30 представления за един месец в центъра на Париж, в

30 представления за един месец в центъра на Париж, в паметния спектакъл " Одеон ", и 30 пъти цялостна зала! Това е равносметката за спектакъла " Вуйчо Ваньо " от Чехов, а режисьорът е българин – Галин Стоев.

Френската рецензия към този момент добре познава работата му. Галин от 5 години е шеф на театъра в Тулуза. Но даже самият той признава, че е сюрпризиран от ентусиазма, с който френските медии посрещнаха последния му театър и го трансфораха в едно от театралните събития на сезона в парижкия плакат. Как се слага и играе Чехов тъкмо година след съветската инвазия в Украйна? Какво чака западноевропейският театрал от Чеховите герои, до момента в който следи развиването на войната онлайн?



“Чехов е извънредно внимателен и прецизен в дисекцията на героя и на неговите фрустрации. Говори с доста деликатност и добрина за него, даже когато става въпрос за екзистенциален неуспех. Чехов в никакъв случай не го съди ”, счита Галин Стоев. И припомня, че „ когато на хоризонта се задава кървава стихия, героите на Чехов пият чай. И е доста значимо какво си споделят тъкмо тогава “.

Сега, когато светът живее в стихия, поради войната в Украйна, питаме Галин какво се случи с съветската просвета и с любовта му към нея.

„ За мен нещата са извънредно ясни и много елементарни, аз съм го казвал и преди. Мисля, че на 24 февруари предходната година културата в Русия умря окончателно. Мисля, че в този момент там няма нищо от тази просвета, към която ние имаме подобен пиетет. Тази просвета в момента… отговорността за нейното предпазване, опазване и насърчаване е в ръцете на напусналите Русия, на съветските интелектуалци дисиденти и на всички, които се пробват да запазят най-важното от тази просвета и да я извадят от държавната политика на един безусловно тоталитарен режим, който сега работи в Русия.



Но най-страшното за мен беше спокойната реакция на част от популацията. Включително и поддръжката за тази война, през едни мисловни структури, които се оказа, че са дълги години изграждани – последователно, постепенно…. До степен такава, че през днешния ден на цялото ни общество да е мъчно да уточни най-простите неща – кое е положително и кое е зло “, разяснява Галин Стоев.

Обществото сред положително и зло няма ера, по тази причина и срещите на героите от " Вуйчо Ваньо ", сложени от Галин Стоев, се случват неразбираемо по кое време, може би даже в бъдеще, само че сигурно в миг на разтърсващ прелом.

„ Аз съм доста удовлетворен, тъй като мисля, че успяхме да създадем зрелище върху Чехов, което разрушава щампите за Чехов във Франция, които съществуват. Французите имат голям пиетет към театъра на Чехов. Но той е обвързван най-много с наличието на самовар и с поезията на безкрайната славянска душа. Нещо, което от 24 февруари предходната година на мен ми стана безусловно обратно като концепция. Именно, тъй като мисля, че Чехов – с цел да се върна на най-първия си отговор – към този момент не е съветски създател, в Русия няма просвета, Чехов е създател на безусловно всички. Чехов е там, където се пробват да развиват правилата на неговата хуманистична философия и на неговия извънредно гальовен, топъл и изпълнен с горест взор към човешкото създание. 03 22 Така че, Чехов е на всички и Чехов сега е минимум руснак “, сподели още режисьорът.

„ Огромна част от приятелите и актьорите ми от Русия не са към този момент там. С някои от тях аз съм в всекидневен контакт. Има такива, които са останали в Русия. Има и такива, които са минали на страната на злото. Има хора, с които съм работил, с които съм се срещал, които сега са взели една пропутинска позиция, която мен ме ужасява в действителност. С тях не съм в контакт, не зная какви са техните претекстове. Но мисля, че в тези претекстове има доста нечисти неща, с които или ги държат изкъсо, или са ги заставили, или просто са продали душата си на дявола “, счита Галин Стоев.

Режисьорът признава, че доста му се желае това зрелище да се играе и в България. Твърди, че не би трансформирал нищо в него, без значение каква аудитория и в коя страна ще го гледа. Защото той е уверен, че Чехов принадлежи на всички с любовта си към героите, които съпоставя с паднали ангели.