3000 души чакат извънземни на летището до село Щръклево На

На днешния ден се навършват 25 години от деня, когато 3000 души се събраха да чакат извънземни на летището до село Щръклево.

Там са и медиите, които са осведомени двайсетина дни преди тази дата. Всички чакат кацането на осем кораба от планетата Криси.

Хората се връзват на изказванията на три дами, които след това едвам отървават линчуване. За среща с извънземни вероятно се е замислял всеки втори българин. Но да събереш хиляди, които да чакат кацането на галактическите събратя, си е напряко луда работа.

Събитието, за което през днешния ден си спомнят малко на брой, е на 11 септември в далечната 1995 година

За място на съдбовната среща е избрано русенското село Щръклево, където тогава има действащо летище. Край Русе се събират хора от близки и далечни места. Едни носят цветя, други са готови с фотоапарати, а трети просто бързат да зърнат с очите си галактическите ни братя.

За срещата с НЛО предварително оповестяват три контактьорки с извънземния разсъдък.

Те афишират, че край Дунава ще кацнат осем галактически кораба с пратеници от далечна планета, носеща името Криси.

Днес историческото място е пусто, летището от дълго време не работи, а дълго чаканата поява на пришълците по този начин и не се реализира. Спомен за еуфорията и последващото отчаяние пазят обаче професионални и любителски фрагменти от паметния 11 септември.

Денят е понеделник, само че още от рано сутринта стотици хора се насочат към село Щръклево, ситуирано на десетина километра от Русе. „ Москвичи “, „ Лади “, колела, даже каруци задръстват пътя за летището, където авансово е оповестено, че би трябвало да се приземи НЛО. За няколко часа се събират над 3000 души, сочат архивите. Според отговорните за събитието три контактьорки извънземните ще кацнат на 11. септември 1995 година, тъкмо в 11:00 часа. Затова преди уречения час определеното място към този момент е изпълнено с посрещачи. Начело на земляните, несъмнено, са трите дами, които настояват, че поддържат връзка непосредствено с крисианците.

Жените даже са облечени в идентични костюми спомнят си очевидци на събитията.

Дамите са напълно в бледорозово, а в ръцете си държат рисунки с молив, които изобразявали някои от извънземните водачи.

Осемте кораба са изхвърчали от космодрум на междугалактически център, афишират малко преди обед контактьорките. С придвижване на времето напрежението измежду чакащите се повишава. Хора има на всички места към аерогарата.

„ Трябваше да има венец на пистата. Трибуна, самун и духовник “, афишира една от дамите. Контактьорките упорстват пистата да бъде освободена от самолетите, с цел да могат да се приземят летящите чинии. Те желаят полетите да бъдат спрени за час. Освен това би трябвало да има венец от рози и плат, на който да стъпят ръководителите на извънземните.

Когато авансово оповестеният час е минал, една от медиаторите с галактическия разсъдък афишира, че на летището не е пристигнал водач от българска страна.

„ Къде е президентът? “, пита тя. После предава далечното обръщение: „ Докато не сложите венец и плат няма да слезем “.

Чакането на пришълците продължава близо 4 часа. Градусът на напрежението на аеропорта пораства с всяка минута. Засилва се недоволството измежду събралите се хора. Междувременно контактьорките не престават да настояват, че извънземните ще дойдат, с цел да оказват помощ на хората. На въпрос по какъв начин наподобяват галактическите ни братя, една от дамите дава отговор:

„ С ризи и панталони. И се хранят с самун “

С напредването на часовете пропуските в организацията на посрещането се усилват, разкриват видеозаписите от Щръклево. След няколко часа очакване служители на реда съпровождат трите дами в розово, с цел да ги предпазят от гнева на тълпата. „ Мошенички. Как не ви е позор?! “, крещи множеството. Трите дами се качват на автомобил и са отведени от пистата. След тях се разотиват и разочарованите посрещачи.

Дни след злощастния понеделник тематиката е измежду най-обсъжданите в района. Дори се пуска слух, че извънземните съумели да кацнат, само че на друго място. Зевзеци пък се майтапят, че зелени човечета раздали пари на тези, които съумели да ги видят. Русенски уфолози дефинират случая като масова истерия и даже за интервенция на службите.

От това време е останал още един достоверен документ, а мненията са направени на идващия ден:

ТЖВ: … Те се уплашили, като видели толкова народ. Гледам аз една жена остаряла, повела и дядото, то едвам се крепи, кокорят се, дядото вика: „ Аз нищо не мога да видя, в случай че ма бутни, ша схвана. “ Викам си на мозъка, какво цървулите ми ли държиш тука, като си пристигнал и ти като мене.

ДАК: Някои разправят, че слезли на Бъзън и раздавали долари.

ТЖВ: …Ония с бирата и кебапчетата направиха работата. И доста милиция, доста нещо. С револвери на кръста и в ръце с револвери – пазят, ония да не вземат някого и да го отвлекат.

ДАК: А, то до секи полицай по едно момиче такова засукано – и да слезнат ония, няма да се усетят, че да гърмят.

ТЖВ: То с цел да пристигна толкова народ, те са се обадили, предадено е, че ще дойдат.

ДАК: Ма доста народ, кола до кола. Кого чакат? Миаля чакат.

ТЖВ: Абе, с цел да има от София коли, значи има нещо…От 10 часа някои чакат. Ний отидохме към дванайсе, обаче са прибрахме, момчето беше на работа, втора промяна щеше да върви.

Семеен кодекс: Разправят за тез космонавти, че имали доста пари и злато – богата работа, и на България щели да дадат.

ДАК: Ма не слязоха.