3 октомври 1918 година е паметен ден за българската монархия.

3 октомври 1918 година е незабравим ден за българската монархия. След провалянето, което Тройният съюз търпи, Фердинанд I е заставен да подпише Солунското помирение с спечелилите от Антантата. Според клаузите в контракта България би трябвало да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии и да понесе частична военна окупация. Близо 100 000 бойци и офицери остават в плен на Антантата западно от Скопие, а всички немски и австро-унгарски войскови елементи би трябвало да изоставен страната ни. Една от точките на „ Солунското помирение ” задължава Фердинанд да абдикира и да съобщи престола на наследник си - Борис III. Страната е принудена да заплаща големи финансови компенсации на спечелилите. Събитията след края на войната се одобряват като национална злополука.

Борис е роден на 30 януари 1894 година в Двореца в София. Участва като офицер в Балканската война и като генерал-майор в Първата международна война. Едва на 24 години младият монарх поема ръководството на унищожената от войните България. За него остава сложната задача да се оправи с последствията от Солунското помирение и финансовите наказания. Голямото предизвикателство пред него е да сплоти разграничените българска войска и народ след Владайското въстание, в което водачите на Български земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски повеждат повече от 8000 български военни против страната.

В историята Борис III остава като последния ръководещ България монарх. Годините му на престола са изпълнени с вътрешнополитически битки и държавни преврати. България към момента се възвръща от загубите, настъпили след Първата международна война. През 1923 година Военният съюз и Народният сговор реализират прелом против държавното управление на Български земеделски народен съюз, а министър председателят Александър Стамболийски е погубен свиреп от македонските главорези. Борис III утвърждава с декрет новото държавно управление на Александър Цанков, формирано от всички опозиционни партии.

След началото на Втората международна война Борис III пробва да насочи страната към неутралитет. С умела дипломация по оста Берлин и Москва България съумява да си върне от Румъния Южна Добруджа посредством Крайовската конвенция от 1940 година През април 1941 година нацистките войски нападат Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. На 28 август 1943 година цар Борис III умира ненадейно след малко боледуване. Смъртта му настава броени дни откакто царят се връща от аудиенция при Хитлер в Берлин. Според разнообразни теории за гибелта на Борис III царят е токсичен по разпореждане на нацисткия водач, за който се знае, че е бил сърдит след последната си среща с българския държател, отказал му да съобщи българските евреи и да изпрати войски против Съюз на съветските социалистически републики.