Тони Николов: Москва 2024 - в столицата на Путинова Русия
31 март 2024 година От нападението против Украйна са минали две години. По огромните проспекти не секва потокът от коли и хора, само че лицата на минувачите наподобяват угрижени. Край банкоматите не се вият опашки, към този момент няма за какво, опашките са се преместили пред входовете на огромните „ универсални магазини “, преди време благосъстоятелност на международни компании. На основни точки в града могат да се видят яките момчета от ОМОН – мобилната армия на властта, и много бронирана техника – нормална панорама след антивоенните митинги и безредиците предходната година. Буквата Z продължава да се мъдри по калканите на огромните здания, само че съвсем никой не ѝ обръща внимание. Хората си имат други проблеми, вперили взор в смарт телефоните си, по които наблюдават цените и котировките на рублата. Валутните влогове са замразени от дълго време. Черният пазар на валутата се санкционира доста строго, както в миналото в Съюз на съветските социалистически републики. В Русия всичко се заплаща и купува в рубли, чийто действителен курс не е явен на никого, въпреки Централната банка да подпира бизнеса и заплатите на жителите със своята котировка.
Появили са се и нови лозунги (след единението на Русия с Новорусия, тоест с частите от Донецк и Луганск): Съставните елементи на нашето единение са: Народност, Партийност, Религиозност, Бдителност и Държавна сигурност!
Ала минувачите ги отминават с невиждащ взор. Само най-младите се събират на групи, обсъждайки това-онова, по-препатилите се озъртат и то с съображение – доносничеството процъфтява като доходно прехранване даже в хиперинфлацията. Носят се всевъзможни клюки. Как младежи, изписали със спрей думата „ рашизъм “, били не просто арестувани от „ омоновците “ или тикнати в СИЗО (следствения изолатор), а по бързата процедура пратени в затворническа колония в северно направление. „ Националпредателите “ и „ иноагентите “ от дълго време са изловени или прогонени. Сега властта бди против „ спонтанните прояви “. Разказват, че даже „ импровизиран обожател “ на Путин, който, леко пиян, решил да извика „ Слава на Гениалисимуса “, имайки поради Върховния главнокомандващ, също бил пратен нанякъде по етапен ред.
От офисите на „ Сбербанк “ излизат инвеститори с обемисти пакети в ръце, вероятно съдържащи пачки с рубли, и замислено пресмятат какво ли могат да си купят с тях. Рублите са към този момент хартийки. Цената на пакет принтерна хартия гони 4000–5000 рубли (осем-десет пъти по-скъпа по отношение на 2021 г.), а даже и на тази цена мъчно се намира по магазините.
Внос съвсем няма. Русия е под „ санитарния кордон “ на близо в 8116 настоящи наказания. Има недостиг на храни, медикаменти, битова техника, съставни елементи за електрониката. Брутният вътрешен артикул е понижен съвсем три пъти по отношение на „ годината на дефолта “ – сериозната 1998-а.
С какъв брой тъкмо са спаднали приходите на хората, никой не знае. Дори несменяемата председателка на Централната банка Елвира Набиулина не се ангажира с съответни проценти.
В Украйна, мъчно възстановяваща се от разрушенията, към този момент са се завърнали една трета от десетте милиона бежанци. Колко души обаче са напуснали Русия през същия този интервал? Само в първата „ военна година “ от страната са „ изтекли “ 150 000 IT експерти. През идната година – съвсем двойно. Не се оправдаха и упованията за „ китайската помощ “. Китайската държавна петролна компания „ Синопек “ си потегли от Русия още преди края на войната, с цел да не попадне под американските наказания. Последваха я голям брой турски и индийски компании.
Но си остана пропагандата. По фасадите на някои от затворените западни магазини са конфигурирани големи телевизионни екрани. От тях – както по руско време – убеждават популацията какъв брой са прави руснаците и какъв брой неприятен е „ груповият Запад “; за утеха на „ бюджетниците “ – хората на държавни заплати, все по-трудно свързващи двата края – вървят репортажи със скролове: по какъв начин в Германия зъзнат, по какъв начин в Белгия нямат зърно за обичайните си „ багети “, а във втория си мандат президентът Макрон съществено разисква въвеждането във Франция на „ купонна система “. Как съветски компании са подготвени да продадат 80 млн. ватенки на зъзнещите германци; следват известия по какъв начин се замогва Беларус.
В същото време в строго охранявания под земята бранш на резиденцията в Ново-Огарьово (на към десетина километра от Москва по Рубльовското шосе) един малък на растеж мъж със застинало като маска лице с отдалечено в ръка гледа телевизия. И до момента в който минава от един държавен съветски канал към различен, има чувството, че управлява голямата си страна.
След епидемията той съвсем не е излизал на моравата пред княжеската „ усадба “ от XIX в., строена в миналото от великия княз Сергей Александрович. Самият княз също не се е радвал дълго на имението си, защото става жертва на бомба, хвърлена от народоволеца Иван Каляев.
Тази реминисценция постоянно принуждава мъжа, уютно отпуснал се на първокласния италиански диван за 150 000 евро, да се раздвижи неспокойно. Ето исторически образец по какъв начин хората, градили съветската държавност, в никакъв случай не са били оставяни на покой – гонели са ги като дивеч, хвърляли са по тях бомби, даже саморъчно направени цели снаряди (интересно къде е гледала Охранката, сякаш са бесели терористите по площадите, а изгода никаква). В руско време не беше тъкмо по този начин. Е, правилно, полусляпата есерка Фани Каплан за малко е щяла да прати на оня свят другаря Ленин, първоначално са ставали неточности. По-добре да му беше светила маслото! Така на него, столетие по-късно, нямаше да му се постанова да се разправя с „ украинското недоносче “, това тъпо ленинско и хрушчовско отроче, което го скара с целия свят.
Тук владетелят Z. разкривява устни в онази восъчно-мъртвешка мимика, която западните фоторепортери обичат да пресъздават в фотосите си. Да щракат, щом им харесва, по този начин единствено укрепват облика на владетеля на нова Русия и Новорусия…
Е, друго щеше да е, в случай че Русия бе сплотила завинаги в съюз Украйна и Беларус, но кой да знае, че „ хохолчетата “ ще бранят с такава примамка всяка педя земя. Кой да знае ли? Тук чекистът в него се пробужда и той яростно захвърля отдалеченото, след което внезапно с ръка отпраща изникналата като че ли отдолу под земята защита. Кой да знае… Осем години му разправяха бабини-деветини, лъгаха го ден след ден…
Рускоговорящите украинци ги чакали с цветя. В Одеса, Харков и Мариупол към този момент постилали червени килими, по които да минат победоносните воини, пристигнали в негово име и със знака на успеха. А каква стана тя? Пет хиляди убити „ зетници “ всяка седмица, два пъти по толкоз тежко ранени. И това ми било „ Zа успеха “! „ Ще осъществим дилемите, сложени от главнокомандващия “, гъгнеха тези нищожества Шойгу и Герасимов и се гънеха до земята.
Той обича военните да съблюдават субординацията, нали постави толкова грижи за тази войска. При това персонално. То не бяха „ безсмъртни полкове “, не бяха военни образования на подрастващите, одобряваха в Суворовските учебни заведения на рояци „ детдомовци “. Десетки милиарди долари се вливаха година след година във военния бранш. И той си мислеше, че има войска, равна на руската (при Сталин) или на съветската (при Петър I). А се оказа, че този народ, „ богоносният съветски народ “, се срина в калта, че и повлече него със себе си.
Опозориха го пред целия свят. Него, своя главнокомандващ, окаляха го. За да му се присмиват в този момент някакви полячета и естончета, чухончета и евроджендърчета… На него, основателя на новата съветска държавност, който извади Русия от пропастта, в която я бе тласнал пияницата Елцин и дърдоркото Горбачов. Той, който спря разпада на Съюз на съветските социалистически републики и на нивото на Руската федерация възвърне империята в само вероятното ѝ положение – на велика страна, събираща край себе си земи и нации.
На Запад бързо схванаха с кого си имат работа. Разтрепериха им се мартинките още в Мюнхен през 2007 година, когато им сподели истината в очите. Е, не цялата истина, в политиката също важи правото „ на час по лъжичка “. И въпреки всичко осъзнаха, че пред тях стои създателят на Четвъртото съветско царство. Първото (Московското) е на Иван Грозни. Второто е на Петър Велики (Руската империя до XX в.) Третото е руската страна при Сталин. А четвъртото е неговата, Путиновата Русия (XXI в.).
Така бе основана неповторима „ политическа машина “ (държавност, градена по вертикала посредством силовите структури). Държавност, опираща се на тестваната вътрешна информация („ следена медийна народна власт “) и на износа на „ истина “ към Запада („ хибридна народна власт “).
След 2010 година неговата Русия отхвърли да бъде обуздан прислужник на Запада, да бъде „ закуска на масата за договаряния “. Тази нова Русия мина в „ осведомително контранастъпление против Запада “ (като се замисли човек, всичко това струваше някакви дребни пари, а резултатът е огромен): деглобализация, ресуверенизация, новите популистки придвижвания (в извънредно лявото или в извънредно дясното), английския брекзит и тръмписткия „ грейтагейн “. Задачите бяха ясно сложени: разчленяване на Европейския съюз, скъсване на „ международната паяжина “ на огромния капитал. Той пръв зададе най-важния въпрос: „ кои сме ние в международната паяжина – паяците или мухите? “ на едно от съвещанията на своя Съвет по национална сигурност. Такива като мухльото Наришкин (уж началник на външното разузнаване) безусловно се подмокрят от сходни въпроси, добре че са Патрушев и останалите, а и камерите оказват помощ в решаващите моменти.
Но в Украйна се оцапаха… През „ вирусната почивка “ му донесоха в Сочи цялостното издание на записаните записки на Хрушчов и той ги попрелисти за няколко вечери – искаше да види дали този руски „ хохол “ не се е разкайвал, задето подари Крим на Украйна. Нито дума. Но пък попадна на един прелюбопитен епизод от началото на Втората международна война.
Щом Хитлер нахлува в Съюз на съветските социалистически републики, Сталин се крие две седмици. Изчаква. И в Политбюро също чакат. Сталин си мисли, че ще му подреден прелом, осъществената неточност е колосална, ще дойдат да го арестуват. Съратниците от Политбюро пък треперят, че той ще ги арестува. Накрая се срещат. Сталин ги прегръща, схваща, че към момента е „ великият водач “ и патетично възкликва: „ Великият Ленин ни остава велика страна, а ние всичко просрахме “. Ето това е историята, би трябвало единствено да намериш нужното слово. Той също обича да си служи с сходни съпоставения – целият свят преди време разбра какво ги чака чеченците, в случай че не клекнат, когато съобщи, че ще ги гонят дори в кенефите…
А в този момент се оцапаха в Украйна. Да се стигне до такава степен, че да се среща с това безличие Зеленски… Разкопча яката си, усети по какъв начин подвига кръвното. Идиоти. Пълни кретени, поради тях войската му затъна под Киев. Е, правилно, след толкоз изстреляни ракети по Киев и Харков се подписа помирение, само че беше заставен да се изтегли, което пропагандата му показа като грамаден триумф.
И какво се промени? Нищо. На парада за 9 май водачите на ДНР и ЛНР Пушилин и Пасечник бяха на Червения площад. Струваше ли си за това да се води цяла „ освободителна война “?
Той знае, знае, че се провали. А и тези нищожества на Запад го знаят. Сега Русия е в обръч от наказания втора година. Като под намордник. Няма мърдане. Докладват му за потушени протести и огромна безработица в страната. Да гладуват, щом изневериха на величието на съветския човек. И на неговата страна, която оня подлизурко Сурков назова „ дългата страна “.
Тук Сурков въпреки всичко уцели. На Запад има „ дълбока страна “, дълбинно слепване на мафията с корпоративни и политически ползи.
А в неговата Русия „ дълбока страна “ няма, тук всичко е на повърхността, по тази причина пък има „ бездънен народ “.
Това е народът на Пушкин и Достоевски, на Чайковски и Рахманинов, на Гергиев, Нетребко и Никита Михалков.
Ама по какъв начин разбираш какъв брой „ бездънен народ “ е това? Със социологически изследвания не става. Мрънкащите обществоведи незабавно ще се затюхкат: еднакъв ли е „ дълбокият народ “ на цялото население, или е единствено част от него? Тази режисура на въпроса е неправилна. Той, Владимир Путин, най-добре знае, че сходни въпроси преди време са разединили и унищожили същинската Русия. Защото едни са желали да се опрат на селяните, други на пролетариите; едни са „ ходели “ измежду народа-богоносец, други са го провъзгласявали за „ хегемон “.
Тук настроението му се усъвършенства и той присвивайки иронично очи (казвали са му, че по този начин замязва на Ленин, което мощно го дразни), та присвивайки очи, той се замисли: а не е ли „ дълбокият водач “ оня, който умее да прозира в дълбините национални и по този начин прави народа „ бездънен “?
Нали единствено тогава властовите институции се засрещат в личността на управника (писано е за това в публикациите на Иван Илин, би трябвало да се прочете отново). Не е ли в това величието на управника, величието на самия Путин?
Русия рядко е била ръководена от „ търговци “ или либерали (може би при Керенски през 1917 година или при започване на 90-те при Гайдар). Русия постоянно е била „ военна партокрация “ (с преобладаващото присъединяване на „ службите “).
Да вижда всичко в дълбочина и мълниеносно, по-чекистки да работи – това е същинското царство на Путин. Лошото е, че в този момент е самичък против целия свят. Всички са скочили против него като настъпени палета. А той се усеща изтощен, силите му изтичат в тия палати и няма по какъв начин да излезе на открито. На кого да се довери? Кой знае какъв брой са дали обещание за главата му на най-близкото обграждане? Дори на сън се буди с неприятни интуиции. Николай I са го удушили с възглавница, Сталин е пукнал в самотност, без никой да посмее да му се притече на помощ…
Някъде над него е тази голяма страна, подвластна от хладилниците и тв приемниците си. Второто той е запълнил до краен лимит. Първото става все по-трудно, съвсем невероятно под такава обсада… И никой различен с изключение на него не може да откри решението. Нали по тази причина му лепнаха прозвището Гениалисимус. Всички чакат него. От него желаят Русия да побеждава или да промени държанието си. И единствено си мислят, че имат избор. А избор няма.
Тони Николов,
Появили са се и нови лозунги (след единението на Русия с Новорусия, тоест с частите от Донецк и Луганск): Съставните елементи на нашето единение са: Народност, Партийност, Религиозност, Бдителност и Държавна сигурност!
Ала минувачите ги отминават с невиждащ взор. Само най-младите се събират на групи, обсъждайки това-онова, по-препатилите се озъртат и то с съображение – доносничеството процъфтява като доходно прехранване даже в хиперинфлацията. Носят се всевъзможни клюки. Как младежи, изписали със спрей думата „ рашизъм “, били не просто арестувани от „ омоновците “ или тикнати в СИЗО (следствения изолатор), а по бързата процедура пратени в затворническа колония в северно направление. „ Националпредателите “ и „ иноагентите “ от дълго време са изловени или прогонени. Сега властта бди против „ спонтанните прояви “. Разказват, че даже „ импровизиран обожател “ на Путин, който, леко пиян, решил да извика „ Слава на Гениалисимуса “, имайки поради Върховния главнокомандващ, също бил пратен нанякъде по етапен ред.
От офисите на „ Сбербанк “ излизат инвеститори с обемисти пакети в ръце, вероятно съдържащи пачки с рубли, и замислено пресмятат какво ли могат да си купят с тях. Рублите са към този момент хартийки. Цената на пакет принтерна хартия гони 4000–5000 рубли (осем-десет пъти по-скъпа по отношение на 2021 г.), а даже и на тази цена мъчно се намира по магазините.
Внос съвсем няма. Русия е под „ санитарния кордон “ на близо в 8116 настоящи наказания. Има недостиг на храни, медикаменти, битова техника, съставни елементи за електрониката. Брутният вътрешен артикул е понижен съвсем три пъти по отношение на „ годината на дефолта “ – сериозната 1998-а.
С какъв брой тъкмо са спаднали приходите на хората, никой не знае. Дори несменяемата председателка на Централната банка Елвира Набиулина не се ангажира с съответни проценти.
В Украйна, мъчно възстановяваща се от разрушенията, към този момент са се завърнали една трета от десетте милиона бежанци. Колко души обаче са напуснали Русия през същия този интервал? Само в първата „ военна година “ от страната са „ изтекли “ 150 000 IT експерти. През идната година – съвсем двойно. Не се оправдаха и упованията за „ китайската помощ “. Китайската държавна петролна компания „ Синопек “ си потегли от Русия още преди края на войната, с цел да не попадне под американските наказания. Последваха я голям брой турски и индийски компании.
Но си остана пропагандата. По фасадите на някои от затворените западни магазини са конфигурирани големи телевизионни екрани. От тях – както по руско време – убеждават популацията какъв брой са прави руснаците и какъв брой неприятен е „ груповият Запад “; за утеха на „ бюджетниците “ – хората на държавни заплати, все по-трудно свързващи двата края – вървят репортажи със скролове: по какъв начин в Германия зъзнат, по какъв начин в Белгия нямат зърно за обичайните си „ багети “, а във втория си мандат президентът Макрон съществено разисква въвеждането във Франция на „ купонна система “. Как съветски компании са подготвени да продадат 80 млн. ватенки на зъзнещите германци; следват известия по какъв начин се замогва Беларус.
В същото време в строго охранявания под земята бранш на резиденцията в Ново-Огарьово (на към десетина километра от Москва по Рубльовското шосе) един малък на растеж мъж със застинало като маска лице с отдалечено в ръка гледа телевизия. И до момента в който минава от един държавен съветски канал към различен, има чувството, че управлява голямата си страна.
След епидемията той съвсем не е излизал на моравата пред княжеската „ усадба “ от XIX в., строена в миналото от великия княз Сергей Александрович. Самият княз също не се е радвал дълго на имението си, защото става жертва на бомба, хвърлена от народоволеца Иван Каляев.
Тази реминисценция постоянно принуждава мъжа, уютно отпуснал се на първокласния италиански диван за 150 000 евро, да се раздвижи неспокойно. Ето исторически образец по какъв начин хората, градили съветската държавност, в никакъв случай не са били оставяни на покой – гонели са ги като дивеч, хвърляли са по тях бомби, даже саморъчно направени цели снаряди (интересно къде е гледала Охранката, сякаш са бесели терористите по площадите, а изгода никаква). В руско време не беше тъкмо по този начин. Е, правилно, полусляпата есерка Фани Каплан за малко е щяла да прати на оня свят другаря Ленин, първоначално са ставали неточности. По-добре да му беше светила маслото! Така на него, столетие по-късно, нямаше да му се постанова да се разправя с „ украинското недоносче “, това тъпо ленинско и хрушчовско отроче, което го скара с целия свят.
Тук владетелят Z. разкривява устни в онази восъчно-мъртвешка мимика, която западните фоторепортери обичат да пресъздават в фотосите си. Да щракат, щом им харесва, по този начин единствено укрепват облика на владетеля на нова Русия и Новорусия…
Е, друго щеше да е, в случай че Русия бе сплотила завинаги в съюз Украйна и Беларус, но кой да знае, че „ хохолчетата “ ще бранят с такава примамка всяка педя земя. Кой да знае ли? Тук чекистът в него се пробужда и той яростно захвърля отдалеченото, след което внезапно с ръка отпраща изникналата като че ли отдолу под земята защита. Кой да знае… Осем години му разправяха бабини-деветини, лъгаха го ден след ден…
Рускоговорящите украинци ги чакали с цветя. В Одеса, Харков и Мариупол към този момент постилали червени килими, по които да минат победоносните воини, пристигнали в негово име и със знака на успеха. А каква стана тя? Пет хиляди убити „ зетници “ всяка седмица, два пъти по толкоз тежко ранени. И това ми било „ Zа успеха “! „ Ще осъществим дилемите, сложени от главнокомандващия “, гъгнеха тези нищожества Шойгу и Герасимов и се гънеха до земята.
Той обича военните да съблюдават субординацията, нали постави толкова грижи за тази войска. При това персонално. То не бяха „ безсмъртни полкове “, не бяха военни образования на подрастващите, одобряваха в Суворовските учебни заведения на рояци „ детдомовци “. Десетки милиарди долари се вливаха година след година във военния бранш. И той си мислеше, че има войска, равна на руската (при Сталин) или на съветската (при Петър I). А се оказа, че този народ, „ богоносният съветски народ “, се срина в калта, че и повлече него със себе си.
Опозориха го пред целия свят. Него, своя главнокомандващ, окаляха го. За да му се присмиват в този момент някакви полячета и естончета, чухончета и евроджендърчета… На него, основателя на новата съветска държавност, който извади Русия от пропастта, в която я бе тласнал пияницата Елцин и дърдоркото Горбачов. Той, който спря разпада на Съюз на съветските социалистически републики и на нивото на Руската федерация възвърне империята в само вероятното ѝ положение – на велика страна, събираща край себе си земи и нации.
На Запад бързо схванаха с кого си имат работа. Разтрепериха им се мартинките още в Мюнхен през 2007 година, когато им сподели истината в очите. Е, не цялата истина, в политиката също важи правото „ на час по лъжичка “. И въпреки всичко осъзнаха, че пред тях стои създателят на Четвъртото съветско царство. Първото (Московското) е на Иван Грозни. Второто е на Петър Велики (Руската империя до XX в.) Третото е руската страна при Сталин. А четвъртото е неговата, Путиновата Русия (XXI в.).
Така бе основана неповторима „ политическа машина “ (държавност, градена по вертикала посредством силовите структури). Държавност, опираща се на тестваната вътрешна информация („ следена медийна народна власт “) и на износа на „ истина “ към Запада („ хибридна народна власт “).
След 2010 година неговата Русия отхвърли да бъде обуздан прислужник на Запада, да бъде „ закуска на масата за договаряния “. Тази нова Русия мина в „ осведомително контранастъпление против Запада “ (като се замисли човек, всичко това струваше някакви дребни пари, а резултатът е огромен): деглобализация, ресуверенизация, новите популистки придвижвания (в извънредно лявото или в извънредно дясното), английския брекзит и тръмписткия „ грейтагейн “. Задачите бяха ясно сложени: разчленяване на Европейския съюз, скъсване на „ международната паяжина “ на огромния капитал. Той пръв зададе най-важния въпрос: „ кои сме ние в международната паяжина – паяците или мухите? “ на едно от съвещанията на своя Съвет по национална сигурност. Такива като мухльото Наришкин (уж началник на външното разузнаване) безусловно се подмокрят от сходни въпроси, добре че са Патрушев и останалите, а и камерите оказват помощ в решаващите моменти.
Но в Украйна се оцапаха… През „ вирусната почивка “ му донесоха в Сочи цялостното издание на записаните записки на Хрушчов и той ги попрелисти за няколко вечери – искаше да види дали този руски „ хохол “ не се е разкайвал, задето подари Крим на Украйна. Нито дума. Но пък попадна на един прелюбопитен епизод от началото на Втората международна война.
Щом Хитлер нахлува в Съюз на съветските социалистически републики, Сталин се крие две седмици. Изчаква. И в Политбюро също чакат. Сталин си мисли, че ще му подреден прелом, осъществената неточност е колосална, ще дойдат да го арестуват. Съратниците от Политбюро пък треперят, че той ще ги арестува. Накрая се срещат. Сталин ги прегръща, схваща, че към момента е „ великият водач “ и патетично възкликва: „ Великият Ленин ни остава велика страна, а ние всичко просрахме “. Ето това е историята, би трябвало единствено да намериш нужното слово. Той също обича да си служи с сходни съпоставения – целият свят преди време разбра какво ги чака чеченците, в случай че не клекнат, когато съобщи, че ще ги гонят дори в кенефите…
А в този момент се оцапаха в Украйна. Да се стигне до такава степен, че да се среща с това безличие Зеленски… Разкопча яката си, усети по какъв начин подвига кръвното. Идиоти. Пълни кретени, поради тях войската му затъна под Киев. Е, правилно, след толкоз изстреляни ракети по Киев и Харков се подписа помирение, само че беше заставен да се изтегли, което пропагандата му показа като грамаден триумф.
И какво се промени? Нищо. На парада за 9 май водачите на ДНР и ЛНР Пушилин и Пасечник бяха на Червения площад. Струваше ли си за това да се води цяла „ освободителна война “?
Той знае, знае, че се провали. А и тези нищожества на Запад го знаят. Сега Русия е в обръч от наказания втора година. Като под намордник. Няма мърдане. Докладват му за потушени протести и огромна безработица в страната. Да гладуват, щом изневериха на величието на съветския човек. И на неговата страна, която оня подлизурко Сурков назова „ дългата страна “.
Тук Сурков въпреки всичко уцели. На Запад има „ дълбока страна “, дълбинно слепване на мафията с корпоративни и политически ползи.
А в неговата Русия „ дълбока страна “ няма, тук всичко е на повърхността, по тази причина пък има „ бездънен народ “.
Това е народът на Пушкин и Достоевски, на Чайковски и Рахманинов, на Гергиев, Нетребко и Никита Михалков.
Ама по какъв начин разбираш какъв брой „ бездънен народ “ е това? Със социологически изследвания не става. Мрънкащите обществоведи незабавно ще се затюхкат: еднакъв ли е „ дълбокият народ “ на цялото население, или е единствено част от него? Тази режисура на въпроса е неправилна. Той, Владимир Путин, най-добре знае, че сходни въпроси преди време са разединили и унищожили същинската Русия. Защото едни са желали да се опрат на селяните, други на пролетариите; едни са „ ходели “ измежду народа-богоносец, други са го провъзгласявали за „ хегемон “.
Тук настроението му се усъвършенства и той присвивайки иронично очи (казвали са му, че по този начин замязва на Ленин, което мощно го дразни), та присвивайки очи, той се замисли: а не е ли „ дълбокият водач “ оня, който умее да прозира в дълбините национални и по този начин прави народа „ бездънен “?
Нали единствено тогава властовите институции се засрещат в личността на управника (писано е за това в публикациите на Иван Илин, би трябвало да се прочете отново). Не е ли в това величието на управника, величието на самия Путин?
Русия рядко е била ръководена от „ търговци “ или либерали (може би при Керенски през 1917 година или при започване на 90-те при Гайдар). Русия постоянно е била „ военна партокрация “ (с преобладаващото присъединяване на „ службите “).
Да вижда всичко в дълбочина и мълниеносно, по-чекистки да работи – това е същинското царство на Путин. Лошото е, че в този момент е самичък против целия свят. Всички са скочили против него като настъпени палета. А той се усеща изтощен, силите му изтичат в тия палати и няма по какъв начин да излезе на открито. На кого да се довери? Кой знае какъв брой са дали обещание за главата му на най-близкото обграждане? Дори на сън се буди с неприятни интуиции. Николай I са го удушили с възглавница, Сталин е пукнал в самотност, без никой да посмее да му се притече на помощ…
Някъде над него е тази голяма страна, подвластна от хладилниците и тв приемниците си. Второто той е запълнил до краен лимит. Първото става все по-трудно, съвсем невероятно под такава обсада… И никой различен с изключение на него не може да откри решението. Нали по тази причина му лепнаха прозвището Гениалисимус. Всички чакат него. От него желаят Русия да побеждава или да промени държанието си. И единствено си мислят, че имат избор. А избор няма.
Тони Николов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ