29 май 1913г. Париж. Публиката на премиерата на “Пролетно тайнство

29 май 1913г. Париж. Публиката на премиерата на “Пролетно свещенодействие ” на Руския балет на Дягилев в спектакъл “Шан-з-Елизе ” е в потрес. Всички са на крайници и бурно освиркват безумието, което се вихри на сцената. Вместо да извършват високи скокове и грациозни пируети балетистите в необикновени костюми се движат по сцената с подчертана мудност, с притиснати към тялото лакти, обърнати във вътрешността стъпала и прегърбени торсове.

И всичко това на фона на музика, в която всички принадлежности звучат в безспорна какофония. Откъм партера стартират да замерят оркестъра с разнообразни предмети, само че музикантите философски не престават да свирят. В залата царува необикновен звук, публиката вика, тропа с крайници, смее се. Дягилев гаси и пали осветлението, с цел да въдвори ред, само че без триумф.

Композиторът Стравински е ужасѐн и се шмугва зад кулисите, където дружно с хореографа Нижински се пробва да успокои балетистите. По време на антракта се намесва полицията и извежда по-буйстващите фенове. Представлението продължава и прима балерината съумява да извърши финалния танц на жертвоприношението при относителна тишина. След финалните ноти обаче танцьорите не смеят да излязат за поклони.

Докато потресената публиката с възмущение и разпалени мнения напуща театъра, една жена не помръдва от мястото си. Тя седи като закована, хипнотизирана от видяното и чутото, а непогрешимия й талантлив усет й подсказва, че одеве е станала очевидец на нещо, родено от мозъка на талант като нея самата, на един успех. Тази жена е Коко Шанел.

След този най-скандален неуспех в историята на операта и балета по-голямата част от критиците ще дефинират хореографията като нелепа, музиката – цялостна какафония, а самото зрелище като варварско. Освен ужас и отвращение обаче скандалната премиера на “Пролетно свещенодействие ” ще се трансформира в отправната точка, кота нула на една нетърсена, само че неизбежна, изпламеняваща, сложна обич сред двама от най-важните хора на своята ера – дизайнерката, която освободи дамите по света от потисничеството на корсета  и композитора-революционер, който тотално препрограмира концепцията за елитарната, класическа музика.

В навечерието на Първата международна война и с натрапчивия аромат на приближаващата кървава гражданска война в Русия във въздуха младият Стравински, който, макар че към този момент си е спечелил международна популярност, композирайки  музиката за балетите “Жар птица ”, “Петрушка ” и “Пролетно свещенодействие ”, е решен да се махне от родината. Съпругата Екатерина e болна от туберкулоза, а четирите им деца безусловно гладуват, тъй като фамилията е останало без пукната рубла.

Стравински, нарисуван от Пабло Пикасо

Игор преглътва гордостта си и моли за финансова помощ швейцарския човеколюбец Вернер Райнхарт. Последният скланя да спонсорира серия от концерти на негови творби, което дава чудесна опция на семейство Стравински да се откри в неутрална Швейцария. През юни 1920-а Стравински още веднъж насочва взор към френската столица – градът дал заслон и ентусиазъм на доста създатели преди него. За него е ясно, че към този момент няма път обратно – той обича Русия, само че ненавижда това, в която са я трансформирали болшевиките.

И тук на помощ му идва различен ангел-хранител…

През второто десетилетие на 20-и век  парижката дизайнерка, която цяла Европа обожава, Габриел, а.к.а Коко Шанел е във върхова креативна форма, върти супер сполучлив бизнес и също така е в щастлива любовна връзка с играча на поло Артър (Бой) Кейпъл. Ако двамата живееха в наши дни, сигурно щяха да ги назовават “power couple ” и да са непрекъснат генератор на елит вести. В продължение на девет години двамaта са неразделни – отсядат в скъпарски курорти, харчат луди пари и изобщо живот си живеят. 

Коко, която по принцип в никакъв случай не е вярвала в моногамността, за първи път стартира да си показва по какъв начин би могла да прекара остатъка от живота си с този мъж. Обаче ориста грубо й го лишава през декември 1919-а, когато Бой умира в автомобилна злополука.  Това, което следва, е едно “безрадостно битие ”, както Шанел ще довери на близкия си другар Пол Моран.

За да запълни зейналата след гибелта на обичания мъж пропаст в живота си, дизайнерката се разравя в душата си, с цел да откри най-малко зрънце обич, за което да се хване като удавник за сламка. И го намира. В лицето на индивида, чиято музика я е запленила, до момента в който гледа “Пролетно свещенодействие ” от театралната ложа през оная паметна майска нощ на 1913-а.

Разбирайки за сложната житейска обстановка на Стравински в този миг, тя не се поколебава да му предложи безвъзмезден дом в новопридобитото си жилище в покрайнините на Париж, до момента в който композиторът си стъпи на краката. Освен това му дава обещание, че ще обезпечи средства за новото слагане на “Пролетно свещенодействие ” с присъединяване на балета на Дягилев.  Изпълнява обещанието си – на сметката на фамозния импресарио се  получава анонимно подаяние в размер на 300 хиляди франка. Дали парите идват от нея или от различен източник не се знае.

Знае се обаче, че самата Шанел се захваща да създаде костюмите за продукцията изцяло безплатно. Разбира се, всички тези благотворителни дейности не са просто израз на филантропската природа на Шанел, а въдици, които авторитетната дизайнерка съзнателно хвърля, с цел да завоюва вниманието, благодарността, а за какво не и обожанието на съветското си протеже.

Времето ще покаже, че въобще не е трябвало да си прави труда да се потвърждава като огромен филантроп и благотворител, тъй като от мига, в който се срещат, Стравински към този момент е безумно притеглен от нея. И знае, че би жертвал даже най-ценното си, с цел да бъде с нея.

Колкото и тривиално и незадълбочено да звучи горното изказване, за мъжете, без значение на просвета, вяра и ера, непознатата жена си остава ултимативният афродизиак.

През 1905 година Стравински  се дами за първата си братовчедка, Екатерина Гавриловна Носенко, макар неодобрението на сходен тип връзки от страна на православната черква. Катя е болнава жена с неугледна осанка, възпитана в среда на обичайни, консервативни полезности. Според нейните убеждения когато се вречеш в обич и честност на един човек, това е вечно и единствено Дяволът е в положение да раздели една двойка, събрана от Бог. Когато шестчленното семейство се придвижва в екстравагантно обзаведеното жилище на мадмоазел Шанел, Катя не подозира, че това в действителност е капан.

Спорадичното наличие на Коко в къщата докарва на сериозния Игор още по-сериозно сърцетуптене. Той философски се пробва да се концентрира върху нотните листа и да не се поддава на смазващото влияние, което великодушната стопанка упражнява върху него. Въпреки че не я възприема като равна нему в интелектуално отношение (веднъж даже й споделя, че не е никакъв създател, а елементарна продавачка на дрехи), той не може да й устои.

Защото тя е всичко, което Екатерина не е – ексцентрична, свободомислеща, самоуверена, съвременна, секси… Всеки път, когато тя се материализира пред погледа му – с осанката си на кралица, разпръскваща упоителен мирис на разкош и аристократизъм, устата му пресъхва и той не е в положение нито да приказва, нито да мисли трезво.

Биографите на Стравински изпитват подозрения, че Коко е била толкоз влюбена в композитора, колкото той в нея. Даже не са на 100 % сигурни, че се е стигнало до секс. Залагат по-скоро на хипотезата, че в този интервал от живота си е търсила утеха в някой, който да я желае.  Ако това е по този начин, значи несъмнено го е намерила.

Стравински – невротичен, изсъхнал и с много грозновата осанка – някак съумява да си повярва, че ослепителна жена като известната парижанка ще си падне по него и се впуска в безразсъдна любовна случка с нея. Тя, несъмнено, няма угризения, които да я възпрат да го съблазни. Не й пука, че е емигрант-невъзващенец в сложна финансова и политическа обстановка, че е татко на четири деца и че брачната половинка му е доста болна. Тя е жена, която знае какво желае и може да си го вземе, без да би трябвало да се тревожи за следствията на своите дейности.

Докато голите Игор и Коко вършат нахален секс на пода в музикалната стая, в съседната  стая животът постепенно напуща нежното тяло на благоверната брачна половинка. Разбира се, тя от дълго време е прозряла какво се случва току под носа й, само че по този начин и не се взема решение да се конфронтира със брачна половинка си – най-малкото тъй като всички зависят от благоразположението и щедростта на мадмоазел.

През  есента на 1921 година фамилията на Стравински най-сетне може да си разреши да се изнесе от парижката вила на тяхната благодетелка и се мести в Беариц. По-рано същата година Стравински се е срещнал с Вера Судейкина, брачна половинка на художника и сценограф Серж Судейкин. Вера съумява бързо и неефикасно да измести шармантната Коко от сърцето на композитора и двамата стартират любовна връзка.

От тогава до гибелта на Екатерина през 1939-а Стравински е заставен да води двойнствен живот, разпределяйки свободното си от концерти и турнета време сред фамилията в Биариц и любовницата в Париж. През последната година от пребиваването си във Франция, Стравински знае, че Коко е затворила всичките си магазини (защото, както самата тя споделя, “сега не е време за мода ”) и живее в хотел “Риц ”, само че все пак в никакъв случай не я посещава. Но не може да се каже, че е самотна, тъй като през времето на немската окупация се радва на компанията на красивия немски аристократ  и посланик барон Ханс Гюнтер декор Динклидж.

През септември 1939 година Стравински отпътува за Съединени американски щати, а на идната година към него се причислява и Вера Судейкина. Женят се на  9 март 1940-а и след няколко месеца, прекарани в пътешестване, се откриват в Бевърли Хилс, Калифорния.

И тук завършва историята за романса сред Коко Шанел и Игор Стравински  – една любовна история, трансформирала се в знак на конфликта сред две столетия.

 А в случай че разказът ми ви е заинтригувал и желаете да разберете още за тази любовна история, която в никакъв случай не е съществувала публично, предлагам ви кино лентата “Koко Шанел и Игор Стравински ” от 2009 година Французойката Анна Муглалис е в ролята на дизайнерката-изкусителка, а датският артист Мадс Микелсен е Стравински – освен това един доста, доста, но доста по-секси от същинския Стравински.