Русе отбеляза 30 години от първата демонстрация против обгазяването
30 години от първата екодемонстрация за чист въздух в Русе. Протестите против хлорните обгазявания през 1987 година поставят началото на гражданското общество в България, а организирането им е дело на шест русенки.
Всеки път, когато минава през площада, Дора Бобева претърпява още веднъж и още веднъж събитията от септември 1987 година Тя и още пет нейни колежки, които работят по озеленяването на Русе, не могат да се примирят с ежедневните обгазявания с хлор от химическия комбинат в Гюргево.
„ На 23 септември, връчвайки пионерските връзки, на които първото предопределение беше да си запушат нослетата децата, ни накара съществено към този момент да решим и чашата преля”, споделя Бобева.
Датата за демонстрацията е планувана, а организацията се прави по телефона. За събитието бързо се разчува и партията издава заповед служащите да не напущат заводите. Но те не се подчиняват.
„ Ние с Цонка застанахме на площада, разпънахме първия девиз и започнахме да се оглеждаме и хората започнаха зад тила ни да идват. Само се поглеждаме и споделяме – получи се, стана, това беше най-важното за нас, да има хора зад тила ни”, спомня си тя.
Цонка Букурова добавя, е въоръжените офицери са ги гледали с приведен взор, не в очите. „ Милиционерчетата, които бяха в профил, стояха с тил към нас, тъй като към този момент децата им са болни”.
Следват нови, още по-масови митинги, до момента в който се стига до огромния триумф - затварянето на химическия цех в Гюргево. „ Би следвало, откакто това е едно историческо събитие, и то доста значимо, преломно за историята на България, наложително да влезе в учебниците по история”, безапелационна е Веселина Антонова, историк в Държавен списък в Русе.
Годишнината ще бъде маркирана довечера със заупокойна молитва и шествие към Паметника на свободата в Русе. -->
Всеки път, когато минава през площада, Дора Бобева претърпява още веднъж и още веднъж събитията от септември 1987 година Тя и още пет нейни колежки, които работят по озеленяването на Русе, не могат да се примирят с ежедневните обгазявания с хлор от химическия комбинат в Гюргево.
„ На 23 септември, връчвайки пионерските връзки, на които първото предопределение беше да си запушат нослетата децата, ни накара съществено към този момент да решим и чашата преля”, споделя Бобева.
Датата за демонстрацията е планувана, а организацията се прави по телефона. За събитието бързо се разчува и партията издава заповед служащите да не напущат заводите. Но те не се подчиняват.
„ Ние с Цонка застанахме на площада, разпънахме първия девиз и започнахме да се оглеждаме и хората започнаха зад тила ни да идват. Само се поглеждаме и споделяме – получи се, стана, това беше най-важното за нас, да има хора зад тила ни”, спомня си тя.
Цонка Букурова добавя, е въоръжените офицери са ги гледали с приведен взор, не в очите. „ Милиционерчетата, които бяха в профил, стояха с тил към нас, тъй като към този момент децата им са болни”.
Следват нови, още по-масови митинги, до момента в който се стига до огромния триумф - затварянето на химическия цех в Гюргево. „ Би следвало, откакто това е едно историческо събитие, и то доста значимо, преломно за историята на България, наложително да влезе в учебниците по история”, безапелационна е Веселина Антонова, историк в Държавен списък в Русе.
Годишнината ще бъде маркирана довечера със заупокойна молитва и шествие към Паметника на свободата в Русе. -->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ




