Редките диагнози: Мъж с повтаряща се лицева парализа е диагностициран със синдром на Мелкерсон–Розентал
28-годишен мъж е потърсил лекарска помощ откакто в продължение на 8 дни изпитва парализа на дясната страна на лицето . Без съпътстваща болежка, отичане на околоушната жлеза или увреждане на слуха, казусът на пръв взор наподобява на общоприета лицева невропатия. Но детайлностите трансформират всичко.
Пациентът споделя, че преди 7 години е претърпял аналогична парализа от дясната страна, а преди 2 години – от лявата. И в двата случая се е възстановил изцяло в рамките на месец . Няма данни за сърдечносъдови болести, понижен имунитет или друга хронична патология. При клиничния обзор обаче се откриват голям брой изразени бразди по езика – основен признак, който насочва към по-рядка диагноза.
В обявата на „ Recurrent facial palsy and fissured tongue “ от Sharma, Mansi и съавт. в „ European Journal of Internal Medicine “ (том 89, стр. 104–105), представена от доктор Стефан Митев във Фейсбук профила му, казусът е индикативен за – рядко заболяване с неразбираема етиология, характеризиращо се с три съществени признака : рецидивираща парализа на лицевия нерв, оток на лицето (най-често на устната) и набразден език.
Какво съставлява синдромът на Мелкерсон–Розентал?
Синдромът е неврологично положение с неустановена причина , при което засегнатите пациенти страдат от повтарящи се епизоди на лицева парализа , промени по езика и постоянно — отичане на устната. Диагнозата се слага „ клинично “, въз основа на признаците и прегледа, защото липсват характерни лабораторни индикатори.
Много постоянно се постанова „ диференциална диагноза “ с по-чести болести като парализата на Бел, саркоидоза или заболяването на Крон. Освен това, когато подуването е изолирано единствено в региона на устната, може да бъде неправилно признато за ангиоедем — унаследен или добит.
Лечението остава предизвикателство
За страдание, все още няма характерна терапия, която да води до трайно изцеление. Използвани са разнообразни подходи – от кортикостероиди и антихистамини, до нестероидни противовъзпалителни медикаменти и даже метотрексат. Резултатите обаче са „ непостоянни “, а рецидивите — чести.
В съответния случай, пациентът е почнал стратегия по лицева физиотерапия и е постигнал цялостно възобновяване „ единствено за три седмици “, без нужда от медикаментозна интервенция.
Случаят е следващо увещание, че не всяка лицева парализа е безобидна. Появата ѝ при младеж с рецидиви и съпътстващи признаци би трябвало да накара лекарите да мислят отвън рамките на общоприетите диагнози.
Присъединете се към нашия
Без суматоха! Няма да се подвигат условията за пенсиониране
