Войната на Общините срещу националните курорти съсипа целия ни туристически продукт
3 години към този момент не се приема наредбата след измененията в законодателството, което слагаше ред кой какви права има в Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена
Като всеки един неуреден в точния момент проблем споровете сред общини и национални курорти се задълбочават. Кризата е дългогодишна, интензитетът ѝ се трансформира, само че не се губи.
Заварих я още през 2014 година, когато с дребен екип от специалисти създавахме министерство на туризма като обособена администрация, заредени с огромни упования да решим над 30-годишни проблеми. Конфликти още първоначално имаше в община Несебър и Слънчев бряг. Най-големият ни курортен комплекс и управата му, както и общината страдаха от неналичието на явен правилник за статута на националните ни курорти и от размитите граници кой носи отговорност за дейностите на територията им.
Всеки за себе си смяташе, че е прав, институциите подвигаха плещи, а в действителност никой не беше благополучен.
Резултатът бе неприятен имидж на летния ни туризъм
От тази патова обстановка страдаха хотелиери и целият туристически артикул, а отрасловите институции драговолно не поставяха проблема с този “горещ картоф ” в дневния си ред.
Част от решението пристигна с промени в Закона за устройство на територията, с които регламентирахме една от конфликтните действия - слагането на преместваеми обекти и уреди на територията на националните курорти да се позволява от основния проектант на съответната община въз основа на скица, утвърдена от министъра на туризма. Главният проектант е задължен да издаде разрешението за слагането при утвърдена от министъра скица и законът не слага условие за следващ надзор. (За информация: Закон за устройство на територията, ЗУЧК, правосъдни решения на Върховния административен съд).
За да използван този закон обаче, бяха необходими доста време, районни битки и баланс в спорове. Апропо тези три изброени фактора и до през днешния ден пречат на развиването на българския туризъм, тъй като съпътстват всяко едно деяние или решение от администрацията, която се явява буфер на ползите в бранша.
Тежестта обаче на персоналните ползи не може да се позволява да бъде по-голяма от крайната национална цел – почтено място на България на международната туристическа карта и водеща дестинация 4 сезона в Европа.
Докъде стига дългата ръка на страната и опцията на институциите да взаимодействат? До частната благосъстоятелност. Сергии, павилиони, бараки, етажерки - чу̀вали сме и надалеч по-нелицеприятни избрания от тези, които, съгласно част от мненията, водят до неприятен образ на морските ни курорти.
Когато обаче сходни обекти са сложени в частна благосъстоятелност, т.е. закупена по време на приватизация от даден юридически индивид, страната няма по какъв начин да предяви условия за образа им.
Въпреки този безспорен факт за неприкосновеността на частната благосъстоятелност през 2019 година преди летния сезон в Слънчев бряг се опитахме да наложим общ аспект на комерсиалните обекти, сложени върху частна земя на крайбрежната алея.
Представихме идея за обща визия. Някои от притежателите поддържаха тази концепция, осъществиха я и през днешния ден типът на алеята е много друг спрямо предишното. Несъгласието от стотици други притежатели обаче не може да бъде преодоляно и до през днешния ден. Дотук с положителните планове от страната.
Общини против курорти - епизод следващ виждаме и тази година
Конфликтът сред община Варна и притежателя на Златни пясъци е провокиран от неналичието на явен правилник за статута на националните курорти след приватизацията и в резултат на неправилното използване и пояснение на закона от страна на администрацията.
Голямата болежка на Златните (100% частен), Слънчев бряг (мажоритарен притежател е държавата), и Св. св. Константин и Елена (100% частен) и Албена (100% частен) е една – че те са най-големите донори за общините, към които принадлежат, като доходи от налози и такси, а вложения не се връщат назад в тях. Общините, въпреки това, не могат да постановат своя политика по редица въпроси върху тези курорти, в това число и за изгледа им, поради собствеността.
Затворен кръг. Изходът е в единно използване на законодателството за националните курорти. Времето на мандата ми в третия кабинет “Борисов ” стигна до приемане на текст в Закона за туризма, който регламентира статута на националните курорти и поставя ред. Три години по-късно обаче няма призната и приложена разпоредба, която да регламентира в елементи връзките на територията им. Всички са длъжни да съблюдават закона и да бранят имиджа на българския туризъм. Най-лесно е да се разрушава. Става за момент, само че е нелицеприятно и работещите в бранша не го заслужават.
Развитието на българския туризъм би трябвало да бъде национална цел. Правилната посока е въпрос на отдаденост на идеята и предвидливост във вземането на решения. Създавайки си сами отрицателен имидж, единствено улесняваме мощната интернационална конкуренция и губи българският туризъм.
*Николина Ангелкова, министър на туризма (2014-2017) и (2017-2020).
Като всеки един неуреден в точния момент проблем споровете сред общини и национални курорти се задълбочават. Кризата е дългогодишна, интензитетът ѝ се трансформира, само че не се губи.
Заварих я още през 2014 година, когато с дребен екип от специалисти създавахме министерство на туризма като обособена администрация, заредени с огромни упования да решим над 30-годишни проблеми. Конфликти още първоначално имаше в община Несебър и Слънчев бряг. Най-големият ни курортен комплекс и управата му, както и общината страдаха от неналичието на явен правилник за статута на националните ни курорти и от размитите граници кой носи отговорност за дейностите на територията им.
Всеки за себе си смяташе, че е прав, институциите подвигаха плещи, а в действителност никой не беше благополучен.
Резултатът бе неприятен имидж на летния ни туризъм
От тази патова обстановка страдаха хотелиери и целият туристически артикул, а отрасловите институции драговолно не поставяха проблема с този “горещ картоф ” в дневния си ред.
Част от решението пристигна с промени в Закона за устройство на територията, с които регламентирахме една от конфликтните действия - слагането на преместваеми обекти и уреди на територията на националните курорти да се позволява от основния проектант на съответната община въз основа на скица, утвърдена от министъра на туризма. Главният проектант е задължен да издаде разрешението за слагането при утвърдена от министъра скица и законът не слага условие за следващ надзор. (За информация: Закон за устройство на територията, ЗУЧК, правосъдни решения на Върховния административен съд).
За да използван този закон обаче, бяха необходими доста време, районни битки и баланс в спорове. Апропо тези три изброени фактора и до през днешния ден пречат на развиването на българския туризъм, тъй като съпътстват всяко едно деяние или решение от администрацията, която се явява буфер на ползите в бранша.
Тежестта обаче на персоналните ползи не може да се позволява да бъде по-голяма от крайната национална цел – почтено място на България на международната туристическа карта и водеща дестинация 4 сезона в Европа.
Докъде стига дългата ръка на страната и опцията на институциите да взаимодействат? До частната благосъстоятелност. Сергии, павилиони, бараки, етажерки - чу̀вали сме и надалеч по-нелицеприятни избрания от тези, които, съгласно част от мненията, водят до неприятен образ на морските ни курорти.
Когато обаче сходни обекти са сложени в частна благосъстоятелност, т.е. закупена по време на приватизация от даден юридически индивид, страната няма по какъв начин да предяви условия за образа им.
Въпреки този безспорен факт за неприкосновеността на частната благосъстоятелност през 2019 година преди летния сезон в Слънчев бряг се опитахме да наложим общ аспект на комерсиалните обекти, сложени върху частна земя на крайбрежната алея.
Представихме идея за обща визия. Някои от притежателите поддържаха тази концепция, осъществиха я и през днешния ден типът на алеята е много друг спрямо предишното. Несъгласието от стотици други притежатели обаче не може да бъде преодоляно и до през днешния ден. Дотук с положителните планове от страната.
Общини против курорти - епизод следващ виждаме и тази година
Конфликтът сред община Варна и притежателя на Златни пясъци е провокиран от неналичието на явен правилник за статута на националните курорти след приватизацията и в резултат на неправилното използване и пояснение на закона от страна на администрацията.
Голямата болежка на Златните (100% частен), Слънчев бряг (мажоритарен притежател е държавата), и Св. св. Константин и Елена (100% частен) и Албена (100% частен) е една – че те са най-големите донори за общините, към които принадлежат, като доходи от налози и такси, а вложения не се връщат назад в тях. Общините, въпреки това, не могат да постановат своя политика по редица въпроси върху тези курорти, в това число и за изгледа им, поради собствеността.
Затворен кръг. Изходът е в единно използване на законодателството за националните курорти. Времето на мандата ми в третия кабинет “Борисов ” стигна до приемане на текст в Закона за туризма, който регламентира статута на националните курорти и поставя ред. Три години по-късно обаче няма призната и приложена разпоредба, която да регламентира в елементи връзките на територията им. Всички са длъжни да съблюдават закона и да бранят имиджа на българския туризъм. Най-лесно е да се разрушава. Става за момент, само че е нелицеприятно и работещите в бранша не го заслужават.
Развитието на българския туризъм би трябвало да бъде национална цел. Правилната посока е въпрос на отдаденост на идеята и предвидливост във вземането на решения. Създавайки си сами отрицателен имидж, единствено улесняваме мощната интернационална конкуренция и губи българският туризъм.
*Николина Ангелкова, министър на туризма (2014-2017) и (2017-2020).
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ