Сагата с Възродителния процес приключи със смъртта на Георги Атанасов -
31-одишната сага с Възродителния развой най-накрая завърши, откакто прокуратурата приключи следствието, оповестиха родственици на потърпевшите от насилствената асимилация български мюсюлмани, които през днешния ден стачкуваха пред Съдебната палата в София. По-късно новината бе доказана от Софийския градски съд, заяви " ".
На 7 юни роднините са получили писмо от държавното обвиняване, че следствието е прекъснато на 31 май 2022 година, защото на 31 март умря и последният обвинен по него – някогашният министър-председател Георги Атанасов.
Почти незабавно по-късно в Софийски градски съд са почнали да постъпват тъжби против прекратяването. На 20 юни 2022 година Софийски градски съд се е произнесъл по две от тях като е удостоверил постановлението на военния прокурор Едуард Владимиров. До момента има още 90 такива тъжби.
Абсолютната отминалост по делото, формирано през 1991 година, от дълго време бе изтекла и през последните години съдът няколко пъти указва на държавното обвиняване да го реши. Различни правосъдни сформира акцентираха, че има безпричинно закъснение, че към този момент става дума за отвод от правораздаване, тъй като делото не било комплицирано, само че прокуратурата не е проявявала воля да го завърши и да го внесе в съда.
Обвинението обаче два пъти внася обвинителен акт – през 1994 година и 1998 година, само че и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвинени по него за подбудителство на етническа дискриминация и ненавист са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиняванията са преквалифицирани за военни длъжностни закононарушения, като обвинени са останали Живков, Стоянов и Атанасов.
Спорният миг за проточеното следствие са тогавашните инструкции на висшите съдии към прокуратурата. Според държавното обвиняване на проверяващите е указано да издирят и разпитат всичките 446 жертви на Възродителния развой, които са били въдворени в „ Белене “ и други затвори, с цел да могат да се конституират като частни обвинители и цивилен ищци. При второто внасяне на делото в съда, то е било върнато още веднъж за неизпълнени предходни инструкции.
От май 1998 година делото към този момент е във Военно-окръжната прокуратура в София, която до 2003 година съумява да намери имената и адресите на 446 българи от турски генезис или техни наследници, които са били в „ Белене “, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 потърпевши обаче, множеството от които са в Турция, по този начин и не са открити, макар опитите със правосъдни поръчки. През 2003 година тогавашният зам.-главен прокурор Христо Манчев съобщи, че следствието в действителност е приключено, само че неизпълнимите инструкции на съда за разпит на всички потърпевши са спънка за внасянето на обвинителен акт.
На 7 юни роднините са получили писмо от държавното обвиняване, че следствието е прекъснато на 31 май 2022 година, защото на 31 март умря и последният обвинен по него – някогашният министър-председател Георги Атанасов.
Почти незабавно по-късно в Софийски градски съд са почнали да постъпват тъжби против прекратяването. На 20 юни 2022 година Софийски градски съд се е произнесъл по две от тях като е удостоверил постановлението на военния прокурор Едуард Владимиров. До момента има още 90 такива тъжби.
Абсолютната отминалост по делото, формирано през 1991 година, от дълго време бе изтекла и през последните години съдът няколко пъти указва на държавното обвиняване да го реши. Различни правосъдни сформира акцентираха, че има безпричинно закъснение, че към този момент става дума за отвод от правораздаване, тъй като делото не било комплицирано, само че прокуратурата не е проявявала воля да го завърши и да го внесе в съда.
Обвинението обаче два пъти внася обвинителен акт – през 1994 година и 1998 година, само че и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвинени по него за подбудителство на етническа дискриминация и ненавист са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиняванията са преквалифицирани за военни длъжностни закононарушения, като обвинени са останали Живков, Стоянов и Атанасов.
Спорният миг за проточеното следствие са тогавашните инструкции на висшите съдии към прокуратурата. Според държавното обвиняване на проверяващите е указано да издирят и разпитат всичките 446 жертви на Възродителния развой, които са били въдворени в „ Белене “ и други затвори, с цел да могат да се конституират като частни обвинители и цивилен ищци. При второто внасяне на делото в съда, то е било върнато още веднъж за неизпълнени предходни инструкции.
От май 1998 година делото към този момент е във Военно-окръжната прокуратура в София, която до 2003 година съумява да намери имената и адресите на 446 българи от турски генезис или техни наследници, които са били в „ Белене “, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 потърпевши обаче, множеството от които са в Турция, по този начин и не са открити, макар опитите със правосъдни поръчки. През 2003 година тогавашният зам.-главен прокурор Христо Манчев съобщи, че следствието в действителност е приключено, само че неизпълнимите инструкции на съда за разпит на всички потърпевши са спънка за внасянето на обвинителен акт.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ