Етнографи от Музей “Етър” канят на автентично Лазаруване
30 девойки от учeбни заведения в Габрово са определени да се включат в „ Училище за лазарки ”, което обичайно се провежда от Етнографски музей навън „ Етър ” през този интервал от годината. Момичетата ще бъдат подготвени на обичаите, свързани с Лазаровден и на самия празник ще създадат възстановка в музея.
“Лазаровден в ЕМО „ Етър ” е едно неповторимо прекарване, което ще се състои на 31 март. Обичаят през днешния ден се показва на доста места в България, само че в „ Етър ”-а е непокътнат неговият същински смисъл. С лазаруване в предишното българите са представяли готовите да се омъжат девойки пред обществото. Обличането на дребни момиченца в национални носии и представянето им за лазарки няма нищо общо с традициите на българския народ”, изясняват етнографите.
На 31 март в ЕМО „ Етър ” ще има две възстановки.
“В българската традиция мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи. От този миг придобива нов обществен статус, към този момент обществено може да се момее, да се хваща на хорото, да се гизди.
Вярва се, че лазарките играят за благодат. Пропуснат ли някоя къща, в нея не влиза нито имането, нито шансът. Затова обхождат цялото село и влизат във всяка къща. Пропускат единствено дом с мъртвец до една година. Смята се, че където минат лазарките, след тях върви плодородието”, описват музейните експерти.
Те допълват, че за празника са присъщи три обредни момента – лазаруването, избирането на кумица така наречен кумичене и обредния танц буенек. И трите са свързани с прехода от моминство към любовта и задомяването. Пеят разнообразни песни за фамилията и получават като блага яйца, брашно, плодове. Колкото по-пълна е лазарската кошница, толкоз по-голямо ще е плодородието.
“Лазаровден в ЕМО „ Етър ” е едно неповторимо прекарване, което ще се състои на 31 март. Обичаят през днешния ден се показва на доста места в България, само че в „ Етър ”-а е непокътнат неговият същински смисъл. С лазаруване в предишното българите са представяли готовите да се омъжат девойки пред обществото. Обличането на дребни момиченца в национални носии и представянето им за лазарки няма нищо общо с традициите на българския народ”, изясняват етнографите. На 31 март в ЕМО „ Етър ” ще има две възстановки.
“В българската традиция мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи. От този миг придобива нов обществен статус, към този момент обществено може да се момее, да се хваща на хорото, да се гизди.
Вярва се, че лазарките играят за благодат. Пропуснат ли някоя къща, в нея не влиза нито имането, нито шансът. Затова обхождат цялото село и влизат във всяка къща. Пропускат единствено дом с мъртвец до една година. Смята се, че където минат лазарките, след тях върви плодородието”, описват музейните експерти.
Те допълват, че за празника са присъщи три обредни момента – лазаруването, избирането на кумица така наречен кумичене и обредния танц буенек. И трите са свързани с прехода от моминство към любовта и задомяването. Пеят разнообразни песни за фамилията и получават като блага яйца, брашно, плодове. Колкото по-пълна е лазарската кошница, толкоз по-голямо ще е плодородието.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ