34 години от битката за Вуковар: Забрави ли Европа?
34 години от борбата за Вуковар.
Докато Металика пее пред повече от милион хора в Москва и през днешния ден съвсем всеки знае за този концерт, по същото време Вуковар е сцена на първата огромна стандартна военна борба на Европейска територия след края на ВСВ.
Вуковар е от тези съвсем напълно забравени от европейците градове и изобщо спорове. Макар борбата и обсадата на града да не е началото на войните в Югославия, това което се случва в града задава тона и метода, по който ще ескалира спора в идващите години по територията на някогашна Югославия в хода на нейния разпад.
И също по този начин ясно показва неспособността на западноевропейските страни в една нова Европа без желязна завеса да прекратят протичащото се от такава категория под носа им, нито независимо, нито посредством кооперация с другите Европейски страни от някогашния Източен Блок, нито през огромните интернационалните организации, нито благодарение на Съединени американски щати.
На 300 километра от Будапеща на река Дунав, по един европейски град се изсипват 12 хиляди снаряда на ден и никой не е квалифициран, няма проект, не знае какво и по какъв начин да се направи с цел да бъде спряно това.
Целия мозъчен концерн на груповия досегашен Запад с всичките му влиятелни академични дипломи, който завоюва Студената Война и донесе разцвет за милиони хора няма ни най-малка концепция по какъв начин може да спре протичащото се в умиращата Югославия и няколко години ще прави проба-грешка.
По време на тази борба към момента армията на това, което е останало от Югославия е една етническа неразбория, в редиците на която има даже босненски мюсюлмани, които извършват заповеди откакто са били мобилизирани, до момента в който в това време до тях се разхождат сръбски паравоенни детайли и те всички дружно потушават въоръжен хърватски протест за самостоятелност.
Сложността на Югославските войни е и една от огромните аргументи този дълъг спор да остава толкоз неразбираем. В него няма положителни и неприятни, няма единствено две враждуващи страни и всички въоръжени групи в него са отговорни за обособени закононарушения с друга тежест и размер.
А това не е история, която може да бъде разказана бързо.
Текстът е оповестен като авторско мнение; заглавието е добавено от нашия публицистичен екип и не отразява безусловно гледната точка на Novinite.bg.
Докато Металика пее пред повече от милион хора в Москва и през днешния ден съвсем всеки знае за този концерт, по същото време Вуковар е сцена на първата огромна стандартна военна борба на Европейска територия след края на ВСВ.
Вуковар е от тези съвсем напълно забравени от европейците градове и изобщо спорове. Макар борбата и обсадата на града да не е началото на войните в Югославия, това което се случва в града задава тона и метода, по който ще ескалира спора в идващите години по територията на някогашна Югославия в хода на нейния разпад.
И също по този начин ясно показва неспособността на западноевропейските страни в една нова Европа без желязна завеса да прекратят протичащото се от такава категория под носа им, нито независимо, нито посредством кооперация с другите Европейски страни от някогашния Източен Блок, нито през огромните интернационалните организации, нито благодарение на Съединени американски щати.
На 300 километра от Будапеща на река Дунав, по един европейски град се изсипват 12 хиляди снаряда на ден и никой не е квалифициран, няма проект, не знае какво и по какъв начин да се направи с цел да бъде спряно това.
Целия мозъчен концерн на груповия досегашен Запад с всичките му влиятелни академични дипломи, който завоюва Студената Война и донесе разцвет за милиони хора няма ни най-малка концепция по какъв начин може да спре протичащото се в умиращата Югославия и няколко години ще прави проба-грешка.
По време на тази борба към момента армията на това, което е останало от Югославия е една етническа неразбория, в редиците на която има даже босненски мюсюлмани, които извършват заповеди откакто са били мобилизирани, до момента в който в това време до тях се разхождат сръбски паравоенни детайли и те всички дружно потушават въоръжен хърватски протест за самостоятелност.
Сложността на Югославските войни е и една от огромните аргументи този дълъг спор да остава толкоз неразбираем. В него няма положителни и неприятни, няма единствено две враждуващи страни и всички въоръжени групи в него са отговорни за обособени закононарушения с друга тежест и размер.
А това не е история, която може да бъде разказана бързо.
Текстът е оповестен като авторско мнение; заглавието е добавено от нашия публицистичен екип и не отразява безусловно гледната точка на Novinite.bg.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ