29 август, 587 г. пр.н.е. е останал в историята като

29 август, 587 година пр.н.е. е останал в историята като датата на разрушение на Соломоновия храм в Йерусалим от вавилонския цар Навуходоносор II, напомнят от " Алеф ".

Какво споделя историята:

Соломоновият храм, прочут още като Първия храм, е първият еврейски храм в Йерусалим. Представлявал основната фокусна точка на юдаизма и място за осъществяване на жертвоприношения. Строежът му приключил през Х в. прочие Хр.

Началото поставил бащата на Соломон-цар Давид, който преди гибелта си бил събрал огромно количество материали за построяването на Храма на хълма Мория, където бил закупил земя и бил направил жертвоприношения. Замисълът осъществил Соломон. В Библията се сочи, че Соломон, цар на тогава единственото Израелско царство, при започване на царуването си подготвил материали за градежа на храма, с цел да извърши концепциите на татко си. Накарал да се извадят огромни каменни блокове от една кариера в Йерусалим, които трябвало да послужат за основите и стените на Храма. Те били готови и занесени до мястото на градежа под надзора на опитните строители от град Тир. Същевременно Соломон сключил контракт с тирския цар Хирам I и за доставката на кедров дървен материал от ливанските гори, който бил доставен по море до Яфо, а от там превозен до Йерусалим.

Соломон се погрижил и за постояването на водоснабдителна система – издълбаване в скалите на огромни цистерни, в които се стичала вода, идваща по канали от „ резервоарите ”, ситуирани покрай Витлеем.
Подготовката за градежа траяла три години. На четвъртата година от царуването на Соломон почнало и самото строителство. То се правило по финикийски модел. Давид оставил на Соломон задоволително злато и сребро, с които да бъде издигнат Храмът. Строителството му лишило седем години и половина. На единадесетата година от царуването на Соломон Храмът бил осветлен по време на празниците за настъпването на новата година. Кивотът на завета (Арон хаКодеш) бил изместен тържествено на особено предопределено място в Храма – в Светая Светих. Легендата споделя, че Соломон се качил на особено основана за него платформа и вдигнал ръце към небето и сърцето си към Господ. Според преданието, в Кивота се съхранявали каменните Скрижали на завета с Десетте заповеди, както и стомната с манната и Аароновият скиптър.

Празникът за освещаване, който траял седем дни, дава началото на нова епоха в историята на Израел.

След завладяването на Йерусалим и сриването на храма от вавилонския цар Навуходоносор II на 29 август 587 година пр.н.е., кивотът изчезва. Повече от 2500 години за неговото местоположение се носят неизброими митове.

На мястото на руините след освобождението си от вавилонците юдеите построили нов Йерусалимския храм, който получил популярност като Втория храм или Храма на Ирод. Окончателно работата по построяването му завършила едвам през 64 година пр.Хр. Той бил опустошен още веднъж шест години по-късно, когато римските легиони на император Тит превземат Йерусалим.