28 януари 1938 г. Немският пилот Бернд Розмайер подкарва Auto

...
28 януари 1938 г. Немският пилот Бернд Розмайер подкарва Auto
Коментари Харесай

28 януари 1938 г. Бернд Розмайер достига с автомобил 431.9 км/ч

28 януари 1938 година Немският водач Бернд Розмайер подкарва Auto Union с нечуваната скорост от 431.9 км/ч на аутобана от Франкфурт за Дармщад. Никой преди или след него не е успявал да реализира сходен връх на публичен път.

Auto Union не била най-обикновена кола. Тя е основана по дизайна на инженера Фердинанд Порше. Именно той я доставя с мотор V-16, инжекцион и не един, а цели два компресора за наложително пълнене. Общо взето тя доближавала 400 конски сили, което за времето си било същинско достижение.

Auto Union обаче не била кола за всеки. Гумите й били тънки, спирачките - слаби, а цялото тегло било вложено в задната част. Макар и неговите сътрудници Ханс Стук и Ернст декор Делиус да могли да я подкарват, единствено Розмайер могъл да се възползва от същинския й капацитет. Мнозина не знаели за какво това било по този начин. Немският водач бил извънредно самоуверен, разбирал от механика и се отнасял надменно към своята лична смъртност. От друга страна – великите водачи от неговото време имали същите качества. Розмайер обаче имал едно главно преимущество – Auto Union била единствената кола, която карал със спортна цел.

Бернд, прочут още като Сребърната комета, стартира да се съревновава с мотоциклети. През 1935 година минава на четири колела и сложното ръководство на Auto Union не представлявало никаква спънка за него. Лека бавно почнал да побеждава най-хубавите коли от най-хубавите екипи. В края на 30-те години на предишния век надпреварите били доминирани единствено от двама души и две коли – Розмайер в Auto Union и Рудолф Карачиола в Mercedes.

Карачиола бил водач с невиждан гений и невероятна храброст. Той накуцвал, защото левият му крайник бил по-къс от десния в резултат на строшаване на седем места при злополука в Монако. Неговият прякор бил Майстора на дъжда, защото се справял чудесно на пистата в дъждовни условия. Само двама души могли да му се опълчват. Единият бил италианецът Тацио Нуволари, а другият – Розмайер.

Конкуренцията сред двамата германци Карачиола и Розмайер била съвсем толкоз свирепа, колкото уменията им. Три години поред те се състезавали със скорости, доближаващи 320 км/ч – без защитни колани и на писти без бариери срещу произшествия.

Когато през 1938 година Адолф Хитлер взема решение, че върхът за най-висока скорост на път би трябвало да бъде реализиран от германец с немска кола и на немски път, всички погледи се обръщат към Розмайер и Карачиола. Така, на 28 януари 1938 година двамата по настрана вършат опити да го реализиран по права на юг от Франкфурт.

Всеки опит бил по-бърз от предходния. В последна сметка Карачиола постигнал впечатляващите 431.3 км/ч. Дошъл редът на Розмайер. Хората, засичащи достижението му, настояват, че той сигурно щял да разбие формалния връх. Ключовата дума обаче е „ щял “. Никой не знае какво се случва след това. Дори през днешния ден – близо 75 години по-късно – най-хубавите догатки са, че срещуположен вятър повлиява на стабилността на Auto Union. Колата стартира да се пързаля близо 73 метра, прекатурва се два пъти и прелита 182 метра във въздуха. Розмайер изхвърча от Auto Union и умира. По тялото му нямало нито една диря.

По това време той бил на 28-годишна възраст.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР