Половината българи винят държавата за неблагополучията си
30 години след рухването на тоталитарния режим, което разреши на българите да поемат отговорността за личния си живот, множеството хора у нас не престават да винят страната за проблемите си. Така считат 46% от интервюираните в изследване на „ Галъп “, отдадено на отношението на българите към публичните престижи. Изследването е представително, извършено е в интервала 2 - 9 август 2019 година
Положителното е, че 42 на 100 от интервюираните са по-склонни да гледат към себе си, стане ли въпрос за личните им неблагополучия. В тази група влизат най-младите - между 18 и 25 години, т.е. родените след 1989 година Сред по-малко сериозните към страната са и последователите на властта. „ Вероятно с възрастта нарастват поводите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване “, допускат социолозите.
Съвсем недвусмислено българите показват, че изпитват мощно съмнение към законността. Цели 68% считат, че е по-важно нещата в живота да са обективни, в сравнение с да бъдат по закон. Мнението се поддържа от разнообразни демографски групи. „ Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи “, разясняват откривателите. От изследването обаче не излиза наяве какво в действителност схващат българите под правдивост, както и за какво считат, че правда и правдивост не съответстват.
Въпреки многото раздори и кавги през годините на прехода хората слагат най-високо Българската православна черква измежду публичните престижи, най-малко спрямо държавните институции. Предишни проучвания са посочили, че българите свързват църквата с редица проблеми - връзки с бизнеса, първокласен живот на духовници, липса на задоволително близка до всекидневието на хората активност, понижаване на ролята на религията в актуалното общество, принадлежността на висши духовници към някогашната Държавна сигурност и други Въпреки това равнището на доверие към религиозната институция варира сред 40 и 50% и трайно надвишава недоверието.
МНЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ
Мнението на близките се оказва важен фактор за множеството хора. 57% от интервюираните признават, че обръщат внимание на това, което другите мислят за тях, а 38% отхвърлят, че това им оказва някакво влияние. В най-голяма степен мнението на близките зачитат най-възрастните хора, до момента в който при младите това е по-слабо изразено.
Положителното е, че 42 на 100 от интервюираните са по-склонни да гледат към себе си, стане ли въпрос за личните им неблагополучия. В тази група влизат най-младите - между 18 и 25 години, т.е. родените след 1989 година Сред по-малко сериозните към страната са и последователите на властта. „ Вероятно с възрастта нарастват поводите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване “, допускат социолозите.
Съвсем недвусмислено българите показват, че изпитват мощно съмнение към законността. Цели 68% считат, че е по-важно нещата в живота да са обективни, в сравнение с да бъдат по закон. Мнението се поддържа от разнообразни демографски групи. „ Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи “, разясняват откривателите. От изследването обаче не излиза наяве какво в действителност схващат българите под правдивост, както и за какво считат, че правда и правдивост не съответстват.
Въпреки многото раздори и кавги през годините на прехода хората слагат най-високо Българската православна черква измежду публичните престижи, най-малко спрямо държавните институции. Предишни проучвания са посочили, че българите свързват църквата с редица проблеми - връзки с бизнеса, първокласен живот на духовници, липса на задоволително близка до всекидневието на хората активност, понижаване на ролята на религията в актуалното общество, принадлежността на висши духовници към някогашната Държавна сигурност и други Въпреки това равнището на доверие към религиозната институция варира сред 40 и 50% и трайно надвишава недоверието.
МНЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ
Мнението на близките се оказва важен фактор за множеството хора. 57% от интервюираните признават, че обръщат внимание на това, което другите мислят за тях, а 38% отхвърлят, че това им оказва някакво влияние. В най-голяма степен мнението на близките зачитат най-възрастните хора, до момента в който при младите това е по-слабо изразено.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ