Банкови услуги, застрахователи и търговия с имоти печелят най-много
3,7% е растежът на стопанската система за третото тримесечие - четвъртият най-хубав резултат в Европа
Потреблението измести износа
Вътрешното ползване, възобновеното търсене на парцели и финансовите услуги дърпат стопанската система напред и печелят най-вече. Това демонстрират данните на националата статистика. В четвъртък тя разгласи, че Брутният вътрешен продукт на България е повишен с 3,7% през третото тримесечие на 2019 година по отношение на същия интервал на предходната година и възлиза на 31,764 милиарда лв.. На човек от популацията се падат по 4544 лв..
Това е четвъртият най-хубав резултат в целия Европейски Съюз, написа министър председателят Бойко Борисов в профила си във фейсбук във връзка на растежа на стопанската система. По неговите думи резултатите демонстрират, че посоката за развиване на страната ни е вярна. “Продължаваме да работим с високо движение за всички български жители. Възходящата наклонност на стопанската система ни продължава ”, разяснява Борисов. Възходящата наклонност е реалност и през първото и второто тримесечие на тази година, когато стопанската система на страната доближи растеж от 3,5% на годишна база.
Крайното
ползване
заема максимален
дял в Брутният вътрешен продукт
- 68,4%, което като стойност възлиза на 21,524 милиарда и е повишено с 0,9% по отношение на предходното тримесечие.
Според оценката на Национален статистически институт осъществената добавена стойност през този интервал е 27,133 милиарда лева Това е индикаторът, който мери продукцията единствено в стопанската система, до момента в който Брутният вътрешен продукт регистрира и данъчни, и неданъчни доходи, и приноса на държавиня бранш.
Добавената стойност се е нараснала с 3,5% през третото тримесечие на 2019 година на годишна база. Тук финансовите и застрахователните действия имат максимален растеж - 6,4%, при административни и спомагателни действия е 5%, при строителството - 4,7%, а при интервенциите с недвижими парцели е 4,2%. Тоест това са дейностите, които имат и най-големи облага.
През третото тримесечие на 2019 година принос за позитивната наклонност имат самостоятелното извънредно и групово ползване, които регистрират растеж надлежно от 5,1 и 5% по отношение на същото тримесечие на миналата година. Износът на артикули и услуги е повишен с 1,3%, а вносът - с 1,2%.
Спрямо второто тримесечие на 2019 година растежът на Брутният вътрешен продукт е 0,8%, а брутната добавена стойност в стопанската система е повишена с 0,6%. С 3,4% е нараснал нивото си износът, а вносът - с 3,9%, сочат още данните. Вътрешнотърговското салдо е позитивно и възлиза на 4,4555 милиарда лв..
От Национален статистически институт показват и данни за продуктивността на труда, заетите лица и отработеното време за третото тримесечие на 2019 година, които сочат, че Брутният вътрешен продукт на един ангажиран се е нараснал с 3% в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
3,685 млн. души са заетите в стопанската система, а общият брой на отработените часове е 1,48 милиарда.
Най-висока е
производител-
ността
на труда в
промишлеността
- 7911 лева брутна добавена стойност приблизително на един ангажиран, а най-ниска в аграрния бранш - 2513,20 лева При услугите един ангажиран създава приблизително 7761,30 лева За един отработен час на човек се основават приблизително 19,10 лева в индустриалния бранш, в бранша на услуги - 19,50 лева, а в аграрния - 6,40 лева
По 8619 лева от настоящия размер на Брутният вътрешен продукт се падат на едно заето лице, което основава приблизително 21,50 лева Брутният вътрешен продукт за един отработен час.
Брутната добавена стойност през третото тримесечие на 2019 година приблизително на един ангажиран се е нараснала с 3,1%, а за един отработен час - с 3%, демонстрират още данните на Национален статистически институт.
Високият растеж на стопанската система на фона на междинния в Европа би трябвало да се резервира и през идната година. Това планува признатата от Народното събрание макрорамка на бюджета.
Бюджетът за следващата година планува леко закъснение на действителния напредък на Брутният вътрешен продукт от предстоящите 3,4% през тази година до 3,3% през 2020 година
Този ритъм на повишаване на стопанската система ще се резервира до 2022 година При предстоящата инфлация от 2,1% това значи, че номинално стопанската система ще нарасне с 6,9%.
И следващата година
ще продължи
спадът на
безработицата
- до 4,1%. Вносът се планува да пораства с двойно по-бърз ритъм от износа, въпреки и в целия тригодишен интервал да се чака остатък по настоящата сметка.
За първи път от 11 година бюджетът ще бъде уравновесен - т.е. ще се харчи толкоз, колкото са приходите. Очакванията са те да бъдат 46,8 милиарда лева, което е с 900 млн. лева повече спрямо тазгодишния бюджет.
Приходите също ще бъдат в размер на 46.8 милиарда лева, само че те са с 3.3 милиарда лева повече спрямо предстоящото осъществяване за тази година.
Идеите на Българска социалистическа партия за промени в бюджета за 2020-а биха довели до недостиг към 4,5 милиарда лева, пресметна по време на дебатите финансовият министър Владислав Горанов. И добави, че има осъществяване, а не преизпълнение на приходите, във връзка причините на Българска социалистическа партия за по-голяма разходна част следващата година.
Още 60 млн. лева за учителите - заплатите им с 18% нагоре
Учителските заплати ще се усилят с 18% от 1 януари следващата година, одобриха дефинитивно депутатите през вчерашния ден, като гласоподаваха на второ четене бюджета за образованието.
В него се отпускат в допълнение 60 млн. лева за учителските хонорари. В бюджета на Министерството на образованието и науката са планувани 430 млн. лева в перо “Персонал ”, от които 360 млн. лева ще са за заплати.
За разлика от останалите сфери, в които съпротива и ръководещи се сблъскаха при гледането на бюджета, разискването и гласуването на този за обучение мина относително умерено. Единствено от Българска социалистическа партия упорстваха за спомагателни 70 млн. лева за бранша, както и безвъзмездни учебници за учениците до 12 клас. Предложението им беше отхвърлено, а бюджетът беше признат със 133 гласа “за ”.
“Системата на
образованието е най-голямата
система в България. Има
4000 институции в нея,
150 хиляди работещи
Аз в случай че съм на ваше място, ще намеря не 5, не 10, а най-малко 50 нефинансирани действия. Средствата в никакъв случай не са задоволителни ”, отвърна на рецензиите министър Красимир Вълчев. И подсети, че през днешния ден още берем плодовете на десетилилетия недофинансиране.
Реалното нарастване е 600 млн. лева за идната година, акцентира той. Това е без нарастването на средствата от Европесйкия съюз. Тук прибавям и тези 70 млн. лева за създаване на детски градини, сподели още просветителният министър. Първо би трябвало да се влага в учениците и след това да има упования за положителни резултати, продължи той. “Първо би трябвало да полеем и по-късно да берем плодовете. Най-добрите по PISA са в тези страни, където най-хубавите възпитаници са станали учители ”, посочи Вълчев. Той е уверен, че учителските заплати би трябвало да са най-малко 120% от междинните за страната. /24chasa.bg
Потреблението измести износа
Вътрешното ползване, възобновеното търсене на парцели и финансовите услуги дърпат стопанската система напред и печелят най-вече. Това демонстрират данните на националата статистика. В четвъртък тя разгласи, че Брутният вътрешен продукт на България е повишен с 3,7% през третото тримесечие на 2019 година по отношение на същия интервал на предходната година и възлиза на 31,764 милиарда лв.. На човек от популацията се падат по 4544 лв..
Това е четвъртият най-хубав резултат в целия Европейски Съюз, написа министър председателят Бойко Борисов в профила си във фейсбук във връзка на растежа на стопанската система. По неговите думи резултатите демонстрират, че посоката за развиване на страната ни е вярна. “Продължаваме да работим с високо движение за всички български жители. Възходящата наклонност на стопанската система ни продължава ”, разяснява Борисов. Възходящата наклонност е реалност и през първото и второто тримесечие на тази година, когато стопанската система на страната доближи растеж от 3,5% на годишна база.
Крайното
ползване
заема максимален
дял в Брутният вътрешен продукт
- 68,4%, което като стойност възлиза на 21,524 милиарда и е повишено с 0,9% по отношение на предходното тримесечие.
Според оценката на Национален статистически институт осъществената добавена стойност през този интервал е 27,133 милиарда лева Това е индикаторът, който мери продукцията единствено в стопанската система, до момента в който Брутният вътрешен продукт регистрира и данъчни, и неданъчни доходи, и приноса на държавиня бранш.
Добавената стойност се е нараснала с 3,5% през третото тримесечие на 2019 година на годишна база. Тук финансовите и застрахователните действия имат максимален растеж - 6,4%, при административни и спомагателни действия е 5%, при строителството - 4,7%, а при интервенциите с недвижими парцели е 4,2%. Тоест това са дейностите, които имат и най-големи облага.
През третото тримесечие на 2019 година принос за позитивната наклонност имат самостоятелното извънредно и групово ползване, които регистрират растеж надлежно от 5,1 и 5% по отношение на същото тримесечие на миналата година. Износът на артикули и услуги е повишен с 1,3%, а вносът - с 1,2%.
Спрямо второто тримесечие на 2019 година растежът на Брутният вътрешен продукт е 0,8%, а брутната добавена стойност в стопанската система е повишена с 0,6%. С 3,4% е нараснал нивото си износът, а вносът - с 3,9%, сочат още данните. Вътрешнотърговското салдо е позитивно и възлиза на 4,4555 милиарда лв..
От Национален статистически институт показват и данни за продуктивността на труда, заетите лица и отработеното време за третото тримесечие на 2019 година, които сочат, че Брутният вътрешен продукт на един ангажиран се е нараснал с 3% в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
3,685 млн. души са заетите в стопанската система, а общият брой на отработените часове е 1,48 милиарда.
Най-висока е
производител-
ността
на труда в
промишлеността
- 7911 лева брутна добавена стойност приблизително на един ангажиран, а най-ниска в аграрния бранш - 2513,20 лева При услугите един ангажиран създава приблизително 7761,30 лева За един отработен час на човек се основават приблизително 19,10 лева в индустриалния бранш, в бранша на услуги - 19,50 лева, а в аграрния - 6,40 лева
По 8619 лева от настоящия размер на Брутният вътрешен продукт се падат на едно заето лице, което основава приблизително 21,50 лева Брутният вътрешен продукт за един отработен час.
Брутната добавена стойност през третото тримесечие на 2019 година приблизително на един ангажиран се е нараснала с 3,1%, а за един отработен час - с 3%, демонстрират още данните на Национален статистически институт.
Високият растеж на стопанската система на фона на междинния в Европа би трябвало да се резервира и през идната година. Това планува признатата от Народното събрание макрорамка на бюджета.
Бюджетът за следващата година планува леко закъснение на действителния напредък на Брутният вътрешен продукт от предстоящите 3,4% през тази година до 3,3% през 2020 година
Този ритъм на повишаване на стопанската система ще се резервира до 2022 година При предстоящата инфлация от 2,1% това значи, че номинално стопанската система ще нарасне с 6,9%.
И следващата година
ще продължи
спадът на
безработицата
- до 4,1%. Вносът се планува да пораства с двойно по-бърз ритъм от износа, въпреки и в целия тригодишен интервал да се чака остатък по настоящата сметка.
За първи път от 11 година бюджетът ще бъде уравновесен - т.е. ще се харчи толкоз, колкото са приходите. Очакванията са те да бъдат 46,8 милиарда лева, което е с 900 млн. лева повече спрямо тазгодишния бюджет.
Приходите също ще бъдат в размер на 46.8 милиарда лева, само че те са с 3.3 милиарда лева повече спрямо предстоящото осъществяване за тази година.
Идеите на Българска социалистическа партия за промени в бюджета за 2020-а биха довели до недостиг към 4,5 милиарда лева, пресметна по време на дебатите финансовият министър Владислав Горанов. И добави, че има осъществяване, а не преизпълнение на приходите, във връзка причините на Българска социалистическа партия за по-голяма разходна част следващата година.
Още 60 млн. лева за учителите - заплатите им с 18% нагоре
Учителските заплати ще се усилят с 18% от 1 януари следващата година, одобриха дефинитивно депутатите през вчерашния ден, като гласоподаваха на второ четене бюджета за образованието.
В него се отпускат в допълнение 60 млн. лева за учителските хонорари. В бюджета на Министерството на образованието и науката са планувани 430 млн. лева в перо “Персонал ”, от които 360 млн. лева ще са за заплати.
За разлика от останалите сфери, в които съпротива и ръководещи се сблъскаха при гледането на бюджета, разискването и гласуването на този за обучение мина относително умерено. Единствено от Българска социалистическа партия упорстваха за спомагателни 70 млн. лева за бранша, както и безвъзмездни учебници за учениците до 12 клас. Предложението им беше отхвърлено, а бюджетът беше признат със 133 гласа “за ”.
“Системата на
образованието е най-голямата
система в България. Има
4000 институции в нея,
150 хиляди работещи
Аз в случай че съм на ваше място, ще намеря не 5, не 10, а най-малко 50 нефинансирани действия. Средствата в никакъв случай не са задоволителни ”, отвърна на рецензиите министър Красимир Вълчев. И подсети, че през днешния ден още берем плодовете на десетилилетия недофинансиране.
Реалното нарастване е 600 млн. лева за идната година, акцентира той. Това е без нарастването на средствата от Европесйкия съюз. Тук прибавям и тези 70 млн. лева за създаване на детски градини, сподели още просветителният министър. Първо би трябвало да се влага в учениците и след това да има упования за положителни резултати, продължи той. “Първо би трябвало да полеем и по-късно да берем плодовете. Най-добрите по PISA са в тези страни, където най-хубавите възпитаници са станали учители ”, посочи Вълчев. Той е уверен, че учителските заплати би трябвало да са най-малко 120% от междинните за страната. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ