Един ден не стига -
30 май е формалният Световен ден за битка с множествената склероза (МС). Той ще бъде маркиран, както и всички останали сходни дни – на битката с рака, на шоколада, на пицата и на какво ли още не, с балони, концерти, пърформънси, речи на осведомени с тематиката.
Когато става дума за някакво заболяване, събитията нормално са обилно спонсорирани от фармацевтичните компании.
Сигурно е добре най-малко един път в годината да се сещаме, че има заболели и страдащи хора. Но дали това им оказва помощ и по какъв начин? Конкретно за тези с Министерски съвет изгодата е нула. Та някои от тях даже не могат да стигнат до мястото на събитието, заради насъбраните от заболяването дефицити и недостъпната, изключително в България, среда!
За страдание, и след този 30 май нищо няма да се промени. Освен броят на хората с Министерски съвет. Към момента близо 3 милиона души по света страдат от това заболяване. В България се допуска, че са сред 10 и 15 000. Никой не знае тъкмо какъв брой са. Просто не ги броят. Заради недостъпната среда и стигмата, нито страната, нито обществото ги вижда.
Специалистите дефинират множествената склероза като най-непредсказуемото, изменчиво и за жал нелечимо заболяване. Аз бих добавила и злокобно. Защото поразява най-вече младежи, към този момент даже и деца. От нея не се умира с изключение на в доста редки случаи, само че тя нормално води до тежка инвалидизация. За някои това е по-страшно от гибелта.
Целта на моята книга „ Присъдата “ е да покаже за първи път по какъв начин живеят хората с Министерски съвет в България, по какъв начин се оправят с това голямо предизвикателство, какво ги вълнува, до момента в който търсят излаз от лабиринта сред отчаянието и вярата.
Започнах да куцукам с левия крайник, без да съм го травмирал. По гледище на околните ми направих консултация с един професор. Беше ми необичайно да слушам гласа на професора, да виждам изражението на лицето му. Сякаш ми споделяше: „ Съжалявам, момче, свършено е с теб ”. Все едно ми прочете присъдата. Бях на двайсет и седем.
Така стартира разказът на Андрей. За 18 години с диагноза Министерски съвет е опитал всичко, което оферират както обичайна, по този начин и различната медицина. Имаше един % вяра. Миналата година изгуби и него. Отиде си по този начин, както живя – безшумно, без да се оплаква, без да упреква. Неговият прям роман за борбата с тежката болест обаче, може да помогне на мнозина в това положение да избегнат грешките и заблудите по криволичещия и изпълнен с всевъзможни трудности път.
Трудно е човек да извърви самичък този път. Затова, в случай че познавате някой с Министерски съвет или друго тежко заболяване, обаждайте му се по-често, говорете с него, помогнете му да излезе от вкъщи си, да се почувства скъп и обичан. Чествайте с него освен 30 май или някой различен международен ден за битка с нещо си. Болните и страдащи хора имат потребност от грижа и внимание всеки ден, 365 дни в годината.
Книгата „ Присъдата “ на български, а .
За създателя
Нейка Кръстева е прочут български публицист. Работила е като кореспондент, редактор и специфичен сътрудник в някои от най-големите за своето време вестници в България като „ Вечерни вести ”, „ Отечествен фронт ”, „ 168 часа ”, „ Стандарт ”. Била е основен редактор на седмичника „ Политика ” и на англоезичното издание „ Europost ”.
Автор е на десетки журналистически следствия, изявленията и мнения по настоящи тематики, както и на документалния филм „ Дългият кулоар ” (Lifelong Corridor), за нелеката орис на дамите с рак на гърдата.
Когато става дума за някакво заболяване, събитията нормално са обилно спонсорирани от фармацевтичните компании.
Сигурно е добре най-малко един път в годината да се сещаме, че има заболели и страдащи хора. Но дали това им оказва помощ и по какъв начин? Конкретно за тези с Министерски съвет изгодата е нула. Та някои от тях даже не могат да стигнат до мястото на събитието, заради насъбраните от заболяването дефицити и недостъпната, изключително в България, среда!
За страдание, и след този 30 май нищо няма да се промени. Освен броят на хората с Министерски съвет. Към момента близо 3 милиона души по света страдат от това заболяване. В България се допуска, че са сред 10 и 15 000. Никой не знае тъкмо какъв брой са. Просто не ги броят. Заради недостъпната среда и стигмата, нито страната, нито обществото ги вижда.
Специалистите дефинират множествената склероза като най-непредсказуемото, изменчиво и за жал нелечимо заболяване. Аз бих добавила и злокобно. Защото поразява най-вече младежи, към този момент даже и деца. От нея не се умира с изключение на в доста редки случаи, само че тя нормално води до тежка инвалидизация. За някои това е по-страшно от гибелта.
Целта на моята книга „ Присъдата “ е да покаже за първи път по какъв начин живеят хората с Министерски съвет в България, по какъв начин се оправят с това голямо предизвикателство, какво ги вълнува, до момента в който търсят излаз от лабиринта сред отчаянието и вярата.
Започнах да куцукам с левия крайник, без да съм го травмирал. По гледище на околните ми направих консултация с един професор. Беше ми необичайно да слушам гласа на професора, да виждам изражението на лицето му. Сякаш ми споделяше: „ Съжалявам, момче, свършено е с теб ”. Все едно ми прочете присъдата. Бях на двайсет и седем.
Така стартира разказът на Андрей. За 18 години с диагноза Министерски съвет е опитал всичко, което оферират както обичайна, по този начин и различната медицина. Имаше един % вяра. Миналата година изгуби и него. Отиде си по този начин, както живя – безшумно, без да се оплаква, без да упреква. Неговият прям роман за борбата с тежката болест обаче, може да помогне на мнозина в това положение да избегнат грешките и заблудите по криволичещия и изпълнен с всевъзможни трудности път.
Трудно е човек да извърви самичък този път. Затова, в случай че познавате някой с Министерски съвет или друго тежко заболяване, обаждайте му се по-често, говорете с него, помогнете му да излезе от вкъщи си, да се почувства скъп и обичан. Чествайте с него освен 30 май или някой различен международен ден за битка с нещо си. Болните и страдащи хора имат потребност от грижа и внимание всеки ден, 365 дни в годината.
Книгата „ Присъдата “ на български, а .
За създателя
Нейка Кръстева е прочут български публицист. Работила е като кореспондент, редактор и специфичен сътрудник в някои от най-големите за своето време вестници в България като „ Вечерни вести ”, „ Отечествен фронт ”, „ 168 часа ”, „ Стандарт ”. Била е основен редактор на седмичника „ Политика ” и на англоезичното издание „ Europost ”.
Автор е на десетки журналистически следствия, изявленията и мнения по настоящи тематики, както и на документалния филм „ Дългият кулоар ” (Lifelong Corridor), за нелеката орис на дамите с рак на гърдата.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ