2700 са най-новите попълнения в българската лексика за последните 20

...
2700 са най-новите попълнения в българската лексика за последните 20
Коментари Харесай

2700 нови думи влязоха в българския език през 21 век, Covid редактира и крилати фрази

2700 са най-новите попълнения в българската лексика за последните 20 години, демонстрира най-новият речник на Българска академия на науките. Изданието обгръща неописвани до момента нови думи или възродени остарели с ново значение, заемки, неологизми, формирани на българска почва и голям брой фразеологизми.

За две десетилетия сме вкарали в езика ни 360 заемки като дрон, джендър, лайк, лайт, селфи, смути, емоджи, влогър, блокчейн, инфлуенсър. При съществителното туризъм пък има нови над 35 словосъчетания . Covid-19 е донесъл пандемия от нови думи, някои от тях са остарели " облечени " в ново наличие като ръкополагам. Словотворчеството пък роди думи като панденомика и паданомист, промени крилати изречения и пословици.

Какво още ще открием в новия речник на Българска академия на науките? Отговорите потърсихме от Ванина Сумрова.

Гл. ас. доктор Ванина Сумрова е измежду създателите на най-новия " Речник на новите думи в българския език (от първите две десетилетия на XXI в.) " на издателство " Наука и изкуство ". Авторският колектив е от Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език " Проф. Любомир Андрейчин " при Българска академия на науките. Ванина Сумрова е съавтор (от т. 12) в многотомния научен " Речник на българския език ". Редактор е на третото издание на " Правоговорен и правописен речник на българския език " (2004). Монографията ѝ " Новите феминални названия в българския език " е издадена през 2018 година Има голям брой изявления по въпросите на българската морфология, лексикология, лексикография и езикова просвета.

- Колко са новите думи в българския език през последните две десетилетия и срямо предходни интервали може ли да кажем, че има взрив на нови думи в българския език?

- Речникът обгръща 2700 заглавни единици. Новите думи са 1800, а 200 от познатите ни думи имат нови смисли. Включени са към 600 така наречен съставни названия и терминологични словосъчетания, 40 фразеологизъма и 70 словообразувателни детайла, т.е. представки или първи съставни елементи на думи, като да вземем за пример е- (със значение електронен), смарт-, кибер-, вело-, нано-, анти- и редица други. Тези нови детайли на лексикалната ни система се появиха или ускориха използването си основно през последното десетилетие. Спрямо предходните речници, издадени през 2001 и 2010 година от Института за български език при Българска академия на науките, не се следи наклонност на засилено нахлуване на нови думи в езика ни.

- Какво ви изненада при сформиране на речника?

- Мене персонално ме изненадаха няколко неща. Едно от тях е какъв брой бързо се основава цяло словообразувателно гнездо към една нова дума. Дадена непозната дума навлиза в езика ни и по-късно стартира да " обраства " с производни единици. Такива думи са да вземем за пример пиар и джендър.

Словообразувателното гнездо на съществителното пиар в речника обгръща думите пиараджийски, пиарменски, пиарменство, пиаролог, пиарология, пиарщина, пиаря/пиаря се, както и редица формирания от вида пиартехнолог, пиартехнология, пиарход, пиардиректор, пиардирекция, пиаротдел, пиарцентър, пиарексперт, пиарсъветник, пиарефект и така нататък

За съпоставяне - в речника от 2001 година, когато за първи път е включена думата пиар, производните ѝ са пиарка, пиаров, пиарство, а в речника от 2020 година участват лексемите пиараджия, пиармен, пиарски, пиарствам. Виждате, че продължава образуването на нови думи на българска почва от тази към този момент не толкоз нова дума.

В представяния речник е включено и новото значение на думата джендър, както и производните от него джендърка, джендърче, джендърен, джендъризация, джендъризирам, джендъризъм, джендърно, джендърски, джендърство.

Срещу новите думи има допълнения, които показват за кои от тях използването не е одобрителна. Например такава записка има против пиарщина .

Изненадващо при сформиране на речника бе по какъв начин от непознати по генезис съществителни имена през днешния ден се образуват сказуеми , например баркодирам, блистерирам, фотошопирам, фотошопвам / фотошопна, гриловам, рафтингувам, харесвам / лайкна, есемесвам, дрифтя, дрифтвам/дрифтна и други

Интересна е и появяването на доста устойчиви словосъчетания към значително думи, измежду които са прилагателните цифров, слънчев, споделен. Със съществителното туризъм има над 35 такива словосъчетания , измежду които са: адвенчър туризъм, астрономически туризъм, ботанически туризъм, гастрономически туризъм, зелен туризъм, селски туризъм, обществен туризъм. Други епитети, участващи в устойчивите съчетания с думата туризъм, са алкохолен, гурме, дегустационен, доброволчески, избирателен, промишлен, инсентив, кулинарен, мобилен, тъмен, орнитоложки, празненство, поддържащ, авантюристичен, репродуктивен, мрачен, уелнес, урбекс, резистентен, хранителен и шопинг.

Появата на доста синонимни разновидности при някои от словосъчетанията също е забавен факт. Напр. в синонимните съчетания на тези със съставката е- вземат участие прилагателните електронен, цифров, дигитален, кибер, онлайн и други Да кажем цифрово изключване - цифрово изключване; цифрово неравноправие - цифрово разделяне. Синонимите на цифрово ЕГН са електронно ЕГН, електронен идентификатор, цифров идентификатор, е-ЕГН, е-идентификатор, а на цифров деятел - интернет деятел, онлайн деятел, киберактивист, уебактивист.

- Каква е селекцията за влизане на нова дума в този речник?

- Има доста нови думи, които не влязоха в новия речника, тъй като не дават отговор на критериите за задоволителен брой срещания и за по-широка приложимост отвън тясноспециализирана сфера. В речника участват единствено нови думи, неописани на никое място до момента, т.е. няма повторения с предходните или с други речници. А в случай че има такава дума, тя участва с новото си значение.

- Има ли нови думи, разказани в предходните речници, които понижават своята необятна приложимост?

- Те не са обект на описването им в речник. Това са думи, които към този момент не се използват, защото губят своята новост, да вземем за пример всеобща или касова приватизация, работническо-мениджърско сдружение (РМД).

- Словотворчество, възобновление на остарели думи с ново значение и побългарени чуждици - в какво съответствие са те в речника?

- В новото издание има 360 заети от британския език думи. Едновременно със заемането на думи от непознати езици протича и тяхната акомодация - образуването на техни производни с обичайните за българския език наставки.

Стари думи също добиват нови смисли . Например думата " провесен " в комбиниране със съществителни за хранителни артикули като висящо кафе, провесен самун, провесен козунак има ново значение: предплащане от някого на съответния артикул за идващ клиент, който е безпаричен и няма опция да си го разреши, купи.

Нови смисли, свързани с компютърната сфера и със обществените мрежи, получиха думи от разнообразни елементи на речта като одобрявам (лайквам), облак и заоблачен, последвам, споделям, клиент, абонирам се.

Също по този начин при прилагателните интелигентен и образован породиха нови смисли в голям брой устойчиви словосъчетания като да вземем за пример интелигентна мрежа, интелигентен часовник, интелигентна брава, интелигентна крушка, интелигентен електромер, образован ледник, образован дом, умна къща, образован тв приемник и доста сходни. Те са синоними на названия със съставката смарт-, например смартчасовник, смартгривна, смартлампа, смартпералня, смартотопление и други

- Пандемията от ковид несъмнено докара след себе си и доста нови думи в езика ни. Доколко те се вписват в българския?

- В езика ни се появиха доста нови формирания със съставките корона и коронавирус, основани по модел, който не е български, само че който се наложи през последните две-три десетилетия - комбиниране на две съществителни.

Спектърът от такива нови думи е богат: ковид, коронамерки, коронакриза, коронащаб, коранасубсидии, коронабюджет, ковидист, коронавирус тест, коронавирус поделение и други

Част от производните са резултат от словотворчеството на българина като ковидарник (ковид отделение) и ковидясам (със значение заразявам се с коронавирус, разболявам се от ковид), които се употребяват в разговорната тирада. Пак там глаголът ръкополагам закупи ново значение ( И ти ли короняса? ) и се синонимизира с ковидясвам.

Локдаун и хоумофис са също измежду новите думи в речника, импортирани от британския език, само че добили към този момент необятна приложимост в езика ни.

Други нови думи, които се срещат, са самоизолация, ваксър и антиваксър, ваксърство и антиваксърство, маскъри и антимаскъри (съответно за последователите или съперниците за носенето на маски), маскне (със значение акне, подбудено от носенето на маска), панденомика (икономика по време на пандемия), панденомист (специалист по панденомика).

Пандемията разшири използването на термините термометрирам и карантинирам отвън сферата на експертите. В архива ни има данни за използването на термина карантиниране още през 20-те години на предишния век. Сега обаче в резултат на променените условия на живот навлезе необятно в езика ни.

Много крилати изрази и пословици също се трансформираха:

По маската посрещат, по кашлицата изпращат.

Денят се познава от брифинга.

Пазарувам, затова живея.

- В историческото развиване на езика има разнообразни интервали на въздействие и навлизане на чуждици и заемки от един или различен непознат език, някои изчезват, а други трайно се настаняват и дотолкоз се вписват в езика ни, че ги одобряваме за български. Откъде ги " внасяме " най-вече през днешния ден, от британския ли?

- Безспорно най-вече заемки внасяме от британския език. Това са, както към този момент стана дума, 360 заемки, като дрон, джендър, лайк, лайт, селфи, смути, емоджи, влогър, блокчейн, инфлуенсър, които добиха необятна приложимост.

Много по-малко са заемките от френски, например демакиаж, демакиант.

От италианския навлиза балсамико, кантучи, кантучини, капелети, макачино, панетоне, чабата, рикота.

Единични заемки има от немски, португалски, испански, гръцки и съветски, та даже от някои източни с посредничеството на европейски езици каквато е думата емоджи от японски и кимчи от корейски.

- От предишния век ли датира това мощно въздействие на британския език?

- Навлизането на британски думи стартира от средата на предишния век, само че бурното им навлизане стартира от 90-те години насам. Преди това, по времето на социализма, имаше мощно съветско въздействие.

Ако върнем " лентата " още по-назад, по времето на Възраждането въздействието е на турския и на гръцкия език. След това стартира заемането от западноевропейските езици - първо от френския, по-късно - от немския. Следва съветският, а в този момент е британският, както споделих.

- Модата в използването на непознати думи постоянно поражда безумни словосъчетания. Каква е допустимата мярка?

- Това се дефинира от езиковото възприятие на всеки притежател на езика. Но в случай че непознатата дума или израз може да се замести с българска, дано това да се избира.

- Доколко въпросът за изчистването на българския език от чуждиците е настоящ през днешния ден?

- Навлизането на голям брой думи от непознати езици, най-много от британския, както стана дума няколко пъти тук, с съображение нервира по-възрастните - както поради непознатия образ на думите, от време на време нетипичен за езика ни или труднопроизносим, по този начин и поради непознаване на смисъла им.

Младото потомство обаче не изпитва никакви усложнения, по тази причина тяхната тирада може да бъде изцяло неразбираема за по-възрастните, изключително в случай че тематика на диалог са компютърните игри, фейсбук и други обществени мрежи.

Нахлуването на нови непознати думи през днешния ден е неизбежно. С повтарящата им се приложимост в медиите или в битовата сфера някои от тях като джиесем, есемес, промоция стават разпознаваеми и за по-възрастните или малограмотни хора и влизат в речта им.

В нашия речник на новите думи против редица заглавки сме сложили записка нежелателно . Това значи, че ние като създатели на речника не сме съгласни с тези думи и не предлагаме използването им. Но въпросът е с какво ще се заменят, имат ли сходства или дали тези сходства са с допустима форма и дали са задоволително информативни.

Например съпорт би трябвало да се замества с поддръжка и съпортвам - с поддържам, буквам - с ангажирам, плейлиста - с музикална листа, шортлиста - с къс лист, руминглист - с резервационен лист.

В конкурс за словотворчество за думата дрон бяха препоръчани сходствата роболет, робоптица и безлетец , само че виждате, че до подмяна не се стигна, още повече, че съществуват и производни на дрон като дронаджия, дронов, които по тази логичност също би трябвало се транформират.

Имаше оферти за подмяна на тъчскрийн с пипниекран , на слоган с рекламослов, както и за потребление на емоционче вместо емоджи, което остана в региона на словотворчеството и не докара до подмяна на тези непознати думи.

- За кого е предопределен речникът?

- Речникът би бил потребен за необятен кръг читатели, тъй като са показани думи, които се срещат в речта, а са неразбираеми за хората, които не ги използват. Още повече, че този лексикографски артикул е единственият, в който могат да се открият смислите на навлезлите нови думи в езика ни.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР