Ядрени реакции отново тлеят в Чернобил
35 година след експлоадирането на нуклеарната злополука в АЕЦ " Чернобил ", реакциите на разделяне още веднъж тлеят в урановите горивни маси, заровени надълбоко в разрушената реакторна зала, написа сп. „ Сайънс “, представено от bTV.
" Като жарава в барбекю ", по този начин нуклеарният химик Нийл Хаят дефинира обстановката в Чернобил. През последните месеци украинските учени се пробват да открият дали реакциите ще утихнат от единствено себе си, или ще се наложи изключителна интервенция, с цел да се предотврати нова повреда.
Какъв е казусът?
Сигналите за нуклеарно разделяне идват от недостъпната стая 302/5 в централата, заяви предходната седмица по време на разискванията на ремонт на реактора Анатолий Дорошенко от Института за проблеми на сигурността на атомните електроцентрали (ИСПАЕЦ) в Украйна. " Има доста неясноти, само че не можем да изключим опцията от повреда ", сподели Максим Савелиев от ИСПАЕЦ и добави, че броят на неутроните се усилва постепенно, което допуска, че към момента има няколко години, с цел да се реши по какъв начин да бъде потисната опасността. Всяко средство, което той и сътрудниците му измислят, ще бъде от огромен интерес за Япония, която се оправя с последствията от нуклеарната злополука във Фукушима преди 10 година, отбелязва изданието.
Призракът на самоподдържащия се развой на разделяне в нуклеарните руини от дълго време преследва Чернобил. Когато на 26 април 1986 година част от дейната зона на четвърти реакторен блок се разтапя, урановите горивни пръти, циркониевата им обвивка, графитните контролни пръти и пясъкът, изхвърлен върху дейната зона в опит да се потуши пожарът, се трансформират в лава. Тя се влива в подземните пространства на реакторната зала и се втвърдява в формирания, наречени горивосъдържащи материали, които са натоварени с към 170 тона облъчен уран - 95% от първичното гориво.
„ Саркофагът “ – оборудването, което бди над останките
Година след повредата е издигнато бетонно-стоманеното оборудване, наречено " саркофаг ", с цел да съхранява останките на блок №4. През него обаче съумява да проникне дъждовната вода, която забавя действието на неутроните. Това дава по-голяма опция те да се сблъскат с ядрата на урана и да провокират реакция. След проливният дъжд през юни 1990 година академик, който рискува да се изложи на радиация, влиза в реакторната зала и пръска разтвор от гадолиниев нитрат, който гълтам неутрони, върху горивосъдържащите материали, за които той и сътрудниците му се притесняват, че могат да са проблематични. Пророчеството им се сбъдва.
Няколко години по-късно централата конфигурира пръскачки с гадолиниев нитрат в покрива на „ саркофага “, само че разтворът не доближава до всички пространства и не е толкоз ефикасен. Служителите на атомната електроцентрала са предполагали, че рискът ще изчезне, когато през ноември 2016 година е сложено новото защитно оборудване. Структурата на стойност 1,5 милиарда евро трябваше да запечата остарялото оборудване, построено при полеви условия в месеците след повредата, а по-късно то да бъде вероятно демонтирано. Новият „ саркофаг “ също по този начин защищава от дъжд и от момента на слагането му броят на неутроните в множеството зони в остарялото защитно оборудване е постоянен или понижава. Но количеството им стартира да се усилва на няколко места, като за четири години то съвсем се удвоява в стая 305/2, в която има тонове горивосъдържащи материали, затрупани под парчета.
Този път би трябвало да внимаваме!
Според Хаят опасността не може да бъде подценена, защото водата продължава да се отдръпва и " реакцията на разделяне се форсира ", което води до " неконтролируемо освобождение на нуклеарна сила ". Ученият добавя, че няма възможност обстановката от 1986 година да се повтори, тъй като реакцията може да спре, откакто топлината от деленето изпари останалата вода. „ Въпреки че всяка взривна реакция ще бъде овладяна, тя може да заплаши да срути нестабилни елементи на остарялото оборудване и да извърши новия „ саркофаг “ с радиоактивен прахуляк “, отбелязва Савелиев.
Справянето с новооткритата опасност е мъчно предизвикателство. Равнището на радиация в стая 305/2 не разрешава на учените да се приближат задоволително, с цел да конфигурират датчици. Разпръскването на гадолиниев нитрат върху нуклеарните парчета пък не е алтернатива, защото те са затрупани под бетон. Една от концепциите е да се създаде робот, който може да издържи на интензивната радиация задоволително дълго, с цел да пробие дупки в засъхналата нуклеарна лава и да сложи цилиндри от бор, функциониращи като контролни пръти, които да гълтам неутрони. Междувременно ИСПАЕЦ има намерение да ускори наблюдението си на две други места в защитното оборудване, които могат да са проблематични.
Възраждащите се реакции на разделяне не са единственото предизвикателство пред „ пазителите “ на Чернобил. Обсадени от интензивната радиация и високата мокрота, горивосъдържащи материали се разпадат и отделят още повече радиоактивен прахуляк, който усложнява проектите за ремонт на остарелия „ саркофаг “. Отдавна Украйна има намерение да извади нуклеарните парчета и да ги съхранява в геоложко вместилище. До септември благодарение на Европейската банка за възобновяване и развиване страната има намерение да изготви повсеместен проект за процедурата, само че защото животът на радиацията в защитната зона към момента кипи, погребването на неспокойните остатъци от реактора може да се окаже по-трудно от всеки път.
" Като жарава в барбекю ", по този начин нуклеарният химик Нийл Хаят дефинира обстановката в Чернобил. През последните месеци украинските учени се пробват да открият дали реакциите ще утихнат от единствено себе си, или ще се наложи изключителна интервенция, с цел да се предотврати нова повреда.
Какъв е казусът?
Сигналите за нуклеарно разделяне идват от недостъпната стая 302/5 в централата, заяви предходната седмица по време на разискванията на ремонт на реактора Анатолий Дорошенко от Института за проблеми на сигурността на атомните електроцентрали (ИСПАЕЦ) в Украйна. " Има доста неясноти, само че не можем да изключим опцията от повреда ", сподели Максим Савелиев от ИСПАЕЦ и добави, че броят на неутроните се усилва постепенно, което допуска, че към момента има няколко години, с цел да се реши по какъв начин да бъде потисната опасността. Всяко средство, което той и сътрудниците му измислят, ще бъде от огромен интерес за Япония, която се оправя с последствията от нуклеарната злополука във Фукушима преди 10 година, отбелязва изданието.
Призракът на самоподдържащия се развой на разделяне в нуклеарните руини от дълго време преследва Чернобил. Когато на 26 април 1986 година част от дейната зона на четвърти реакторен блок се разтапя, урановите горивни пръти, циркониевата им обвивка, графитните контролни пръти и пясъкът, изхвърлен върху дейната зона в опит да се потуши пожарът, се трансформират в лава. Тя се влива в подземните пространства на реакторната зала и се втвърдява в формирания, наречени горивосъдържащи материали, които са натоварени с към 170 тона облъчен уран - 95% от първичното гориво.
„ Саркофагът “ – оборудването, което бди над останките
Година след повредата е издигнато бетонно-стоманеното оборудване, наречено " саркофаг ", с цел да съхранява останките на блок №4. През него обаче съумява да проникне дъждовната вода, която забавя действието на неутроните. Това дава по-голяма опция те да се сблъскат с ядрата на урана и да провокират реакция. След проливният дъжд през юни 1990 година академик, който рискува да се изложи на радиация, влиза в реакторната зала и пръска разтвор от гадолиниев нитрат, който гълтам неутрони, върху горивосъдържащите материали, за които той и сътрудниците му се притесняват, че могат да са проблематични. Пророчеството им се сбъдва.
Няколко години по-късно централата конфигурира пръскачки с гадолиниев нитрат в покрива на „ саркофага “, само че разтворът не доближава до всички пространства и не е толкоз ефикасен. Служителите на атомната електроцентрала са предполагали, че рискът ще изчезне, когато през ноември 2016 година е сложено новото защитно оборудване. Структурата на стойност 1,5 милиарда евро трябваше да запечата остарялото оборудване, построено при полеви условия в месеците след повредата, а по-късно то да бъде вероятно демонтирано. Новият „ саркофаг “ също по този начин защищава от дъжд и от момента на слагането му броят на неутроните в множеството зони в остарялото защитно оборудване е постоянен или понижава. Но количеството им стартира да се усилва на няколко места, като за четири години то съвсем се удвоява в стая 305/2, в която има тонове горивосъдържащи материали, затрупани под парчета.
Този път би трябвало да внимаваме!
Според Хаят опасността не може да бъде подценена, защото водата продължава да се отдръпва и " реакцията на разделяне се форсира ", което води до " неконтролируемо освобождение на нуклеарна сила ". Ученият добавя, че няма възможност обстановката от 1986 година да се повтори, тъй като реакцията може да спре, откакто топлината от деленето изпари останалата вода. „ Въпреки че всяка взривна реакция ще бъде овладяна, тя може да заплаши да срути нестабилни елементи на остарялото оборудване и да извърши новия „ саркофаг “ с радиоактивен прахуляк “, отбелязва Савелиев.
Справянето с новооткритата опасност е мъчно предизвикателство. Равнището на радиация в стая 305/2 не разрешава на учените да се приближат задоволително, с цел да конфигурират датчици. Разпръскването на гадолиниев нитрат върху нуклеарните парчета пък не е алтернатива, защото те са затрупани под бетон. Една от концепциите е да се създаде робот, който може да издържи на интензивната радиация задоволително дълго, с цел да пробие дупки в засъхналата нуклеарна лава и да сложи цилиндри от бор, функциониращи като контролни пръти, които да гълтам неутрони. Междувременно ИСПАЕЦ има намерение да ускори наблюдението си на две други места в защитното оборудване, които могат да са проблематични.
Възраждащите се реакции на разделяне не са единственото предизвикателство пред „ пазителите “ на Чернобил. Обсадени от интензивната радиация и високата мокрота, горивосъдържащи материали се разпадат и отделят още повече радиоактивен прахуляк, който усложнява проектите за ремонт на остарелия „ саркофаг “. Отдавна Украйна има намерение да извади нуклеарните парчета и да ги съхранява в геоложко вместилище. До септември благодарение на Европейската банка за възобновяване и развиване страната има намерение да изготви повсеместен проект за процедурата, само че защото животът на радиацията в защитната зона към момента кипи, погребването на неспокойните остатъци от реактора може да се окаже по-трудно от всеки път.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ