30 години големият Георги Парцалев не е между нас. В

Усмивката, която взривяваше хиляди

30 години огромният Георги Парцалев не е сред нас. В последния ден на октомври 1989 година, клоунът благородник напусна земните селения, само че ни остави топлината от богатствата си усмивка, с която взривяваше хиляди.

Една от най-близките му приятелки, актрисата Латинка Петрова, която е пропътувала хиляди километри с сътрудника си, споделя, че преди всеки концерт Парцалев се обаждал на майка си: „ Еми, вълнувам се, мамо! “ След концерта незабавно отново й звънял: „ Много `убаво мина, викаха „ отлично “ и ръкопляскаха! “ „ Искрена душичка!, спомня си с тъга в сърцето Латинка.

Заедно с Латинка Петрова (Снимка: Архив Dir.bg)

„ Никога не се унижавай от никой да искаш каквото и да било! За кола, за къща, за каквото искаш, при мен ще дойдеш! “, й казвал Парцалев.

Никога не разреши никой на неговата маса да си извади портфейла. Винаги той плащаше. Когато виждаше, че ми става неловко, споделяше: „ Не, аз пришълци храня – яжте, пийте! “ Из цяла България, където сме пътували, беше по този начин, споделя Латинка Петрова.

Снимка: Архив Dir.bg

И продължава: „ Употребяваха го постоянно. Но той беше толкоз ларж, че не обръщаше внимание на тези неща. Беше посочен свише да радва хората, да им донесе малко усмивка, малко вяра и да си отиде… Като комета – блесна и изгасна! Никой не се интересува какъв брой е бил печален, какъв брой е плакал, какъв брой е стенал, какъв брой е боледувал… “

Парцалев оказва помощ на Стоянка Мутафова, която дълго време била в меланхолия и не излизала от вкъщи си след гибелта на брачна половинка си Нейчо Попов. Дъщерята на Мутафова, Мария Грубешлиева – Муки споделя, че огромният артист отишъл у тях и я проагитирал да стартират да пътуват със скечове из страната. Това съумяло да извади огромната ни актриса от рецесията.

Със Стоянка Мутафова (Снимка: Архив Dir.bg)

В Правителствена болница, където лежал, болен от левкемия, Лоти Петрова го посещавала всеки ден. Кръвоносните му съдове се чупели. Професорът, който го лекувал, споделя в последните му дни: „ Лоти, няма никакъв СПИН, за какво приказват нелепости?! “ Казал й още, че като отворили корема му, е имало кръв, почнали да мият, микрохирургът шиел кръвоносните му съдове – на едно място шиел, а те по-нагоре се пуквали отново… Станали били като стъклени! Нямало мощ, която да го избави!

Накрая толкоз бил измършавял, че златните му пръстени падали и той си ги държал с едната ръка под пижамата. Викаше: „ Лотие, в прилежащата стая е Патриархът! Божи човек, пък и той в болничното заведение, от жлъчка болен, по какъв начин е допустимо?! “

Снимка: Архив Dir.bg

Шегувал се до последния си мирис, спомня си още Латинка Петрова.

Георги Парцалев си отива от този свят на 64 години на 31 октомври 1989 година

Мечтаната му роля беше Дон Кихот, която по този начин и не получи. Преживя доста унижения, само че това не го направи злобен, а сърцето му излъчваше доброта и топлота и към околните, и към феновете. До края.

А и след това…

Снимка: Архив Dir.bg

В детския сериал „ Неочаквана почивка “ (Снимка: Архив Dir.bg)

С Иван Григоров във кино лентата „ 13-та избраница на принца “ (Снимка: Архив Dir.bg)

Голямата Йорданка Христова написа през днешния ден на страницата си във Facebook: „ Той излизаше на сцената и беше толкоз същински, че публиката полудяваше!!!! “ Дори без да обели и дума!!

А Стоянка Мутафова публикува в своя профил фотоси с именития си сътрудник и другар:

Великият Георги Парцалев е роден в Левски на 16 юни 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Работил е в „ Театъра на Трудовата тегоба “ (1954), „ Театъра на Строителните войски “ (1955) и от 1956 година в Сатиричния спектакъл, а през 1958 година идва първата му роля в киното – в „ Любимец 13 “.

Участва постоянно в края на 1950-те и през 1960-те в така наречен „ естрадно-сатирични “ концерти.

Снимка: Архив Dir.bg

Превръща се в живата легенда на българската комедия с незабравимото си присъединяване в „ Привързаният балон “ (1967), „ Кит “, „ Петимата от Моби Дик “ (1970), „ С деца на море “ (1972), „ Сиромашко лято “ (1973), „ Баща ми бояджията “ (1974), „ Два диоптра далекогледство “ (1976), „ 13-тата избраница на принца “ (1987).

С Георги Калоянчев (Снимка: Архив Dir.bg)

В Сатиричния спектакъл играе в „ Баня “ от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев) – Оптимистенко, „ Дванайсетте стола “ от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски) – Кислярски и Едноок, в „ Михал Мишкоед “ от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) – Михал, в „ Щръклица “ от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков) – Чорбаджи Петко, в „ Четвъртият прешлен “ от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) – Борис Мингвенген, в „ Ревизор “ от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) – Осип, в „ Големанов “ от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) – Горилков, в „ Суматоха “ от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) – Иван Гамаша, в „ От доста ум… вражалец “ по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) – Вражалеца, в „ Чичовци “ от Иван Вазов (1981; реж. Маргарита Младенова, Младен Киселов) – Хаджи Смион, в „ Представянето на „ Хамлет “ в село Долно Туткаво “ от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева) – Мило Пърлето и мн. други

Във кино лентата на Зако Хеския „ Тримата от запаса “ (Снимка: Архив Dir.bg)