32 000 литра дизел, дарени от 17 търговци на гориво,

32 000 литра дизел, дарени от 17 търговци на гориво, ...

С лопати, ботуши и стари пожарни автомобили: доброволци се стичат към пострадалите райони в Германия


32 000 литра дизел, дарени от 17 търговци на гориво, са доставени още в ранните сутрешни часове в района на Зинциг - един градовете, най-тежко пострадали от наводненията в Германия. Дизеловото гориво се разпределя безплатно на всички, които помагат за разчистването на пораженията с трактори, багери, камиони и бусове.

Един от първите "клиенти" е Расим Червидаки, който от седмица насам обикаля с булдозера си да помага на нуждаещите се. Самият той имал късмет - домът му е нависоко и не е засегнат от наводненията. Но и той, и семейството му са твърдо решени да помогнат всячески на жертвите от природната катастрофа. Синът на Расим също участва в работата по разчистването с багера си.

Готовността за помощ е огромна

"Най-много помагат хората по места", казва берлинският експерт по природни катастрофи Мартин Фос. Солидарността и готовността за помощ са огромни, мнозина са впечатлени до какви мащаби стигат. Но както е установено от науката от десетилетия насам - при катастрофи хората по правило се държат изключително солидарно, подчертава Фос.

Като например Хуберт Шилес, който с риск за живота си помогнал със своя багер да се разчисти блокираният отток на една язовирна стена. И така спасил над 10 000 души, които биха били непосредствено засегнати при скъсване на стената. С багера си се е впуснал да помага и Карстен Щайнер, пропътувал цели 300 километра на собствени разноски, за да стигне до Зинциг. "Огледайте се, хората тук са в много по-лошо положение от мен", казва той. Щайнер отмества от пътищата заседналите коли, след което разчиства струпалите се кал и боклук.

Всеки помага с каквото може

Сред героите на деня е и Макс Дирон, който е дошъл в Ремаген да напълни с гориво една стара пожарна. Дирон търгува със стари автомобили в Бон и сега е намерил ново приложение на колекционерските возила, които се оказват много полезни в тази ситуация. Към 17 ч. отборът на помагачите се увеличава - пристигат тези, които са свършили работа, носейки метли, лопати, ръчни колички, гумени ботуши и всичко останало, от което има нужда в засегнатия район. "Вече сме оправили 12 къщи", споделя Дирон и обяснява, че неговите стари пожарни могат да минат и по пътища, по които модерните коли не успяват.

Койро не разполага със специален автомобил, но въпреки това иска да помага, пристига в кризисния регион с някой от специално организираните автобуси. Те превозват по около 1000 души ежедневно. Организаторът на превозите Марк Улрих се досетил, че би настъпил истински транспортен хаос, ако всички дойдат да помагат с личните си автомобили - при това положение линейките и разчистващите коли не биха имали откъде да минат. Така му хрумнала идеята с автобусите. Графикът и местата на тръгване се публикуват във Фейсбук.

А когато помагачите си отидат?

Същевременно Улрих се безпокои от това колко дълго ще се запази готовността за помощ - допуска, че водната катастрофа ще бъде изместена от други теми. Експертът по катастрофите Волф Домбровски предполага, че ентусиазмът ще спадне. "Хората, които помагат, в повечето случаи са работещи. Имат семейства, деца, роднини. А и прекрасното чувство, че си нужен герой и си изключително полезен, в един момент се изчерпва. Тогава си казваш - трябва пак да работя и да се грижа за семейството си. Или пък силите намаляват". Най-късно в този момент трябва оказването на помощ да се поеме от професионалисти, казва Домбровски. "Тогава основната работа ще е свършена и няма да има нужда от повече спонтанна помощ". И ще започне реконструкцията.

Автор: Матиас фон Хайн

Източник: fakti.bg