Младият огнеборец Веселин: Не просто гасим пожари и спасявам...
30-годишният огнеборец Веселин Воденичаров е част от екипа на Пожарната в Садово. Днес той, дружно с всички други тихи герои означават Международния ден на пожарникаря. Веселин се вписва напълно в дефиницията за почтена млада промяна на пловдивската дирекция.
30-годишният пожарникар е израснал в огромно семейство - с две сестри близначки и майка, която цялостен живот е работила като детска учителка. От нея е научил какво значи самообладание, отдаденост и грижа за другите – изключително за най-малките. Може би по тази причина и до през днешния ден усеща непосредственост с децата и умее да поддържа връзка с тях откровено и с лекост. Завършва „ Професионална гимназия по електроника и електротехника в Пловдив, със компетентност „ Микропроцесорна техника “. Образованието го приготвя за техническа кариера, само че при избора на професионален път надвива желанието да е потребен на хората по най-реален и пряк метод. Споделя, че житейските обстановки, с които работата му в пожарната го среща, са още по- огромен тласък да продължи устремено по своя професионален път-призвание.
Ежедневието му изисква непрекъсната физическа подготовка, психическа резистентност и мощно възприятие за отговорност, само че в това време му носи голямо задоволство. „ Да спасиш живот, да предотвратиш злополучие, да върнеш вярата в очите на човек в неволя – това е чувство, което не може да се съпостави с нищо друго “, споделя още Веселин и прибавя: „ Най-важното в нашата работа е да учим хората по какъв начин да реагират при изключителни обстановки, да не позволяват пожари и да умеят да се защищават “.
Веселин Димитров e уверен, че децата би трябвало да осведомени с рисковете и верните дейности, тъй като единствено по този начин в бъдеще ще се превърнем в едно по-сигурно и отговорно общество. Поради тази причина с огромно наслаждение откликва и инициира предложения за срещи в образователни заведения с малчугани и подрастващи.
„ Едно от най-запомнящите се прекарвания за мен беше визитата ми в детска градина „ Вела Благоева “ в Брезово по покана на шефа Нина Аврамова и със съдействието и разрешението на началника ми. Там имах опция да беседвам с децата за специалността на пожарникаря, за сигурността и за това какво вършим в рискови обстановки. Видях в очите им любознание, удивление и неподправена наслада. Подобни срещи освен образоват, само че и въодушевяват – както децата, по този начин и мен самия. Зареждат с сила по метод, който не мога да опиша с думи, тъй като децата имат една невероятна дарба – да бъдат откровени, чисти и въодушевени. Когато виждам по какъв начин ме гледат с любознание и удивление, по какъв начин слушат деликатно всяка дума, разбирам, че вършим нещо доста по-голямо от това просто да гасим пожари. Вдъхновяваме. Даваме образец. Разпалваме фантазии. Много от децата споделят, че желаят да станат като мен – и това е най-голямото самопризнание, което един пожарникар, пламнал в специалността, може да получи “, споделя Веселин.
Всеки ден нелеката специалност го учи на самообладание, на примирение, на мощ. И го прави по-добър човек. „ Пожарникарството не е просто работа. То е метод на живот. И съм горделив, че съм част от тази идея “, споделя с усмивка Веселин.
От Пожарната в Пловдив са признателни, че Веско е част от тяхното огнено семейство и честитят празник на всички огнеборци с огромни сърца.
фотоси от РДПБЗН-Пловдив
30-годишният пожарникар е израснал в огромно семейство - с две сестри близначки и майка, която цялостен живот е работила като детска учителка. От нея е научил какво значи самообладание, отдаденост и грижа за другите – изключително за най-малките. Може би по тази причина и до през днешния ден усеща непосредственост с децата и умее да поддържа връзка с тях откровено и с лекост. Завършва „ Професионална гимназия по електроника и електротехника в Пловдив, със компетентност „ Микропроцесорна техника “. Образованието го приготвя за техническа кариера, само че при избора на професионален път надвива желанието да е потребен на хората по най-реален и пряк метод. Споделя, че житейските обстановки, с които работата му в пожарната го среща, са още по- огромен тласък да продължи устремено по своя професионален път-призвание.
Ежедневието му изисква непрекъсната физическа подготовка, психическа резистентност и мощно възприятие за отговорност, само че в това време му носи голямо задоволство. „ Да спасиш живот, да предотвратиш злополучие, да върнеш вярата в очите на човек в неволя – това е чувство, което не може да се съпостави с нищо друго “, споделя още Веселин и прибавя: „ Най-важното в нашата работа е да учим хората по какъв начин да реагират при изключителни обстановки, да не позволяват пожари и да умеят да се защищават “.
Веселин Димитров e уверен, че децата би трябвало да осведомени с рисковете и верните дейности, тъй като единствено по този начин в бъдеще ще се превърнем в едно по-сигурно и отговорно общество. Поради тази причина с огромно наслаждение откликва и инициира предложения за срещи в образователни заведения с малчугани и подрастващи.
„ Едно от най-запомнящите се прекарвания за мен беше визитата ми в детска градина „ Вела Благоева “ в Брезово по покана на шефа Нина Аврамова и със съдействието и разрешението на началника ми. Там имах опция да беседвам с децата за специалността на пожарникаря, за сигурността и за това какво вършим в рискови обстановки. Видях в очите им любознание, удивление и неподправена наслада. Подобни срещи освен образоват, само че и въодушевяват – както децата, по този начин и мен самия. Зареждат с сила по метод, който не мога да опиша с думи, тъй като децата имат една невероятна дарба – да бъдат откровени, чисти и въодушевени. Когато виждам по какъв начин ме гледат с любознание и удивление, по какъв начин слушат деликатно всяка дума, разбирам, че вършим нещо доста по-голямо от това просто да гасим пожари. Вдъхновяваме. Даваме образец. Разпалваме фантазии. Много от децата споделят, че желаят да станат като мен – и това е най-голямото самопризнание, което един пожарникар, пламнал в специалността, може да получи “, споделя Веселин.
Всеки ден нелеката специалност го учи на самообладание, на примирение, на мощ. И го прави по-добър човек. „ Пожарникарството не е просто работа. То е метод на живот. И съм горделив, че съм част от тази идея “, споделя с усмивка Веселин.
От Пожарната в Пловдив са признателни, че Веско е част от тяхното огнено семейство и честитят празник на всички огнеборци с огромни сърца.
фотоси от РДПБЗН-Пловдив
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ