30 юли е рождената дата на Юлия Ценова и през

30 юли е рождената дата на Юлия Ценова и през 2018-а тя трябваше да навърши 70 години. През 2008 година с авторски концерт тя отпразнува 60-ата си годишнина и шеговито в неин жанр обясняваше на публиката, че към този момент е на 2 по 30, а напролет на 2010 година напусна този свят. „ Отиде в светлината “ – по този начин бе озаглавена една от публикациите в нейна памет тогава, а тя самата приживе носеше, излъчваше и жаждаше, както би споделила, светлината, която одухотворява, издига човешкото създание над повседневното съществуване.
Беше една от доста дребното дами в музикалното ни творчество, въпреки, че самата надали би харесала такова определение. Но имаше способността да съчетава високия си разсъдък, бързата и мощна мисъл с нежна, женска сензитивност, поривистия си жанр с лекотата и финеса. Вероятно прикриваше своята накърнимост и нетърпимост към натрапени правила и правила с някакъв собствен определен облик на непокорно, своенравно, без значение творение. Тя беше част от едно мощно, мъжко потомство български композитори, родени в края на 40-те, като всеки се стараеше да потвърди правото си да се назова актуален създател и да покаже с творбите си усвоената композиционна техника, споделяна с целия музикален авангард. Юлия Ценова бе посетила също курс в Дармщад – Меката на актуалната музика, само че нейните старания и музикални инстинкти не я водеха към това безусловно да опитва и да търси изява в необикновени изразни средства и заложена съвременна хармония. Тя в действителност създаваше съвременни творби, само че те бяха такива, тъй като показваха нея самата като съвременен човек, като персона с самостоятелен дух, който търси необременен корените си в предишното и може да се „ заиграе “ скромно с всяко нещо. Многозначността и в същото време непознаваемата изострена загадъчност на механизмите на съществуването ни като пътешественици през времето и простанството като че ли бяха по-важното, в сравнение с личната й креативна еволюция.
Заглавия като Musika solitudinis (Музика на самотата) Liebe, Zeit, Tod (Любов, Време, Смърт) Curriculum Vitae, (по стихове на Ингеборг Бахман), That is the Question (по стихове на Николай Майсторов) на произведения, които Юлия Ценова написа в последните си 20 години, водят натам. Заедно с не малко други от същия интервал те са като жива диаграма на нейните спонтанни, надигащи се прочувствени реакции, вътрешни жестове на приемане и отменяне, на потребността й да бъде докрай вярна на себе си.