Герасим Георгиев-Геро: Днешните политици са по-страшни от Ганьо Балкански
30 години имах вяра, че всичко ще се промени, към този момент – не!
– Геро, участваш в два от най-успешните български кино лентата в последната година – „ Възвишение ” и „ Посоки ”. Очакваше ли големия интерес?
– Това за мен в действителност е нечовечен шанс – случайността или ориста подредиха по този начин нещата и имах шанса да вземам участие в тези два прелестни кино лентата. Бях 100 % сигурен в триумфа им, тъй като нямаше метод да не станат хубави – просто са направени от екипа с такова предпочитание и обич към киното, че нямаше по какъв начин да не се получат добре.
– Какво ти споделят хора, които са те гледали в тези две функции?
– Чувам единствено позитивни неща за филмите, което несъмнено ме радва. Радват ме и хората, които вървят в салона – това е най-хубавото за българското кино. За героя ми във „ Възвишение ” чух коментар, че това е най-героичната гибел на турчин в нашето кино, споделям го в кръга на шегата. За „ Посоки ” фенове са ми споделяли, че толкоз писмено действително сме предали родната реалност, че те напряко са изтръпнали – няма напудрени подиуми. Дори аз самият бях покъртен от резултата -толкова непосредствено е като лъчение и обръщение. Всъщност показахме София каквато е – София си е това!
– Каква е посоката, към която сочи филмът „ Посоки “?
– Посоката уповавам се е, че би трябвало да се прави кино с главата, с добре разказани истории и добър каст. Посоката също по този начин е, че страната би трябвало да отделя доста повече пари за кино и по този начин то ще върви все по-нагоре. В последните години българското кино е доста положително.
– За теб, като фен, кой е най-силният миг в „ Посоки “?
– Началото – със Зуека. Той прави невероятна роля и първата част с него е просто потресаваща, аз даже блокирах малко, откакто я гледах – беше толкоз същинско! Във кино лентата са показани обстановки, които виждаме всеки ден – изнудвания, смачквания на хората, неща, които на всеки от нас са се случвали – дали е бил притиснат от банка, или от други обстоятелства… Хубавото е, че не всички имаме оръжие, тъй като тогава щеше да стане ужасно! Очаквам в скоро време българите да се въоръжим и тогава ще стане Дивият изток, защото няма полиция, е, има полиция, само че тя съвсем нищо не прави, тъй като нищо не се случва с тези хиляди закононарушения, които стават, както и тези безчинства на прелестните малцинства.
– А съгласно теб българите загубихме ли вярната посока в този дълъг преход?
– Отдавна, от дълго време загубихме посоката. То това беше задачата на тези, които ръководят, а те са едни и същи – и преди 10-ти ноември, и в този момент. Много бързо объркаха народа и в този момент вършат каквото си желаят, тъй като един безпътник доста елементарно могат да го манипулират и да го духа вятъра, накъдето си изискат.
– Сигурно си срещал много колоритни водачи, с цел да пресъздадеш толкоз блестящо и правдиво този облик във кино лентата на Стефан Командарев?
– То нашата работа е такава – следя непрекъснато разнообразни хора и като ти потрябват да изградиш дадена роля и започваш да вадиш облици. Много водачи съм гледал, може би по тази причина и достигнахме този нюанс и акуратност в тяхното пресъздаване, тъй като сме следили много такива хора.
– А в живота сблъсквал ли си се с такива нападателни водачи, или с нападателни хора?
– С нападателни хора съм се сблъсквал, само че с подобен водач, като във кино лентата – не! Той няма действителен първообраз, а го събрахме от няколко облика. Иначе доста постоянно съм срещал едни такива озъбено-агресивни хора и по тази причина не обичам да навестявам места, където има доста народ и събирания. Веднъж в градския превоз ми се случи да попадна на такава обстановка, в която две контрольорки бяха доста нападателни към едно момиче. Според тях то си било продупчило изкривено билетчето и като започнаха с едно такова жестоко отношение към нея и я смъкнаха от рейса. Аз тогава също слязох с тях и за малко щях да ги ошамаря тези две дами, тъй като по този начин жестоко обърнаха чантата на момичето и дори я бутаха в мрежата, доста грозно беше. Намесих се, обясних им, че пред мен си е продупчила билетчето, а те – не се меси, само че очевидно ме разпознаха и аз им споделих, че тази вечер ще се видят по малкия екран и ще би трябвало да изясняват за какво се държат по този начин с жителите.
– Какво е най-голямото нарастване над действителната сума, която са ти слагали, до момента в който се возиш в такси?
– Един път се бях качил на жестока копърка и за километър и половина показваше 10 лв.. Аз тогава бях още студент – хвърлих му 10 лв. и потеглих, като му споделих – ти до момента в който ме закараш, ще би трябвало да ти дам всичките ми пари за месеца, а той ми вика – да си гледал, като се качваш! Тогава не бях още известен, а в този момент като те разпознаят по-трудно ще създадат такива номера, като имаш в поради, че съм и водещ в „ Господарите ” и на тях им е ясно, че няма да стане по този метод. Аз ги разбирам ненапълно, тъй като нашите таксита по принцип карат на доста ниски цени, а те хората и те са като нас – всеки гледа да извади хляба. Сред тях има доста висшисти, доктори, доценти, професори, инженери, музиканти, всевъзможни специалности има и те си изкарват прехраната по този метод.
– Катастрофата, в която попадна преди време промени ли те като водач?
– О, несъмнено – ставаш доста по-отговорен на пътя. Имало е да се случи, значимото е, че нямаше огромни беди, само че несъмнено по-късно внимаваш доста повече и се съобразяваш с всичко.
– Героят ти в „ Посоки ” слуша попфолк. Ти харесваш ли някой реализатор от този род?
– Не чувам попфолк, само че от време на време си заставен, да вземем за пример като пътуваш с такси, само че за 4-5 минути няма да ми стане нищо и да звучи такава музика. Иначе с Преслава си имаме приказка, с нея участвахме дружно в този прелестен план – „ Като две капки вода ”. Аз не съм на правилото да отхвърлям нещо, или да го дефинирам като хубаво и неприятно като не чувам този жанр – това не значи, че не мога да се разбирам с такива реализатори. С Орхан Мурад да вземем за пример сме другари, както и с Преслава – прелестни хора, с възприятие за комизъм и има какво да си кажеш с тях.
– Имаш ли си обичан анекдот за таксиметрови водачи, или за служители на реда?
– За таксиджии – едно циганче отишло на Терминал 2, където чакат такситата. Чукнал на прозореца на един и го попитало – чичо свободен ли си? Да! А то – да живее свободата тогава, чичо! Още един анекдот. Милиционери разказват злополуката на екскурзиант. Единият написа – една каска на шосето, един мотор на шосето, една глава на шосето, едно тяло на тротю, тротю, тротю…, пък най-после го ритнал и записал – и едно тяло на шосето.
– Участваш в новият комедиен сериал „ Полицаите от края на града “, който се чака с интерес. Кога започва той и какво харесваш най-вече в твоя воин?
– Стартира на 9 март по Нова телевизия, а в моя воин одобрявам това, че има огромно предпочитание да се оправя с проблемите. Като цяло не е доста подобаващ за служител на реда, само че пък има предпочитание.
– Покрай комедията, сериалът визира ли съществени тематики?
– Не желая да издавам авансово, само че има и съществени моменти вътре – като полицейски следствия, макар че по-голямата част е комедия.
– Имаш ли запаметяваща се среща с служители на реда в живота?
– Не, уповавам се да не се сблъсквам с тези органи, само че се е случвало да ми желаят подписи и да ги срещам с адреналинките. (Смее се.)
– Във „ Възвишение ” се появява обликът на Левски. Той ли е обичаният ти народен воин в родната история?
– Любимият ми народен воин е военачалник Вазов, който води борбата при Дойран, само че Левски е една икона и надали България ще има още веднъж подобен наследник, тъй като към този момент ние ги убиваме още в зародиш такива като Левски. Това е човек отвън времето си, няма да се роди различен подобен в България.
– Приличат ли съгласно теб актуалните ни политици на героите ти в „ Големанов “, или в „ Бай Ганьо “?
– Приличат много, даже са едно към едно с господин Балкански, дори са станали по-страшни! Това са гьонсурати, те си живеят в техен свят, а ние в различен свят и в тази наша дребна страна си е война на световете. Всеки си мисли, че той е най-съществен. За страдание за 100 години от времето на Бай Ганьо не сме дръпнали напред!
– Оптимист ли си, че около Европредседателството ще настъпят позитивни промени?
– Направо ще подскочим – да! Честно казано към този момент не чакам нещо положително в тази страна. Много сме озлобели и завистливи – завистта и злобата ръководят тази страна, което е доста неприятно! Вижте какво става – бият учителите, бият служителите на реда, бият всички – никакъв ред и закон няма, няма и почитание!
– В кои области съгласно теб българите би трябвало да се възвисим, с цел да тръгне страната ни нагоре?
– Най-вече културата ни е доста ниска, а също и нашия вътрешен мир. Като цяло всеки би трябвало да си прави работата, да е правилен, стига с тези корупции и обири, не мога към този момент, напряко нямам думи! Като цяло би трябвало да дръпнем нагоре, тъй като в този момент по всички параграфи сме под нулата просто. Аз 30 години имах вяра, че всичко може да се промени, само че ми свърши вярата към този момент – тридесет години е дълго време.
– Кое от протичащите се събития у нас или в международен мащаб те развълнува най-силно?
– Какво да ме вълнува – толкоз не им пука и на Европа и на американците и на Русия за нас, че и на мен не ми пука въобще за тях. Интересува ме да пребивавам по-нормално и по-спокойно в тази страна. Виж какъв брой малко желая – не желая нито международен мир, нито птиците да летят наопаки.
– С кой твой воин те свързват най-често хората?
– Свързват ме основно с функциите, в които са ме гледали, както и с „ Господари на ефира ”. Свързват ме и с функциите ми в театъра като Швейк, господин Балкански, Ромул Велики, както и в този момент с „ Пияните ” на Явор Гърдев. След „ Посоки ” и „ Възвишение “, популярност на Господ, също много ме стопират, а уповавам се и като тръгне „ Полицаите от края на града ” също да се гледа. По принцип не ми е приоритет да съм прочут, а и от време на време тук прекосяваме границата. Често се обръщат към мен на малко име и без спирачки питат – по какъв начин си, какво правиш, можеш да си кажеш, че сме братовчеди. Също по този начин е мъчно да си кажеш нещо на мира с някого, само че това е част от специалността – плащаш си масрафа за това, че си един тип известна персона.
– Дъщеря ти Йохана има ли обичана твоя роля и виждаш ли в нея артистични заложби?
– Тя е гледала съвсем всичко, което съм играл и всичките ми функции й харесват. Сигурно има заложби, само че в този момент върви на спортна гимнастика и тенис и сама ще си избере с какво да се занимава.
– Какво ти дава сили да продължаваш да се бориш, с изключение на вярата?
– Не знам, май единствено една гола религия остана и тя малко поизчезва към този момент. Може би само прекрасен текст, прекрасен план, прелестен режисьор – това ме зарежда да не преставам да се занимавам, тъй като към този момент в действителност съвсем изгубвам религия. Каквото и да направиш у нас те оплюват! В България е ужасно – то не бяхме мечки, зверове, халтураджии, ужасно е! Нашата колегия по принцип е много изгнила ябълка, по тази причина и си вършат каквото си желаят – и театри и телевизия и кино, по тази причина и не можем да се оправим и да си извоюваме правата.
– Любима мисъл?
– Когато видиш, че нещо става на живот и гибел и загубиш удоволствието да го вършиш – просто няма смисъл да го правиш към този момент.
Нашият посетител
Герасим Георгиев-Геро е роден в Русе, където приключва междинното си обучение, а по-късно кандидатства в НАТФИЗ, където е признат в класа на проф. Димитрина Гюрова. Артистичният му гений изпъква блестящо още като студент и той получава първите си функции в Народния спектакъл. Професионалният му старт е в трупата на Габровския спектакъл, а по-късно се причислява към актьорския състав в Сатиричния спектакъл. Голяма известност му носят тв изявите в „ Господари на ефира ” и „ Пълна лудница ”, а преди този момент е водещ на „ Горчиво ” и „ Монополи ”. Най-новата му роля на сцената е в спектакъла на Явор Гърдев „ Пияните ”, който се радва на огромен триумф. Геро е женен за спортната журналистка Цвета Гагарова, с която имат дъщеричка – Йохана.
– Геро, участваш в два от най-успешните български кино лентата в последната година – „ Възвишение ” и „ Посоки ”. Очакваше ли големия интерес?
– Това за мен в действителност е нечовечен шанс – случайността или ориста подредиха по този начин нещата и имах шанса да вземам участие в тези два прелестни кино лентата. Бях 100 % сигурен в триумфа им, тъй като нямаше метод да не станат хубави – просто са направени от екипа с такова предпочитание и обич към киното, че нямаше по какъв начин да не се получат добре.
– Какво ти споделят хора, които са те гледали в тези две функции?
– Чувам единствено позитивни неща за филмите, което несъмнено ме радва. Радват ме и хората, които вървят в салона – това е най-хубавото за българското кино. За героя ми във „ Възвишение ” чух коментар, че това е най-героичната гибел на турчин в нашето кино, споделям го в кръга на шегата. За „ Посоки ” фенове са ми споделяли, че толкоз писмено действително сме предали родната реалност, че те напряко са изтръпнали – няма напудрени подиуми. Дори аз самият бях покъртен от резултата -толкова непосредствено е като лъчение и обръщение. Всъщност показахме София каквато е – София си е това!
– Каква е посоката, към която сочи филмът „ Посоки “?
– Посоката уповавам се е, че би трябвало да се прави кино с главата, с добре разказани истории и добър каст. Посоката също по този начин е, че страната би трябвало да отделя доста повече пари за кино и по този начин то ще върви все по-нагоре. В последните години българското кино е доста положително.
– За теб, като фен, кой е най-силният миг в „ Посоки “?
– Началото – със Зуека. Той прави невероятна роля и първата част с него е просто потресаваща, аз даже блокирах малко, откакто я гледах – беше толкоз същинско! Във кино лентата са показани обстановки, които виждаме всеки ден – изнудвания, смачквания на хората, неща, които на всеки от нас са се случвали – дали е бил притиснат от банка, или от други обстоятелства… Хубавото е, че не всички имаме оръжие, тъй като тогава щеше да стане ужасно! Очаквам в скоро време българите да се въоръжим и тогава ще стане Дивият изток, защото няма полиция, е, има полиция, само че тя съвсем нищо не прави, тъй като нищо не се случва с тези хиляди закононарушения, които стават, както и тези безчинства на прелестните малцинства.
– А съгласно теб българите загубихме ли вярната посока в този дълъг преход?
– Отдавна, от дълго време загубихме посоката. То това беше задачата на тези, които ръководят, а те са едни и същи – и преди 10-ти ноември, и в този момент. Много бързо объркаха народа и в този момент вършат каквото си желаят, тъй като един безпътник доста елементарно могат да го манипулират и да го духа вятъра, накъдето си изискат.
– Сигурно си срещал много колоритни водачи, с цел да пресъздадеш толкоз блестящо и правдиво този облик във кино лентата на Стефан Командарев?
– То нашата работа е такава – следя непрекъснато разнообразни хора и като ти потрябват да изградиш дадена роля и започваш да вадиш облици. Много водачи съм гледал, може би по тази причина и достигнахме този нюанс и акуратност в тяхното пресъздаване, тъй като сме следили много такива хора.
– А в живота сблъсквал ли си се с такива нападателни водачи, или с нападателни хора?
– С нападателни хора съм се сблъсквал, само че с подобен водач, като във кино лентата – не! Той няма действителен първообраз, а го събрахме от няколко облика. Иначе доста постоянно съм срещал едни такива озъбено-агресивни хора и по тази причина не обичам да навестявам места, където има доста народ и събирания. Веднъж в градския превоз ми се случи да попадна на такава обстановка, в която две контрольорки бяха доста нападателни към едно момиче. Според тях то си било продупчило изкривено билетчето и като започнаха с едно такова жестоко отношение към нея и я смъкнаха от рейса. Аз тогава също слязох с тях и за малко щях да ги ошамаря тези две дами, тъй като по този начин жестоко обърнаха чантата на момичето и дори я бутаха в мрежата, доста грозно беше. Намесих се, обясних им, че пред мен си е продупчила билетчето, а те – не се меси, само че очевидно ме разпознаха и аз им споделих, че тази вечер ще се видят по малкия екран и ще би трябвало да изясняват за какво се държат по този начин с жителите.
– Какво е най-голямото нарастване над действителната сума, която са ти слагали, до момента в който се возиш в такси?
– Един път се бях качил на жестока копърка и за километър и половина показваше 10 лв.. Аз тогава бях още студент – хвърлих му 10 лв. и потеглих, като му споделих – ти до момента в който ме закараш, ще би трябвало да ти дам всичките ми пари за месеца, а той ми вика – да си гледал, като се качваш! Тогава не бях още известен, а в този момент като те разпознаят по-трудно ще създадат такива номера, като имаш в поради, че съм и водещ в „ Господарите ” и на тях им е ясно, че няма да стане по този метод. Аз ги разбирам ненапълно, тъй като нашите таксита по принцип карат на доста ниски цени, а те хората и те са като нас – всеки гледа да извади хляба. Сред тях има доста висшисти, доктори, доценти, професори, инженери, музиканти, всевъзможни специалности има и те си изкарват прехраната по този метод.
– Катастрофата, в която попадна преди време промени ли те като водач?
– О, несъмнено – ставаш доста по-отговорен на пътя. Имало е да се случи, значимото е, че нямаше огромни беди, само че несъмнено по-късно внимаваш доста повече и се съобразяваш с всичко.
– Героят ти в „ Посоки ” слуша попфолк. Ти харесваш ли някой реализатор от този род?
– Не чувам попфолк, само че от време на време си заставен, да вземем за пример като пътуваш с такси, само че за 4-5 минути няма да ми стане нищо и да звучи такава музика. Иначе с Преслава си имаме приказка, с нея участвахме дружно в този прелестен план – „ Като две капки вода ”. Аз не съм на правилото да отхвърлям нещо, или да го дефинирам като хубаво и неприятно като не чувам този жанр – това не значи, че не мога да се разбирам с такива реализатори. С Орхан Мурад да вземем за пример сме другари, както и с Преслава – прелестни хора, с възприятие за комизъм и има какво да си кажеш с тях.
– Имаш ли си обичан анекдот за таксиметрови водачи, или за служители на реда?
– За таксиджии – едно циганче отишло на Терминал 2, където чакат такситата. Чукнал на прозореца на един и го попитало – чичо свободен ли си? Да! А то – да живее свободата тогава, чичо! Още един анекдот. Милиционери разказват злополуката на екскурзиант. Единият написа – една каска на шосето, един мотор на шосето, една глава на шосето, едно тяло на тротю, тротю, тротю…, пък най-после го ритнал и записал – и едно тяло на шосето.
– Участваш в новият комедиен сериал „ Полицаите от края на града “, който се чака с интерес. Кога започва той и какво харесваш най-вече в твоя воин?
– Стартира на 9 март по Нова телевизия, а в моя воин одобрявам това, че има огромно предпочитание да се оправя с проблемите. Като цяло не е доста подобаващ за служител на реда, само че пък има предпочитание.
– Покрай комедията, сериалът визира ли съществени тематики?
– Не желая да издавам авансово, само че има и съществени моменти вътре – като полицейски следствия, макар че по-голямата част е комедия.
– Имаш ли запаметяваща се среща с служители на реда в живота?
– Не, уповавам се да не се сблъсквам с тези органи, само че се е случвало да ми желаят подписи и да ги срещам с адреналинките. (Смее се.)
– Във „ Възвишение ” се появява обликът на Левски. Той ли е обичаният ти народен воин в родната история?
– Любимият ми народен воин е военачалник Вазов, който води борбата при Дойран, само че Левски е една икона и надали България ще има още веднъж подобен наследник, тъй като към този момент ние ги убиваме още в зародиш такива като Левски. Това е човек отвън времето си, няма да се роди различен подобен в България.
– Приличат ли съгласно теб актуалните ни политици на героите ти в „ Големанов “, или в „ Бай Ганьо “?
– Приличат много, даже са едно към едно с господин Балкански, дори са станали по-страшни! Това са гьонсурати, те си живеят в техен свят, а ние в различен свят и в тази наша дребна страна си е война на световете. Всеки си мисли, че той е най-съществен. За страдание за 100 години от времето на Бай Ганьо не сме дръпнали напред!
– Оптимист ли си, че около Европредседателството ще настъпят позитивни промени?
– Направо ще подскочим – да! Честно казано към този момент не чакам нещо положително в тази страна. Много сме озлобели и завистливи – завистта и злобата ръководят тази страна, което е доста неприятно! Вижте какво става – бият учителите, бият служителите на реда, бият всички – никакъв ред и закон няма, няма и почитание!
– В кои области съгласно теб българите би трябвало да се възвисим, с цел да тръгне страната ни нагоре?
– Най-вече културата ни е доста ниска, а също и нашия вътрешен мир. Като цяло всеки би трябвало да си прави работата, да е правилен, стига с тези корупции и обири, не мога към този момент, напряко нямам думи! Като цяло би трябвало да дръпнем нагоре, тъй като в този момент по всички параграфи сме под нулата просто. Аз 30 години имах вяра, че всичко може да се промени, само че ми свърши вярата към този момент – тридесет години е дълго време.
– Кое от протичащите се събития у нас или в международен мащаб те развълнува най-силно?
– Какво да ме вълнува – толкоз не им пука и на Европа и на американците и на Русия за нас, че и на мен не ми пука въобще за тях. Интересува ме да пребивавам по-нормално и по-спокойно в тази страна. Виж какъв брой малко желая – не желая нито международен мир, нито птиците да летят наопаки.
– С кой твой воин те свързват най-често хората?
– Свързват ме основно с функциите, в които са ме гледали, както и с „ Господари на ефира ”. Свързват ме и с функциите ми в театъра като Швейк, господин Балкански, Ромул Велики, както и в този момент с „ Пияните ” на Явор Гърдев. След „ Посоки ” и „ Възвишение “, популярност на Господ, също много ме стопират, а уповавам се и като тръгне „ Полицаите от края на града ” също да се гледа. По принцип не ми е приоритет да съм прочут, а и от време на време тук прекосяваме границата. Често се обръщат към мен на малко име и без спирачки питат – по какъв начин си, какво правиш, можеш да си кажеш, че сме братовчеди. Също по този начин е мъчно да си кажеш нещо на мира с някого, само че това е част от специалността – плащаш си масрафа за това, че си един тип известна персона.
– Дъщеря ти Йохана има ли обичана твоя роля и виждаш ли в нея артистични заложби?
– Тя е гледала съвсем всичко, което съм играл и всичките ми функции й харесват. Сигурно има заложби, само че в този момент върви на спортна гимнастика и тенис и сама ще си избере с какво да се занимава.
– Какво ти дава сили да продължаваш да се бориш, с изключение на вярата?
– Не знам, май единствено една гола религия остана и тя малко поизчезва към този момент. Може би само прекрасен текст, прекрасен план, прелестен режисьор – това ме зарежда да не преставам да се занимавам, тъй като към този момент в действителност съвсем изгубвам религия. Каквото и да направиш у нас те оплюват! В България е ужасно – то не бяхме мечки, зверове, халтураджии, ужасно е! Нашата колегия по принцип е много изгнила ябълка, по тази причина и си вършат каквото си желаят – и театри и телевизия и кино, по тази причина и не можем да се оправим и да си извоюваме правата.
– Любима мисъл?
– Когато видиш, че нещо става на живот и гибел и загубиш удоволствието да го вършиш – просто няма смисъл да го правиш към този момент.
Нашият посетител
Герасим Георгиев-Геро е роден в Русе, където приключва междинното си обучение, а по-късно кандидатства в НАТФИЗ, където е признат в класа на проф. Димитрина Гюрова. Артистичният му гений изпъква блестящо още като студент и той получава първите си функции в Народния спектакъл. Професионалният му старт е в трупата на Габровския спектакъл, а по-късно се причислява към актьорския състав в Сатиричния спектакъл. Голяма известност му носят тв изявите в „ Господари на ефира ” и „ Пълна лудница ”, а преди този момент е водещ на „ Горчиво ” и „ Монополи ”. Най-новата му роля на сцената е в спектакъла на Явор Гърдев „ Пияните ”, който се радва на огромен триумф. Геро е женен за спортната журналистка Цвета Гагарова, с която имат дъщеричка – Йохана.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ