Топ психиатър избухна: Ако ще е така, направо да закриваме психиатриите
35 години нито едно държавно управление не взе на съществено психиатрията като компетентност. Ние сме оставени на доизживяване. Пациентите с психологични болести са някогашни хора. При нас всичко е някогашно - някогашни хора, някогашна конюшна, някогашен затвор, колите са ни втора ръка, облеклата за пациентите са втора ръка. Психиатрията не е просто в задния двор на медицината, а към този момент е отвън двора.
Това разяснява пред Нова тв доктор Цветеслава Гълъбова.
Няма надпревари сред частните лечебни заведения да вършат психиатрии, тъй като това е единствената здравна компетентност, която в никакъв случай не е имала клинични пътеки. Ние разчитаме единствено на държавния бюджет. При нас няма развиване. Най-скъпото нещо в нашата компетентност е човешкият труд. При нас е в пъти повече личния състав. В Европа съотношението личен състав - заболели е 1 към 2 до 1 към 3. Т.е. поделение с 30 пациенти би трябвало да разчита на 10 души личен състав. А у нас на 130 пациенти имаме един доктор, а би трябвало да са 30-40 души, разяснява тя.
Ако има клинични пътеки, ще имаме метод за в допълнение финансиране и което е по-важно - здравноосигурените ни пациенти ще могат да се възползват от правата си на такива. Ако се разболееш от крадиозаболяване, те стендират по клинична пътека. Ако се разболееш от шизофрения, си единствено на държавен бюджет, разяснява тя.
Мизерията е цялостна и хората тънат в нея, уточни тя.
В нашата компетентност има потребност от доста хора, които да са високоплатени и с опция за израстване. Нас ни няма на картата на опазването на здравето. Затова в случай че ще продължаваме по този начин, да се закрият психиатричните лечебни заведения и най-малко да се знае, че ги няма. Като няма лечебни заведения, знаем, че в действителност не се интересуваме от психичноболните хора. Щото всички сме доста велики, до момента в който не преминем от другата страна на бариерата и почваме да се чудим " оу, но то по този начин ли било ". Еми в действителност е по този начин и от 35 години не сме мръднали и на йота, разяснява тя.
През последните няколко месеца имаме четири драматични случая. Първият е с пациент, който при рухване си чупи тазобедрена става. В Университетската болница в София, където го закарахме, отхвърлиха да я сменят. Написали са, че заради обществения статус и главното заболяване - шизофрения, предлагат консервативно лекуване. Вторият случай е от същата болница няколко месеца по-късно. Наложи се банкет на наша пациентка с кървене на гастроинтестинален тракт. В отделението общественият служащ я заварва завързана с четири свински опашки. На 1 май различен наш пациент с усложнено телесно състояние се наложи да бъде изместен в друга болница. Оказва се, че го одобряват единствено в „ Пирогов ”. Това е отношението към болните ни пациенти, описа психиатърът.
Това разяснява пред Нова тв доктор Цветеслава Гълъбова.
Няма надпревари сред частните лечебни заведения да вършат психиатрии, тъй като това е единствената здравна компетентност, която в никакъв случай не е имала клинични пътеки. Ние разчитаме единствено на държавния бюджет. При нас няма развиване. Най-скъпото нещо в нашата компетентност е човешкият труд. При нас е в пъти повече личния състав. В Европа съотношението личен състав - заболели е 1 към 2 до 1 към 3. Т.е. поделение с 30 пациенти би трябвало да разчита на 10 души личен състав. А у нас на 130 пациенти имаме един доктор, а би трябвало да са 30-40 души, разяснява тя.
Ако има клинични пътеки, ще имаме метод за в допълнение финансиране и което е по-важно - здравноосигурените ни пациенти ще могат да се възползват от правата си на такива. Ако се разболееш от крадиозаболяване, те стендират по клинична пътека. Ако се разболееш от шизофрения, си единствено на държавен бюджет, разяснява тя.
Мизерията е цялостна и хората тънат в нея, уточни тя.
В нашата компетентност има потребност от доста хора, които да са високоплатени и с опция за израстване. Нас ни няма на картата на опазването на здравето. Затова в случай че ще продължаваме по този начин, да се закрият психиатричните лечебни заведения и най-малко да се знае, че ги няма. Като няма лечебни заведения, знаем, че в действителност не се интересуваме от психичноболните хора. Щото всички сме доста велики, до момента в който не преминем от другата страна на бариерата и почваме да се чудим " оу, но то по този начин ли било ". Еми в действителност е по този начин и от 35 години не сме мръднали и на йота, разяснява тя.
През последните няколко месеца имаме четири драматични случая. Първият е с пациент, който при рухване си чупи тазобедрена става. В Университетската болница в София, където го закарахме, отхвърлиха да я сменят. Написали са, че заради обществения статус и главното заболяване - шизофрения, предлагат консервативно лекуване. Вторият случай е от същата болница няколко месеца по-късно. Наложи се банкет на наша пациентка с кървене на гастроинтестинален тракт. В отделението общественият служащ я заварва завързана с четири свински опашки. На 1 май различен наш пациент с усложнено телесно състояние се наложи да бъде изместен в друга болница. Оказва се, че го одобряват единствено в „ Пирогов ”. Това е отношението към болните ни пациенти, описа психиатърът.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ