Икономиката на столицата е около 41% от тази на цялата страна
29 общини в България са съществени мотори на районната стопанска система, а други 103, ситуирани наоколо, обезпечават работната ръка за тях. Заедно те образуват общо 16 стопански центъра. В тях е съсредоточена над 80% от стопанската интензивност на страната и в тях живее 3/4 от популацията. Това демонстрира новото проучване на Института за пазарна стопанска система “Икономическите центрове в България 2023 ”, показано във вторник.
Първите два от тези центрове - “София-Перник-Ботевград ” и “Пловдив-Марица-Раковски ”, към този момент вършат малко над половината от стопанската система на България, демонстрират данните.
Това са и двата най-големи и мощни стопански центъра, чието ядро са първият и вторият град на страната. Но в това време 42 от обитаемоте места край тях обезпечават работната ръка и на процедура препитанието на тези хора зависи от стопанската система на София и Пловдив.
В 132-те общини, които сформират всички центрове, живеят 4,8 млн. души съгласно данни от последното броене на популацията през 2021 година, а работят 2 млн. души. Това са 77,8% от всички заети в страната.
През 2021 година те са произвели продукция за 178 милиарда лева, т.е. 82,2% от брутния вътрешен артикул на страната за същата година. Това е единствено от нефинансовите предприятия, т.е. в сметката не влизат парите, които вършат банки, застрахователи и други финансови компании.
16-те центъра в това време притеглят и 85,7% от всички непознати вложения в стопанската система ни.
Предходното проучване на ИПИ на същата тематика през 2018 година уточни 20 стопански центъра. Намаляването им в този момент на 16 се изяснява с това, че доста от тях, изключително тези в Южна България, са се слели, изясни един от създателите на проучването Адриан Николов.
Преди 5-6 година да вземем за пример имаше стопански център “Казанлък ”, само че сега той е част от икономическия център към Стара Загора, защото от ден на ден поданици на региона - от Симеоновград и Гълъбово чак до Павел баня, пътуват всеки ден на работа в друга община и на процедура зависят от нея.
Големите стопански центрове усилват периферията си през последните десетина години.
Образуват се вторични ядра, към които също стартират ежедневно да пътуват на работа хора от близките обитаеми места.
Типичен образец за подобен център е този към София. Перник и Ботевград преди бяха единствено донори на работна мощ към столицата, само че към този момент са се трансформирали от своя страна в центрове, които притеглят работещи от близките общини.
Над 1/3 от всички наети в общините Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин пътуват всеки ден до София за работа. Но към момента доста от живеещите в Перник и в Ботевград пътуват до столицата. Така икономическият център “София-Перник-Ботевград ” обгръща към този момент 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души.
Типичният модел е композиция от огромна промишленост в ядрото на икономическия център и насърчаване на логистика в периферията.
По-големите центрове са шест. създадената продукция от предприятията в “София-Перник-Ботевград ” доближава 89,7 милиарда лева (41,7%от продукцията на всички предприятия в страната). Във “Пловдив-Марица-Раковски ” и “Варна-Девня ”, създадената продукция от предприятията доближава надлежно 20,1 милиарда лева (9,4%) и 12,4 милиарда лева (5,8%).
Следват необятните стопански центрове “Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово ” (произведена продукция за 10,6 милиарда лева.), “Русе-Търговище-Разград ” (произведена продукция за 10 милиарда лева.) и “Бургас-Несебър ” (произведена продукция за 7,7 милиарда лева.).
През 2021 година междинната заплата в тези пет огромни центъра (след София) е от порядъка на 1200–1400 лева на месец, като доближава до към 2000 лева на месец в някои общини като Раднево, Гълъбово и Девня.
В най-големия стопански център към София междинната заплата още през 2021 година е достигнала 1917 лева месечно. В центъра живеят близо 1,7 млн. души, а броят на заетите на възраст 15–64 година е 786 хиляди души.
Интересно е, че 9 по-малки града и общини, които не са регионални, са измежду икономическите мотори - това са Ботевград, Девня, Несебър, Козлодуй, Казанлък, Раднево, Гълъбово, Марица и Раковски.
В Козлодуй въздействието на атомната електроцентрала е доста мощно и междинната заплата там от дълго време е трансферирала 2 хиляди лв.. Това
оказва въздействие и върху данните на Национален статистически институт за заплатите в цялата област Враца - тя постоянно е на едно от първите места в класацията по заплати и в това отношение се отличава мощно от останалите области на Северозападна България. Взаимодействието сред ядра в границите на един стопански център има усилващ резултат, означават от ИПИ.
Икономическият център към София има най-ниската безработица - 2,5%. Висок е делът на висшистите(38%), малко са хората с ниско обучение (18%).
Центърът към Пловдив има най-високия растеж на добавената стойност - 113% за 10 година Негатив е слабото показване на учебното обучение.
Центърът към Варна има вторите най-високи оценки на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване след столицата. Девня е водач в страната с 87 хиляди евро директни задгранични вложения на човек от популацията и втората най-висока продуктивност на труда.
Центърът Севлиево - Габрово има второ място по доходи от експорт на човек.
Центърът към Велико Търново има добра просветителна конструкция, с третия най-голям дял на висшистите (27,5%).
Центърът към Плевен има висок дял на опазването на здравето - 15%.
Центърът към Пазарджик демонстрира най-бърз растеж на заплатите в страната, само че в безусловно изражение те остават релативно ниски.
Картата на икономическите центрове разрешава да се види, че има огромна разлика сред икономическите центрове на юг от Стара планина и на север от нея. Тези в Южна България постоянно се сплотяват и се сливат. Например центровете към София, Пловдив, Стара Загора и Бургас образуват вторични ядра и с периферията си покриват огромна част от територията на юг от Стара планина. В прочут смисъл те следват трасето на автомагистрала “Тракия ”, което демонстрира, че построяването ѝ е било мощен тласък за развиването на стопанската система към нея.
Примерите към Пловдив и Стара Загора показват резултата от по-добрата съгласуваност сред разнообразни стопански зони.
На север ситуацията е напълно друго. Взаимодействие се следи в необятните зони към Варна и Русе, които образуват вторични ядра и имат задоволително огромна външна страна, с цел да се открояват на районната карта. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали друг мащаб, в случай че образуваха обединени центрове. Но взаимната обязаност, в това число положението на инфраструктурата, и стопанското взаимоотношение сред тях не са задоволително добре развити и те остават обособени центрове с по-малки зони на въздействие.
Първите два от тези центрове - “София-Перник-Ботевград ” и “Пловдив-Марица-Раковски ”, към този момент вършат малко над половината от стопанската система на България, демонстрират данните.
Това са и двата най-големи и мощни стопански центъра, чието ядро са първият и вторият град на страната. Но в това време 42 от обитаемоте места край тях обезпечават работната ръка и на процедура препитанието на тези хора зависи от стопанската система на София и Пловдив.
В 132-те общини, които сформират всички центрове, живеят 4,8 млн. души съгласно данни от последното броене на популацията през 2021 година, а работят 2 млн. души. Това са 77,8% от всички заети в страната.
През 2021 година те са произвели продукция за 178 милиарда лева, т.е. 82,2% от брутния вътрешен артикул на страната за същата година. Това е единствено от нефинансовите предприятия, т.е. в сметката не влизат парите, които вършат банки, застрахователи и други финансови компании.
16-те центъра в това време притеглят и 85,7% от всички непознати вложения в стопанската система ни.
Предходното проучване на ИПИ на същата тематика през 2018 година уточни 20 стопански центъра. Намаляването им в този момент на 16 се изяснява с това, че доста от тях, изключително тези в Южна България, са се слели, изясни един от създателите на проучването Адриан Николов.
Преди 5-6 година да вземем за пример имаше стопански център “Казанлък ”, само че сега той е част от икономическия център към Стара Загора, защото от ден на ден поданици на региона - от Симеоновград и Гълъбово чак до Павел баня, пътуват всеки ден на работа в друга община и на процедура зависят от нея.
Големите стопански центрове усилват периферията си през последните десетина години.
Образуват се вторични ядра, към които също стартират ежедневно да пътуват на работа хора от близките обитаеми места.
Типичен образец за подобен център е този към София. Перник и Ботевград преди бяха единствено донори на работна мощ към столицата, само че към този момент са се трансформирали от своя страна в центрове, които притеглят работещи от близките общини.
Над 1/3 от всички наети в общините Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин пътуват всеки ден до София за работа. Но към момента доста от живеещите в Перник и в Ботевград пътуват до столицата. Така икономическият център “София-Перник-Ботевград ” обгръща към този момент 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души.
Типичният модел е композиция от огромна промишленост в ядрото на икономическия център и насърчаване на логистика в периферията.
По-големите центрове са шест. създадената продукция от предприятията в “София-Перник-Ботевград ” доближава 89,7 милиарда лева (41,7%от продукцията на всички предприятия в страната). Във “Пловдив-Марица-Раковски ” и “Варна-Девня ”, създадената продукция от предприятията доближава надлежно 20,1 милиарда лева (9,4%) и 12,4 милиарда лева (5,8%).
Следват необятните стопански центрове “Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово ” (произведена продукция за 10,6 милиарда лева.), “Русе-Търговище-Разград ” (произведена продукция за 10 милиарда лева.) и “Бургас-Несебър ” (произведена продукция за 7,7 милиарда лева.).
През 2021 година междинната заплата в тези пет огромни центъра (след София) е от порядъка на 1200–1400 лева на месец, като доближава до към 2000 лева на месец в някои общини като Раднево, Гълъбово и Девня.
В най-големия стопански център към София междинната заплата още през 2021 година е достигнала 1917 лева месечно. В центъра живеят близо 1,7 млн. души, а броят на заетите на възраст 15–64 година е 786 хиляди души.
Интересно е, че 9 по-малки града и общини, които не са регионални, са измежду икономическите мотори - това са Ботевград, Девня, Несебър, Козлодуй, Казанлък, Раднево, Гълъбово, Марица и Раковски.
В Козлодуй въздействието на атомната електроцентрала е доста мощно и междинната заплата там от дълго време е трансферирала 2 хиляди лв.. Това
оказва въздействие и върху данните на Национален статистически институт за заплатите в цялата област Враца - тя постоянно е на едно от първите места в класацията по заплати и в това отношение се отличава мощно от останалите области на Северозападна България. Взаимодействието сред ядра в границите на един стопански център има усилващ резултат, означават от ИПИ.
Икономическият център към София има най-ниската безработица - 2,5%. Висок е делът на висшистите(38%), малко са хората с ниско обучение (18%).
Центърът към Пловдив има най-високия растеж на добавената стойност - 113% за 10 година Негатив е слабото показване на учебното обучение.
Центърът към Варна има вторите най-високи оценки на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване след столицата. Девня е водач в страната с 87 хиляди евро директни задгранични вложения на човек от популацията и втората най-висока продуктивност на труда.
Центърът Севлиево - Габрово има второ място по доходи от експорт на човек.
Центърът към Велико Търново има добра просветителна конструкция, с третия най-голям дял на висшистите (27,5%).
Центърът към Плевен има висок дял на опазването на здравето - 15%.
Центърът към Пазарджик демонстрира най-бърз растеж на заплатите в страната, само че в безусловно изражение те остават релативно ниски.
Картата на икономическите центрове разрешава да се види, че има огромна разлика сред икономическите центрове на юг от Стара планина и на север от нея. Тези в Южна България постоянно се сплотяват и се сливат. Например центровете към София, Пловдив, Стара Загора и Бургас образуват вторични ядра и с периферията си покриват огромна част от територията на юг от Стара планина. В прочут смисъл те следват трасето на автомагистрала “Тракия ”, което демонстрира, че построяването ѝ е било мощен тласък за развиването на стопанската система към нея.
Примерите към Пловдив и Стара Загора показват резултата от по-добрата съгласуваност сред разнообразни стопански зони.
На север ситуацията е напълно друго. Взаимодействие се следи в необятните зони към Варна и Русе, които образуват вторични ядра и имат задоволително огромна външна страна, с цел да се открояват на районната карта. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали друг мащаб, в случай че образуваха обединени центрове. Но взаимната обязаност, в това число положението на инфраструктурата, и стопанското взаимоотношение сред тях не са задоволително добре развити и те остават обособени центрове с по-малки зони на въздействие.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ