От първо лице – монологът на руски десантчик, воювал в Украйна, който написа книга и напусна Русия
33-годишният десантчик Павел Филатиев стана прочут при започване на август, когато публицисти разгласиха фрагменти от автобиографичния му разказ ZOV. Участникът в щурма на Херсон остро подлага на критика командването на армията, наричайки нахлуването в Украйна безсмислено и незаконно и пишейки за мародерство и дефицит на болкоуспокояващи в полевите лечебни заведения. След като Филатиев напуща Русия, " Медиазона " беседва с него за книгата му, за войната и за упованията му за бъдещето, когато бойците се завърнат вкъщи.
Как се е трансформирала Русия по време на войната
Когато се върнах в края на април, първо пристигнах във военното си отделение във Феодосия в Република Крим. Като боен бях задължен да се явя в моето военно отделение след хоспитализация, с цел да се доклада, че съм се върнал от мястото на бойни дейности. Пристигнах и краткотрайно изпълняващият длъжността пълководец на полка ми даде отпуск за две седмици. По време на отпуската си посетих доста места - Краснодар, Волгоград, Москва. Срещнах се с родственици и близки, общувах.
Във военната болница нямах телефон. В края на април се върнах в поделението си, където бях оставил телефона си, и започнах да се обаждам на познати, просто по този начин. Започвам да им описвам нещо, изяснявам им за войната. И всички ми споделят, че не би трябвало да приказвам по този начин, че не би трябвало да споделям " война ", че би трябвало да бъда по-внимателен. За мен това към този момент беше полуда: сякаш съм бил на война, само че не мога да кажа " война ". Такава замяна на понятията, лудница. После разбрах: обществото не схваща по какъв начин да се държи, каква позиция да заеме - ужким схваща, че войната в Украйна е неприятно нещо, само че желае да поддържа своите бойци, които водят война. От друга страна, те се опасяват от държавното управление. Отне ми доста време да го усвоя и към момента не мога да го усвоя. Но страната се е трансформирала доста. Обществото е уплашено, потиснато, всеки се пробва да сортира думи, всеки се опасява да изрази мислите си откровено и почтено. Меко казано, не съм във екстаз. Още повече, че взехме решение дефинитивно да скъсаме с останалия свят. Целият свят се пробва да поддържа връзка между тях, да открива връзки и като цяло на всички е ясно, че войната не води до нищо положително.
За книгата
През втория месец, когато бях под обстрел, когато всичко към мен се взривяваше... Аз съм човек, който има вяра в Бог. Нямам отношение към религиите - нито към християнството, нито исляма - само че имам вяра в Бог. Докато нещо към мен непрекъснато се взривяваше, в главата ми се въртеше мисълта, че в случай че оцелея, ще направя всичко, с цел да го трансформира. По някакъв метод се случи по този начин, че се върнах жив и осъзнах: обещанието би трябвало да бъде спазено.
Започнах да се пробвам да се уволня по здравословни аргументи. Мислех, че ще издам книгата си. Изписах цялата истина и се пробвах да предам какво е войната и по какъв начин се случва. Но се случи по този начин, че командването не ми даде опция да си подам оставката. Започнаха да ме изнудват: или да се върна в Украйна, или съд. И тогава просто напуснах поделението, макар че доста от другарите ми, за жалост, се поддадоха на заканите и изнудването. Те се върнаха в Украйна - не бяха доста, само че някои се поддадоха.
И аз напуснах подразделението, издадох книга. Тя не е приключена, не е редактирана. Опитах се да се свържа с разнообразни публицисти, известни блогъри, само че за разлика от доста от тях, единствено Владимир Осечкин ми отговори. Записахме изявление. Той ме убеди да се опитам да остана на независимост колкото се може по-дълго, с цел да могат медиите да разгласят историята ми. Не желаех да напущам Русия. Но в последния миг ме убедиха. Много хора просто ми написаха, че е по-добре да отпътува. И също така знам от моите приятели, че командването... Документите към този момент са в ход. Напуснах Русия в последния миг и в този момент съм в чужбина от двадесет и четири часа. А къде, няма да кажа. Отначало доста се опасявах, че ще ме убият. Е, може би не става дума за боязън - бях се приготвил. Там, в Украйна, в някакъв миг се смирих, че ще умра. Сега всичко се случва по този начин, че нямам какво да изгубвам. Напуснах Русия единствено с цел да се опитам да трансформира нещо в нея.
За реакциите на сътрудници офицери, украинци и хора от интернет
Нито един боен не ми е споделил, че съм изменник или страхливец. Много от моите съратници ми писаха, с цел да ме поддържат и да ми благодарят. Всичко това въобще не им би трябвало, само че не знаят какво да сторят. Така се случи, че нямам брачна половинка и деца. Не съм виновен за никого, единствено за себе си. И излиза, че някак си ми е по-лесно. Рискувам единствено личния си живот. Моите някогашни съратници са в друга обстановка. Не знаят по какъв начин да работят. Ако създадат нещо в този момент, ще им лишават жилището, дамата с детето им ще останнат на улицата, ще ги разгласят за врагове на страната, няма да получават заплата, няма да могат да си намерят работа на никое място с черния щемпел. Това е циничен кръг.
Много разнообразни хора ми писаха, обаждаха ми се. Невинаги разбирам по какъв начин са намерили контактите ми. Различни хора - от Украйна, Русия, някогашни военнослужещи, които са напуснали армията. Имаше даже такива, които са служили в полка, в който съм израснал.
Е, към 10% от тези, които ми писаха, ми пожелаха пукна и ме обиждаха по всевъзможен метод - от Украйна и хора, представящи се за военни. Но тези хора са ми непознати и имам усещането, че са хора, които са надалеч от Украйна, Русия и армията.
Защо не би трябвало да се желае амнистия от украинците
Какво желая да кажа на украинците. В изявлението си с Владимир Осечкин споделих, че извиненията са неуместни. Не всички го схванаха, ще обясня по-подробно: можеш да се извиниш, когато човек настъпи на крайници на различен. В момента да се каже " извинявай " - това е несъответстващо. Написах книга и желая тя да бъде налична гратис на съветски език, тъй че всеки, който поддържа войната, да може да прочете какво претърпях през последната година. След това помолих за помощ тази книга да бъде преведена. Всяка копейка, която ще бъде получена от продажбите на британски, немски, френски и всички останали езици, ще отиде в помощ на украинските мирни поданици, наранени от тази война. След това с мен се свързаха доста хора, които желаеха да преведат книгата гратис, и разнообразни издателства, които се интересуваха от издаването ѝ на други езици. За да може всяка копейка да отиде в помощ на украинците, наранени от войната. С тази постъпка желаех да покажа, че да кажеш просто " скърбя " - това е неуместно.
Скрийншот/You Tube
За бойната подготвеност и моралния дух на съветската войска
Вижте, дано разделим готовността на армията на два аспекта. Първата е съоръжение, материално поръчителство. Мисля, че в това отношение сме за двойка по петобалната система. Следващият аспект е моралният. От това, което съм видял, го правя оценка като доста висок, евентуално пет-минус. Това би било заслужено да се каже, в случай че се употребява петобалната система. Всички сме възпитани с подвизите на нашите предшественици, с милитаризацията - непрекъснато чуваме отвред, че сме най-силните воини и ще победим всички на света. Морално хората са подготвени да умират, да дадат живота си. Осъзнаваш, че наподобява би трябвало да умреш. Не знаеш защо, само че знаеш, че като боен нямаш право да се опозориш. Но в това време съветската войска не желае да продължава да се бори. Не тъй като се опасява, а тъй като схваща, че държавното управление я е въвлякло в пагубна война. Проблемна война, в която няма истина. Повечето военнослужещи в съветската войска нямат чувството, че зад тях стои истината. И в това е казусът. Военните не са слепи, те са видели със личните си очи разрушените градове, видели са и знаят, че са починали доста цивилни. Останали са без дом и са починали, осакатени единствено тъй като сме си поиграли на война. Руските бойци са елементарни - те също по този начин схващат, че зад тях няма истина. Тоест, бяхме излъгани, бяхме прецакани, скърбя.
За Буча и убийствата на цивилни жители
Два месеца след началото на войната се върнах - бях в болница, а след това ме изпратиха в отпуск. Срещнах се с мой остарял другар, някогашен военнослужещ, офицер, който беше напуснал армията поради корупция и немарливост. Той стартира да ми споделя за Буча. Дотогава не бях попадал на тази информация. Беше ми доста мъчно да допускам, че моите приятели, съветски десантчици, са могли да извършат нещо сходно. Дори спорих с него ненапълно. Ние също задържахме цивилни, които помагаха на украинската войска, взехме им телефоните. Но не съм виждал нито един сходен случай там, където бяхме. Когато разбрах за Буча - беше ми мъчно да допускам, не желая да допускам, не знам по какъв начин се е случило.
Опитвам се да бъда справедлив. Боли ме, макар че не съм взел участие в това, само че тези хора са служили дружно с мен в едни и същи войски на армията. Аз също се пробвам да ги схвана. Аз персонално задържах двама цивилни в Херсон, когато щурмувахме Херсон. Със личните си ръце задържах двама мъже. И знаех сигурно, че тези хора оказват помощ на украинската войска. Знаех, че подпалват територията към нас, с цел да обозначат позицията ни. Предавахме ги на ФСИН (Федерална работа за осъществяване на наказанията) и ОМОН. Ние сме предната линия, а втората линия са частите на Росгвардия, към които принадлежат кадировците. Пленените, които са арестувани на първа линия, се предават на втора - какво се случва с тях, несъмнено, не знам. Но знам, че когато ден и половина след щурма на Херсон излязохме, първата линия, и там останаха единствено ОМОН и Националната армия, и хората излязоха да показват. Чух, че са били разпръснати с гумени патрони, газ и всичко останало. Но познавам и доста хора от ОМОН, които подадоха оставка по-късно и отхвърлиха да отидат в Украйна. Те схващат, че е просто смут, когато превземаме един град, а по-късно хората споделят: не желаеме да сме с вас, махнете се от нас - и те са принудени да разпилян цивилните. Много от омоновците тогава се сринаха, когато взеха решение да се уволнят.
Представям си какво щеше да ми каже някой пълководец: " Иди и го застреляй в този момент, този граждански " - не знам, по-лесно щеше да ми е най-малкото да го пратя по дяволите този пълководец. Можех да арестувам хора, морално бях подготвен. Но да гръмнеш човек - не разбирам по какъв начин е допустимо.
Никога не съм виждал такива случаи, в които някой е бил убит и погубен не по време на престрелка, а по-късно. Никога не съм чувал някой да е прострелял украински военнопленник от моята част. Има доста неприятни неща, които бих могъл да кажа за моята войска, само че не съм го видял с очите си. Ако го бях видял, щях да кажа, нямам какво да изгубвам.
За набирането на пандизчии и доброволци за войната
Познавам един боец, който е наказан за опиати. Не е наркоман или дилър, а единствено неуместно е решил да си купи някакъв опиат за рождения ден. Заловили го преди година и го осъдили на пет години. Бил е боен доктор. И са ме предложили: или да замине за Украйна, или да продължи да излежава присъдата си. Опитвам се да го схвана и го разбирам: не знае какво се случва, в пандиза няма телефон. И са му споделили " иди на война да направиш нещо положително, а ние ще анулираме присъдата ти и ще ти платим пари ". За всеки човек, който е попаднал в пандиза, е ясно, че това е късмет за него. Знам, че този човек в този момент е в Украйна.
Правителството се пробва да направи най-малко нещо, с цел да продължи шибаната си, гадна, безполезна война, държавното управление играе ва банк. Защо вербуват всички, даже 50-годишните, които цялостен живот са лежали на дивана, гледали са " Първи канал " и в действителност са повярвали, че нацистите-фашисти би трябвало да бъдат победени? Освен това им се оферират положителни пари, които те в никакъв случай не могат да изкарат в Русия. И за какво ги набират? Защото хората не желаят да отидат там. Нормалните военнослужещи подават оставка, напущат, отхвърлят да отидат. Не желаят да се върнат там. Не тъй като се опасяват, а тъй като схващат, че са ги забъркали в цялостна гнусота.
Скрийншот/You Tube
Възможно ли е военните да се извърнат против личното си държавно управление?
Сигурен съм, че няма да ми се наложи да се удрям против съветската войска, тъй като знам, че за съветската войска - не за някои елементи, които седят в тила, а за тези, които са на предната линия, даже за ОМОН - държавното управление е зложелател. Но против Кремъл - по този начин ще е ясно - мисля, че бих могъл да подвигна оръжието си. Не ме разбирайте неправилно, чуйте ме в този момент и апелирам, не изопачавайте думите ми: против съветската войска в никакъв случай няма да се удрям, съветската войска - тя знае, че сме се забъркали в гадория в Украйна. Виновни сме, само че е доста тежко да се изрече, да се осъзнае, още повече, когато човек преди малко идва от фронта. Онези, които са на фронтовата линия, в действителност считат, че там се борим против НАТО, че пазиме Русия, с цел да не бъде тя нападната на следващия ден. Ситуацията тук е комплицирана - доста хора са с ниско обучение, които са на фронта. И доста от тях в действителност имат вяра, че се борят за обективна идея. И до момента в който не им отворим очите за това, те няма да си тръгнат от там, ще умрат там. Никога няма да подвигна оръжие против моите съратници, само че против Кремъл - голяма разлика за мен - мисля, че съм кадърен да подвигна оръжие.
Какво ще се случи, когато бойците се върнат от войната?
Това е доста комплициран въпрос, на който няма елементарен отговор. На първо място, те ще желаят да намерят опрощение за себе си, че са били там по някаква причина и са правили положително дело. През първия месец нямаше да мога да приказвам с вас. Съществува посттравматичен синдром, който е доста добре изследван в Америка. За боеца, който се връща от войната, е доста тежко да му кажеш: приятелю, не си бил прав. А по-късно му е още по-трудно да го признае. На доста хора ще им е мъчно да одобряват истината и обстоятелството, че там не сме освободили никого, просто разрушихме градове и убихме доста хора.
Но когато го схванат, ще настъпи срив. Мисля, че на " Единна Русия " й остава един месец живот. Не знам какво ще създадат, ще стартират нуклеарна война или нещо друго, с цел да се опитат да се задържат, само че когато хората се върнат, когато прогледнат и се наспят, просто ще се опомнят. И тогава военните ще попитат своето държавно управление - за какво направихте това? Няма да им помогне никакво ФСБ и ФСО. Още повече, че те ще са наясно, че съветският народ е на тяхна страна. Пътувал съм доста из Русия, разговорлив човек съм, нямам проблем да се срещна с някого. А през последните два месеца девет от 10 души са срещу войната. Но множеството от тях се опасяват да го кажат незабавно, тъй като е нелегално да го кажете, не можете да го кажете.
Статията е оповестена
Превод Dir.bg
Как се е трансформирала Русия по време на войната
Когато се върнах в края на април, първо пристигнах във военното си отделение във Феодосия в Република Крим. Като боен бях задължен да се явя в моето военно отделение след хоспитализация, с цел да се доклада, че съм се върнал от мястото на бойни дейности. Пристигнах и краткотрайно изпълняващият длъжността пълководец на полка ми даде отпуск за две седмици. По време на отпуската си посетих доста места - Краснодар, Волгоград, Москва. Срещнах се с родственици и близки, общувах.
Във военната болница нямах телефон. В края на април се върнах в поделението си, където бях оставил телефона си, и започнах да се обаждам на познати, просто по този начин. Започвам да им описвам нещо, изяснявам им за войната. И всички ми споделят, че не би трябвало да приказвам по този начин, че не би трябвало да споделям " война ", че би трябвало да бъда по-внимателен. За мен това към този момент беше полуда: сякаш съм бил на война, само че не мога да кажа " война ". Такава замяна на понятията, лудница. После разбрах: обществото не схваща по какъв начин да се държи, каква позиция да заеме - ужким схваща, че войната в Украйна е неприятно нещо, само че желае да поддържа своите бойци, които водят война. От друга страна, те се опасяват от държавното управление. Отне ми доста време да го усвоя и към момента не мога да го усвоя. Но страната се е трансформирала доста. Обществото е уплашено, потиснато, всеки се пробва да сортира думи, всеки се опасява да изрази мислите си откровено и почтено. Меко казано, не съм във екстаз. Още повече, че взехме решение дефинитивно да скъсаме с останалия свят. Целият свят се пробва да поддържа връзка между тях, да открива връзки и като цяло на всички е ясно, че войната не води до нищо положително.
За книгата
През втория месец, когато бях под обстрел, когато всичко към мен се взривяваше... Аз съм човек, който има вяра в Бог. Нямам отношение към религиите - нито към християнството, нито исляма - само че имам вяра в Бог. Докато нещо към мен непрекъснато се взривяваше, в главата ми се въртеше мисълта, че в случай че оцелея, ще направя всичко, с цел да го трансформира. По някакъв метод се случи по този начин, че се върнах жив и осъзнах: обещанието би трябвало да бъде спазено.
Започнах да се пробвам да се уволня по здравословни аргументи. Мислех, че ще издам книгата си. Изписах цялата истина и се пробвах да предам какво е войната и по какъв начин се случва. Но се случи по този начин, че командването не ми даде опция да си подам оставката. Започнаха да ме изнудват: или да се върна в Украйна, или съд. И тогава просто напуснах поделението, макар че доста от другарите ми, за жалост, се поддадоха на заканите и изнудването. Те се върнаха в Украйна - не бяха доста, само че някои се поддадоха.
И аз напуснах подразделението, издадох книга. Тя не е приключена, не е редактирана. Опитах се да се свържа с разнообразни публицисти, известни блогъри, само че за разлика от доста от тях, единствено Владимир Осечкин ми отговори. Записахме изявление. Той ме убеди да се опитам да остана на независимост колкото се може по-дълго, с цел да могат медиите да разгласят историята ми. Не желаех да напущам Русия. Но в последния миг ме убедиха. Много хора просто ми написаха, че е по-добре да отпътува. И също така знам от моите приятели, че командването... Документите към този момент са в ход. Напуснах Русия в последния миг и в този момент съм в чужбина от двадесет и четири часа. А къде, няма да кажа. Отначало доста се опасявах, че ще ме убият. Е, може би не става дума за боязън - бях се приготвил. Там, в Украйна, в някакъв миг се смирих, че ще умра. Сега всичко се случва по този начин, че нямам какво да изгубвам. Напуснах Русия единствено с цел да се опитам да трансформира нещо в нея.
За реакциите на сътрудници офицери, украинци и хора от интернет
Нито един боен не ми е споделил, че съм изменник или страхливец. Много от моите съратници ми писаха, с цел да ме поддържат и да ми благодарят. Всичко това въобще не им би трябвало, само че не знаят какво да сторят. Така се случи, че нямам брачна половинка и деца. Не съм виновен за никого, единствено за себе си. И излиза, че някак си ми е по-лесно. Рискувам единствено личния си живот. Моите някогашни съратници са в друга обстановка. Не знаят по какъв начин да работят. Ако създадат нещо в този момент, ще им лишават жилището, дамата с детето им ще останнат на улицата, ще ги разгласят за врагове на страната, няма да получават заплата, няма да могат да си намерят работа на никое място с черния щемпел. Това е циничен кръг.
Много разнообразни хора ми писаха, обаждаха ми се. Невинаги разбирам по какъв начин са намерили контактите ми. Различни хора - от Украйна, Русия, някогашни военнослужещи, които са напуснали армията. Имаше даже такива, които са служили в полка, в който съм израснал.
Е, към 10% от тези, които ми писаха, ми пожелаха пукна и ме обиждаха по всевъзможен метод - от Украйна и хора, представящи се за военни. Но тези хора са ми непознати и имам усещането, че са хора, които са надалеч от Украйна, Русия и армията.
Защо не би трябвало да се желае амнистия от украинците
Какво желая да кажа на украинците. В изявлението си с Владимир Осечкин споделих, че извиненията са неуместни. Не всички го схванаха, ще обясня по-подробно: можеш да се извиниш, когато човек настъпи на крайници на различен. В момента да се каже " извинявай " - това е несъответстващо. Написах книга и желая тя да бъде налична гратис на съветски език, тъй че всеки, който поддържа войната, да може да прочете какво претърпях през последната година. След това помолих за помощ тази книга да бъде преведена. Всяка копейка, която ще бъде получена от продажбите на британски, немски, френски и всички останали езици, ще отиде в помощ на украинските мирни поданици, наранени от тази война. След това с мен се свързаха доста хора, които желаеха да преведат книгата гратис, и разнообразни издателства, които се интересуваха от издаването ѝ на други езици. За да може всяка копейка да отиде в помощ на украинците, наранени от войната. С тази постъпка желаех да покажа, че да кажеш просто " скърбя " - това е неуместно.
Скрийншот/You Tube За бойната подготвеност и моралния дух на съветската войска
Вижте, дано разделим готовността на армията на два аспекта. Първата е съоръжение, материално поръчителство. Мисля, че в това отношение сме за двойка по петобалната система. Следващият аспект е моралният. От това, което съм видял, го правя оценка като доста висок, евентуално пет-минус. Това би било заслужено да се каже, в случай че се употребява петобалната система. Всички сме възпитани с подвизите на нашите предшественици, с милитаризацията - непрекъснато чуваме отвред, че сме най-силните воини и ще победим всички на света. Морално хората са подготвени да умират, да дадат живота си. Осъзнаваш, че наподобява би трябвало да умреш. Не знаеш защо, само че знаеш, че като боен нямаш право да се опозориш. Но в това време съветската войска не желае да продължава да се бори. Не тъй като се опасява, а тъй като схваща, че държавното управление я е въвлякло в пагубна война. Проблемна война, в която няма истина. Повечето военнослужещи в съветската войска нямат чувството, че зад тях стои истината. И в това е казусът. Военните не са слепи, те са видели със личните си очи разрушените градове, видели са и знаят, че са починали доста цивилни. Останали са без дом и са починали, осакатени единствено тъй като сме си поиграли на война. Руските бойци са елементарни - те също по този начин схващат, че зад тях няма истина. Тоест, бяхме излъгани, бяхме прецакани, скърбя.
За Буча и убийствата на цивилни жители
Два месеца след началото на войната се върнах - бях в болница, а след това ме изпратиха в отпуск. Срещнах се с мой остарял другар, някогашен военнослужещ, офицер, който беше напуснал армията поради корупция и немарливост. Той стартира да ми споделя за Буча. Дотогава не бях попадал на тази информация. Беше ми доста мъчно да допускам, че моите приятели, съветски десантчици, са могли да извършат нещо сходно. Дори спорих с него ненапълно. Ние също задържахме цивилни, които помагаха на украинската войска, взехме им телефоните. Но не съм виждал нито един сходен случай там, където бяхме. Когато разбрах за Буча - беше ми мъчно да допускам, не желая да допускам, не знам по какъв начин се е случило.
Опитвам се да бъда справедлив. Боли ме, макар че не съм взел участие в това, само че тези хора са служили дружно с мен в едни и същи войски на армията. Аз също се пробвам да ги схвана. Аз персонално задържах двама цивилни в Херсон, когато щурмувахме Херсон. Със личните си ръце задържах двама мъже. И знаех сигурно, че тези хора оказват помощ на украинската войска. Знаех, че подпалват територията към нас, с цел да обозначат позицията ни. Предавахме ги на ФСИН (Федерална работа за осъществяване на наказанията) и ОМОН. Ние сме предната линия, а втората линия са частите на Росгвардия, към които принадлежат кадировците. Пленените, които са арестувани на първа линия, се предават на втора - какво се случва с тях, несъмнено, не знам. Но знам, че когато ден и половина след щурма на Херсон излязохме, първата линия, и там останаха единствено ОМОН и Националната армия, и хората излязоха да показват. Чух, че са били разпръснати с гумени патрони, газ и всичко останало. Но познавам и доста хора от ОМОН, които подадоха оставка по-късно и отхвърлиха да отидат в Украйна. Те схващат, че е просто смут, когато превземаме един град, а по-късно хората споделят: не желаеме да сме с вас, махнете се от нас - и те са принудени да разпилян цивилните. Много от омоновците тогава се сринаха, когато взеха решение да се уволнят.
Представям си какво щеше да ми каже някой пълководец: " Иди и го застреляй в този момент, този граждански " - не знам, по-лесно щеше да ми е най-малкото да го пратя по дяволите този пълководец. Можех да арестувам хора, морално бях подготвен. Но да гръмнеш човек - не разбирам по какъв начин е допустимо.
Никога не съм виждал такива случаи, в които някой е бил убит и погубен не по време на престрелка, а по-късно. Никога не съм чувал някой да е прострелял украински военнопленник от моята част. Има доста неприятни неща, които бих могъл да кажа за моята войска, само че не съм го видял с очите си. Ако го бях видял, щях да кажа, нямам какво да изгубвам.
За набирането на пандизчии и доброволци за войната
Познавам един боец, който е наказан за опиати. Не е наркоман или дилър, а единствено неуместно е решил да си купи някакъв опиат за рождения ден. Заловили го преди година и го осъдили на пет години. Бил е боен доктор. И са ме предложили: или да замине за Украйна, или да продължи да излежава присъдата си. Опитвам се да го схвана и го разбирам: не знае какво се случва, в пандиза няма телефон. И са му споделили " иди на война да направиш нещо положително, а ние ще анулираме присъдата ти и ще ти платим пари ". За всеки човек, който е попаднал в пандиза, е ясно, че това е късмет за него. Знам, че този човек в този момент е в Украйна.
Правителството се пробва да направи най-малко нещо, с цел да продължи шибаната си, гадна, безполезна война, държавното управление играе ва банк. Защо вербуват всички, даже 50-годишните, които цялостен живот са лежали на дивана, гледали са " Първи канал " и в действителност са повярвали, че нацистите-фашисти би трябвало да бъдат победени? Освен това им се оферират положителни пари, които те в никакъв случай не могат да изкарат в Русия. И за какво ги набират? Защото хората не желаят да отидат там. Нормалните военнослужещи подават оставка, напущат, отхвърлят да отидат. Не желаят да се върнат там. Не тъй като се опасяват, а тъй като схващат, че са ги забъркали в цялостна гнусота.
Скрийншот/You Tube Възможно ли е военните да се извърнат против личното си държавно управление?
Сигурен съм, че няма да ми се наложи да се удрям против съветската войска, тъй като знам, че за съветската войска - не за някои елементи, които седят в тила, а за тези, които са на предната линия, даже за ОМОН - държавното управление е зложелател. Но против Кремъл - по този начин ще е ясно - мисля, че бих могъл да подвигна оръжието си. Не ме разбирайте неправилно, чуйте ме в този момент и апелирам, не изопачавайте думите ми: против съветската войска в никакъв случай няма да се удрям, съветската войска - тя знае, че сме се забъркали в гадория в Украйна. Виновни сме, само че е доста тежко да се изрече, да се осъзнае, още повече, когато човек преди малко идва от фронта. Онези, които са на фронтовата линия, в действителност считат, че там се борим против НАТО, че пазиме Русия, с цел да не бъде тя нападната на следващия ден. Ситуацията тук е комплицирана - доста хора са с ниско обучение, които са на фронта. И доста от тях в действителност имат вяра, че се борят за обективна идея. И до момента в който не им отворим очите за това, те няма да си тръгнат от там, ще умрат там. Никога няма да подвигна оръжие против моите съратници, само че против Кремъл - голяма разлика за мен - мисля, че съм кадърен да подвигна оръжие.
Какво ще се случи, когато бойците се върнат от войната?
Това е доста комплициран въпрос, на който няма елементарен отговор. На първо място, те ще желаят да намерят опрощение за себе си, че са били там по някаква причина и са правили положително дело. През първия месец нямаше да мога да приказвам с вас. Съществува посттравматичен синдром, който е доста добре изследван в Америка. За боеца, който се връща от войната, е доста тежко да му кажеш: приятелю, не си бил прав. А по-късно му е още по-трудно да го признае. На доста хора ще им е мъчно да одобряват истината и обстоятелството, че там не сме освободили никого, просто разрушихме градове и убихме доста хора.
Но когато го схванат, ще настъпи срив. Мисля, че на " Единна Русия " й остава един месец живот. Не знам какво ще създадат, ще стартират нуклеарна война или нещо друго, с цел да се опитат да се задържат, само че когато хората се върнат, когато прогледнат и се наспят, просто ще се опомнят. И тогава военните ще попитат своето държавно управление - за какво направихте това? Няма да им помогне никакво ФСБ и ФСО. Още повече, че те ще са наясно, че съветският народ е на тяхна страна. Пътувал съм доста из Русия, разговорлив човек съм, нямам проблем да се срещна с някого. А през последните два месеца девет от 10 души са срещу войната. Но множеството от тях се опасяват да го кажат незабавно, тъй като е нелегално да го кажете, не можете да го кажете.
Статията е оповестена
Превод Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ