Програма „Еразъм+“ дава нови възможности за диалог между младежите на България и Северна Македония
„ 33 общи плана за подвижност и образуване на екологично мислене извършват България и Северна Македония по Програма „ Еразъм + “. Целта е да засилим разговора на младежите от двете страни – България и Северна Македония, за бъде съдействието ни потребно. “ Това съобщи Михаил Балабанов, изпълнителен шеф на Център за развиване на човешките запаси (ЦРЧР), на интернационална конференция „ Зелен Еразъм “, която се организира в Сандански от 18 до 19 май. На форума, представители от двете страни споделят забавни и потребни учебни практики. Балабанов заяви, че от българска страна има подадени 158 планови оферти до ЦРЧР за взаимни партньорства със Северна Македония на стойност към 9 млн. евро. Най-голям е ползата към бранш „ Младеж “. Към момента има утвърдени 33 плана, които се извършват сполучливо от двете страни.
Изпълнителният шеф на ЦРЧР акцентира, че една от главните цели на плановете е младежите да образуват неконсуматорско отношение към природата. „ До 2030 година въглеродните излъчвания би трябвало да намалеят с 40%, а с цел да стане това ресурсите би трябвало да се употребяват рационално и с мисъл каква природа ще оставим на тези след нас “, сподели Балабанов.
„ Оставихме настрани политическия подтекст и диалогът посред ни беше по какъв начин да си помогнем в продан на положителни практики. Европа би трябвало да стане първия зелен континент, само че с цел да се случи това би трябвало да променим своето потребителско държание “, съобщи от своя страна Марко Георгевски, изпълнителен шеф на Националната организация за европейски просветителни стратегии и подвижност на Северна Македония. Георгевски добави, че има учебни заведения в Северна Македония, които са екологично ориентирани.
Добрите практики
Един от най-успешните планове, който сграбчи вниманието на участниците в конференцията, е „ Агробизнес – пътят, който води до триумфа “. Изпълнители са Сдружение „ С концепция за бъдещото – спорт, обучение и просвета “ и земеделското учебно заведение в Струмица „ Димитър Влахов “. По този план, две групи от възпитаници от Струмица се образоват у нас 16 дни, като фокусът ебиоземеделието в български частни ферми, както и запознаването с нови биотехнологии в отглеждането на животни. „ Учениците развиха възприятие за отговорност, а и бяха поканени от български компании, при които се образоваха, да останат на лятна процедура. Това са деца от фермерски фамилии. Някои от тях за първи пъти влязоха в киносалон, тъй като подобен в Струмица няма. Разгледаха исторически забележителности в няколко български града и считам, че този вид съдействие е доста потребно “, изясни Томе Тимов, преподавател в Струмица – регион, прочут с развиването на градинарството. „ Желанието ни е да запалителен децата за агрообразованието, като видят нови технологии, както и да основат професионални контакти тук “, разяснява още Тимов.
Геновева Маркова, зам. шеф на столичното 1 СУ „ Пенчо Славейков “, описа по какъв начин един „ Еразъм+ “ план по роботика се трансформира в зелен. „ По време на пандемията правихме доста проби и кабинетът ми безусловно се затрупа от отпадъци, които трябваше да бъдат изхвърлени. За да покажем какво голямо количество отпадък е това, взехме решение да създадем роботи от кашоните от употребяваните Ковид проби. Те станаха с човешки растеж и ги нарекохме с разнообразни имена. Партньорите ни от други страни, с които изпълнявахме план по роботика, се включиха в самодейността и се създадоха планове от екологични материали, като всеки робот изобразява математически криви. Сега проектираме механизъм, който да вкарва придвижване нашите роботи “, сподели Маркова. Тя добави, че учебното заведение работи по доста планове.
От „ Младежки център за развиване Казанлък “ показаха дългогодишния план „ Еко фестивал Казанлък “, който включва разчистване на язовир Копринка. „ От 2011 година почистваме с доброволци язовира и забелязахме, че с годините понижават отпадъците. В момента изследваме технология, която разрешава от пластмасови боклуци да се създават пластмасови дъски “, разясниха от неправителствената организация, известна с това, че направи сал от пластмасови изхвърлени бутилки, както и с начинания за взаимопомощ.
Едно от най-силните послания на форума е, че учителите са тези, които могат да предизвикват екологичното мислене с разнообразни начинания.
Томе Тимов, преподавател в СОУУД “Димитър Влахов “ в Струмица:
Деца от Струмица за първи път видяха кино в Сандански.
-Г-н Тимов, какъв брой възпитаници от Струмица се включиха в планове по „ Еразъм+ “?
-Две групи по 14 възпитаници сред 16 и 18 години от разнообразни националности в земеделското учебно заведение в Струмица. Те пристигнаха в град Сандански за 16 дни. Една от подвижностите беше в чифлик „ Ливади “, където имаха опция да се срещнат с биотехнологиите в зеленчукопроизводството, както и с развъждането на домашни животни. Нека уточня, че тези деца имат опит в селското стопанство, тъй като техните семейства се занимават с такива действия. Струмица е един от най-големите региони в Северна Македония, който е прочут със зеленчукопроизводството. Тяхното идване в Сандански беше значимо по няколко аргументи – за първи път излязоха отвън границата на Северна Македония, срещнаха се с нови технологии, демонстрираха акуратност и отговорност в дейностите – все умения, които ще им трябват в живота.
– Хареса ли им в България?
– Много значимо за нашите възпитаници е да нямат езикова преграда, а тук ние се разбирахме. Близо сме до Сандански и за децата беше забавно да видят живота в България. Те посетиха забавни места. В Мелник видяха Музея на виното, няколко винарни, църкви, Роженския манастир. Видяха Благоевград, Рилския манастир, музеи в Банско, както и ски пистите. Имаха опция да посетят за първи път кино в Сандански, тъй като в Струмица такова няма. Много топло ни посрещнаха тук. Надявам се, че отново ще спечелим план, с цел да дойдат и други деца. Това е доста потребно за тях. С тези подвижности желаеме да събудим интереса към записването в земеделските учебни заведения, тъй като имаме проблем с избора на тази специалност. Проектите обезпечават опцията учениците ни да се срещнат с нови технологии, а не да мислят, че земеделието е единствено да копаеш с мотика.
Изпълнителният шеф на ЦРЧР акцентира, че една от главните цели на плановете е младежите да образуват неконсуматорско отношение към природата. „ До 2030 година въглеродните излъчвания би трябвало да намалеят с 40%, а с цел да стане това ресурсите би трябвало да се употребяват рационално и с мисъл каква природа ще оставим на тези след нас “, сподели Балабанов.
„ Оставихме настрани политическия подтекст и диалогът посред ни беше по какъв начин да си помогнем в продан на положителни практики. Европа би трябвало да стане първия зелен континент, само че с цел да се случи това би трябвало да променим своето потребителско държание “, съобщи от своя страна Марко Георгевски, изпълнителен шеф на Националната организация за европейски просветителни стратегии и подвижност на Северна Македония. Георгевски добави, че има учебни заведения в Северна Македония, които са екологично ориентирани.
Добрите практики
Един от най-успешните планове, който сграбчи вниманието на участниците в конференцията, е „ Агробизнес – пътят, който води до триумфа “. Изпълнители са Сдружение „ С концепция за бъдещото – спорт, обучение и просвета “ и земеделското учебно заведение в Струмица „ Димитър Влахов “. По този план, две групи от възпитаници от Струмица се образоват у нас 16 дни, като фокусът ебиоземеделието в български частни ферми, както и запознаването с нови биотехнологии в отглеждането на животни. „ Учениците развиха възприятие за отговорност, а и бяха поканени от български компании, при които се образоваха, да останат на лятна процедура. Това са деца от фермерски фамилии. Някои от тях за първи пъти влязоха в киносалон, тъй като подобен в Струмица няма. Разгледаха исторически забележителности в няколко български града и считам, че този вид съдействие е доста потребно “, изясни Томе Тимов, преподавател в Струмица – регион, прочут с развиването на градинарството. „ Желанието ни е да запалителен децата за агрообразованието, като видят нови технологии, както и да основат професионални контакти тук “, разяснява още Тимов.
Геновева Маркова, зам. шеф на столичното 1 СУ „ Пенчо Славейков “, описа по какъв начин един „ Еразъм+ “ план по роботика се трансформира в зелен. „ По време на пандемията правихме доста проби и кабинетът ми безусловно се затрупа от отпадъци, които трябваше да бъдат изхвърлени. За да покажем какво голямо количество отпадък е това, взехме решение да създадем роботи от кашоните от употребяваните Ковид проби. Те станаха с човешки растеж и ги нарекохме с разнообразни имена. Партньорите ни от други страни, с които изпълнявахме план по роботика, се включиха в самодейността и се създадоха планове от екологични материали, като всеки робот изобразява математически криви. Сега проектираме механизъм, който да вкарва придвижване нашите роботи “, сподели Маркова. Тя добави, че учебното заведение работи по доста планове.
От „ Младежки център за развиване Казанлък “ показаха дългогодишния план „ Еко фестивал Казанлък “, който включва разчистване на язовир Копринка. „ От 2011 година почистваме с доброволци язовира и забелязахме, че с годините понижават отпадъците. В момента изследваме технология, която разрешава от пластмасови боклуци да се създават пластмасови дъски “, разясниха от неправителствената организация, известна с това, че направи сал от пластмасови изхвърлени бутилки, както и с начинания за взаимопомощ.
Едно от най-силните послания на форума е, че учителите са тези, които могат да предизвикват екологичното мислене с разнообразни начинания.
Томе Тимов, преподавател в СОУУД “Димитър Влахов “ в Струмица:
Деца от Струмица за първи път видяха кино в Сандански.
-Г-н Тимов, какъв брой възпитаници от Струмица се включиха в планове по „ Еразъм+ “?
-Две групи по 14 възпитаници сред 16 и 18 години от разнообразни националности в земеделското учебно заведение в Струмица. Те пристигнаха в град Сандански за 16 дни. Една от подвижностите беше в чифлик „ Ливади “, където имаха опция да се срещнат с биотехнологиите в зеленчукопроизводството, както и с развъждането на домашни животни. Нека уточня, че тези деца имат опит в селското стопанство, тъй като техните семейства се занимават с такива действия. Струмица е един от най-големите региони в Северна Македония, който е прочут със зеленчукопроизводството. Тяхното идване в Сандански беше значимо по няколко аргументи – за първи път излязоха отвън границата на Северна Македония, срещнаха се с нови технологии, демонстрираха акуратност и отговорност в дейностите – все умения, които ще им трябват в живота.
– Хареса ли им в България?
– Много значимо за нашите възпитаници е да нямат езикова преграда, а тук ние се разбирахме. Близо сме до Сандански и за децата беше забавно да видят живота в България. Те посетиха забавни места. В Мелник видяха Музея на виното, няколко винарни, църкви, Роженския манастир. Видяха Благоевград, Рилския манастир, музеи в Банско, както и ски пистите. Имаха опция да посетят за първи път кино в Сандански, тъй като в Струмица такова няма. Много топло ни посрещнаха тук. Надявам се, че отново ще спечелим план, с цел да дойдат и други деца. Това е доста потребно за тях. С тези подвижности желаеме да събудим интереса към записването в земеделските учебни заведения, тъй като имаме проблем с избора на тази специалност. Проектите обезпечават опцията учениците ни да се срещнат с нови технологии, а не да мислят, че земеделието е единствено да копаеш с мотика.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ