа, не помня към този момент къде. Отива след няколко дни да пита какво се случва. Жената насреща вади документите и той вижда очебийно единствено едно нещо - „ наследник на Сирко Станчев “.
Дамата му споделя: „ Няма по какъв начин “. Той пита това ли е най-важното, не е ли образованието, квалификацията. Отговорът е поразителен: „ Ние вас някак сме ви пропуснали “. И дядо Никола просто си потегля. Това е неясно от позиция на моето потомство, а и популярност богу. Работлив и интелигентен човек, дядо се оправя някак си.
- Прадядо ви Сирко Станчев има фотография с цар Борис III, евентуално над Боровец, знаете ли историята й?
- Не. Дори не съм сигурен от кое място е, може и от Мальовица. Иначе той е и адютант на цар Борис III, като се изключи че е бил народен представител.
- Срещали ли сте се с наследниците на цар Борис III?
- С Негово величество Симеон Сакскобургготски се видяхме един път. Представих се, той сподели, че знае добре кой е прародител ми.
- Последно, вашите родственици получават ли най-малко тялото на Сирко Станчев?
- Не! Дори не знаят къде е заровен. Виждат го един път на рандеву в пандиза и край. Разстрелян е на 1 или 2 февруари 1945 година. Доколкото знам историята, те излизат от Съдебната палата и непосредствено ги подкарват към гробищата, където има останали ями от бомбардировките.
Просто са ги разстрелвали и хвърляли в тях. Доктор Александър Станишев проверявал дали индивидът е жив. Убиват го финален. Мисля, че прародител е бил в друга група, не с доктор Станишев. Така или другояче, фамилията ми не схваща в никакъв случай нищо.
Обича бира и прави скара, съпругата му е страховит готвач
Никола Минчев е почитател на бирата, както разбрахме около едно от обичаните му места в Пловдив. „ Не мога да сготвям, изпипвам само скара “, признава си лидерът на листата на „ Промяната “ в Пловдив и Кърджали, „ Бих споделил, че се оправям ужасно със скарата, а и тя върви с бирата “.
Иначе няма никакви искания по отношение на трапезата. Разчита напълно на уменията на Силвия, която се оказва страховит кулинар.
Никола разкрива, че има и други ползи, само че спортът определeно е огромната му пристрастеност. Той му стига около уговорките в политиката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ