30% от децата у нас са в риск от бедностНад

30% от децата у нас са в риск от беднотия
Над 10 хиляди лв. на година коства развъждането на едно дете в България. Това е нужният най-малко, който специалистите пресмятат като прецизират, че сумата варира съгласно възрастта и потребностите на детето, написа NOVA.
Най-големият разход, който родителите вършат е за храна,
следват жилищните разноски и разноските за обучение. В същото време близо 30% от децата в България живеят в риск от беднотия. Толкова са и тези, които търпят разнообразни материални ограничения.
Минимум 2812 лв. са нужни за месечната прехрана на едно тричленно семейство у нас,
което има дете на не повече от 14 години. Данните са за месец декември и са на КНСБ. Това е със 161 лв. повече, в сравнение с година по-рано по същото време. Увеличението е 6% и не е спирало да пораства през цялата година. До огромна степен синдикатите отдават това на растежа
в цените на храните у нас, който дефинират като един от най-високите в Европейския съюз.
На база на тези данни за издръжката на едно дете в края на предходната година, са били нужни най-малко 900 лв..
Недостатъчно в подобен случай се оказва компенсацията през втората година
от майчинството, което през 2025-а е било в размер на 780 лв.. Държавата е приела това като най-малко за прехрана на дете. Дали през тази година ще бъде увеличено обаче и в случай че да – с какъв брой, ще стане ясно едвам откакто бюджета за 2026-а бъде признат.
За какво фамилиите, които имат най-малко едно дете, харчат повече по отношение на останалите?
На първо място те отделят по-голяма част от бюджета си за обществени осигуровки; по-голямо е и перото, което заделят за обучение и свободно време; за транспорт; за облекла и обувки; за артикули като играчки; за налози също харчат повече.
Изброените дотук групи артикули и услуги, наподобява са за сметка на други.
Така става известно, фамилиите с най-малко едно дете до 18-годишна възраст, съгласно Национален статистически институт, си разрешават да харчат по-малко по отношение на останалите за храна, макар че това е главното им перо – една четвърт от разноските си вършат точно в хранителния магазин. В семействата, в които има дете, обратно остават и потребностите свързани с жилището, като обзавеждане и поддръжка на дома, да вземем за пример. Силно усещане прави и перото за опазване на здравето.
За фамилиите с дете то съставлява под 4% от разноските, до момента в който останалите отделят по над 6% за здраве.
Увеличава се процентът на децата в риск от беднотия. През последната изследвана от Националната статистика година – 2024-а, такива са били 28% от българчетата до 17-годишна възраст. Това са деца, които живеят в семейства с приход под линията на беднотия. Те се усилват с към 1-1,5% всяка година.
Приблизително толкоз са и българските деца, които търпят материални ограничения.
Като половината от тях живеят и в риск от беднотия. От какво най-често са лишени?

Една четвърт от тях не могат да си разрешат отмора отвън дома за най-малко 1 седмица в годината. Около 20% от децата нямат екипировка за игра на открито от рода на колело или кънки, толкоз са и тези, за чиито родители постоянните платени занимания, като някакъв тип спорт или свирене на музикален инструмент, са разкош. В 16% от случаите децата нямат втори чифт сезонни обувки, които да им стават, а 15% и половина не вземат участие в учебни екскурзии или други учебни действия, които се заплащат.