30 юни 1971 г. e черна дата за много българи.

30 юни 1971 година e черна дата за доста българи. На този ден в автомобилна злополука умират футболните митове Георги Аспарухов и Никола Котков. Дълги години към трагичния случай витаят секрети и мистерии, описват се легенди. Дори се появява изказване, че Ванга бела споделила, че в действителност става дума за убийство… Истината е прозаична и тъжна.
Гунди ръководи своя автомобил “Алфа Ромео” с известния в цяла България номер от четири деветки - СА9999. Той се блъска на завой след прохода Витиня.

Остреща е товарен камион ЗИЛ, цялостен с павета за обект в Арабаконак. След съдбовния удар “Алфа Ромео”-то с двамата футболисти се възпламенява и те изгарят в автомобила.

По-късно се оказва, че цялата кабина на камиона е облепена със фотоси и плакати на Гунди и Котков. Явно водачът е бил техен огромен почитател. Той се спуска и с пожарогасителя се пробва да помогне на хората в колата, само че напъните му са безплодни.

Водачът на камиона Илия Цветков е задържан и вкаран в пандиза. Сред версиите на милицията е и тази, че преднамерено е препречил пътя, с цел да се стигне до смъртоносния удар. Тя, несъмнено отпада и мъжът е освободен.

Катастрофата е низ от нелепи събития. Гунди е осъден за ритник против противник на дербито с „ безконечния зложелател “ ЦСКА няколко дни по-рано. По този метод е свободен да играе в другарски мач във Враца, за където потеглят с Котков.

И до момента погребението на двете български звезди се смята за най-многобройното в новата история на България. Сравнявано е с това на цар Борис III. Шествието се охранява от стотици полицаи, тъй като управляващите са се страхували събитието да не излезе от надзор.

Властта в страната дълго време резервира безмълвие по случая. Публикациите за злополуката са малко и много къси.

Причина за това е и една от най-големите произшествия в историята на космонавтиката, в която умират членовете на руския „ Съюз 11 “. Челните страници на партийните органи са отдадени на нещастието в Космоса и руските косонавти, а не за Гунди и Котков.

Позволиха ми да отпечатам 10 некролога на Гунди. Милиционерите минаваха след мен и ги късаха, откакто ги лепях ", споделя след години Лита Аспарухова, вдовицата на Георги Аспарухов.

Разсекретяването на остарели държавни архиви извади на ярко скрита информация. Според нея, тогавашният вътрешен министър Ангел Солаков надали не принудително е пращал хора на погребението на Аспарухов и Котков.

Самият Солаков е отхвърлен от поста си поради превишаване на правата си от самия Тодор Живков.

Лита Аспарухова си спомня още: " Малко ми е мъгла погребението. Имаше доста хора. Помня, че тогава началникът на Софийско градско ръководство на Министерство на вътрешните работи военачалник Минев ни упрекна, че сме изкарали на улицата 500 000 хулигани. Ако някой е изкарал принудително толкоз хора на открито, би трябвало да има страхотни качества. Върху гроба на Георги имаше купчина от цветя, която беше над 2 метра. Очевидно Георги е бил феномен, щом толкоз години след гибелта му към момента се пробват да го дискредитират ".

Дни след нещастието на 30 юни 1971 година в Македония се появява ария „ Балада за Гунди и Котков “. За броени часове тя се трансформира в цялостен шлагер и се слуша в цяла България. Официалните управляващи обаче не я пускат по радиото и малкия екран, а плочите от Югославия се продават незаконно. Автор на песента е Наско Джорлев.