Майстори обучават наследниците си на вдъхновяващи автентични занаяти в Пловдив
30 майстори от цяла България отвариха пъстра чаршия с творбите си в двора на Етнографския музей. Днес бе отркиването на Седмицата на обичайните занаяти, която ще продължи до 3 юли. Мотото на фестивала, който се завръща след двугодишна пандемична пауза, е „ Играта на цветовете”, пречупено през три разнообразни занаята.
„ Фестивалът ни има за цел да предизвика интерес към българските обичаи. Днес трима майстори, които ще образоват, ще изберат своите чираци от искащите и ще ги образоват на тънкостите на това, което вършат. Спаска Георгакева от РЗК-Шумен ще разкрива тайните на това по какъв начин да накараш вълната да грее- Тя е занаятчия на плъстенето. Магията на стъклото разкрива занаятчия Иван Станев, който признава, че стъклото му приказва и е последният мохикан, единственият в Националната занаятчийска камара, който създава ръчно стъклени произведения посредством издухване. Не по-малко забавна е и третата майсторка, която ще учи искащите да усвоят занаяти – Светла Ракшиева. Тя ще разкрие тайните на писането на великденски яйца”, споделя завеждащият фонда „ Занаяти” в Етнографския музей Грозделина Георгиева.
Идеята на уредниците е да покажат три от занаятите в целия им цветен свят и да предизвикат интереса на публиката, тъй като „ доста постоянно любовта към някои от забавните специалности се ражда случайно”. Примерите са не един и два, само че образец е кожарят занаятчия Илия, който е един от участниците в тазгодишното издание на фестивала.
„ Обикаляйки на такива събития, той е показал интерес и стартира самичък да се учи. Преди да стане чирак и калфа, той е натрупал доста познания. Участва във събитието ни от години, даже преди да стане занаятчия. Майстор Илия е образец по какъв начин занаятът се носи в сърцето и въодушевява и предизвика да научиш много”, споделя Грозделина Георгиева.
Тя е задоволена, че в последните години се възражда ползата към обичайните български занаяти, тъй като преди този момент мнозина майстори били принудени да се откажат от обичаното си занятие в името на оцеляването.
„ Ако са същински майстори, те се изправят пред предизвикването да решат дали да се занимават с обичания си поминък, или да оцеляват с друга специалност. Изправени са пред избора дали да бъдат тъжни хора, или да се върнат към това, което вълнува сърцето им”, споделя Георгиева.
Тя е твърдо за това занаятите да употребяват опцията да употребяват традицията, с цел да я създадат забавна и за актуалните хора и дава образец по какъв начин това се случва в естетика и без да е в спор със предишното: „ Красиво е да видиш шевица върху дърво или магнит с ръчно направена тъкан. Така даже и да нямаш място, имаш шанса да украсиш дома си с сходно творение”.
Интересна е и историята на тримата майстори, които тази година ще обагрят фестивала и ще научат бъдещите си чираци на тайните на занаята.
„ Иван Станев е вдъхновяваща персона. Той работи с хора с увреждания. Обучил е четирима от тях и за задачата си е измислил своя методика. Научният помощник в Етнографския институт с музей при Българска академия на науките е обиколила света, с цел да опише тайните в изографисването на яйцата. Спаска Георгакева ще зарадва посетителите с техники за плъстене и иглонабиване”, споделя още Грозделина Георгиева, която е безапелационна, че надарените опити да се модернизират елементи от занаятите са значими, тъй като са създадени от ръцете на майсторите.
А майсторите имат една от най-важните задачи – да предадат напред гения си.
„ Това е занаятчия – да обучиш напред. Този, който не съобщи напред, няма душа на майстор”, споделят от Етнографския музей.
„ Фестивалът ни има за цел да предизвика интерес към българските обичаи. Днес трима майстори, които ще образоват, ще изберат своите чираци от искащите и ще ги образоват на тънкостите на това, което вършат. Спаска Георгакева от РЗК-Шумен ще разкрива тайните на това по какъв начин да накараш вълната да грее- Тя е занаятчия на плъстенето. Магията на стъклото разкрива занаятчия Иван Станев, който признава, че стъклото му приказва и е последният мохикан, единственият в Националната занаятчийска камара, който създава ръчно стъклени произведения посредством издухване. Не по-малко забавна е и третата майсторка, която ще учи искащите да усвоят занаяти – Светла Ракшиева. Тя ще разкрие тайните на писането на великденски яйца”, споделя завеждащият фонда „ Занаяти” в Етнографския музей Грозделина Георгиева.
Идеята на уредниците е да покажат три от занаятите в целия им цветен свят и да предизвикат интереса на публиката, тъй като „ доста постоянно любовта към някои от забавните специалности се ражда случайно”. Примерите са не един и два, само че образец е кожарят занаятчия Илия, който е един от участниците в тазгодишното издание на фестивала.
„ Обикаляйки на такива събития, той е показал интерес и стартира самичък да се учи. Преди да стане чирак и калфа, той е натрупал доста познания. Участва във събитието ни от години, даже преди да стане занаятчия. Майстор Илия е образец по какъв начин занаятът се носи в сърцето и въодушевява и предизвика да научиш много”, споделя Грозделина Георгиева.
Тя е задоволена, че в последните години се възражда ползата към обичайните български занаяти, тъй като преди този момент мнозина майстори били принудени да се откажат от обичаното си занятие в името на оцеляването.
„ Ако са същински майстори, те се изправят пред предизвикването да решат дали да се занимават с обичания си поминък, или да оцеляват с друга специалност. Изправени са пред избора дали да бъдат тъжни хора, или да се върнат към това, което вълнува сърцето им”, споделя Георгиева.
Тя е твърдо за това занаятите да употребяват опцията да употребяват традицията, с цел да я създадат забавна и за актуалните хора и дава образец по какъв начин това се случва в естетика и без да е в спор със предишното: „ Красиво е да видиш шевица върху дърво или магнит с ръчно направена тъкан. Така даже и да нямаш място, имаш шанса да украсиш дома си с сходно творение”.
Интересна е и историята на тримата майстори, които тази година ще обагрят фестивала и ще научат бъдещите си чираци на тайните на занаята.
„ Иван Станев е вдъхновяваща персона. Той работи с хора с увреждания. Обучил е четирима от тях и за задачата си е измислил своя методика. Научният помощник в Етнографския институт с музей при Българска академия на науките е обиколила света, с цел да опише тайните в изографисването на яйцата. Спаска Георгакева ще зарадва посетителите с техники за плъстене и иглонабиване”, споделя още Грозделина Георгиева, която е безапелационна, че надарените опити да се модернизират елементи от занаятите са значими, тъй като са създадени от ръцете на майсторите.
А майсторите имат една от най-важните задачи – да предадат напред гения си.
„ Това е занаятчия – да обучиш напред. Този, който не съобщи напред, няма душа на майстор”, споделят от Етнографския музей.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ