30 юни 1971 г. е черна дата в българския футбол.

30 юни 1971 година е черна дата в българския футбол. На този ден посред прохода „ Витиня “ в автомобилна злополука умират популярните Георги Аспарухов и Никола Котков. Днес, 53 години по-късно, „ Уикенд “ се среща с вдовицата на Котето, а мотивът за изявлението е филмът за Гунди и жена му Лита, който тази есен е шлагер по кината.

Според Катя Коткова „ Легендата за любовта ” не е тази, която ни се показва на огромния екран. Белокосата дама твърди, че Георги Аспарухов и брачната половинка му Величка са били разведени, само че партията ги принудила да се преструват на образцово семейство.

– Катя, гледахте ли кино лентата „ Гунди – легенда за любовта ”?
​– Не. Не желая и няма да го виждам. Както и да са показали нещата във кино лентата, те не са истина. Това е такава… Абе напряко нямам думи. Истината е, че Гунди умъртви брачна половинка ми Никола Котков. Не мога да му се дразня за злополуката, той постави край и на своя живот. Майка му, когато ми се обади след нещастието, не сподели нито дума за Величка. Тюхкаше се, че са унищожили внука й Андрей.
– Котков го няма във кино лентата – все едно не е съществувал. Не сте дала единодушие ли?
– Никой в никакъв случай не е приказвал с мен за това. За кино лентата разбрах от медиите. Както към този момент споделих, нямам никакво предпочитание да го виждам. Абсолютно не ме вълнува. Аз чудесно знам каква е истината.

– В какви връзки сте с вдовицата на Гунди Величка и сина им Андрей?
– От години не подкрепям никакви връзки с тях. Много от дълго време не съм ги виждала. Андрей го зърнах за последно, дето се споделя, когато беше бебе. Нямам допирни точки с тях и не се интересувам от живота им.

– Откога има напрежение сред вас и фамилията на Георги Аспарухов?
– Тези хора са направо… Никога няма да не помни по какъв начин майка й на Величка ме задърпа преди време на гробищата, крещейки ми в очите: „ Как може да садиш цветя, които не са като тези на нашия гроб?! ”. На другия ден половината от засадените при Котето китки бяха извадени и засадени при Гунди. Гадни истории. На Георги Аспарухов майка му е идвала и е плакала пред мен. Тя беше добра жена. Почина точно на новата 1976-та – блъснал я ток от пералнята. Митко Каров, шурей й, я изнесъл на ръце, само че не могли да я спасят. След време аз започнах работа в „ Левски ” и татко й на Величка киснеше всяка седмица там при ръководителя.

– Веднага след злополуката ли се утежниха връзките ви с Величка?
– Тя идваше всеки божи ден вкъщи. Месеци наред ходехме дружно на гробовете заран и вечер. Майка ми нееднократно споделяше, че аз нямам работа с тази жена. Тя е двулична като родителите си. Баща й е от ломските села, майка и от кричимските. Татко й е бил женен за партизанка, Величка има брат в Лом.

– Какви бяха родителите на Величка?
– Баща й се правеше на първи болшевик, беше проектант на София. Както споделих, бил е женен за партизанка, а след това се развежда и се дами за попска щерка. Знаете ли какъв номер ни спретнаха те след злополуката? Докараха един куп попове в къщата на Гунди в „ Редута ” и направиха опело. Отидохме с мама. След това родителите на Величка изкараха, че аз и майка ми сме основателите да се викат свещеници – те не знаели. Постъпиха по този начин, тъй като при комунизма въобще не се гледаше с положително око на религията.

На 30-годишнината от гибелта на Гунди и Котков Величкини направиха горе в Семинарията обяд и какво ли не още. Иван Вуцов още беше жив, и той беше там. Наско Сираков и Стойчо Младенов стояха зад мен. Синът ми даже не изиска да влезе, присъствахме единствено на опелото. Отецът говореше само за Гунди. Все едно Котков не е съществувал! Тези истории, които Величка ги прави по гробищата и това, че реве като магарица, не ги разбирам.

– Злите езици настояват, че сред Величка и Гунди е имало напрежение и двамата даже са считали да се разделят…
– Това, което мога да кажа, е, че не беше предходна и година от злополуката, когато Величка стартира връзка с различен мъж. Не че и аз не се ожених отново, само че чак 7 години след гибелта на Котето. Публична загадка беше, че преди да почине, Гунди имаше другарка, с която ходеше. Казваше, че съм негов човек, да не споделям на никого. Всеки си има благосклонности. Гунди постоянно идваше у дома.

Бяха публично разведени с жена му, когато заминаваха за Португалия, Франция и Западна Германия. След това ги събраха за повторно по партийна линия. В Лисабон спяхме в една стая с Величка. Тя ми сподели, че татко й й е намерил швед да се ожени и да отпътува за Швеция. Защо не я попитате по какъв начин 10 месеца след гибелта на Гунди вкара у дома мъж от Праужда, Белоградчишко в къщата им и синът й получи тикове? Човекът е бил неин сътрудник от Второ основно, млечен брат на съседка на щерка ми.

Съпругът на комшийката е брат на Иван Пеев – някогашния на Лили Иванова. Мога да опиша и друго. Веднъж едно генералско момиче, доста красиво, пристигна в дома на Гунди, когато и аз бях там. Щом Величка го видя, промени физиономията си. Зърнах за секунда завист на лицето й. След това тя се усети, че не е сама, и се окопити.

– Ако се срещнете с Величка, ще я поздравите ли, или ще я подминете?
– Не желая да я виждам, унищожиха ми живота. От години не сме се засичали, може и да не се познаем. Ако я срещна, ще си обърна главата на другата страна и ще си продължа по пътя. Това са хора, които въобще не заслужават вниманието ми. Тази, която се написа нейна майка, преди години по този начин ми викам на гробищата, че не желая и да ги слушам. Не заслужават внимание. Ако татко й на Величка беше човек на място като моя, щеше да реагира по различен метод.

– Взехте ли някакво обезщетение след гибелта на брачна половинка ви Никола Котков? А фамилията на Гунди получи ли пари?
– Абсолютно нищо не съм получила. Дори децата ни в никакъв случай не са употребили каквито и да било привилегии. Дъщеря ми работи от доста дребна. Синът ми Борислав умря на 6 декември 2012 година Семейството на Гунди несъмнено е взело пари след гибелта му. Величка надали е пропуснала.

– Истина ли е, че Котков се е преместил в „ Левски ” поради Гунди?
– По това време нещата не ставаха поради този или оня. Устройваше се комунистическият строй. Гунди и Котков бяха братовчеди по майчина линия, уважаваха се доста и бяха същински другари. Знаеха се от дребни. Всяка заран Аспарухов идваше да взема брачна половинка ми от нас и ходеха да упражняват. Уникални бяха техните разигравания. Котето има неповторими голове, вкарвал е даже от корнер.

– Гунди и Котков пиеха ли алкохол?
– Нямаше футболист, който да не консумираше алкохол. Гунди беше скрита лимонка. Котето също пиеше с другите, пушеше и „ Слънце ”. В деня на злополуката нито Аспарухов, нито брачният партньор ми са пили каквото и да било, в случай че това намеквате.

– Гледачка ви е предсказала гибелта на брачна половинка ви…
– Ходих да ми гледа майката на наш непосредствен. Живееше на „ Раковска ” и „ Славейков ”. Погледна чашата ми и рече: „ О, Маце! Няма потребност! ”. След гибелта на брачна половинка ми разбрах, че е видяла нещастието в утайката от кафето, само че не е желала да ми каже, с цел да не ме тревожи авансово. И в действителност, какво би могло да се направи?!

– Когато разбирате за гибелта на брачна половинка си, побелявате за минути…
– След като разбрах за гибелта му, ми се губят моменти. Казаха, че съм побеляла, когато съм чула тъжната новина. Видях се едвам когато ме накараха да сложа черно на главата си за погребението. Вкъщи имахме ангорски котарак. Той изчезна в деня на погребението, до момента в който у дома е било цялостно с хора.

– Имало е и трети човек в колата с Гунди и Котков, който се е качил на автостоп. Контактувала ли сте с неговите близки?
– Седмица след злополуката се обади дамата на третия човек в колата, мъжа който очевидно са взели на стоп. Казах й: „ Гунди и Котков лежат на две педи един от различен и не мога да се занимавам в този момент с вас! ”.

След известно време ме спря кварталният – майор от Пето районно. „ Коткова, ще дойда у вас. Ще ми направиш ли едно кафе? ”, попита ме. Съгласих се. Когато пристигна у дома, ми сподели, че живее в един блок и вход с дамата на третия човек. Блокът е оня, който виси там, където се пресича пътят за аерогарата и кв. „ Дружба ”.

Кварталният ми изясни, че бащата на Величка два пъти ходил при него. Карал го да изкара третата вдовица неморална, с цел да не може да ги съди. Величка беше написала във вестник, че са дали пари от министерството на децата. Защо да дават от министерството? Знае се чия е виновността, а Гунди получи даже и орден.

– А вие мислила ли сте да съдите?
– Не, в никакъв случай. Не бих направила това поради Гунди, който беше страховит футболист и добър човек. Величка и околните й са неприятните в тази ситуация, те ме мъчиха цялостен живот. Явно госпожата се е страхувала да не я осъдя, по тази причина е бил целият напън. Опетниха ни, направиха ни на… Родителите ми бяха доста културни и интелигентни хора. Радвам се, че изобщо не се занимаваха с тези. Татко просто си извърна главата.

– Несъобразена скорост ли е повода за злополуката?
– Да. Истината е, че Гунди беше слаб водач и това се знаеше от всички. Дни преди злополуката и аз, и синът ми бяхме в колата. Не знам по какъв начин зави, само че против нас имаше камион и се качи на тротоара.

– Ако Котков беше жив, на 9 декември щеше да навърши 86 години. Представяте ли си по какъв начин щеше да наподобява на тази възраст?
– Щеше да си е едно русоляво-побеляло момче. Има хора, които даже и стареейки, не си трансформират физиономията. Такъв щеше да е и Котето. Беше превъзходен. Много малко се хранеше. Обичаше чай. Аз поначало не съм била за него. Искаше ме някакъв началник, англичанин, инженер по специалност. Беше ме видял и харесал. Моите родители бяха от друга хава – от софийския елит. Майка ми е приключила Музикалната академия, татко ми беше почетен член на фондация „ Хумболт ”, макар че в никакъв случай не е бил партиен член.

През 1958 година баща беше награден с медал „ Червено знаме на мира ”, имаше и визита при остарелия папа, поляка. Първата ни среща с Котето беше доста от дълго време. Съвсем инцидентно се случи и се влюбихме. Въобще не бях ходила с мъж. Играех с момчета, ритах с тях футбол и ръгби. Казано напълно в резюме, огромна мъжкарана си бях по това време. Човекът, който ме срещна с Никола Котков, ми беше комшия – Георги Марколев, юрист на Българска национална телевизия при Иван Славков. Той ми стана и шафер на сватбата.

– Родителите ви за какво са били срещу сватбата ви с Котето?
– Те даже не пристигнаха на сватбата ни. На 29 януари се оженихме, а на 26 декември се роди щерка ни. Моментално след раждането на Муцата майка ми ни прибра при тях. Котето тогава стана по-добър от мен за родителите ми. Мама жива дълго – умря на 99 години и 4 месеца. До гибелта си се грижеше за щерка ми Мария. Баща ми беше дълготраен декан на филологическия факултет на СУ.

– Имаше ли доста ухажорки Котето?
– О, Боже! Какви ли не интриги се въртяха… Вечеряхме при родителите ми и един мъж се обади по телефона. Каза ми: „ Съпругът ти в този момент е при една руса! ”. Котето тогава пое слушалката от мен и стартира да ругае. Баща ми взе да мига на парцали.

– Защо се приказва повече за Гунди, в сравнение с за Котков?
– На младото потомство му набиха в главата за Гунди. Беше доста смешно, че преди време Котето вкара гол в мач с Израел, а те оповестиха, че попадението е на Аспарухов. Заличиха името на Никола Котков, което е доста тъпо. Старите локомотивци обаче не го не помнят, което е прелестно.

– Как започва спортната кариера на Котето?
– Той е железничарско момче, което е ритало добре и с левия, и с десния крайник. Още като младеж стартира в софийския „ Локомотив ”.

– Имаше ли Котков съществени контузии от мачове?
– Спомням си, когато бяха с националния тим в Германия. Ритали са на сняг, огромен мраз. Котето е имал рана. На полувремето се е опитал да си махне лепенката и по-късно са го вкарали в операционна. Бяха го зашили. Като отиде в „ Левски ”, вратарят на „ Ботев ” (Враца) Йотов пък го беше блъснал в главата откъм гърба точно на Димитровден. Котето преди този момент му беше вкарал два гола. Тогава се обадих на проф. Златарски и той го оперира. Носът на Котков беше отишъл съвсем до ухото. Една седмица беше доста зле. Получавал е и комоцио в мач.

– Често ли ходите на гроба на Котков на Централните гробища?
– Дълго време не си бях в София – живеех в село Бъзовец, и не посещавах постоянно гроба. Когато съм в столицата, вървя. Там е положен и синът ни.

– В София или в Бъзовец прекарвате повече време?
– В момента съм в София при дъщерята и зетя. Ходя и в Бъзовец. Вторият ми брачен партньор Митко е прелестен, положително създание. Той също доста е патил в живота.

– Доволна ли сте от пенсията си?
– За размера на пенсията не желая да приказвам. След като умря Котето, са ме търсили от специфични отдели и така нататък Работила съм където би трябвало и както би трябвало. Била съм удовлетворена от сътрудниците, а и те от мен. Дъщеря ми и брачният партньор й се грижат за мен. Муца се научи да готви през годините, в които не бях доста със света. Първо изгубих мъжа си, а по-късно и сина ми, което беше доста огромен удар за мен.

– Здравето по какъв начин е?
– С едното око изобщо не виждам, а и слухът ми отслабна. Сърцето ми е разрушено от медикаментите, които съм пила. Храня се, само че отслабям. Тоест остарявам. Държа се, доколкото мога. Бивш състезател съм, играла съм женски футбол.