32 г. след взрива Чернобил е туристическа дестинация
32 години след една от най-страшните нуклеарни повреди в историята на света нейният епицентър – Чернобил, е хитова туристическа дестинация. Любопитството към починалите и от дълго време обезлюдени градове и села към атомната електроцентрала от време на време провокира раздвижване на мястото, чието име свързваме най-много с ужасяващия случай. Ако въобще „ раздвижване “ е подобаващият израз за опустели жилищни блокове, разрушени магазини, безлюдни къщи, към този момент превзени от околната растителност, самотни играчки, като че ли едвам през вчерашния ден оставени от някое детенце...
Пазарджиклията Иван Стоев е измежду храбреците, осмелили се да видят от близко, та даже и да се допрян до останките от целия умрял регион към тогавашния АЕЦ. Не било ужасно, в случай че си внимавал в часовете по физика и гражданска отбрана, по думите му. И въпреки всичко – натам не се потегля по джапанки и бермуди, нужна е предварителна подготовка – прахови маски, специфични обувки с дебели подметки. На потегляне екскурзиантите се преоблекли и изхвърлили облеклата си – за всеки случай.
Стоев споделя, че не се тревожел и когато дозиметърът на моменти удрял десятката – безусловно! При изискване, че естественият гама-фонд в България е от 0,06 до 0,4 µSvh, а за безвредна граница на йонизиращо излъчване се приема 1 mSv за година.
Иначе екскурзиантът има какво да види. Реактор, който все още на повредата е бил в градеж, само че по този начин и не е приключен. Канал, в който до неотдавна имало великански сомове. Не мутирали. Естествено пораснали, защото никой не смеел да ги лови и яде поради рисковото им местообитание, а за сметка само че това хиляди гости всеки ден им хвърляли самун и сандвичи, тъй че години наред се угоявали като свине. За 30 години придобили в действителност впечатляващи размери. Каналът, приближаващ от реакторите, обаче заледен предходната зима. А ледът се оказал по-фатален за рибата даже от радиацията.
И още: Припят, един мъртъв към този момент град, където на места се мярка единствено по някое бездомно куче. Няма хора. Има експозиция на роботизираната техника, употребена за разчистване на останките от взривения реактор. Гледат се отдалеко, тъй като и до момента излъчват радиация. Супермаркет, в който още стоят указващите табели. Детска градина с празни креватчета и тъжно гледащи прашни кукли, с които от 32 години никой не е играл. И самотна пантофка на неизвестен хлапак, евентуално изпаднала при опит да бъде евакуиран. Село, чиито поданици са изселени, а къщите им през днешния ден ги завладява околната гора и към този момент са мъчно откриваеми. Новопостроен към деня на нещастието лунапарк с блъскащи се колички и виенско колело, на които по този начин и не се качили деца - откриването престояло, само че по този начин и не се състояло...
Взривеният реактор пък е „ опакован “ в защитен купол. Официално гидовете не разрешават достъп до него, само че все пак множеството гости съумяват да се доберат, с цел да си създадат паметни селфита. Иван също поддал на изкушението и увековечил мига с пищящ дозиметър в ръка, показващ радиация три пъти над нормата. Куриозът е, че тъкмо там завишението било много по-малко от измерените в други сектори към централата.
„ Помня Чернобилската повреда, споделя Стоев. Бях дете. Един ден татко ми се прибра и оскуба цялата градина в къщата ни. До корен! Изхвърли всичко и дълго по-късно ядохме единствено консерви. Затова и чаках още по-апокалиптична картина в епицентъра на тези събития. Малко съм отчаян. Осмелихме се даже да хапнем в ресторант в самия Чернобил, дори се майтапехме дали ябълките няма да побягнат “.
Особено въздействащ е паметникът на хората, спасявали потърпевшите след повредата. Особено в случай че човек знае, че средствата за построяването му са събирани от околните на тези хора, споделя Иван. Герои, които са били наясно с следствията от саможертвата, която все пак са създали.
Самият Чернобил към момента има живец. Обитателите му са учени, продължаващи да обследват региона десетилетия след повредата.
Пазарджиклията Иван Стоев е измежду храбреците, осмелили се да видят от близко, та даже и да се допрян до останките от целия умрял регион към тогавашния АЕЦ. Не било ужасно, в случай че си внимавал в часовете по физика и гражданска отбрана, по думите му. И въпреки всичко – натам не се потегля по джапанки и бермуди, нужна е предварителна подготовка – прахови маски, специфични обувки с дебели подметки. На потегляне екскурзиантите се преоблекли и изхвърлили облеклата си – за всеки случай.
Стоев споделя, че не се тревожел и когато дозиметърът на моменти удрял десятката – безусловно! При изискване, че естественият гама-фонд в България е от 0,06 до 0,4 µSvh, а за безвредна граница на йонизиращо излъчване се приема 1 mSv за година.
Иначе екскурзиантът има какво да види. Реактор, който все още на повредата е бил в градеж, само че по този начин и не е приключен. Канал, в който до неотдавна имало великански сомове. Не мутирали. Естествено пораснали, защото никой не смеел да ги лови и яде поради рисковото им местообитание, а за сметка само че това хиляди гости всеки ден им хвърляли самун и сандвичи, тъй че години наред се угоявали като свине. За 30 години придобили в действителност впечатляващи размери. Каналът, приближаващ от реакторите, обаче заледен предходната зима. А ледът се оказал по-фатален за рибата даже от радиацията.
И още: Припят, един мъртъв към този момент град, където на места се мярка единствено по някое бездомно куче. Няма хора. Има експозиция на роботизираната техника, употребена за разчистване на останките от взривения реактор. Гледат се отдалеко, тъй като и до момента излъчват радиация. Супермаркет, в който още стоят указващите табели. Детска градина с празни креватчета и тъжно гледащи прашни кукли, с които от 32 години никой не е играл. И самотна пантофка на неизвестен хлапак, евентуално изпаднала при опит да бъде евакуиран. Село, чиито поданици са изселени, а къщите им през днешния ден ги завладява околната гора и към този момент са мъчно откриваеми. Новопостроен към деня на нещастието лунапарк с блъскащи се колички и виенско колело, на които по този начин и не се качили деца - откриването престояло, само че по този начин и не се състояло...
Взривеният реактор пък е „ опакован “ в защитен купол. Официално гидовете не разрешават достъп до него, само че все пак множеството гости съумяват да се доберат, с цел да си създадат паметни селфита. Иван също поддал на изкушението и увековечил мига с пищящ дозиметър в ръка, показващ радиация три пъти над нормата. Куриозът е, че тъкмо там завишението било много по-малко от измерените в други сектори към централата.
„ Помня Чернобилската повреда, споделя Стоев. Бях дете. Един ден татко ми се прибра и оскуба цялата градина в къщата ни. До корен! Изхвърли всичко и дълго по-късно ядохме единствено консерви. Затова и чаках още по-апокалиптична картина в епицентъра на тези събития. Малко съм отчаян. Осмелихме се даже да хапнем в ресторант в самия Чернобил, дори се майтапехме дали ябълките няма да побягнат “.
Особено въздействащ е паметникът на хората, спасявали потърпевшите след повредата. Особено в случай че човек знае, че средствата за построяването му са събирани от околните на тези хора, споделя Иван. Герои, които са били наясно с следствията от саможертвата, която все пак са създали.
Самият Чернобил към момента има живец. Обитателите му са учени, продължаващи да обследват региона десетилетия след повредата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ