Българите приоритизират върховенството на закона и свободното движение пред половото равенство и климата
32% от българите считат, че Европейският парламент би трябвало да пази върховенството на закона и свободното придвижване като свои предпочитани полезности. Този дял е с най-малко 10% по-висок по отношение на средноевропейското равнище, демонстрира
То е извършено от 1 ноември до 2 декември във всички страни в Европейски Съюз, като общо са направени 26 510 изявленията по метода лице в лице. В България са запитани 1020 пълнолетни жители в интервала 3-28 ноември 2021 година
22 на 100 от европейците (10% по-малко от българите) считат, че Екологичен потенциал би трябвало да пази върховенството на правото като предпочитана полезност. Едва 16% дават отговор същото за свободата на напредване – двойно по-нисък % от този в България.
25% от българите считат, че Екологичен потенциал би трябвало да отбрани полезностите „ почитание към националните идентичности, култури и обичаи в страните членки “ (при 14% средноевропейски дял). Висока е и поддръжката за „ солидарността сред страните членки и техните райони – 24 на 100 (при 19% за ЕС).
Само за 11% от българите обаче половото тъждество е от голяма важност (24% за ЕС). Едва 7 на 100 от тях имат вяра, че Екологичен потенциал би трябвало да сложи като приоритет битката против дискриминирането и отбраната на малцинствата. Двойно по-висок е процентът европейци, които считат, че тази тематика е от значително значение.
Демокрацията и свободата на словото вълнува по-голям % от европейците, в сравнение с от българите.
В страната с най-ниско имунизационно покритие против Covid-19 в Европейски Съюз - 53% от хората считат, че първа точка, която Екологичен потенциал би трябвало да прегледа с приоритет, е публичното здраве (при 42% приблизително за ЕС).
Борбата против бедността и общественото изключване също е значима тематика за българите – 51 на 100 от тях я дефинират като незабавен приоритет. Близо половината от хората у нас слагат измежду основните въпроси поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места.
Най-голям контрастност сред мнението на българите и останалите европейци се вижда в дейностите против климатичните промени. Едва 16% от респондентите у нас дефинират тематиката като предпочитана за Екологичен потенциал, за разлика от 39% от хората в целия Европейски Съюз.
Миграцията и убежищата вълнуват единствено 8% от българите, а същото важи за 23 на 100 от европейците. За нас по-важни спрямо другите европейци са потребителските права и интернационалните връзки и търговията.
Само 8% от българите споделят, че имат високи знания по отношение на работата на законодателния орган на Европейския съюз. 35 на 100 знаят доста малко за институцията, а най-голяма част (56%) дефинират познанията си за Екологичен потенциал като „ междинни “.
Повечето българи – 48%, споделят, че гласът им не се зачита в Европейски Съюз, до момента в който 42% са на противоположното мнение. Останалите 10 на 100 не могат да преценяват. 53% декларират, че гласът им е от голяма важност в България, а на противоположния „ полюс “ са 41 на 100 от българските респонденти.
Все отново близо половината от българите считат, че участието ни в Европейски Съюз е „ нещо положително “. 37 на 100 са тези, които не го поддържат.
Най-изтъкваната причина за какво участието на България в Европейски Съюз е от изгода, се оказва разкриването на нови благоприятни условия за работа – 42% от българите дават отговор по този метод.
Основната причина участието в Европейски Съюз да не е от изгода за страната ни, е „ слабото въздействие на българите/правителството върху решенията, вземани на равнище Европейски съюз “.
То е извършено от 1 ноември до 2 декември във всички страни в Европейски Съюз, като общо са направени 26 510 изявленията по метода лице в лице. В България са запитани 1020 пълнолетни жители в интервала 3-28 ноември 2021 година
22 на 100 от европейците (10% по-малко от българите) считат, че Екологичен потенциал би трябвало да пази върховенството на правото като предпочитана полезност. Едва 16% дават отговор същото за свободата на напредване – двойно по-нисък % от този в България.
25% от българите считат, че Екологичен потенциал би трябвало да отбрани полезностите „ почитание към националните идентичности, култури и обичаи в страните членки “ (при 14% средноевропейски дял). Висока е и поддръжката за „ солидарността сред страните членки и техните райони – 24 на 100 (при 19% за ЕС).
Само за 11% от българите обаче половото тъждество е от голяма важност (24% за ЕС). Едва 7 на 100 от тях имат вяра, че Екологичен потенциал би трябвало да сложи като приоритет битката против дискриминирането и отбраната на малцинствата. Двойно по-висок е процентът европейци, които считат, че тази тематика е от значително значение.
Демокрацията и свободата на словото вълнува по-голям % от европейците, в сравнение с от българите.
В страната с най-ниско имунизационно покритие против Covid-19 в Европейски Съюз - 53% от хората считат, че първа точка, която Екологичен потенциал би трябвало да прегледа с приоритет, е публичното здраве (при 42% приблизително за ЕС).
Борбата против бедността и общественото изключване също е значима тематика за българите – 51 на 100 от тях я дефинират като незабавен приоритет. Близо половината от хората у нас слагат измежду основните въпроси поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места.
Най-голям контрастност сред мнението на българите и останалите европейци се вижда в дейностите против климатичните промени. Едва 16% от респондентите у нас дефинират тематиката като предпочитана за Екологичен потенциал, за разлика от 39% от хората в целия Европейски Съюз.
Миграцията и убежищата вълнуват единствено 8% от българите, а същото важи за 23 на 100 от европейците. За нас по-важни спрямо другите европейци са потребителските права и интернационалните връзки и търговията.
Само 8% от българите споделят, че имат високи знания по отношение на работата на законодателния орган на Европейския съюз. 35 на 100 знаят доста малко за институцията, а най-голяма част (56%) дефинират познанията си за Екологичен потенциал като „ междинни “.
Повечето българи – 48%, споделят, че гласът им не се зачита в Европейски Съюз, до момента в който 42% са на противоположното мнение. Останалите 10 на 100 не могат да преценяват. 53% декларират, че гласът им е от голяма важност в България, а на противоположния „ полюс “ са 41 на 100 от българските респонденти.
Все отново близо половината от българите считат, че участието ни в Европейски Съюз е „ нещо положително “. 37 на 100 са тези, които не го поддържат.
Най-изтъкваната причина за какво участието на България в Европейски Съюз е от изгода, се оказва разкриването на нови благоприятни условия за работа – 42% от българите дават отговор по този метод.
Основната причина участието в Европейски Съюз да не е от изгода за страната ни, е „ слабото въздействие на българите/правителството върху решенията, вземани на равнище Европейски съюз “.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ