29-ти март се отбелязва като Световен ден на пианото
29-ти март е 88-ият ден от годината, по тази причина е определен да бъде отбелязван като Световен ден на пианото, което има 88 клавиша. 2024-та година е високосна, само че това не трансформира смисъла на отбелязването на голямото значение на този именуван " възвишен " музикален инструмент.
Натискането на клавишите на пианото задвижва покрити с филц чукчета, които удрят по железни струни, след което се връщат в изходно състояние, оставяйки струните да вибрират в своята лична периодичност. Тези трептения се предават на резонаторна дъска, която от своя страна преобразува силата им в тон, който се популяризира във въздуха. При освобождение на натиснатия клавиш, вибрациите на струната се приключват от специфичен демпфер.
При нотирането на творбите за пиано се употребяват басов (фа) и виолинов (сол) ключ.
Пианото се появява като продължение на поредност от по-ранни принадлежности. Първите струнни принадлежности, при които струните се удрят, като персийския сантур, се появяват още в Античността. През Средновековието са направени няколко опита за конструиране на клавишни принадлежности с удряни струни, като най-ранният измежду тях е колесната лира. През 17 век клавишни принадлежности, като клавикордът и клавесинът, към този момент са необятно известни. Докато при клавесина струните се дърпат от перца, при клавиркорда те се удрят от дребни остриета. Продължителната приложимост на клавесина довежда до последователното развиване на структурата на кутията, резонаторната дъска, мостчетата и клавиатурата, която се предава и на ранните пиана.
Като музикален инструмент пианото се развива паралелно с развиването на инструменталната музика, писана за този инструмент. В това отношение може да се означи интервалът от края на 17 век, когато пианото или неговите прародители последователно се еманципират и от съпътстващи (акомпаниращи) застават в центъра на соловите концерти на соловата инструментална музика. През този интервал изключително значимо е въвеждането на така наречен „ темпериран строй “, което след това води до извеждането на пианото до статута на най-съществен от позиция на музикалното обучение и на доктрина инструмент, който на известно равнище би трябвало да познават всички музиканти.
Натискането на клавишите на пианото задвижва покрити с филц чукчета, които удрят по железни струни, след което се връщат в изходно състояние, оставяйки струните да вибрират в своята лична периодичност. Тези трептения се предават на резонаторна дъска, която от своя страна преобразува силата им в тон, който се популяризира във въздуха. При освобождение на натиснатия клавиш, вибрациите на струната се приключват от специфичен демпфер.
При нотирането на творбите за пиано се употребяват басов (фа) и виолинов (сол) ключ.
Пианото се появява като продължение на поредност от по-ранни принадлежности. Първите струнни принадлежности, при които струните се удрят, като персийския сантур, се появяват още в Античността. През Средновековието са направени няколко опита за конструиране на клавишни принадлежности с удряни струни, като най-ранният измежду тях е колесната лира. През 17 век клавишни принадлежности, като клавикордът и клавесинът, към този момент са необятно известни. Докато при клавесина струните се дърпат от перца, при клавиркорда те се удрят от дребни остриета. Продължителната приложимост на клавесина довежда до последователното развиване на структурата на кутията, резонаторната дъска, мостчетата и клавиатурата, която се предава и на ранните пиана.
Като музикален инструмент пианото се развива паралелно с развиването на инструменталната музика, писана за този инструмент. В това отношение може да се означи интервалът от края на 17 век, когато пианото или неговите прародители последователно се еманципират и от съпътстващи (акомпаниращи) застават в центъра на соловите концерти на соловата инструментална музика. През този интервал изключително значимо е въвеждането на така наречен „ темпериран строй “, което след това води до извеждането на пианото до статута на най-съществен от позиция на музикалното обучение и на доктрина инструмент, който на известно равнище би трябвало да познават всички музиканти.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ