30% или почти една трета от българите изобщо не четат

30% или съвсем една трета от българите въобще не четат книги. В това число влизат най-вече по-възрастните, ниско образованите хора и жителите на селата.

Данните са от изследване на " Тренд " по поръчка на " 24 часа " за това какъв брой и какво четат хората у нас, извършено в интервала сред 12 и 18 май 2025 година измежду 1001 пълнолетни българи.

Същевременно над 83% от интервюираните дефинират четенето на книги като значимо, само че 43% признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Делът на тези, които не са прочели книга за година нараства с възрастта и при хората над 70 години доближава към 50%. В това отношение предстоящо висшистите са доста под междинното равнище.

43% от тези, които не са чели книги през последната година, показват като причина неналичието на интерес, а 34% - неналичието на време. Интерес липсва най-вече измежду най-младите - под 30 години. Едва 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.

61% от българите избират четенето книги в книжен формат, а 21% харесват повече електронните книги. Съществено въздейства тук оказва възрастта. За най-младите двата формата са съвсем еднообразно желани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Само 4% от българските жители слушат аудиокниги.

24% от четящите българи избират престъпните романи и трилъри, актуалната художествена литература - 23%, историческите романи - 22%, класическата литература - 22%, а 20% - любовните романи.

Най-често книги четящите избират по рекомендация от другар, прочут или родственик - това показват 49% от пълнолетните българи. 26% се ориентират по заглавия в книжарниците, а 19% разчитат на информация от обществените мрежи. От рецензии, блогове и литературни уеб сайтове се въздействат 13% от интервюираните. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователно заведение или на работа.